О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №1766
гр.Пловдив, 13. 09. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение,
в закритото заседание на тринадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година,
в състав :
Председател:
Радостина Стефанова
Членове: Екатерина Манделиева
Радослав Радев
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д.№ 1891/2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
от ГПК.
Постъпила е жалба от М.А.Д., К.А.Ш. и Л.К.Ш.,
чрез адв. П.Ю., съдебен адрес ***, офис 2, против отказ за прекратяване на
производството по изп.д.№ 20108260400273 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№
826, както и против изпълнителни действия, изразяващи се в насрочване на въвод
във владение на недвижим имот за 27.08.2018г. Молят да бъде отменен отказа за
прекратяване, а при условията на евентуалност да бъде отменен въвода във
владение, както и да бъде спряно изпълнението на производството изп.д.№
20108260400273 като обезпечителна мярка във връзка с подадената жалба.
Въззиваемите страни М.Д.В., В.П.Т., Е. Х. В., Г.Д.В. и В.Д.С., в качеството на
взискатели, чрез адв. Х.В., съдебен адрес ***, депозират писмено възражение, че
жалбата е изцяло неоснователна.
От страна на ЧСИ Ангелаков, рег. № 825, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са
депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима, но е изцяло
неоснователна. Поддържа съображенията, изложени и във възражението на
въззиваемите страни.
Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено:
С жалбата на М.А.Д., К.А.Ш. и Л.К.Ш.,
се възразява, че осъдителният диспозитив на съдебното решение, въз основа на
което е издаден изпълнителния лист от
06.07.1998г. по гр.д.№ 3848/1995г. по описа на РС –Пловдив е непрецизен, тъй
като процесният имот не е индивидуализиран според скицата на в.л.С. П., която
би трябвало да е неразделна част от него. По отношение на това оплакване следва
да се посочи, че същото е напълно неотносимо към производството по чл.435 от ГПК.
На следващо място, възразяват, че Определение №
1488/13.07.2018г. на ПдОС – V възз.гр.с. по ч.гр.д.№
3226/2014г., с което на осн. чл.402 от ГПК е отменено допуснатото с Определение
№ 2987/28.10.2014г. обезпечение чрез спиране на изп.д.№ 273/2010г., не е влязло
в сила. Оплакването следва да се остави без уважение, тъй като по реда на
съдебно обжалване по чл.274 във вр. с чл.402 от ГПК е постановено Определение №
338/02.08.2018г. на ПАС по ч.гр.д.№ 422/2018г., с което е оставена без уважение
подадената от тях ищците частна жалба против Определение № 1488/13.07.2018г. на
ПдОС – V възз.гр.с. по ч.гр.д.№ 3226/2014г. В мотивите си
ПАС аргументира също така, че изводът за неоснователност не се променя от
факта, че е подадена частна жалба против посоченото определение на ВКС, което
не подлежи на обжалване, тъй като допуснатото обезпечение има действие през
времетраенето на гражданското производство в редовната му фаза, тоест пред
трите съдебни инстанции, но не и за всички други жалби и молби, които
ищците подават.
В тази насока е ирелавантен и направения довод на
жалбоподателите, че по частната жалба до ВКС е насрочено допускане на
разглеждането й за 22.10.2018г.
Жалбоподателите правят и възражение, че са налице
предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство, защото взискателите не са поискали извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години през периода 2010 - 2013г. Още през 2013г.
е било направено искане от адв. Ю. до ЧСИ Ангелаков за прекратяване на
изпълнителното дело, но до момента съдебният изпълнител не е издал
постановление за прекратяване, включително и след изменението на ГПК през
2017г. По отношение на това възражение,
въззивният съд намира, че същото е неоснователно, тъй като по преписката по
изп. дело /на л.28/ действително се намира Молба с вх.№ 3010/12.06.2010г. от
адв. Ю. за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл.433 ал.1 т.8
от ГПК, но по това искане е налице произнасяне от ЧСИ с резолюция /положено
върху молбата/ за оставяне без уважение на искането за прекратяване на
производството, тъй като няма данни по делото за изтекла давност на осн. чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Впоследствие във времето, именно самите жалбоподателите са
направили искане пред въззивния съд за спиране на изпълнението по изп.д.№
20108260400273 като обезпечителна мярка на заведените от тях искове по чл.439
от ГПК и което искане съответно е било изцяло уважено и с Определение №
2987/28.10.2014г. на ПдОС по ч.гр.д.№
3226/2014г. е допуснато обезпечение чрез спиране на изп.д.№ 273/2010г.
Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
оставен без уважение. Предвид постановяване
от въззивния съд на съдебен акт по същество на жалбата, не се
налага произнасяне по искането за
спиране на изп.д.№ 273/2010г. като обезпечителна мярка.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
О
П Р Е
Д Е Л И :
Оставя без уважение подадената жалба
от М.А.Д., К.А.Ш. и Л.К.Ш.,
чрез адв. П.Ю., съдебен адрес ***, офис 2, против отказ за прекратяване на
производството по изп.д.№ 20108260400273 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№
826, както и против изпълнителни действия, изразяващи се в насрочване на въвод
във владение на недвижим имот за 27.08.2018г., като неоснователна.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове :