Решение по дело №7095/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 87
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова Кежова
Дело: 20211100507095
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A в закрито заседание на двадесет и
трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева

Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело №
20211100507095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Д.З.“ АД срещу отказ на ЧСИ Б.Б. по
изпълнително дело № 20218560400613 да отмени или намали приетия за събиране по делото
адвокатски хонорар.
Жалбоподателят твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение
по горепосоченото изпълнително дело, своевременно депозирал молба до ЧСИ да бъде
отменено или намалено поради прекомерност претендираното от взискателя и прието от
ЧСИ адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело в размер на 400 лева.
Същевременно в срока за доброволно изпълнение превел цялата дължима сума, за което
представя и преводно нареждане към жалбата. Счита, че отказът на ЧСИ да уважи молбата
му е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Поддържа, че е недобросъвестно и в
нарушение на изискването за упражняване на процесуални права съобразно добрите нрави
/чл. 3 ГПК/ адвокат да възлага на друг адвокат да образува изпълнително производство за
събиране на присъдените в полза на първия адвокат суми. Образуването на изпълнително
производство за събиране на присъдени с влязло в сила съдебно решение суми е в предмета
на дейност и от компетентността на адвоката. Същият има нужните правни знания, за да
инициира образуването на изпълнително производство. Счита, че се касае за злоупотреба с
право. Делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност и е платил като
длъжник доброволно, в срока на поканата. Поддържа, че договорът, сключен между
адвокати за процесуално представителство в изпълнителното производство за събиране на
присъдено адвокатско възнаграждение на единия адвокат, за недействителен – нищожен, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗДД /накърнява добрите нрави/ във връзка с чл. 3 ГПК. С
оглед изложеното счита, че на взискателя-адвокат не следва да се дължи адвокатско
възнаграждение по ч. 10 от Наредба № 1 от 09.04.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и моли съдът да установи и прогласи тази нищожност, като
постанови отмяна на търсеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по
1
изпълнителното дело. При условията на евентуалност, иска да се намали адвокатското
възнаграждение до минималния размер по наредбата. Счита, че размерът на присъденото
адвокатско възнаграждение е прекомерен. Твърди, че по никакъв начин действията му като
длъжник не са повод за удовлетворяване на адвокатското възнаграждение в търсения от
взискателя размер от 400 лева. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което
да се отмени или при условие на евентуалност да се намали адвокатското възнаграждение по
изпълнително дело № 20218560400613, поради прекомерност на същото до размер,
отговарящ на минималния за този вид услуга, съгласно Наредба № 1/2004 г. в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.04.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира разноски.
Взискателят К.Д.Х. чрез адв. Велев иска да се остави жабата без уважение като
неоснователна. Обстоятелството, че взискателят е лице, упражняващо адвокатска професия
не означава по никакъв начин, че няма право да упълномощи адвокат от негово име и за
негова сметка да предприеме необходимите правни и фактически действия за събиране на
вземането по издадения в негова полза изпълнителен лист. Посочва, че в Закона за
адвокатурата изрично е предвидена възможност за оказване на правна помощ на друг юрист.
Счита, че доколкото с обжалваното постановление съдебният изпълнител е съобразил, че
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е в
минималния съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата минимални размери, не следва да бъдат
коментирани всички съображения в жалбата за липса на фактическа и правна сложност.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита
жалбата за допустима, но неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който се е произнесъл по искането на длъжника да не бъде присъждан
адвокатски хонорар, евентуално същият да бъде намален като прекомерен.
Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – разпореждане за отказ от
намаляване на претедирани разноски от 08.04.2021 г. по изпълнително дело №
20218560400613 и е подадена в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по евентуално заявеното искане.
Изпълнително дело № 20218560400613 по описа на ЧСИ Б.Б. е образувано по молба
на взискателя К.Д.Х., чрез адв. В.В. срещу „Д.З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 22.02.2021 г. по гр.д. № 2873/2020 г. по описа на Районен съд – Русе. С молбата е
поискано да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“
АД до размера на присъдената сума.
2
С покана за доброволно изпълнение, изпратена на 11.03.2021 г., длъжникът „Д.З.“ АД
е поканено да заплати сумите по изпълнителния лист, както и 400 лева за разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Поканата е получена на 15.03.2021 г.
На 17.03.2021 г. длъжникът е подал възражение, че на взискателя не се дължи
възнаграждение, тъй като е адвокат, а при условията на евентуалност, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно и следва да се приложи чл. 78, ал. 5 ГПК.
Представени са по изпълнителното дело доказателства – преводно нареждане от
25.03.2021 г., за извършени от длъжника плащания на претендираните по изпълнителното
дело суми.
С обжалваното разпореждане от 08.04.2021 г. ЧСИ Б.Б. е оставила без уважение
възражението на длъжника срещу претендираните разноски за адвокатски хонорар по
изпълнителното дело до размера на 400 лева.
Настоящият въззивен състав счита за неоснователна жалбата в частта, в която се иска
да се признае за установено, че не се дължат разноски за адвокатски хонорар, поради
недействителност на сключения между взискателя и адвоката договор за процесуално
представителство по изпълнителното дело. Всеки гражданин има право на защита във
всички стадии на процеса като не съществува забрана, установено в нормативен акт, един
адвокат да представлява друг адвокат и това да е нарушение на чл. 3 ГПК. Изрично в чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата е предвидена възможност адвокат или адвокат на
Европейския съюз да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на друг юрист.
Обстоятелството, че взискателят е адвокат и има нужните правни знания да образува и води
изпълнителни производство не го задължава да упражни правата си лично. Възлагането на
процесуално представителство на адвокат, независимо от упражняваната от взискателя
професия, не може да се приеме като злоупотреба с право, тъй като упражняването на права
чрез пълномощник, както и процесуално представителство от адвокат е законово призната
възможност за лицето за защита на неговите права и законни интереси. Предвид изложеното
обстоятелството, че взискателят упражнява адвокатско професия, но е решил да бъде
представляван в изпълнителното производство от адвокат, не представлява злоупотреба с
право, нито от това може да се направи извод, че договорът, сключен между адвоката за
процесуално представителство в изпълнителното производство за събиране на присъдено
адвокатско възнаграждение и взискателя е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД. Ето защо искането да се приеме, че разноски за адвокатско възнаграждение въобще не
се дължат е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Съдът намира, че при установените по делото данни, че се явява основателно
евентуално заявеното искане относно размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя, прието за събиране в изпълнителното производство. В разглеждания случай са
извършени от адвоката на взискателя действия само по образуването на изпълнителното
дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за
образуване на изпълнителното дело и поискания с нея запор взискателят не е извършил
други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това
настоящият съдебен състав приема, че образуваното изпълнително производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на начина на изпълнение е условие
за редовност на молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2
ГПК. От приложените към изпълнителното дело доказателства безспорно се установява, че
сумата по изпълнителния лист е платена в срока за доброволно изпълнение. Ето защо съдът
намира, че се дължи възнаграждение само за образуване на делото, но не и такова по чл. 10,
3
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство. Предвид изложените съображения адвокатското възнаграждение на
взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева.
С оглед на горното, следва да бъде отменено разпореждането по изпълнителното дело
№ 20218560400613, постановено на 08.04.2021 г., с което е оставено без уважение
възражението на длъжника срещу претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора и доколкото е уважено заявеното при условията на
евентуалност искане, право на разноски има жалбоподателят. Последният своевременно
заявява искане за тяхното присъждане и на същия следва да се присъдят разноски в общ
размер на 75 лева, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.04.2021 г. на ЧСИ Б.Б. по изпълнително дело №
20218560400613, с което частният съдебен изпълнител е оставил без уважение възражението
на длъжника срещу претендираните разноски за адвокатски хонорар до размера на 400 лева,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на „Д.З.“ АД длъжник по изпълнително дело №
20218560400613 по описа на ЧСИ Б.Б. приетите разноски по изпълнението в частта за
адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 200 лева /двеста
лева/.
ОСЪЖДА К.Д.Х., с ЕГН: ****, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „****, да заплати на
„Д.З.“ АД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. „****, сумата 75 лева /седемдесет и пет
лева/, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4