РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. Провадия, 31.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1044
по
описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, срещу С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата
молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжникът при условията на чл.47,
ал.5 ГПК.
Твърди се, че
процесното вземане произтича от договор за паричен заем с № 5237829 подписан на
29.12.2015 г. между „Вива кредит“ ООД, в качеството му на заемодател и
ответника в качеството й на заемополучател. С подписването на Договора,
Кредитополучателят удостоверява че му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация от страна на Кредитора, стандартен европейски формуляр,
получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията
на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски
паричен кредит с главница от 600 лв., а Заемателят се е задължил да върне
същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 92,28
лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 38,46 лева всяка,
като падежа на първата погасителна вноска е 12.01.2016 г., а падежа на
последната погасителна вноска е 6.09.2016 г.. Така, страните са договорили общ
размер на плащанията - 692,28 лв..
На основание
сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД относима към договори
за паричен заем, на ответника е начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150,00 лв., както и сума в размер на 100 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
Поради
неизпълнение на задължението на ответника да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора му е начислена предвидената в
договора неустойка в размер на 494,46 лева, която страните по договора са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер
на 27,47 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем. Предвид гореизложеното погасителната вноска, която следвало да заплаща
Заемателя за срока на договора е в размер на 65,93 лева.
Страните по
договора са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва за
забава за всеки ден забава. На длъжника – ответник е начислена лихва за забава
за периода от 13.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия
размер на начислената лихва е 81,06 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му
ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била
платена до момента, е в размер на 90,00 лв., с която са погасени, както следва:
такса разходи за събиране на просрочени вземания: 25,00 лв., неустойка: 27,47
лв., договорна лихва: 9,30 лв., главница: 28,23 лв..
Твърди се, че
на 06.10.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на
„Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5237829/29.12.2015
г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно
с всички привилегии и обезпечения. „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013
г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо за
станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива
кредит“ ООД , ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П- ВИВ/5237829 от 10.10.2016 г., чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес
на длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „Получателят се е преместил на друг адрес“. На 26.07.2018 г. ищцовото
дружество изпрати повторно писмо до длъжника на настоящия му адрес, съдържащо
Уведомително писмо от страна на ,3ива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно
изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ВИВ/5237829/26.07.2018 г. чрез куриер, което писмо отново се върна в
цялост с отбелязване, че получателят е отказал да получи пратката.
Иска се да бъде прието за
установено, че ответника дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.176/2018 на РС Провадия.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от
особения представител на ответника.
В него се твърди, че подадения иск е
допустим, но неоснователен. Твърди се, че не е налице облигационно правоотношение между
страните по делото. Според чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от Закона за задълженията и
договорите при прехвърляне на вземане предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. В случая съобщението до ответника било изпратено от ищеца и не
пораждало действие, тъй като не била спазена разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че нормата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД е императивна и не може да бъде променяна с постигнати между
предишния и новия кредитор уговорки. Твърди се, че уведомлението за цесия не е връчено лично на длъжника преди връчване
на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. В договора за цесия не е посочена
покупна цена на прехвърленото вземане и не е представено допълнително
споразумение от което да се установява възмездния характер на цесията, както и
дали са спазени изискванията на чл.99, ал.1-3 ЗЗД, което влечало
недействителността на договора.
Излага се, че договорената между страните
годишна лихва в размер 40,30 % надхвърля значително размера на законната такава
за времето на сключване на договора - същата е в размер на почти пет пъти
определения от БНБ основен лихвен процент, поради което тази уговорка
противоречи на добрите нрави и е нищожна. Това се обосновавало и от
съотнасянето й към клаузата с уговорения ГПР от 49,39 %. .
Според
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Поради
това се твърди, че горепосочените клаузи са нищожни и водят до нищожност на
целия договор.
Твърди се, че
в процесния договор за заем са уговорени неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител в писмена молба поддържа предявените искове. Ответникът чрез
особения си представител моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по
делото доказателства – договор за предоставяне на паричен заем от 29.12.2015г.,
копие от разходен касов ордер от 29.12.2015г., Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3
от Закона За задълженията и договорите; Приложение № 1/06.10.2016 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия); Пълномощно; Уведомително
писмо от „Вива кредит“ ООД до г-н С.Д.С. от 29.12.2015 г.; Известие за
доставяне от 24.10.2016 г.; Обратна разписка към товарителница № 67927987 се установява, че на 29.12.2015 г. между „Вива кредит“ ООД, в качеството му на
заемодател и ответника в качеството му на заемополучател е сключен договор за
паричен заем с № 5237829.
При условията
на Договора, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски
паричен кредит с главница от 600 лв., а Заемателят се е задължил да върне
същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, в размер на 92,28 лв., на 18
равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 38,46 лева всяка, като падежа
на първата погасителна вноска е 12.01.2016 г., а падежа на последната
погасителна вноска е 06.09.2016 г..
В договора е
уговорена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150 лв.,
както и сума в размер на 100 лева, представляваща направените разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
В договора
страните са уговорили неустойка в случай на неизпълнение на задължението на
ответника да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора в 3-дневен срок от подписване на договора в размер на 494,46 лева,
която страните по договора са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18
равни вноски, всяка в размер на 27,47 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем. Страните по договора са постигнали
съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени
в договора, Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На
длъжника – ответник е начислена лихва за забава за периода от 13.01.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 81,06
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
С подписването
на Договора, Кредитополучателят – ответник е удостоверил че му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора,
стандартен европейски формуляр, получил е екземпляр от ОУ, запознат е с тях и
безусловно ги приема.
Видно от копие
на разходен касов ордер на 29.12.2015г. „Вива Кредит“ ООД е предоставил на
ответника 600 лева кредит.
С Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 22.01.2013г. на основание чл.
99 от ЗЗД сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, и Приложение № 1 към него от 06.10.2016г. е прехвърлено проценсото
вземане. В договора страните по него са се споразумели купувачът по него - ищец
по делото да придобива от продавача негови вземания, станали ликвидни и
изискуеми, които ще бъдат описвани в Приложение №1 към договора. Според
договора за цесия чл.4.4 и чл.4.5 продавача издава на купувача потвърждение за
сключена цесия при подписване на всяко едно приложение и купувача уведомява
длъжниците за извършената цесия, за което е упълномощен по силата на издадено
му пълномощно.
От
потвърждение за цесия и уведомление до ответника, извършено от ищеца за цесията
се установява, че „Вива кредит“ ООД е потвърдило извършената цесия на
вземанията по Приложение № 1 към него от 06.10.2016г., в което е описано и
процесното вземане и е съставила уведомление за цесията до длъжника. Уведомлението
е изпращано два пъти до длъжника с обратна разписка като единия път разписката
е върната с отбелязване, че получателя се е преместил на друг адрес, следващия
път е върната с отбелязване, че ответникът отказал да получи пратката по
телефона.
От ЧГД
№ 176/2018 г. по описа на РС Провадия е видно, че по него е издадена заповед за
изпълнение № 117/08.02.2018г. за следните суми: в размер на 571.77 лв.
(петстотин седемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) – задължение
по Договор за паричен заем № 5237829, сключен на 29.12.2015 г. между „Вива
кредит“ ООД и С.Д.С., прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и
Приложение № 1 от 06.10.2016 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД –
понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на
82.98 лв. (осемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки) договорна лихва,
за периода от 12.01.2016 г. до 06.09.2016 г.; в размер на 125.00 лв. (сто
двадесет и пет лева) представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания; ; в размер на 100.00 лв. (сто лева) такса разходи за дейност на
служител; в размер на 466.99 лв. (четиристотин шестдесет и шест лева и
деветдесет и девет стотинки) неустойка за периода от 26.01.2016 г. до
06.09.2016 г.; в размер на 81.06 лв. (осемдесет и един лева и шест стотинки)
лихва за забава за периода от 13.01.2016 г. до 06.02.2018 г., в размер на 78.56
лева (седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса – 28 56
лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК, поради
това на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя са дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението,
което той е сторил.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че уговорените
между страните суми по процесния кредит са: 600 лева главница, 92,28 лева –
договорна лихва, 494,46 лева неустойка, 150 лева – разходи по събиране на
кредита, 100 лева – разходи по ангажиране дейността на служител по
осъществяване и администриране дейността по събиране на вземането. След
направеното плащане от страна на ответника дължимите суми по кредита цедирани
на ищеца са: 571,77 лева главница, 82,98 лева – договорна лихва, 466,99 лева
неустойка, 125 лева – разходи по събиране на кредита, 100 лева – разходи по
ангажиране дейността на служител по осъществяване и администриране дейността по
събиране на вземането. Размерът на лихвата за забава върху всяка една просрочена
вноска от датата следваща падежа й до 06.02.2018г. и за периода 13.01.2016г. –
06.02.2018г. върху главницата е в общ размер на 99,40 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.176/2018 г. по описа на
ПРС.
Възражение за нищожност на договора за цесия на
основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД.
Възражение за нищожност на договора за заем на
основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение.
Ищецът следва да докаже, че между цедента и ответника е сключен процесния
договор за кредит, с посочените в исковата молба условия, че цедента е изправна
страна по него, цедирането на вземането.
Ответникът следва да докаже, нищожността на
договора за цесия поради липса на основание и на договора за заем поради
противоречие със закона и добрите нрави.
От представените по делото доказателства безспорно
се установи, че е налице облигационна връзка между ответникът в качеството му
на заемополучател по процесния договор за заем и „Вива кредит“ ООД. Установи се, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора като е представил на ответника сума в размер на 600
лева в заем в деня на подписване на договора за кредит – 29.12.2015г.,
доказателство, за което е самия договор за кредит, имащ силата и на разписка,
както и представеното копие на разходен ордер.
От изготвената по
делото ССчЕ се установи, че ответницата не е изпълнил изцяло задълженията си по
договора, тъй като не е заплатила уговорените в него суми, поради това той
дължи заплащането на 571,77 лева главница по договора, 82,98 лева –
договорна лихва, 466,99 лева неустойка, 125 лева – разходи по събиране на
кредита, 100 лева – разходи по ангажиране дейността на служител по
осъществяване и администриране дейността по събиране на вземането, обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху всяка една просрочена вноска от
датата следваща падежа й до 06.02.2018г. и за периода 13.01.2016г. –
06.02.2018г. върху главницата в общ размер на 99,40 лева.
Ответникът
не успя да докаже възражението си за нищожност на договора за цесия. Съдът
намира договора за цесия за валиден. В рамковия договор за цесия, страните са се договорили, че
продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания,произтичащи от договори за заем и кредит, сключени от продавача с
лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Страните
по цесията са договорили още, че следващите вземания се индивидуализират с ново
Приложение № 1, със съответна нова дата, с неговото подписване то става
неразделна част от договора, като всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и
значението на допълнително споразумение към договора. Предмет на процесния
договор за цесия са съществуващи, станали ликвидни и изискуеми вземания,
индивидуализирани в Приложения № 1 относно всяко конкретно вземане, включително
процесното с оглед представеното от ищеца и прието като доказателство по делото
Приложение № 1/06.10.2016г. към процесния договор за цесия, касаещо вземането
от ответника.
Що се отнася до
възражението за нищожност на рамковия договор за цесия,поради липса на посочена
в същия цена на договора, следва да се отбележи, че цената не е съществен
елемент по договора за цесия, тъй като законът допуска цесията да е и
безвъзмездна. Поради това е неоснователно възражението за нищожност на договора
на цесия поради липса на основание. Като цесионер на процесното вземане ищецът
е и процесуално активно легитимиран да предяви настоящия иск.
По отношение на
възражението по чл.99, ал.3 вр. с ал.4 от ЗЗД съдът намира, че цесията е
породила правното си действие. Съобразно правилото на чл.99, ал.3, вр. ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, в който то е било
съобщено на последния от предишния кредитор. По делото не са представени
безспорни доказателства, обективиращи изявление на цедента по смисъла на
чл.99,ал.3 от ЗЗД, надлежно доведено до знанието на длъжника-ответник преди
подаване на иска. Но са представени доказателства – обратни разписки, доказващи
правените опити от ищеца да уведоми ответника за извършената цесия, като
последната от тях обективира отказа на ответника да получи уведомлението за
цесия. Поведение, с което ответникът сам се е поставил в невъзможност да узнае за цесията и от което той не следва
да извлича правни облаги. Следва да се има предвид, че депозирането на искова
молба от цесионера, придружена с документи, обективиращи цесията, се счита за
съдебна форма на предявяване на цесията спрямо длъжника. Акцентирането в закона
на изискването съобщението за прехвърляне
на вземането да бъде извършено именно от цедента не означава, че валидно е само
извършеното лично от цедента съобщаване. Налице е валидно съобщаване, както
когато то е направено лично от цедента, така и когато е направено от трето,
упълномощено от цедента лице, като няма пречка
това лице да е и цесионерът, както е и в случая. Видно от представеното по
делото пълномощно цесионера е упълномощен да извести длъжниците за
прехвърлянето на дълга им. С получаването на исковата молба и приложенията към
нея от особения представител на ответника същия се счита за уведомен за
цесията.
По отношение на възражението за нищожност на
договора за заем на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД съдът го намира за
неоснователно. Клазузата в процесния договор, в която е уговорен размера на
договорната лихва не е нищожна поради противоречие с добрите нрави или закона,
тъй като на основание чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая това правило не е нарушено. Ответникът не доказа
да са нарушени императивните изисквания на чл.20-22 от ЗПК, водещи до нищожност
на договора, поради това възражението му за нищожност на процесния договор е неоснователно.
Предвид гореизложеното
предявените искове са основателни и следа да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора,
доказателствата за заплатените разноски по делото и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски по делото. Претендираните разноски от ищецът са следните: по
28,56 лева – държавна такса в исковото и заповедното производство, възнаграждение
на особен представител – 329,95 лева, 200 лева за ССчЕ, юрисконсултско
възнаграждение, което съдът по заповедното производство е определил на 50 лева,
а по исковото определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП в
размер на 150 лева предвид ниската правна сложност по делото, малкия материален
интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото съдебно заседание
по делото и представеното писмено становище. Съобразно това на ищецът следа да
се присъдят разноски в размер на 78,56 лева по заповедното производство и в
размер на 708,51 лева в исковото производство.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК съществуването на вземанията
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********, към С.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, за които е издадена Заповед № 117/08.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 176/2018г. на РС Провадия за следните парични вземания: в размер на 571.77 лв. (петстотин
седемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) – задължение по
Договор за паричен заем № 5237829, сключен на 29.12.2015 г. между „Вива кредит“
ООД и С.Д.С., прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1
от 06.10.2016 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
(правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата в
размер на 82.98 лв. (осемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки) договорна
лихва, за периода от 12.01.2016 г. до 06.09.2016 г.; в размер на 125.00 лв. (сто двадесет и пет лева) представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания; ; в размер на 100.00 лв. (сто лева) такса разходи за дейност на
служител; в размер на 466.99 лв.
(четиристотин шестдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки) неустойка
за периода от 26.01.2016 г. до 06.09.2016 г.; в размер на 81.06 лв. (осемдесет и един лева и шест стотинки) лихва
за забава за периода от 13.01.2016 г. до 06.02.2018 г..
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********, сумата от 78,56 лева по заповедното производство по ч.гр.д.176/2018 на РС
Провадия и в размер на 708,51 лева в
настоящото исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..