№ 385
гр. К., 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100204 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр.с чл.11
от ЗПК.
Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит тип К.л. №******, сключен
с „К.К.М.“ ЕАД. Съгласно този договор трябвало да върне сумата по кредита
** лева, при сума на получаване ** лева, със срок на кредита- 18 месеца. Във
връзка с клаузата на чл.1, ал.2 от договор за кредит тип К.л. №******,
сключил договор за възлагане на поръчителство с „К.Г.“ ЕООД, с който да се
обезпечи първоначално сключеният договор за потребителски кредит. С така
сключения договора за гарант, следвало да заплати допълнително такса в
размер на ** лева, разсрочена на 18 месечни вноски, като тази сумата се
начислявала към месечните вноски по кредита. По този начин общото
задължение ще бъде в общ размер на ** лева. Всичко това намерило
отражение в обединения погасителен план. Счита договора за кредит тип К.л.
№******, сключен с „К.К.М.“ ЕАД за нищожен на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на
евентуалност, счита клаузата на чл.1, ал.2 от договор за кредит тип К.л.
№******, въз основа на която бил сключен договор за възлагане на
поръчителство с „К.Г.“ ЕООД за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Законът за потребителския кредит въвеждал
императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените
между потребител и кредитор договори, нарушаването на които водело до
тяхната недействителност. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 -
9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Договорът за
кредит тип К.л. №****** бил недействителен на специалните основания по
чл.22 от ЗПК, защото в него бил посочен годишен лихвен процент, но
липсвали каквито и да е било условия за прилагането му, липсвало изрично
посочване, дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или
е променлив. Нарушението било още по-съществено доколкото нито в
договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер
на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й
1
с главницата по кредита, за да можело да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Тези неясноти съществено ограничавала правата му на
потребител. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва
да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми дължи при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, защото липсвала задължителната информация по
ЗПК. В договор за кредит тип К.л. №****** била предвидена дължимостта на
главница, договорна лихва, такса гарант, но същите следвало да бъдат
индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, което
не било направено от кредитодателя. Това създавало невъзможност да се
разбере заплащаните вноски по погасителния план, какви компоненти
включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно
самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.
Договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение №1 начин.Годишният процент на разходите
следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала
по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация
на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора- чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В договор за кредит тип К.л. № ******
била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно
разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не ставало ясно
какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била
предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно, дали същите са
отразени в ГПР. Не ставало ясно, изобщо какво се включва в ГПР. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да
се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен
в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по
кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Договор за кредит
тип К.л. № ****** бил сключен при неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК, както и на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала
чрез договора за възлагане на поръчителство в размер на ** лева не е
включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на
50%, а ако се включело възнаграждението предвидено по договор за
възлагане на поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха
2
нараснали двойно. Така с предвиждането за заплащане на сумата по Договора
за поръчителство, се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита
клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит за нищожна, доколкото с нея се
задължавал кредитополучателя да сключи договор за поръчителство и то с
предварително избрано дружество, чието възнаграждение било в размер на
90% от отпусната сума. Затова клаузата на чл.1, ал.2 от договора за кредит,
противоречала на добрите нрави, а и била нищожна като неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, във вреда на потребителя, не отговаряла на
изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на
страните, като по този начин били в ущърб на ищеца като потребител.
Клаузата на чл.1, ал.2 от договор за кредит била и нищожна на основание
чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, тъй като не се явявала индивидуално уговорена.
Доколкото отпуснатия ме кредит на физическо лице, представлявал
финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, имал качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13,т.1 от
ДР на ЗЗП, т.е. била приложима разпоредбата на чл.113 от ЗПК. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме, че договор за кредит тип К.л., №
******, сключен с „К.К.М.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК и в условията на
евентуалност клаузата на чл.1, ал.2 от Договор за кредит тип К.л. №******,
сключен с „К.К.М.“ ЕАД, въз основа на която е сключен договор за възлагане
на поръчителство с „К.Г.“ ЕООД за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Договорът за
кредит тип „К.л.“ съдържал всички, предвидени в чл.11 от ЗПК реквизити,
като включително отговарял на всички изисквания на действащото в
Република България законодателство, предвид което същият бил
действителен. На 23.11.2021г. бил сключен с ищеца договор за потребителски
кредит тип „К.л.“ №******, като ищецът усвоил главница в размер на ** лв., с
лихвен процент по кредита 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 42.83 %. Кредитът следвало да бъде върнат на 18 вноски. Ищецът
заплатил на една вноска в размер на ** лв., от които: ** лв. главница и ** лв.
лихва, след което плащанията по кредита били преустановени като
задълженията по кредита били в общ размер на ** лв., от които: главница **
лв. и ** лихва. Неправилни били изложените в исковата молба твърдения, за
липса на реквизит по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В чл.1, ал.4, т.3 от договора за
потребителски кредит бил посочен именно лихвения процент в размер на 36
%, както и условието, че същият се прилагал при „максимален срок на
кредита“, който съгласно погасителния план бил 18 месеца, които били
посочени в табличен вид и в чл.1, ал.4 от договора. Следвало да се в* м.ело
предвид, че същите се прилагали кумулативно, като промяната на един
компонент би довело до промяна на друг, предвид което и всеки компонент се
явявал условие за прилагането на всеки един от останалите компонента.
Неправилни били твърдения за нарушаване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. В чл.1,
ал.4, т.6 от договора за кредит били записани условията за издължаване. В
исковата молба били изложени твърдения за несъответствие на ГПР със
законодателството от всякакво естество - за размера, изчислението,
методологията, конкретните параметри, включени в него и други. В
3
Приложение №1 към договора, подписано във връзка с чл.1, ал.4, т.7 от
договора бил посочен годишния процент на разходите- 42.83%. В таблицата в
чл.1, ал.4, т.7 от Договора били посочени и взетите предвид допускания за
неговото изчисляване. Годишният процент на разходите можел да бъде
изчислен посредством законоустановената в Приложение №1 към чл.19, ал.2
от ЗПК формула за изчисляване. Неправилни били изложените в исковата
молба пороци на договора за кредит, свързани с невключване на
претендирана сума за гарант в размер на ** лв. при неговото изчисляване.
Кредиторът не изисквал и приемал плащания за „гарант“ и нямал и
информация за посочената сума от ** лв., не разполагал с данни, които
потвърждавали или отричали нейният размер или изискуемостта й от трети
лица. Оспорва доводите за нищожност, свързани с неправилно изчисляване на
ГПР, произтичащо от невключване на разход за поръчителство. Заявява, че
ГПР е изчислено правилно и че са взети предвид всички, изискуеми от закона
“общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК. В
така посочената разпоредба се указвало, че „общи разходи по кредита за
потребителя“ са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати...“. Соченият
разход не бил изискван от кредитора и не били правени плащания към
последния. От чл.1, ал.2 на договора за възлагане на поръчителство от
23.11.2021г. било видно, че той пораждал действие само, ако ищецът в 5-
дневен срок от момента на одобряването на усвояването по кредита не
предостави друго обезпечение. Предвид това и дължимостта, соченото
възнаграждение възниквало на 29.11.2021г., когато бил сключен договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения за недействителност на чл.1, ал.2 от процесния
договор. Изискването за обезпечаване на потребителския кредит било
разписано в изпълнение на разписаните в Директива 2008/48 и ЗПК
разпоредби. Естеството на получената от ищеца услуга т.н. „бързи кредита“,
които от гледна точка на занижените изисквания към кредитната история на
клиентите и тяхната платежоспособност, се явявали високо рискови, предвид
което и в случай на неблагоприятно развитие на възникналите
правоотношение /каквото било и настоящото, предвид отказа от страна на
ищеца да върне предоставения му кредит/, единствената сигурна възможност
кредитора да получи дължимите суми по договора, е да се удовлетвори от
обезпечението по кредита. Предвид значителния размер на главницата по
кредита- ** лв. по никакъв начин не бил съгласен с изложените доводи от
ищеца за умишлена завишеност на изискванията към обезпечението. Ищецът
не е направил опити да предостави поръчителство от страна на физически
лица. Неправилен бил и аргумента за противоречие на чл.1, ал.2 от договора с
чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, както и за нищожността на клаузата на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Съгласно чл.1, ал.2
от договора, кредиторът не изисквал от кредитополучателя заплащане на
такси и комисионни за допълнителни услуги, а изисквал обезпечаване на
кредита. Съгласно чл.138 от ЗЗД страните по договора за поръчителство били
кредитор и поръчител, но не и ищец и кредитор. Договора за възлагане на
поръчителство имал характера на договор за поръчка, по силата на който
4
ищецът бил възложил на трето лице при определени условия да
поръчителства по договора за кредит. Кредиторът не предоставял
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, не начислявал
такси за предоставянето на такива и не изисквал от кредитополучателя
заплащането на такива, още повече заплащането на така посочената в
исковата молба „такса гарант“ в размер на ** лв. Неприложима била и
хипотезата на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Счита, че всички клаузи на договора
са формирани по ясен и недвусмислен начин по смисъла на чл.147, ал.1 от
ЗЗП и не пречат на ищеца да разбере икономическите последици от
сключването на договора за кредит, а доколкото ищецът намесвал аргументи,
свързани за сключен договор за гаранция /поръчителство/, такива
доказателства не били предоставени. Моли съда да приеме, че предявените
искове са неоснователни и да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски.
От събраните по доказателства, становищата и доводите на страните
съдът приема за установено следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит тип К.л.
№******/23.11.2021 г., сключен между “К.К.М.“ ЕАД в качеството на
кредитодател и П. Б. П. като кредитополучател, по силата на който
кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на ** лв., при
лихвен процент-36%. В чл.1, ал.2 от договора е предвидено обезпечение на
кредита посредством: поръчителство на две физически лица, отговарящи на
конкретно посочени условията в договора; безусловна банкова гаранция или
дружество- поръчител, одобрени от кредитора. Представен е погасителен
план към договора, съгласно който усвоената сума от ** лв. следва да се
погаси за срок от 18 месеца, на 18 погасителни вноски като са посочени:
датата на плащане, размера и сумите /главница и лихва/, които формират
всяка погасителна вноска и остатъчния дълг; с дата на плащане първата
погасителна вноска е 23.12.2021 г. , а на последната 18 вноска- 23.05.2023 г.
Представен е и погасителен план към договора с включено възнаграждение за
обезпечение, съгласно който “в случай на възползване на услуга за възлагане
на поръчителство между клиента и одобрено от кредитодателя дружество“ с
посочени в него 18 месечни погасителни вноски, с посочени: дати на
плащане, размер на вноска по кредита, размер на възнаграждение за
поръчителство и обща сума на месечната вноска и отстъпка от
възнаграждението при предсрочно погасяване.
Приет по делото е договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2021
г., сключен между “К.Г.“ ЕООД като поръчител и П. Б. П. като
клиент/кредитополучател, съгласно който поръчителят поема задължение да
отговаря солидарно за всички задължения на клиента и за срока на договор за
потребителски кредит тип К.л. №******/23.11.2021 г. сключен между клиента
и кредитодателя “К.К.М.“ ЕАД /чл.1, ал.1/. От чл.2, ал.1, ал.2 и ал.3на
договора възлагане на поръчителство е видно, че страните са уговорили
заплащане на възнаграждение, като размерът и вноските за плащането е
посочено, че са в погасителен план, а възнаграждението представлява сбора
от вноските по погасителния план. Не е представен погасителен план, който
според чл.2, ал.1 от договора за възлагане на поръчителство е неразделна част
от него.
Представено от ответника е приложение №1 от 23.11.2021 г. към договор
5
за потребителски кредит тип К.л. №******/23.11.2021 г., с две таблици, които
според записаното “отразяват размера на ГПР за всички комбинации, в
зависимост от сумата на усвояване и срока за погасяване и представлява
неразделна част от посочения договор.“. Приложението не съдържа подпис на
потребител.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит тип К.л. №******/23.11.2021 г. Искът е допустим, тъй
като е със страни- страните по договорно правоотношение, и при наличие на
правен интерес от търсената искова защита, доколкото при положително
съдебно решение, правните последици ще рефлектират благоприятно върху
патримониума на ищеца.
Между страните е възникнало правоотношение, основано на сключения
договор за потребителски кредит тип К.л. №****** от 23.11.2011 г.
Кредиторът “ К.К.М.“ ЕАД, ЕИК:****** е небанкова финансова институция
по смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът П. Б. П. е физическо лице, който при
сключването на договора за потребителски кредит е действал именно като
ФЛ. Тъй като страните по договора имат качествата на кредитор съгласно на
чл.9, ал.4 от ЗПК и на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а по своята
правна характеристика и съдържание процесния договор е за потребителски
кредит, то за валидност и последиците му важат изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Според §1, т.1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 на същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В случая в сключения между страните договор за потребителски кредит тип
К.л. №******, не е посочен % на ГПР по кредита, както и дължимата от
потребителя обща сума като сбор на общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Посоченото в чл.1, ал.4, т.7 и т.8 на
договора съдържание е неясно и неразбираемо, поради което съдът счита, че е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. То не е преодоляно и с
погасителните планове към процесния договор за потребителски кредит тип
6
К.л., тъй като в единият е отразена само усвоената сума преди плащане на
първата вноска, а във втория /с включено възнаграждение за обезпечение/ не е
посочена, както общо дължимата сума по кредита, така и възнаграждение за
предоставено обезпечение. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. От цитираната норма следва, че е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
потребителя-длъжник, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои и какви суми точно ще дължи. От
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР в т.ч. включен ли е и
разхода - възнаграждение за поръчителя, предвид това, че този разход
представлява "допълнителна услуга", тъй като е пряко свързана с кредита.
Това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване в приложение №1 на
вариращи размери на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, чиято цел е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора трябва да
е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. В случая изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК не е спазено. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Предвид гореизложеното съдът
счита, процесния договор за потребителски кредит тип кредита линия за
нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй
като не съдържа годишен процент на разходите по кредита, и действителния
му размер, както и общата дължима от потребителя сума, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит.
Освен горното следва да се посочи, че клаузата на чл.1, ал.2 от процесния
договор е неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. С нея е уговорено
задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение на кредита в т.ч.
одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, и то след като вече е
кредита отпуснат. Това е недопустимо, защото кредиторът е длъжен да отчете
стопанския риск от кредита преди сключването на договора и с оглед на него
да встъпи или не в правоотношението. Тази клауза противоречи на чл.16 от
ЗПК, която норма предвижда императивно задължение на кредитор да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. От съдържанието на клаузата следва, че осигуряването на
поръчителство не е определено като предварително условие за сключване на
процесния договора, а това противоречи на принципа за
7
добросъвестност.Независимо, че произтича от друга сделка,
възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла
на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от
заемополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по
договора, а е и пряк разход, свързан с кредита, доколкото се дължи,
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално
неизпълнение или не. Предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Той е представляван в производството от упълномощен адвокат Д.В.
М. от АК –гр.П. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 18.01.2022 г. /л.35-36/. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА. Предвид цената на иска и приложимия чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да заплати на адвокат Д.В. М. по посочената от последния
банкова сметка, адвокатско възнаграждение в размер на ** лв. Ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на **
лв. платена държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН , сключения между П. Б. П., с ЕГН-
********** от с.Г.С., общ.П., ул.“Л.“ № ** и “К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“* м..“ №**, вх.Г, ет.*, договор
за потребителски кредит тип К.л. №****** от 23.11.2021 г., на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП.
ОСЪЖДА “К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“* м..“ №**, вх.Г, ет.*, да заплати на П. Б. П., с ЕГН-
********** от с.Г.С., общ.П., ул.“Л.“ № **, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ** лв. държавна такса.
ОСЪЖДА “К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“* м..“ №**, вх.Г, ет.*, да заплати на адвокат Д.В. М. от
АК –гр.П., с адрес на кантората гр.П., бул.“П.ш.“ №**, ет.3, ап.Б, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от ** лв. адвокатско възнаграждение, по
банкова сметка: BG86UNCR******, за оказаната безплатна правна помощ по
делото на П. Б. П., с ЕГН-**********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С., в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8