Р Е Ш Е Н И Е
13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на десети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. СВЕТОЗАР ДИМИТРОВ
При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N4615 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 11. 12. 2018 г. по гр. д. № 37811 от 2018 г. на Софийски районен съд, 153 състав, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че„Н.И.О.” ЕООД, ЕИК ******дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******сумата 1185.71 лв.,стойност на доставена топлинна енергия в периода м.05.2015 г. до м.04.2017 г. в имот с аб.№ Т262068, находящ се в гр. София, ул. „******, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, заедно със законната лихва от 08.03.2018 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена топлинна енергия над сумата 1 185,71 лв. до пълния предявен размер 1 227,08 лв., иска за сумата 23 лв., представляваща такса за услуга дялово разпределение за същия период, както и исковете по чл. 422 вр. чл 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на акцесорни вземания в размер на 193,66 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода 01.07.2015 г. - 28.02.2018 г. и 4,20 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение за същия период, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15 652/2018 г. на СРС, 153 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.И.О.” ЕООД, ЕИК ******да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******сумата 274,61 лв. разноски за исковото производство, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 65,91 лв.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК ******да заплати на „Н.И.О.” ЕООД, ЕИК ******сумата 49,57лв. разноски за исковото производство и 49,57лв. разноски в заповедното производство.
Решението се обжалва в
осъдителната част от ответника.
В
жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на решението,както
и че е необосновано.Ищецът не е доказал,че ответникът реално е ползвал имота,че
е развивал стопанска дейност ,че е обитавал имота.Ако се приеме,че е
потребител,то не е доказано реално потребление на ТЕ.Извлеченията от сметки
били едностранно изготвени от ищеца,удостоверявали изгодни за него
факти,писмените доказателства представени от ищеца ,представляващи извлечения
от счетоводните книги, били оспорени и следвало да се докаже редовност на водене
на счетоводните книги.Ответникът не е страна по договор с ищеца,тъй като няма
сключен писмен договор за стопански нужди.Съгласно чл.13 от Директива 2006
/32/ЕО на ЕП и Съвета от 05.04.2006 г.сметките следва да се изготвят на база
реални реално енергийно потребление,а ищецът изготвял прогнозни сметки за
презюмирани количества.Българският съд следва да прилага нормите ,приети въз
основа на директивата в съответствие с общностното право.
Моли да се отмени
решението и се постанови ново,с което да се отхвърлят исковете.Претендира
разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не взима становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Атакуваното съдебно решение е правилно . Правилността му е предмет на
въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269
от ГПК/ и в рамките, очертани от императивните материалноправни норми,
приложими към процесните правоотношения.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС като правилни и
законосъобразни.
За пълнота следва да
се отбележи следното:
Съобразно чл.149
ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ
/отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и
съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна
енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо
водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото няма представени
договори за продажба на ТЕ за стопански нужди за съответния обект.Ответникът е
собственик на процесния имот,който е топлофициран и сградата,в която се намира имотът
е присъединен към топлопреносното предприятие.Действително, липсва съгласие
ответникът да приема предоставената услуга,но сумите,които са му начислявани са
на база реален отчет,установено от вещото лице топлотехник.Топлоенергия е
доставена и потребена в процесния имот,въпреки липсата на договор между
страните.Заведеният иск не е за признаване за установено,че ответникът дължи на
основание договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно
обогатяване.Основанието е ясно заявено още със заявлението по чл.410 ГПК-заявява
се ,че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи
да му върне онова,с което се е обогатил до размера на обедняването.В исковото
производство претенцията е определена именно като такава по чл.59 ЗЗД
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на
едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е
било постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице
договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради
субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той
може да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с
топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без
основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански
нужди.
На основание чл.59 ал.1 ЗЗД правилно е ангажирана отговорността
на ответника,който е консумирал реално доставена топлинна енергия и се е
обогатил за сметка на топлопреносното предприятие.
Видно от формуляр за отчет на Б.Б. ООД има
открита партида за процесния имот на ответното дружество ,с което е бил сключен
Договор №833/Е-15.03.2012 г.Договорът за стопански нужди е срочен и към
процесния период не е имало действащ такъв.
На ответника е изпратено предложение за
сключване на договор за стопански нужди от 08.01.2018 г.,но то е след процесния
период.
Документите за главен отчет,издадени
от ФДР ,са подписани от потребител-представителя на ответното дружество.
Основателно е
възражението на ответника, че само от извлеченията от сметки не може да се направи извод за доставената и правилно начислена
топлоенергия. Тези документи не представляват доказателство за удостоверените в
тях обстоятелства ,тъй като представляват частни свидетелстващи документи по
смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират изгодни за техния издател
факти.Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството,че съдържат
удостоверително изявление направено от субекта ,сочен като техен издател,но не
и обвързваща съда материална доказателствена сила.Същите се ценят съобразно
останалия доказателствен материал .
Съгласно
заключението на СТЕ, която настоящият състав намира за изготвена компетентно от
лице с необходимите специални знания, начисляваната от ищеца топлинна енергия,
както и месечните отчети на общият топломер са изготвяни съобразно действащата
към относимия период нормативна уредба, като изравнителните сметки също са
изготвени съгласно действащата нормативна уредба, въз основа на посочените в
сметките реални годишни отчети. Възражението на ответника, че изравнителните сметки не отразяват
действително консумираното количество топлинна енергия, следва да бъде оставено без уважение,
доколкото видно от заключението на вещото лице, сумите за топлинна енергия са
начислявани на база месечни отчети на общия топломер, като видно от
обстоятелствената част на заключението на експертизата, сумите са начислени
съобразно действащите нормативни правила, а по делото не са ангажирани
доказателства от ответника, че потребеното количество е различно от начисленото
по изравнителни сметки. Съгласно заключението на експертизата,
на абонатния номер са начислени исковите суми, като ответникът не е представил
доказателства за плащането им.
Ответникът реално е потребил
доставената енергия и това е съобразено с европейското
законодателство.Системата за дялово разпределение е въведена с чл.112г
ЗЕЕ/отм./ в изпълнение на изискванията на Директива 93/76/ЕИО на Съвета от
13.09.1993 г.относно ограничаване на емисиите от въглероден двуокис ,чрез
подобряване на енергийната ефективност .Директивата е била отменена с чл.31 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
05.04.2006 г.относно ефективността при крайно потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги.Именно, съгласно Директивата държавите членки
трябва да разработят и реализират програми в областта на таксуване на енергията
предназначена за отопление ,климатизация и топла вода за битови нужди на база
действителната консумация.На този принцип /разпределение разходите за отопление
съобразно потреблението/ е и самата въведена система за дялово разпределение
като той е залегнал и в Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.12.2002 г.относно енергийните характеристики на сградите/в този
смисъл Решение №5 от 22.04.2010 г. по к.д.№15 /09 г. /
Не са налице твърдяните
пороци на обжалваното решение.
Като
е стигнал до същия резултат СРС е постановил валидно, допустимо и правилно
решение ,което следва да бъде потвърдено,а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11. 12. 2018 г. по гр. д. № 37811 от 2018 г. на Софийски районен
съд, 153 състав в обжалваната част.
Въззивното решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.