Р Е Ш
Е Н И Е
№………../20.01.2023 г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното от
съдията т. д. № 2139 по описа за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.103 ЗЗД.
Между „Б.Г.Г.“ ЕООД (Б.) и „Д.Б.Ж.И З.“ АД (ДБЖЗ) е сключен договор за
застрахователно посредничество на 04.03.2015 г, съгласно който Б. се задължава
да извършва застрахователно посредничество с цел сключване на застрахователни
договори между потребители на застрахователни услуги и застрахователя. Съгласно
чл. 6, т. 1 от договора Б. се задължава да прехвърля платената му
застрахователна премия от застраховките Гражданска отговорност на
автомобилистите по сметката на застрахователя до края на следващия работен ден
след плащането на всички дължими вноски. От началото на м. септември 2016г
дружеството започва да забавя системно плащанията. След проведени разговори се
установява, че то не е в състояние да изпълни задълженията си и да преведе
премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода
05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност 1 615 133,48 лева, върху
която сума е дължима и лихва за забава в размер на 93 318,82 лева. Вторият
ответник „Р.“ ООД, дружество, учредено съгласно законите на Република Румъния,
дължи на Б. сумата от 1 139 000,00 лева по договор за консултация и
промоция №001/04.04.2014г., което е ликвидно и
изискуемо. Б. бездейства и не събира вземането си от „Р.“ ООД. Между ДБЖЗ и „Р.“ООД
има сключено Рамково споразумение за услуги свързани с уреждане на претенции по
четвъртата моторна директива и зелена карта №RBG0044 от 30.04.2015г., по които
застрахователя дължи на „Р.“ООД сума в размер на 771 602,08 лева. Б. и „Р.“ООД
са свързани лица, тъй като са част от една бизнес група и са собственост на две
физически лица, живеещи във фактическо съжителство В.А.и Д.Б.. На 27.03.2017г.
застрахователят отправя до „Р.“ СРЛ и Б. изявление за прихващане, с което
прихваща вземането си към Б. в размер на 771 602,08 лева с вземането на „Р.“СРЛ
към застрахователя за същия размер. С молба от 25.07.2017 г се уточнява, че
ДБЖЗ е встъпило в дълга на „Р.“ СРЛ към Б.Г.Г. до
размер на сумата от 771 602,08 лева, за което встъпване последният е дал
съгласие с конклудентни действия като е осчетоводил
прихващането и е намалил размера на дълга си към застрахователя със сумата на
прихващането. „Р.“ СРЛ отказва да признае и зачете ефекта на компенсационното
волеизявление от 27.03.2017г на застрахователя и претендира заплащане на своето
вземане в размер на 771 602,08 лева.
С оглед изложеното
се иска да се установи на основание чл. 124 ГПК вр.
чл.103 ЗЗД в отношенията между страните, както
следва: 1/че вземането на „Р.“
СРЛ по договор №RBG0044 от 30.04.2015г от „Д.Б.Ж.И З.“ АД в размер на 771
602,08 лева несъществува, тъй като е
погасено чрез прихващане с вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“
ЕООД по договора за застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015г. за
заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода
05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност 1 615 133,48 лева; 2/че вземането на „Б. Г.Г.“
ЕООД към Р. СРЛ за плащане на застрахователни премии по сключените в
изпълнение на договор за консултация и промоция №001/04.04.2014г
застраховки на обща стойност 1 139 000,00 лева несъществува до размера на сумата от 771 602,08 лева като погасено
чрез прихващане с вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“
ООД по договора за застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015г. за
заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода
05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност 1 615 133,48 лева до размера
на по-малкото от тях 3/че вземането на
„Д.Б.Ж.И З.“ АД към „Б.Г.Г.“ ООД по договора за застрахователно посредничество № 77
от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици
сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност
1 615 133,48 лева несъществува
до размера на сумата от 771 602,08 лева като погасено чрез прихващане с
вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“ ООД по договора за
застрахователно посредничество №77 от 04.03.2015г. за заплащане на премии по
4297 бр. застрахователни полици сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща
стойност 1 615 133,48 лева до размера на по-малкото от тях до размера
на по-малкото от тях.
Ответникът „Б.Г.Г.“ ЕООД счита твърденията в исковата молба за
противоречиви. Счита, че не са изпълнение указанията на съда и не е уточнен
правния интерес от предявените искове. Посочва, се че в други производства
между същите страни ищецът поддържа, че е кредитор на вземане в общ размер от
1 615 133,48 лева и че то съществува и не е удовлетворено, което
противоречи на изложеното в исковата молба, по която е образувано настоящото
производство. Твърди, че счетоводните записвания на дружеството във връзка с
договор за застрахователно посредничество от 04.03.2015 г се извършват въз
основа на генерирани агентски отчети от специализиран застрахователен софтуер,
служещи като първични счетоводни документи. Поради спиране на достъпа до
застрахователния софтуер ответното дружество е в невъзможност да извършва
справки по отношение на отчетените полици и дължимите за тях застрахователни
премии. Сторнирането на задължения към застрахователя
е извършено въз основа на агентски отчет №198482/05.03.2017г, а не въз основа
на изявление за прихващане. Последното косвено се потвърждава и от
обстоятелството, че компенсационното изявление е от 27.03.2017г, а твърдяното конклудентно действие за одобряване на прихващането е от
06.03.2017г. На 06.03.2017г. Б. е наредил превод към ДБЖЗ с основание агентски
отчет №156059 за периода 05.12.2016г – 11.02.2016г на сума в размер на
30 078,95 лева, която е получена от ищеца на 07.03.2017г. Въз основа на
сигнал на застрахователя до СДВР по пр.пр. №
7828/2017г са анулирани 2300 бр. полици, сключени чрез посредничеството на
ответника. След извършена проверка в Гаранционен фонд се установява, че
полиците са анулирани като в застрахователния софтуер няма записани действащи
полици, по които се дължи плащане. Въз основа на това на 31.07.2017г ответното
дружество отписва изцяло счетоводно задълженията си към застрахователя. Оспорва
и твърденията за свързаност между ответните дружества доколкото не попадат в
хипотезата на §1 от ДР на ТЗ.
С допълнителната
искова молба „ДБЖЗ“ посочва, че между различните производства, които са висящи
между страните няма връзка на преюдициалност или
обусловеност. Не се твърдят различни факти, доколкото предмет на производствата
са различни отношения между страните. Оспорва твърденията на ответника, че
дългът не съществува към момента на отправяне на изявлението за прихващане.
Оспорват се твърденията, че счетоводните записвания са взети въз основа на
първични счетоводни документи и в съответствие със счетоводните стандарти и
обичая за водене на счетоводни записвания. Оспорва агентския отчет и
твърденията, че същият е изпратен от ищцовото
дружество, че е бил потвърждаван от него. Полиците в писмото на СДВР не са
идентични с полиците издадени от Б., които са валидни и не са анулирани.
С отговора на
допълнителната искова молба ответникът Б. поддържа възражението си за
нередовност на исковата молба, тъй като не са посочени премиите по кои полици
са погасени с извън съдебното изявление за прихващане, респ. съдебно
предявената компенсация. Оспорва да е признавал извън съдебно съществуване на
задължение към ДБЖЗ, евентуално се посочва, че в писмото, което се представя за
установяване на това обстоятелството, не са индивидуализирани полиците.
Ползваната към 08.03.2017г информационна система от застрахователя е eINS, чрез която се извършва дейността по посредничество и
застраховане. Именно генерираните отчети от системата са първичните счетоводни
документи, въз основа на които е извършено осчетоводяването.
С отговора на
първоначалната искова молба ответникът „Р.“СРЛ, дружество регистрирано и
уредено по законите на Република Румъния, не се оспорват твърденията, че между
него и „ДБЖЗ“ има сключено рамково споразумение за услуги, свързани с уреждане
на претенции по Четвъртата моторна директива и зелена карта, както и че във
връзка с него ДБЖЗ дължи на „Р.“ООД не по-малко от 771 602,08 лева.
Последното е частично погасено до размер на 337 648,75 евро от Румънското
национално бюро, задължението към което е погасено от НББАЗ, а задължението към
него е погасено от ДБЖЗ. След като част от процесните
263 застрахователни претенции индивидуализирани в исковата молба са погасени
чрез плащане, те не подлежат на прихващане. Оспорва се твърдението, че „Р.“ СРЛ
е длъжник на Б., с оглед на което липсва обект на прихващане. Посочва се и че
на прихващане подлежат индивидуални права и задължения, а не суми, а в исковата
молба липсват твърдения кои индивидуално определени задължения на „Р.“ СРЛ към Б.
са прихванати от ДБЖЗ. Оспорва се твърдението, че Б. има задължение към ДБЖЗ по
полиците описани в доказателство №3 към исковата молба, че полиците са издадени,
че са издадени на посочените датите, че по полиците са платени застрахователни
премии и че такива са събрани от Б., достоверността на счетоводните записвания
на застрахователя. Полиците към представения опис, по които застрахователят
претендира заплащане на премии от застрахователния посредник Б., са анулирани,
а по част от тях е получено плащане от Б.. Претенцията към Б. не е доказана и
по размер, тъй като полиците не кореспондират на пазарната стойност на премиите
по застраховка ГО. Изявлението за прихващане не е прието от ответниците.
Съдебна компенсация не е възможна, тъй като по-голямата час от вземанията на „Р.“СРЛ
са погасени от Румънското национално бюро. В друго производство между страните
с молба от 11.07.2017г ДБЖЗ заявява, че процесното
тристранно прихващане не е породило действие. Оспорва Б. да е признавал извън
съдебно извършеното прихващане или ликвидността на индивидуализираните в
списъка по чл. 366 ГПК претенции. Оспорват се и твърденията, че ДБЖЗ е встъпил в
задълженията на „Р.“СРЛ към Б., чрез извършване на счетоводно прихващане на
вземания.
Приети за съвместно
разглеждане са исковете на „Р.“ООД срещу ДБЖЗ, да заплати както следва: на основание чл. 286 ЗЗД сумата от 54219,06
евро - възнаграждение за управление на дела по щети зелена карта начислени
на основание чл.6, т.1 от Рамковото споразумение, на основание чл. 285 ЗЗД сумата от 2026,0 евро – такса за проверка,
начислена на основание чл.6, т.5 от Рамковото споразумение и невъзстановени от
ВААР; на основание чл. 285 ЗЗД сумата от
620,07 евро – невъзстановено обезщетение, заплатено от „Р.“СРЛ от името и
за сметка на Застрахователя по щета RCX30160444, реф.
ZK3100003097; на основание чл. 286 ЗЗД
сумата от 2580,93 евро – възнаграждение за управление на дела и щети
съгласно т.6,2 на Рамковото споразумение; на
основание чл. 92 ЗЗД сумата от 26 943,53 евро - обезщетение за забава в
размер на 10% на годишна база на основание чл.7 от Рамковото споразумение,
начислено върху изплатените от Р. СРЛ суми и невъзстановени от застрахователя.
С исковата молба
ищецът по насрещните искове твърди, че по силата на Рамково споразумение за
услуги, свързани с уреждане на претенции по Четвъртата моторна директива (на
което превода на клаузите на български език не съответства на английската му
версия) „Р.“СРЛ е предоставяло на застрахователя като негов кореспондент услуги
по управление и ликвидация на общо 1060 дела за щети настъпили на територията
на Румъния. В хода на изпълнение на споразумението застрахователят натрупва
задължения към кореспондента в размер на 394 513,88 евро, в това число 54
219,06 евро – хонорари за управление на делата по щети Зелена карта; 2026,00
евро – такса за проверка; 620,07 евро – невъзстановено обезщетение, заплатено
от „Р.“ООД от името и за сметка на Застрахователя по щета RCX30160444, реф. ZK3100003097; сумата от 2 580,93 евро хонорар за
управление на дела и щети съгласно чл.6, ал.2 на Рамковото споразумение; 26
943,53 евро - неустойка за забава в
размер на 10% на годишна база на основание чл.7 от Рамковото споразумение,
начислено върху изплатените от „Р.“ООД суми и невъзстановени от застрахователя.
Споразумението е прекратено с изявление на кореспондента от 03.04.2017г. Като
последица от прекратяването му и съществуването на неудовлетворени претенции по
щети, е задействана процедура по поемане на делата от Националното бюро на
Румъния /ВААR/. Поемането на делата от ВААR е извършено с протокол №
АМ00100/07.04.2017г и протокол 63/07.2017г. В резултат на задействаната
процедура по системата Зелена карта са изплатени от НББАЗ чрез ВААR обезщетения
по 264 щети на обща стойност 337 648,00 евро. Националните бюра не са длъжни и
не изплащат обезщетения за възстановяване на хонорарите за управление на
щетите, договорени между застрахователя и кореспондента и обезщетението за
вредите от забавеното им плащане. След извършеното плащане от страна на ВААR на
сумата от 337 648,75 евро, с което е погасено задължението в размер на 771
602,08 лева, остават непогасени 86 389,59 евро, формирани както следва:
54219,06 евро - хонорари за управление на дела по щети зелена карта начислени
на основание чл.6, т.1 от Рамковото споразумение, 2026,0 евро – такса за
проверка, начислена на основание чл.6, т.5 от Рамковото споразумение и невъзстановени
от ВААР; 620,07 евро – невъзстановено обезщетение, заплатено от „Р.“ООД от
името и за сметка на Застрахователя по щета RCX30160444, реф.
ZK3100003097; 2580,93 евро хонорар за управление на дела и щети съгласно т.6,2
на Рамковото споразумение; 26 943,53 евро - обезщетение за забава в размер на
10% на годишна база на основание чл.7 от Рамковото споразумение, начислено
върху изплатените от Р. СРЛ суми и невъзстановени от застрахователя.
В срока за отговор
по насрещните искове ДБЖЗ посочва, че след сигнал на застрахователя до КФН е
постановено решение №685-3Б, с което е наложена административна мярка на
ответника Б. в срок от три дни от получаване на решението да преведе в полза на
ДБЖЗ застрахователни премии в размер на 1 615 133,45 лева по 4228
броя полици за ГО, сключени чрез неговото посредничество. Жалбата срещу
решението на ответника Б. е отхвърлена на две съдебни инстанции с решения на
ВАС. КФН отнема и лиценза за брокерска дейност на Б.. Издадената ПАМ не е
изпълнена към подаване на отговора. Посочва, че премиите по полиците са
дължими, тъй като ответникът е предал на застрахованите лица знак на ГФ и е
регистрирал полиците като активни и действащи в информационната система на ГФ,
съгласно КЗ. По част от тези полици застрахователят е изплатил застрахователни
обезщетения в размер на 705 616,97 лева, което опровергава твърдените на
брокера, че полиците са прекратени. Поддържа се твърдението, че прихващането
извършено от застрахователя е признато от застрахователния брокер, което се
установява и от приета по друго дело счетоводна експертиза, както и че Б. има
вземане към Р. ООД в размер на 1 138 963,54 лева, по договор за
консултация и промоция № 001/04.04.2014г. Оспорва
насрещния иск като недопустим, тъй като е предявен след изтичане на срока за
отговор, както и защото между страните е висящо друго дело със същия предмет, а
именно №1923/2019г. Счита исковата молба за нередовна, тъй като не е
представена справка по чл. 366 ГПК, не е ясно как е формирана сумата от
54 219,06 евро, по конкретно какви дела са възложени, кога, какъв е бил
предмета на защита, за колко съдебни инстанции, кой е осъществил процесуално
представителство, по кои дела, как са приключили, кога са подписани договорите.
По същество оспорва да е извършвал възлагане на такава услуга на Р., тъй като
дружеството не осъществява процесуално представителство, а обработка на щети по
Зелена карта и Четвърта моторна директива. Същите възражения се релевират и по отношение на претенцията за заплащане на
сумата от 2580,93 евро. Оспорва да е давал мандат за управление на дела. Тази
услуга не е в предмета на Споразумението от 30.04.2015г. Исковата молба е
нередовна по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
размер на 26 943,53 евро, тъй като няма справка по чл. 366 ГПК и не е ясно
как е формирано задължението и за какъв период.
С допълнителния
отговор и допълнителната искова молба по насрещния иск „Р.“ ООД относно
спазването на срока за подаването на
отговор и насрещния иск препраща към доводите си в молбата от 05.03.2019г.
Оспорва решенията на ВАС да се ползват със СПН относно съществуването на
задължението на Б. към застрахователя и че брокерът е получил премии по
застраховките, още повече, че втория ответник не е участвал в административното
производство. Поддържа възражението, че сключването на застрахователните полици
е недоказано. Поддържа и останалите доводи изложени в отговора. Оспорва да е
налице тъждество в предмета на т.д. №1923/19г и настоящото производство, като
се посочва, че предмет на другото производство са искове за заплащане на сумата
от 2 365 283,01 лева за извършени услуги по договор, различен от
Рамковото споразумение от 30.04.2015г. Относно възражението за нередовност на
иска за сумата от 54 219,06 евро, се посочва, че се касае за
възнаграждение за обработка на преписките по претенции по чл. 6 от Рамковото
споразумение за услуги. Възнаграждението е дължимо за извън съдебна ликвидация
на щети по Зелена карта и не произтича от услуги, свързани с воденето на
съдебни дела и процесуално представителство. Дължимостта
на вземането е признато от застрахователя с исковата молба по първоначалния
иск, като източника на задълженията е описан в представения от застрахователя
Опис на щети по референтни номера и обща сума към исковата молба. В насрещната
искова молба и отговора на ответника по първоначалния иск е посочено, че тези
претенции са в общ размер на 394 513,88 евро с левова равностойност от
771602,08 лева, която сума е погасена от Румънското национално бюро, като след
плащането остава непогасено възнаграждението на кореспондента за управлението
на щети, разноските направени по тях и обезщетението за забава.
С допълнителния
отговор на насрещната искова молба ДБЖЗ поддържа възраженията си за нередовност
на исковата молба и недопустимост на насрещните искове. Оспорва да е извършена
обработка на щети, за които да не е платено възнаграждение на кореспондента.
Заявява възражение за давност. Счита
приложима кратката тригодишна такава, предвид периодичния характер на
вземанията.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
По
делото не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че между „Б.Г.Г.“ ЕООД и „Д.Б.Ж.И З.“ АД е сключен Договор за
застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015г., по силата на който
ответникът Б., в качеството си на брокер сключва от името и за сметка на
Застрахователя договори с потребители на застрахователни услуги, срещу
възнаграждение (комисионна). Съгласно чл. 6, т. 1 от договора, брокерът прехвърля
платената му застрахователна премия по посочена банкова сметка ***, в срок не по-късно
от 7 дни след сключване на застрахователен договор. Застрахователните полици се
генерират в електронен формат, като за целта на издаването им, застрахователят
се задължава да осигури достъп на застрахователния посредник до своята система.
В срок от 7 дни след издаването на полицата брокерът се задължава да върне на застрахователя
подписан екземпляр и платежен документ, удостоверяващ плащането на
застрахователната премия по сметката на застрахователя.
Въз основа на сключения договор Б., в качеството си на
брокер сключва от името и за сметка на Застрахователя договори с потребители на
застрахователни услуги, сред които 4297
бр. застрахователни полици ГО по приетия опис
към исковата молба (л. 15-38 от делото), на обща стойност на
застрахователната премия 1 615 133,48 лева.
Съгласно
Договор
за консултация и промоция №001/04.04.2014г., Б.
възлага на Р. СРЛ, да извършва консултантски и промоционални
услуги, с оглед продажба на застрахователни полици Гражданска отговорност или Каско за моторни превозни средства, регистрирани в Република
България, на територията на цяла Румъния, като гарантира плащането на
застрахователните премии и предаването на полиците, срещу насрещно задължение
за заплащане на комисионна за извършваната дейност.
Сключените
за сметка на Б. от страна на Р. застрахователни полици са посочени в агентски
отчети на л. 96-195 от делото.
Не
е спорно,
че между ДБЖЗ и Р. СРЛ е сключено Рамково споразумение за услуги свързани с
уреждане на претенции по четвъртата моторна директива и зелена карта №RBG0044
от 30.04.2015г. (л. 53 и сл. от делото), по които застрахователят ДБЖЗ
се задължава да заплаща на Р. СРЛ сумите по всички основателни и одобрени от
застрахователя претенции, произтичащи от разпоредбите на Четвърта моторна
директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и разпоредбите на Единното
споразумение „Зелена карта“, а
именно: - таксите на агента, съгласно
чл. 6 от рамковото споразумение; компенсациите на трети лица; одобрени от
застрахователя разходи за външни услуги. Съгласно чл. 6 от Рамковото
споразумение, професионалните такси на агента се изчисляват и фактурират, както
следва: т. 1 - такса за уреждане на претенции за щети по Зелена карта“; т. 2
- такса за уреждане на претенции по 4-та
моторна директива; т. 3 – претенции за възстановяване; т. 4 - казуси със съдебни производства; т. 5 - такси за инспекции. По делото не е спорно,
че във връзка с договора от 30.04.2015 г Румънското национално бюро (B.A.A.R.) e изплатило обезщетения в размер на
771 602,08 лева по 263 претенции.
С
писмо изх. № 2/13.02.2017 г. Б. уведомява ДБЖЗ, че към дата на отговора не може
да бъде подписано предложеното тристранно споразумение за встъпване в дълг (л.
435-436 от делото), а съгласно
писмо изх. № 9/27.02.2017 г. (л. 437-439 от делото), ДБЖЗ и Б. са
обсъдили проекти на споразумение помежду си относно уреждане на финансовите си
отношения, в това число и постигане на съгласие за сключване на тристранно
споразумение между тях и Р. за взимано компенсиране на задължения, като дългът на
Б. към ДБЖЗ да бъде намален със сумата от 500 011,68 лева срещу дългът на
ДБЖЗ към Р. в същия размер относно възстановяване на платени застрахователни
обезщетения по приложение №2 към писмото (приложението не е представено)
формирани в периода 09.11.2016г – 30.01.2017г, и разсрочване на останалата част
от дълга на Б. на равни месечни вноски.
По
делото са приети като доказателства молба от ДБЖЗ, ведно с опис, анулирани
полици (л. 238-261 от делото).
В
представеното удостоверение от Гаранционен фонд, с изх. № 10-0312/11.06.2018 г.
(л. 490-532 от делото), са
посочени валидните и прекратените поради невнесена застрахователна вноска застрахователни
полици на ДБЖЗ, съгласно което за 3856 бр полици сключенив периода 05.12.2016 г – 22.02.2017г са
предоставени данни за прекратяването им от застрахователя поради невнесена
застрахователна премия стрпо .
По
делото е прието заключение по Съдебно-техническа експертиза вх. №
309073/20.04.2021 г., което да даде отговор на въпросите, касаещи електронното
съобщение от 06.03.2017 г., с приложен агентски отчет № 198482/05.03.2017г. В заключението вещото лице посочва, че домейнът @asgbg.com е регистриран и е
собственост на Б., като те отговарят и за поддръжката му. Домейнът *******.com е регистриран и е собственост на ДБЖЗ, като те
отговарят и за поддръжката му. Електронна пощенска кутия ********* се използва от eINS
системата на ДБЖЗ. Електронна пощенска кутия ******* се използва
от Б.. Вещото лице констатира, че в системата eINS не
се съхранява информация за клиентски отчет с номер 198482, подаден в периода
01.03.2017 г. до 12.03.2017 г. Вещото лице посочва, че от предоставеното му за
анализ препратено съобщение не може да се установи какво е съдържанието на
електронното съобщение, включително съдържанието на прикачените файлове, и било
ли е манипулирано.
Изслушано
е заключение на комплексна
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза с вх. № 349255 от
14.09.2021 г. относно наличието на завишение на застрахователната премия по 10
бр. застрахователни полици, посочени в молба от 01.06.2021 г. Видно от
заключението, в 9 бр. от полиците е налице завишение на застрахователната
премия между 200 % и 300 %, като не е посочено основание, на което е извършено
завишението.
Прието
е заключение на съдебно-счетоводна
експертиза вх. № 34926/20.07.2021 г., по въпросите, поставени от
страните в разменените по делото книжа. За изготвяне на заключението вещото
лице е направило проверка в счетоводствата на ДБЖЗ и Б., както и е прегледало
приложените по делото писмени доказателства. Вещото лице посочва, видно от
счетоводството на ДБЖЗ, вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за
застрахователно посредничество № 77/04.03.2015 г. са водени по сметка 411
„Вземания от клиенти, като детайлно водене на вземанията е осъществявано чрез
застрахователен софтуер, в които са налични данни относно номер на полица,
номер на сметка, дата на издаване на сметка, застрахователна премия, посредник
и др. Вземанията са начислявани всеки месец на основание издадените
застрахователни полици, обобщени в генерирана от специализирания
застрахователен софтуер справка. На 15.02.2017 г. (датата на деактивиране на
достъпа на Б. до застрахователния софтуер) е генерирана справка, съгласно
която задълженията на Б., произтичащи от издадени и неплатени сметки в периода
от 05.12.2016 г. до 13.02.2017 г. са с общ размер 1 615 133,48 лева, като
вземанията са прехвърлени в аналитична сметка № ********с Мемориален ордер № 2732
от 15.02.2017 г. На 08.03.2017 г., на основание постъпило плащане на сумата от
30 078,95 лева, вземането на ДБЖЗ е намалено, като са погасени вземанията
по 59 бр. застрахователни полици. С основание изявление за прихващане от
27.03.2017 г., вземането срещу Б. е намалено със сумата от 771 598,47 лева
(Мемориален ордер № 12059/27.03.2017 г.) срещу погасяване на задължения
на застрахователя към Р. СРЛ със същата сума (Приложение № 1, колона 7).
По счетоводни данни неиздълженият остатък е в размер на 813 456,06 лева,
които с Мемориален ордер № 20231/31.12.2017 г. са отнесени по сметка 444 „Съдебни
вземания“. Вземанията на ДБЖЗ по процесните
застрахователни полици и издадените към тях сметки не са анулирани в
счетоводството на ищеца, като основанието да не бъдат анулирани е вписания по
всяка сметка начин на плащане: в брой, т.е. съгласно издадените сметки премията
е платена от застрахованото лице на брокера, който не я е превел по сметка на
застрахователя. При проверка в счетоводството на Б., вещото лице констатира, че
задълженията, произтичащи от договора за застрахователно посредничество са
водени по аналитична сметка № 495-5 – „Разчети по застраховане – Д.Б.“. От
счетоводството е подадена информация, че задълженията са начислявани въз основа
на агентски отчети, генерирани от специализирания софтуер на застрахователя. По
счетоводни данни, към 28.02.2017 г, задълженията към застрахователя са с общ
размер 1 003 291,47 лева. На основание платежно нареждане за кредитен
превод от 06.03.2017 г., задължението към ДБЖЗ е намалено със сумата от
30 078,95 лева, като след приспадане, неиздълженият остатък възлиза на
973 212,52 лева. С Мемориален ордер № 17/06.03.2017 г. са сторнирани задължения в размер на 355 430,01 лева (Приложение
№ 2, колона 9, ред 810), като неплатеният остатък е в размер на
617 782,51 лева. С Мемориален ордер № 36/31.07.2017 г. са сторнирани задължения в размер на 617 782,51 лева (Приложение
№ 2, колона 9, ред 811), като след приспадане на сумата, задълженията към
ДБЖЗ са изцяло закрити. Общият размер на сторнираните
задължения е 973 212,52 лева. При проверка в счетоводството на Б. относно
разчетите с Р. СРЛ е видно, че за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г. е налице отразяване на сторнирани
вземания на Б. срещу Р. СРЛ от 06.03.2017 г. и 31.07.2017 г. в общ размер от
973 212,52 лева, съгласно счетоводни записи: Дт
сметка 4111(2)/Кт сметка 495(5) Д.Б. – 355 430,01 лева и Дт сметка 4111(2)/Кт сметка 495(5) Д.Б. – 617 782,51
лева. Вещото лице посочва, че при неотчитане на направените сторнирания
вземанията на Б. срещу Р. биха били в размер на 973 212,52 лева. Вещото
лице констатира, че в предоставения от счетоводството на Б. хронологичен
счетоводен регистър на Сметка 495 „Разчети по застраховане“, подсметка 5 „Д.Б.“ за периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2020 г. не е отчетена
стопанска операция на основата на компенсационно изявление от 27.03.2017 г.
Сторнирането е извършено поради анулирането на полиците
от застрахователя по твърдения от счетоводството на Б.. По-голямата част от
полиците са сключени в Румъния, съгласно счетоводните записвания на Б., където
те са осчетоводени като вземане към румънската фирма, но достъп до румънската
банка вещото лице не е имало, за да види каква част от премиите по тези полици реално
са събрани.Вещото лице посочва, че оспореният агентски отчет не представлява
първичен документ по смисъла на Закона за счетоводството. В счетоводството на Б.
не е установено водене на застрахователните полици/сметки по отделни партиди, поради
което по данни от ползвания счетоводен софтуер не могат да се проследят
събраните премии. При проследяване на счетоводните заспивания на Б. от 2014 г.
на стр. 2 от приложение 3 към експертизата, се установява, че вземането за
застрахователни премии е било само 7 446,97 лв., през 2015 г. има само едно
записване от 38 199,80 лв., но то не е отчетено и съответно салдото за 2015 г.
става 45 6466,77 лв. После в колона 9 може да се види, че всички вземания,
които са отчислени от „Р.“ произтичат от начислени задължения към ЗАД „Д.Б.:Ж.И.
З.“ АД. Регулярно са плащани тези събрани от „Р.“ премии, видно от салдата,
които текущо са оставали неотчетени. Това нещо остава и през цялата 2016 г.,
докато в един момент по - големите задължения стават някъде от 11 – ти месец
2016 г, изведнъж стават 1 293 297,72 лв. вземанията, които не са отчетени от „Р.“
и в края на 2016 г. вземанията са вече 1 428 993,53 лв. Това означава, че това
са пари, които към края на 2016 г. не са били преведени от „Р.“ на „Б.Г.“ ЕООД,
а дали са събрани от „Р.“ вещото лице не може да посочи, защото не е направила
проверка в обслужващата Р. банка. През месец март 2017 г., вече няма никакви
начисления на вземания от „Р.“, които произтичат от застраховки свързани със
ЗАД „Д.Б.:Ж.И. З.“ АД. Тоест, към 28.02.2017 г. несъбраните вземания на „Б.Г.“
ЕООД са 1 490 423,27 лв. Впоследствие „Р.“ продължава да сключва застраховки,
представлявайки други дружества, но те не са отразени като задължения към ЗАД „Д.Б.:Ж.И.
З.“ АД. Сторнираните вземания за 355 430,01 лв., на
ред 337 и 617 782,51 лв., реално представляват сумите, които „Р.“ не е платило
на „Б.Г.“ ЕООД. Дали „Р.“ е събрал тези суми о т застрахованите лица, вещото
лице не може да посоич.
От
комплексната съдебно-счетоводна
експертиза с вх. № 349271/20.09.2021 г. се установява, че след извършената
проверка в счетоводствата на ДБЖЗ и Р. СРЛ, съпоставка с номерата на щетите,
водени при ДБЖЗ, съгласно Опис на застрахователни щети по референтни номера и
размер, със съответния номер, воден от Р. СРЛ, вписан в Таблица за сумите,
които не са възстановени до 07.05.2018 г., е констатирано, че е налице съвпадение
в референтните номера на дружествата при общо 265 бр. щети, подробно посочени в
Приложение № 1, колона № 23. Извършената проверка в счетоводството на ДБЖЗ,
констатира „начислено с мемориален ордер № 12059 от 27.03.2017 г.,
задължение на застрахователя към Р. СРЛ, в общ размер 771 598,47, осчетоводено
по кредитна сметка № 401-1089 „Р.“ срещу начислени разходи за обезщетения по
дебита на сметка № 6613-010 „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Задължението
е индивидуализирано от вещото лице в Приложение № 1 на експертизата, въз основа
на прегледани искания за реимбурсиране и издадени
фактури от Р. СРЛ по обработени и приключени претенции. Вещото лице посочва, че
задължението в размер на 771 602,08
лева (394 513,88 евро) е формирано от: компенсации към трети лица в размер на
287 055,25 евро, посочени в Приложение № 1, колона 6; такси за обработка
на основание чл.6 т. 1 и т. 2 от Рамковото споразумение в размер на
53 983,88 евро, посочени в Приложение № 1 , колона 9; такси за инспекция и
други разходи на основание чл. 6, т. 5 от Рамковото споразумение в размер на
50 762,04 евро, посочени в Приложение № 1, колона 11, както и задължения
по щети, за които не са представени застрахователни преписки в размер на
2 712,71 евро. При проверка в счетоводството на Р. СРЛ, вещото лице е
установило, че на основание чл.6, т. 1 и т. 2 от Рамково споразумение са
фактурирани суми за такси на обща стойност 54 820,48 евро; на основание
чл. 6, т. 5 е дължима сума за такси за инспекция в размер на 2 026,39
евро, а невъзстановената сума за изплатени компенсации на трети лица възлиза на
сумата от 620,15 евро, от които: сумата от 620,07 евро – обезщетение по щета с
референтен номер на Р. СРЛ РСХ30160444, пореден номер 184/ референтен номер на
ДБЖЗ ЗК3100003097, пореден номер 177; сумата от 0,01 евро – обезщетение по щета
с референтен номер на Р. СРЛ РСХ 30160110, пореден номер 2/ референтен номер на
ДБЖЗ ЗК3100002284, пореден номер 23 и сумата от
0,07 евро – обезщетение по щета с референтен номер на Р. СРЛ РСХ
30160234, пореден номер 55/ референтен номер на ДБЖЗ ЗК3100002544, пореден
номер 9. Вещото лице е изчислило и обезщетението за забава по всяка от претендираните суми за такси (Приложение № 3, колона 15,26
и 27).
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на първоначалните искове:
С исковата молба и уточнителните
молби ищецът по първоначалните искове ДБЖЗ твърди, че не дължи на ответника Р.
сумата от 771 602,08
лева за уреждане на претенции по Рамково споразумение за услуги свързани с
претенции по четвъртата моторна директива и зелена карта №RBG0044 от
30.04.2015г., тъй като ги е погасило чрез прихващане с насрещното си вземане към
„Б.Г.Г.“ ООД по договора за застрахователно
посредничество № 77 от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр.
застрахователни полици сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща
стойност 1 615 133,48 лева до размера на по-малкото от тях. Насрещността на активното и пасивното вземане се извеждат
при твърдения, че ищецът е встъпил по съглашение с ответника „Б. Г.Г.“, във вземането му към ответника „Р.“ СРЛ за плащане на застрахователни
премии в размер на сумата от 1 139 000,00 лева по договор за
консултация и промоция №001/04.04.2014г. за
сключените в изпълнението му застрахователни полици. Така с направеното
извънсъдебно изявление за прихващане от 27.03.2017 г, се стига до
едновременното погасяване на задължението на Р. към Б., на Рекс към ДБЖЗ и Б.
към ДБЖЗ. Макар да не е посочено изрично, от горните твърдения следва
единствено възможния извод, че с встъпването в чуждия дълг по съглашение с
кредитора по него Б., ДБЖЗ твърди да придобива съгласно чл.101, изр. 3 ЗЗД качеството
на солидарен длъжник по дълга на Р. по договора му с Б. за консултация и
промоция №001/04.04.2014г, а като солидарен длъжник съгласно
чл.123, ал. 1 ЗЗД може да направи изявление за погасяване на общото задължение
чрез прихващането му към свое изискуемо и ликвидно насрещно вземане. Правните
последици от прихващането биха били освобождаването както на ДБЖЗ, така и на другия
солидарен длъжник Р. от дълга. Погасяването на дълга в горната хипотеза би дало
право на ДБЖЗ да се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор Б. (чл.74 ЗЗД), тъй като изпълнението е при наличие на правен интерес,
доколкото като солидарен длъжник по него, кредиторът може да търси изпълнение
на цялото вземе и от него. А по аргумент от разпоредбата на чл.127, ал. 2 ЗЗД
за изпълненото в повече от припадащото се, съгласно вътрешните отношения, удовлетворилия
общия дълг солидарен длъжник има вземане за връщането му от другия солидарен
длъжника Р., което на общо основание може да погаси чрез прихващане с пасивното
вземане на Р. по Рамково споразумение за услуги свързани с уреждане на
претенции по четвъртата моторна директива и зелена карта №RBG0044 от
30.04.2015г.
Следователно с исковете
се цели зачитане на правните последици, които прихващането е предизвикало в
правоотношенията между страните. Те не касаят установяване на факт/факти с
правно значение, а установяване несъществуването на следните правоотношения: че вземането на „Р.“ по договор
№RBG0044 от 30.04.2015г от „Д.Б.Ж.И З.“ АД в размер на 771 602,08 лева несъществува,
тъй като е погасено чрез прихващане с вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“ ЕООД по договора за застрахователно посредничество № 77
от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици
сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност
1 615 133,48 лева;че вземането
на „Б. Г.Г.“ ЕООД към Р. СРЛ за плащане на
застрахователни премии по сключените в изпълнение на договор за консултация и
промоция №001/04.04.2014г застраховки на обща
стойност 1 139 000,00 лева несъществува до размера на сумата от 771 602,08
лева като погасено чрез прихващане с вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“ ООД по договора за застрахователно посредничество № 77
от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени
в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност 1 615 133,48 лева
до размера на по-малкото от тях, че вземането
на „Д.Б.Ж.И З.“ АД към „Б.Г.Г.“ ООД по договора за застрахователно посредничество № 77
от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици
сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност
1 615 133,48 лева несъществува до размера на сумата от
771 602,08 лева като погасено чрез прихващане с вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“ ООД по договора за застрахователно посредничество №77
от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици
сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност
1 615 133,48 лева до размера на по-малкото от тях до размера на по-малкото
от тях. Исковете са предявени при наличие на правен интерес, тъй като
независимо дали ликвидността (безспорността) на активното вземане се признава
извънсъдебно или се установява, след формиране на СПН по настоящото решение,
погасителния ефект е един и същ с обратна сила към минал момент (виж ТР №2/2020
на ОСГТК на ВКС – смятат се погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо).
С оглед изложеното
в тежест на застрахователя е
докаже: активното си вземане срещу Б. по договора за
застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015г (че са издадени 4297 броя полиците
за ГО, описани в исковата молба, че по тях са платени застрахователни премии от
застрахованите лица и че последните са събрани от Б.); вземането на Б. по договора
за консултация и промоция №001/04.04.2014г към Р., договора между ДБЖЗ и Б. за встъпване в дълга на
„Р.“ СРЛ, вземането на „Р.“ по срещу ДБЖЗ по договор №RBG0044 от 30.04.2015г; изявлението
за прихващане от 27.03.2017 г.
От събраните доказателства се установява, че между Б. като
възложител и Р. като консултант валидно се пораждат и съществуват твърдените от
ищеца ДБЖЗ договорни отношения по договор за консултация и промоция № 001/04.04.2014г. От правата и задълженията на страните по него (да
се издават застрахователни полици по застраховки ГО и КАСКО за клиенти на
консултанта; консултанта да гарантира плащането на
застрахователните премии и да предава полиците, да получи комисионната, да
извършва промоция на продуктите на възложителя) се налага извода, че същия
разкрива характеристиките на комисионен договор, както и на рамково
споразумение, т.к. не урежда конкретна комисионна сделка, а бъдещ неопределен
брой сделки между страните от посочения тип.
Съгласно чл. 355 ТЗ комисионерът е длъжен да даде
сметка/отчет на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната
сделка, в това число да предаде получените при сключване на застрахователните
полици застрахователни премии. От представените на л.
96-195 агентски отчети (съставени от ответника Б.) и заключението на ССЕ се
установява, че в счетоводството на последния въз основа на генерираните от него
отчети са осчетоводени за застрахователни премии по застраховки ГО за периода
2015г – 2016г на обща стойност 1 490 423,27 лева. Счетоводството на Б.
не е водено аналитично в частта относно полиците и дължимите по тях премии. По
делото няма събрани преки доказателства (не са представени полиците) нито за
вида, нито за броя на полиците, нито за начислените по тях премии, нито за
факта на заплащане на тези премии на посредника Р. СРЛ. Така на
практика, твърдяното от ищеца вземане на Б. към Р. СРЛ се установява единствено
от счетоводните записвания при самия кредитор Б., което не е достатъчно, с
оглед и изричното му оспорване от ответника Р., за да обоснове извод за неговото
съществуване. Недоказаността на вземане, в което се твърди да е осъществено
встъпване от страна на ищеца е достатъчно основание да се отхвърлят исковете
като неоснователни и без да се изследват останалите предпоставки.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че вземането на Б.
към Р.к СРЛ по договора от 04.04.2014 г съществува и
то в посочените в исковата молба размери, по делото не се установява съглашение
между ДБЖЗ и Б. за встъпване
на ищеца в този дълг.
Съгласно чл. 101 ЗЗД встъпването в дълг е
договор между встъпващия и кредитора или длъжника по едно съществуващо
задължение. За да се приеме, че е налице договор следва да се установи от ищеца
постигане на съгласие с кредитора за това. Договорът е неформален, поради което
може да бъде доказан с всички доказателствени
средства.
По делото не са сочени, респ. събрани
доказателства за отправяне на изрично предложение от ДБЖЗ, респ. приемане на
такова от страна на Б. за приемане на ДБЖЗ като длъжник по дълга на Р. по отчетната сделка за застрахователните
премии по
договор за консултация и промоция № 001/04.04.2014г.. За такива не
може да се приемат двете писма от месец февруари 2017 г, тъй като от една
страна не са представени предложенията на застрахователя, за да се сравнят с
отговора и от това да може да се извлече евентуално съвпадане на насрещни
волеизявления. От друга, писмото от 13.02.2017 г съдържа категоричен отказ на
отправено предложение за встъпване в дълг, а това от 27.02.2017 г. в най-добрия случай би могло да се
приеме, като предложение за сключване на тристранно споразумение с
компенсаторен ефект за отделните задължения между страните, което няма данни да
е прието от застрахователя.
Ищецът твърди, че сключването се установява от
конклудентни действия, а именно сторнирането
на задължението на Б. към ДБЖЗ. Твърденията се оспорват от ответника, който сочи
като основание за издаването на мемориалните ордери за сторниране
на задълженията агентски отчет № 198482/05.03.2017 г. и отписването на полиците от самия застраховател в ГФ.
За проверка твърденията на ищеца по делото е
прието неоспорено заключение на ССЕ. От счетоводната експертиза се установява,
че в счетоводството на Б., задълженията му към ДБЖЗ към 27.02.2017 г са
в размер на 1 003 291,47 лева. С плащане от 06.03.2017г на сумата от
30 087,95 лева дългът е намален на 973 212,52 лева, което задължение е
отписано счетоводно с два мемориални ордера (№
17/06.03.2017 г. са сторнирани задължения в размер на
355 430,01 лева и с №
36/31.07.2017 г. са сторнирани задължения в размер на
617 782,51 лева). От същите дати
06.03.2017 и 31.07.2017 г са сторнирани и
осчетоводените задължения на Р. към Б. съответно в размер на 355 430,01
лева и 617 782,51 лева. Не се установява в счетоводството на Б., счетоводните
операции по сторниране/отписване на вземанията да са извършени
на основание компенсационно
изявление на застрахователя от 27.03.2017 г. Установява се от счетоводните записвания на
застрахователя, че в следствие на компенсаторното му изявление от 27.03.2017 г
последния сторнира с мемориален ордер №
12059/27.03.2017 г вземане срещу Б. в размер на 771 598,47 лева,
като същата сума намалява задълженията си към Р..
От така установените от експертизата данни не може
да се направи категоричен извод за постигнато съгласие за встъпване на
застрахователя в дълга на Р. към Б. с конклудентни
действия, тъй като нито една от счетоводните операции не сочи пряко такова
действие. В най-добрия случай може да се приеме, че те го установяват косвено,
с оглед компенсаторните последици, които се твърди да са извършени въз основа
на него. Счетоводните операции обаче не съвпадат времево и се разминават по
размер, което е пречка за обоснован извод, че са съгласувани. Така ако се приеме, че плащането от
06.03.2017 г и сторнирането на задълженията от Б. с
ордера от 06.03.2017 г е направено с оглед одобреното от ответника встъпване в
дълга и изявлението на застрахователя за прихващане от 27.03.2017 г, нелогично
е прихващането да се осчетоводи на два пъти (06.03.2017 и 31.07.2017г, които не
съвпадат с дата на изявлението), като се осчетоводяват и различни суми (ответникът
Б. общо отписва задължения в размер на 973 212,52 лева, а ищецът отписва 771 598,47
лева), а още по-малко логично е посочване на различно основание за сторнирането, след като това е бил целения от страните
ефект и той е бил съгласуван. По-скоро се налага извода, че счетоводните
операции са предприети отделно една от друга (т.е. не са съгласувани и не са
предприети с цел осчетоводяване на ефекта от прихващането изявено от
застрахователя), а са резултат от заявеното от застрахователя в ГФ анулиране на
полиците твърдяни да са сключени с посредничеството на ответника Б. в
периода 05.12.2016 г – 22.02.2017г, за което данни се съдържат в представеното удостоверение
от Гаранционен фонд с изх. № 10-0312/11.06.2018 г. (л. 490-532 от делото). Следователно по делото не се установя
нито пряко, нито чрез конклудентни действия
съглашение между ДБЖЗ и Б. за встъпване на застрахователя в дълга на Р. към Б..
С
оглед обстоятелството, че не се установява, както съществуването на задължението
по договора от 04.04.2014г, така и встъпването в него
като солидарен длъжник на ищеца, е безпредметно да се изследват въпросите дали
активното му вземане съществува, в какъв размер и ликвидно ли е то.
По изложените съображения и след като ищецът
не доказва предпоставките от фактическия състав на исковете, първоначално
предявените отрицателни установителни искове следва
да се отхвърлят, като недоказани.
По отношение на предявените насрещни искове.
С оглед становищата на страните и приетите
доказателства, настоящият състав приема, че между ДБЖЗ и Р. СРЛ валидно се
пораждат и съществуват отношенията по повод Рамково споразумение №RBG0044 от
30.04.2015г. С последното, застрахователят се задължава да заплаща на Р. СРЛ
сумите по всички основателни и одобрени от застрахователя претенции,
произтичащи от разпоредбите на Четвърта моторна директива 2000/26/ЕО на
Европейския парламент и разпоредбите на Единното споразумение „Зелена карта“, а
именно: таксите на агента, съгласно чл. 6 от рамковото споразумение;
компенсациите на трети лица; одобрени от застрахователя разходи за външни
услуги. Съгласно чл. 6 от Рамковото споразумение, професионалните такси на
агента се изчисляват и фактурират, както следва: т. 1 - такса за уреждане на
претенции за щети по Зелена карта“: 10 % от обезщетението при минимум 200 евро
и максимум 2000 евро; т. 2 - такса за уреждане на претенции по 4-та моторна
директива“: 10 % от обезщетението при минимум 200 евро и максимум 2000 евро; т.
3 – такса за уреждане на претенции за възстановяване: 10 % от обезщетението при
минимум 200 евро и максимум 2000 евро; т. 4 - съдебни производства: 15 % от
обезщетението при минимум 200 евро и максимум 3500 евро; т. 5 - такси за
инспекции – 200 евро и разходи одобрени от застрахователя.
От правата и
задълженията на страните по него (да се издават застрахователни полици по
застраховки ГО и КАСКО за клиенти на консултанта; консултанта
да гарантира плащането на застрахователните премии и да предава полиците, да
получи комисионната, да извършва промоция на продуктите на възложителя) се
налага извода, че същия разкрива характеристиките на договор за поръка, както и
на рамково споразумение, т.к. не урежда конкретна щета, а бъдещ неопределен
брой отношения между ищеца като представител на застрахователя в отношенията му
с пострадали от застрахователни събития лица, които събития са покрит риск по
сключваните от застрахователя застраховки ГО по Четвърта моторна директива и
Зелена карта.
Съгласно чл. 285 ЗЗД доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата,
които са необходими за изпълнение на поръчката, да му заплати направените
разноски за зипълнението й заедно с лихвите и
вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката довереника.
Ако е уговорено, доверителя дължи с отчет и уговореното възнаграждение (чл.286 ЗЗД). Изслушаната и приета по делото
комплексна съдебно-счетоводна експертиза след проверка (в счетоводствата на страните, както и на застрахователните
преписки, за които е осъществена дейност за управление на щети, приложени с допълнителния
отговор на Р. СРЛ; издадените от Р. СРЛ данъчни фактури; съставените платежни
нареждания, удостоверяващи плащания на застрахователни обезщетения от Р. СРЛ
към трети лица; банкови извлечения от сметката на Р. СРЛ удостоверяващи
плащания от BAAR в полза на Р. СРЛ; извлечения от банковата сметка на BAAR
относно погасени от последното задължения на ДБЖЗ)
установява, че задължението в размер на 771 602,08 лева (394 513,88 евро)
е формирано от: компенсации към трети лица в размер на 287 055,25 евро, посочени
в Приложение № 1, колона 6; такси/възнаграждение за обработка на основание чл.6
т. 1 от Рамковото споразумение в размер на 54 620,48
евро, посочени в Приложение № 1 , колона 9; такси за инспекция и други
разходи на основание чл. 6, т. 5 от Рамковото споразумение в размер на 2026,39 евро, посочени в Приложение №
1, колона 11; невъзстановената сума за изплатени компенсации на трети лица по щета
с референтен номер на Р. СРЛ РСХ30160444 в размер на сумата от 620,15 евро.
С оглед изложеното, исковете по чл. 286 от ЗЗД на
обща стойност 54 620,48 евро – възнаграждения по чл.6, т.1 от Рамковото
споразумение са доказани по основание и
размер и следва да бъдат изцяло уважени.
Предявените насрещни искове по чл. 285 от ЗЗД за
сумата от 2026,00 евро – такса за проверка, начислена на основание чл.6, т.5 от
Рамковото споразумение и невъзстановени от ВААР и за сумата от 620,07 евро –
обезщетение по щета с референтен номер на Р. СРЛ РСХ30160444, пореден номер
184/ референтен номер на ДБЖЗ ЗК3100003097, пореден номер 177 са доказани по
основание и размер и следва да бъдат изцяло уважени.
Недоказан по основание и размер остава иска за
сумата 2580,93 евро – възнаграждения по чл.6, т.2 от Рамковото споразумение за
управление на делата по щети, съгласно Четвърта моторна директива, с оглед на
което следва да се отхвърли изцяло
Относно
предявения иск по чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 7 от Рамковото споразумение, таксите и
всички други плащания са дължими в срок до 30 дни от датата на фактурата, като
при забава от страна на застрахователя се дължи лихва в размер на 10% годишно.
Съгласно заключението на вещото лице, общият размер
на обезщетението за забава за платените от Р. СРЛ компенсации на трети лица е
16 106,50 евро, от които: 16 034,29 евро – обезщетение за забава
върху платените компенсации на трети лица, считано от датата на настъпване на
падежа на задълженията до тяхното плащане от BAAR и 72,21 евро – обезщетение за
забава върху платените от Р. СРЛ компенсации, но невъзстановени от
застрахователя, за периода от датата на настъпване на падежа на задълженията до
07.05.2018 г.
Общият размер на обезщетението за забава върху
дължимите такси по чл.6 от Рамковото споразумение е 9 579,64 евро, от
които: 6 603,27 евро – обезщетение за забава върху дължимите такси за
обработка за периода от датата на настъпване на падежа на задълженията до
07.05.2018 г.; 2 797,43 евро – обезщетение за забава върху дължимите такси
за инспекция за периода от датата на настъпване на падежа на задълженията до
датата на плащане на задълженията от BAAR и 178,94 евро – обезщетение за забава
върху дължимите такси за инспекция за периода от датата на настъпване на падежа
на задълженията до 07.05.2018 г.
Общият размер на дължимото обезщетение за забава
върху всички неплатени или платени със забава такси и разходи на Р. СРЛ възлиза
на 25 686,14 евро, до която сума следва да бъде уважен предявения иск по
чл. 92 от ЗЗД, а за разликата до пълния предявен размер – 26943,53 евро отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на
спора по първоначалните искове, право на разноски имат само ответниците,
а по насрещните искове с оглед на частичната им основателност, право на
разноски имат всички страни.
Ищецът по
първоначалните искове и ответник по насрещните „Д.Б.Ж.И З.“ АД има право на
разноски само за отхвърлената част от насрещните искове. Съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, е уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 5000,00 лева, като не е посочено за
представителството по кои искове е уговорено то. При това положение съдът
приема, че за всеки от обективно и субективно съединените искове е уговорено
равна част или за всеки от осемте иска по 625,00 лева. Частта от възнаграждението,
касаещо защитата по първоначалните искове, е изцяло
недължима от ответниците, тъй като исковете се
отхвърлят. По насрещните искове, от припадащата се част от уговореното
възнаграждение или сума в размер на 3125,00 лева, заедно с депозитите за ССЕ от
1500,00 лева или общо 4625,00 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от
насрещните искове се дължат от ищеца Р. СРЛ разноски в размер на 32,36 лева /((771602,08+168963,35)-(771602,08+162242,12))/(771602,08+168963,35)х4625=32,36/.
Ответникът по
първоначалните искове и ищец по насрещните искове „Р.“ СРЛ доказва
разноски в общ размер на 35 571,82
лева, от които 6758,53 лева – държавна такса по насрещните искове; 3200,00 лева
депозити за експертизи, 7000,00 лева такси за превод на книжа, 18 613,29
лева – адвокатско възнаграждение (съгласно представените по делото извлечения
от банковата сметка на адвоката л. 424, л.990-л.992 за реалното му заплащане),
от които съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете му се
дължат 35 322,82 лева /(771602,08+162242,12)/(771602,08+168963,35)х35571,82=35322,82/.
Възражението на
ищеца по първоначалните искове и ответник по насрещните „Д.Б.Ж.И З.“ АД за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника и ищец по насрещните искове Р.к СРЛ е неоснователно, тъй като е
уговорено и платено в минимален размер съгласно чл. 7 НМРАВ. Отделно от това
делото се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като са съединение
обективно и кумулативно седем иска, изслушани са заключения на 3 експертизи и
са проведени повече от три открити съдебни заседания по делото.
Ответникът „Б.Г.Г.“ ЕООД не доказва направата на разноски, поради което и
съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******предявени
срещу „Б.Г.Г.“ ЕООД, ЕИК******* и
„Р.“ СРЛ, дружество учредено и съществуващо според законодателството на
Република Румъния, вписано в търговския регистър на съда в град Сучава под номер J33/100/2010, единен регистрационен код
26506746, със седалище и адрес на управление ***6, партер, ПК 720184, и със
съдебен адресат адв. Д.М.С., с адрес: ***, с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл.103 ЗЗД за признаване за
установено,
както следва: 1/ че вземането на „Р.“ по договор №RBG0044 от 30.04.2015г от „Д.Б.Ж.И
З.“ АД в размер на 771 602,08 лева несъществува,
тъй като е погасено чрез прихващане с вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“ ЕООД по договора за застрахователно посредничество № 77
от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици
сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност
1 615 133,48 лева; 2/ че
вземането на „Б. Г.Г.“ ЕООД към Р. СРЛ за плащане
на застрахователни премии по сключените в изпълнение на договор за консултация
и промоция №001/04.04.2014г застраховки на обща
стойност 1 139 000,00 лева несъществува
до размера на сумата от 771 602,08 лева като погасено чрез прихващане с
вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“ ООД по договора за
застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015г. за заплащане на премии по
4297 бр. застрахователни полици сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща
стойност 1 615 133,48 лева до размера на по-малкото от тях 3/ че вземането на „Д.Б.Ж.И З.“ АД към „Б.Г.Г.“
ООД по договора за застрахователно посредничество № 77 от 04.03.2015г. за
заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици сключени в периода
05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност 1 615 133,48 лева несъществува до размера на сумата от
771 602,08 лева като погасено чрез прихващане с вземането на „ДБЖЗ“ към „Б.Г.Г.“ ООД по договора за застрахователно посредничество №77
от 04.03.2015г. за заплащане на премии по 4297 бр. застрахователни полици
сключени в периода 05.12.2016г-22.02.2017г на обща стойност
1 615 133,48 лева до размера на по-малкото от тях до размера на
по-малкото от тях.
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******да заплати на
„Р.“ СРЛ,
дружество учредено и съществуващо според законодателството на Република
Румъния, вписано в търговския регистър на съда в град Сучава
под номер J33/100/2010, единен регистрационен код 26506746, както следва: на основание чл. 286 ЗЗД сумата от 54 219,06
евро - възнаграждение за управление на дела по щети зелена карта начислени
на основание чл.6, т.1 от Рамковото споразумение, на основание чл. 285 ЗЗД сумата от 2 026,0 евро – такса за
проверка, начислена на основание чл.6, т.5 от Рамковото споразумение и
невъзстановени от ВААР; на основание чл.
285 ЗЗД сумата от 620,07 евро – невъзстановено обезщетение, заплатено от „Р.“ООД
от името и за сметка на Застрахователя по щета RCX30160444, реф.
ZK3100003097; на основание чл. 92 ЗЗД
сумата от 25 686,14 евро - неустойка за забава в размер на 10% на
годишна база на основание чл.7 от Рамковото споразумение, начислено върху
изплатените от Р. СРЛ суми и невъзстановени от застрахователя, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 05.03.2019 г до окончателното им
изплащане, а на основание чл. 78 ГПК
сумата от 35 322,82 лева – разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 286 ЗЗД за сумата от 2580,93
евро – възнаграждение за управление на дела и щети съгласно т.6,2 на
Рамковото споразумение и иска с правно основание
чл. 92 ЗЗД за разликата над сумата от 25 686,14 евро до 26 943,53
евро.
ОСЪЖДА „Р.“ СРЛ да заплати на „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******на
основание чл. 78, ал. 3 сумата от 32,36 лева – разноски за производството.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: