№ 45110
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20251110105577 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 31920/30.01.2025 г., на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Н. Т.
Л..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми за главница от 1036,41 лв. главница, 221,84 лв. възнаградителна лихва и
99,25 лв. мораторна лихва. Вземанията били прехвърлени от „Вива кредитя“ АООД на
заявителя с договор за цесия, а цедентът бил кредитодател по договор за заем с посочена
дата.
Видно от договора за заем потребителката дължи връщане на 1200 лв. главница,
309,90 лв. възнаградителна лихва, дължи такса експресно разглеждане от 754,80 лв., дължи и
неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 503,10 лв.
В договора ГПР е посочен на 49,38 %, по-малко от императивния максимум от чл. 19,
ал. 5 ЗПК, но в тази величина не са включени разходите за такса експресно разглеждане и
неустойката, плащана на вноски. На практика и тези вземания от икономическа гледна точка
съставляват част от задължението по договора за заем, като са елементи от договорното
съдържание, за тяхното ползване се заплаща за предоставяне на кредита при условията,
установени в договора, вкл. датата на отпускането му, което е съществен елемент от
икономическото решение дали потребителят да избере даден вид кредит – на коя дата ще
получи парите. Поради това таксите за посочените вземания следва да се приемат за част от
„общия разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да участват по реда
на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на ГПР.
При проверка с онлайн калкулатор за бързи кредити
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html се установява, че реалният ГПР е 287,55% !
Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне размера му са нищожни. В практиката
на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по
1
преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в договора не е посочен правилен
ГПР, тъй като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните,
целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита,
т.е. само за главницата. В останалата част заявлението подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
31920/30.01.2025 г., на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Н. Т. Л.
в частта му за
сумите от 221,84 лв. възнаградителна лихва и 99,25 лв. мораторна лихва..
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2