РЕШЕНИЕ
№ 5030
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20211110172327 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от ...................
срещу ...................... за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1501, 23 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка .................... по щета № ........................... за вреди на МПС марка
................................., причинени при ПТП от ..................., настъпило в гр.
.................. местност „......................“, на паркинга на ..................... по вина на
водача на МПС марка ........................ със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – ................ до окончателното плащане.
Ищецът .................. твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № ................... на ................... е настъпило събитие –
ПТП, в гр. ...... местност „......................“, на паркинга на ....................., в
причинна връзка с което са причинени вреди на застраховано при него МПС
марка .................................. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другото МПС марка
........................, участвало в процесното ПТП. Поддържа, че събитието е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования
при ответника водач, който при управление на автомобила на паркинг не
спазва разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и удря със своята задна част
задната дясна част на паркираното перпендикулярно на пътя, на отредено за
1
това място, застраховано при ищеца МПС и така реализира процесното ПТП,
от което били нанесени щети на МПС марка ................................. – задна
броня, датчик парктроник, инсталация на заден парктроник. Ищецът твърди,
че по силата на възникналото от договора за имуществена застраховка
облигационно отношение, изплатил на сервиза, извършил ремонта на
застрахованото МПС – ................... сумата от 1486,23 лв. с платежно
нареждане от ..................... Сочи, че изпратил до ответника извънсъдебна
покана за заплащане на платеното обезщетение за отстраняване на нанесените
вреди на застрахованото при ищеца МПС, но плащане на последвало. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното
ПТП. Оспорва описаните в исковата молба вреди да са настъпили по
изключителната вина на застрахования при ответника водач. Твърди наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че вината за
процесното ПТП е на водача на МПС ..................... Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между претендираните щети и процесното ПТП.
Счита, че претенцията е завишена по размер и не съответства на действително
настъпилите увреждания по застрахованото МПС. Оспорва и акцесорната
претенция като неоснователна. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, по
реда на чл. 146 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните по делото и
с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към датата на
ПТП – ..................., между ищеца и собственика на увреденото МПС марка
................................. е налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане .................. както и че към този момент
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС
марка ........................ е бил ответникът по делото; че ищецът е заплатил на
отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на 1486,23 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от ..................., уведомление за щета № ....................., опис-
2
заключение по щета № ....................., ликвидационен акт от ..................., както
и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и от събраните
по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. С. Е. –
водач на МПС марка ................................., се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на ................... на паркинга на ................... в
местността ...................... е настъпило процесното ПТП, при следния
механизъм: водачът на МПС марка ........................ при маневра реализира ПТП
с паркираното на паркинга МПС марка ................................., като удря със
своята задна част задната дясна част на паркираното на паркинга МПС. За да
достигне до този извод, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Е.,
доколкото същите са подробни, логични, последователни и кореспондират с
останалите събрани по делото писмени доказателства, както и заключението
на САТЕ.
От протокола за ПТП, от приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, както и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Е., съдът приема за установено, че причина за настъпване
на процесното ПТП е виновното поведение на водача на МПС марка
........................, който е нарушил нормите на чл. 25, ал. 1, и чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
като не е контролирал управляваното от него МПС и при маневра на паркинг е
реализирал ПТП с паркираното на паркинга МПС марка .................................,
като по този начин му е причинил имуществени вреди.
Съдът намира за неотносими и неоснователни доводите на ответника за
съпричиняване за настъпването на ПТП на водач на МПС ..................... По
делото няма данни посоченото МПС или лице да се участвали по някакъв
начин в процесното ПТП. С определение от ................... съдът е указал на
ответника да конкретизира възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от трето за настоящото производство МПС – ................... и да посочи
връзката му с разглеждания от съда правен спор, но указанията не са
изпълнени. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да
установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В
случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установява да е налице съпричиняване. Напротив – от събраните по делото
доказателства, в т.ч. заключение на САТЕ и гласни доказателствени средства,
събрани чрез разпит на свидетеля Е., категорично се установява, че вината за
настъпването на процесното ПТП е изцяло на водача на МПС марка
........................, който не е съобразил поведението си с нормите на нормите на
чл. 25, ал. 1, и чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на МПС марка
........................ са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на МПС
марка ................................., конкретизирани в представената преписка по щета
на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че
посочените от застрахователя повреди на МПС марка .................................,
отговарят на описания в протокола за ПТП и заявлението за щетата механизъм
на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования
автомобил се установяват и от описите-заключение по образуваната при
ищеца щета и фактури.
3
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по
чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на
неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части (в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част), поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл, съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г.
на Пленума на ВС, съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта.
С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на МПС
марка ................................., е сума в размер 1522,16 лв., която е по-голяма от
извършеното застрахователно плащане в размер 1486, 23 лв. На основание чл.
411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни
разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана
като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва
да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият
размер на дълга възлиза на 1501, 23 лв. С оглед изложеното, искът е
основателен и следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата
4
на подаване на исковата молба – 17.12.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 812,15 лв. – заплатена държавна такса (60,05
лв.), депозит за САТЕ (300 лв.) и за свидетел (50 лв.), както и адвокатско
възнаграждение (402,10 лв.), което е действително заплатено от ищеца на адв.
Д. И., видно от представените по делото договор за правна защита и
съдействие и преводно нареждане.
Ответникът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Във връзка с
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя
адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“ законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
5
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. (НМРАВ), или
макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че договореният и платен размер за
представителство от 402,10 лева с ДДС не се явява явно/съществено
прекомерен. На първо място следва да се посочи, че същият е уговорен в
минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция ДВ, бр. 68 от 2020 г.), която служи за ориентир. На
следващо място, съдът съобрази, че макар делото да не се отличава с
фактическа и правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до
извод за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение под минимума,
както беше разяснено по-горе, доколкото при преценката си за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът извършва преценка дали
възнаграждението съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност. В случая,
възнаграждението не е уговорено в отклонение от мярката, наложена от този
пазар.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на процесуалния
закон за присъждане на заплатените от ищеца разноски в производството за
възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на действителната
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................... да заплати на ......................... на основание чл. 411
КЗ сумата от 1501,23 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка .................. по щета
№ ........................... за щети на МПС марка ................................., настъпили в
резултат на ПТП, на ................... в местността „......................“, на паркинга на
....................., ведно със законната лихва от .................. до погасяването,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 812,15 лв. разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7