Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 751/2019 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
решение от 15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 67335/2015 г., по описа на СРС, 142 с-в, на основание чл. 74, ал.
1 от ЗЗДискр. Г.Д.В. и сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ са осъдени да
заплатят солидарно на Ч.Р.А. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на осъществен акт на пряка
дискриминация по признак „сексуална ориентация“ под формата на тормоз по см. на
чл. 5 ЗЗДискр., по отношение на ищеца, установен с влязло в сила Решение № 208
от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, като искът е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 2500 лв. до претендираните 10 000
лв., като неоснователен.
Със
същото решение е признато за установено на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДискр., че Г.Д.В. с изказванията си: „Явно
човек с друга сексуална ориентация в комбинация с ромски произход е нещо много,
много лошо най – меко казано.“ и „Специално
за него, за мен. Той действително тая комбинация гей и циганин е ....ужасна отвратителна.“
е осъществил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. по признак „ етническа принадлежност“ под формата на тормоз по
смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. спрямо ищеца Ч.Р.А., като ответникът е осъден на
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр да заплати на ищеца сумата от 4500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на осъществена от
негова страна пряка дискриминация.
Горепосочените
искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. са изцяло отхвърлени като
неоснователни по отношение на втория ответник сдружение „Българска федерация по
Ш И У.Т.“. Съобразно изхода на спора Г.Д.В. е осъден да заплати на Ч.Р.А. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторени разноски за производството съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 420 лв., а в тежест на последния са
възложени сторените от Г.Д.В. разноски за адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал 3 ГПК Ч.Р.А. е осъден да заплати на сдружение „Българска федерация
по Ш И У.Т." съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата от 422,50
лв.
Срещу
първоинстанционното решение, в
отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца Ч.Р.А., чрез адв. Хр.
Х., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
По
отношение на предявения иск по чл. 74 чл., ал. 1 от ЗЗДискр. счита, че от доказателствата,
присъединени по делото чрез преписката пред Комисията за защита от
дискриминацията, се установява, че Г.В. е осъществявал тормоз след узнаването
на сексуалната ориентация на Ч.А., като се е срещал със състезатели, техни
родителите и близки, за да ги настройва срещу ищеца. В тази връзка сочи, че от разпита
на М.П. пред КЗД се установява, че Г.В. е посещавал катедра „Ледени спортове” в
Национална спортна академия „Васил Левски”, за да се срещне с ръководителя на катедрата
– Щ., който е отсъствал този ден, като ответникът е твърдял пред М.П., че
ищецът не трябвало да тренира малки деца, коeто
било израз на неговото разбиране, заявено и в национален ефир, че родителите не биха се съгласили децата им да бъдат
обучавани от лице с хомосексуална ориентация и поради това че е циганин. Сочи,
че от свидетелските показания, събрани пред КЗД, се установява, че Г.В. е ползвал
обидни и непристойни думи по адрес на ищеца, като се е питал да убеди последния
да се откаже от кариерата си в спорта, заявявайки, че сам е „провалил бъдещето
си”, а лицето М.Д. е косвен свидетел на това, че състезатели са коментирали
пред него как В. е обсъждал сексуалната ориентация на Ч.А. ми. Поддържа, че от свидетелските
показания, събрани пред КЗД, се установявало и, че участието на ищеца като член
на управителния съвет на „Луже-България” е довело до изключването на
сдружението от федерацията, заради уронване на престижа ѝ. Твърди, че
отношението на ответниците по делото спрямо ищеца е довело до отстраняването на
всички състезатели на КСШ „Луже-България“ от националния отбор по спортни шейни
на естествени трасета, а целта е била да се „накаже” ищеца за неговата
сексуална ориентация и етнически произход. Вследствие на целенасочената атака
срещу клуба на ищеца, последният е изгубил всичките си състезатели. Поддържа,
че многократно изразяваното крайно негативно отношение на ответника В. и
активното съдействие на федерацията в прогонването на Ч.А. са се е отразили
трайно върху емоционалното и психическо състояние на ищеца, довело го до отчаяние,
чувство за малоценност и недостойнство по причина на сексуалната му ориентация
и етническия му произход, поради което претенцията му следвало да бъде уважена
до пълния размер от 10 000 лв.
Оспорва
като неправилен и извода на СРС относно липсата на солидарна отговорност по
втория иск, с който съдът е установил наличието на проявено дискриминационно поведение
под формата на тормоз от страна на ответника В., по признак „етническа
принадлежност“. Счита, че отговорността на втория ответник сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ (БФШУЕТ) следва
да се ангажира поради неизпълнение на задълженията по реда на чл. 18, вр. чл.
19 ЗЗДискр. за предприемане на ефективни мерки за предотвратяване на всички
форми на дискриминация на работното място. Поддържа, че според установената
пред КЗД фактическа обстановка федерацията е станала своеобразен „съучастник” в
дискриминационното поведение на ответника В., не е предприела действия за
ограничаване или предотвратяване на актовете на дискриминация, а управителните
органи на федерацията са съдействали за прогонването на Ч.А. от федерацията, за
прекратяване на дейността на отбора му, както и за настройването на
професионалните среди против него. Сочи, че Г. В. в качеството си на член на
управителния съвет на федерацията е имал възможност пряко да влияе върху решенията
на федерацията, а даденото интервю пред БиТиВи несъмнено свързва медийната му
изява с професионалната му дейност, още повече че БФШУЕТ след процесния репортаж
не е изявило своето ясно и категорично опровержение, като посочи нетърпимостта
на подобно поведение сред членовете на своя управителен съвет. По аргументи,
аналогични на тези, изложени по първия иск, претендира присъждане на обезщетение
за претърпените вреди в пълния заявен размер от 10 000 лв., като счита, че
сумата то 4500 лв. не отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира и направените по делото разноски.
Ответниците
Г.Д.В. и сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ не са депозирали отговор
по въззивната жалба на ищеца.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са били
частично уважени е подадена въззивна жалба от ответниците Г.Д.В. и сдружение
„Българска федерация по Ш И У.Т.“ с оплаквания за неговата неправилност, поради
допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
Поддържат,
че макар и за вредите от акт на дискриминация по признак „сексуална ориентация”,
извършен от ответниците и установен с Решение № 208 от 17.07.2012 г. на
Комисията за защита от дискриминация (КЗД), да е предявен отделен иск за
обезщетение в размер на 10 000 лв., считат, че по делото не са събрани
доказателства, установяващи неимуществени вреди претърпени от ищеца именно от
признатия за установен акт на дискриминация и само от него. Считат, че се касае
за многобройни субективни преживявания от страна на ищеца като резултат от
сочените от последния за осъществени по отношение на него актове на
дискриминация по признак „сексуална ориентация” и по признак „етническа
принадлежност”, извършени в непродължителен период, което обосновава по- ниска
сума, обезщетяваща ищеца за неимуществени вреди. Не оспорват установената от
СРС фактическа обстановка и употребените от Г.В. изрази в свое писмо до КЗД с
вх. № 44- 00-2589/05-07-2011 г. и в публично изказване, излъчено по
телевизионния канал БиТиВи, но оспорват като неправилни правните изводи за
вероятност от дискриминация - неравнопоставено третиране в пряка причинна
връзка с признака „етническа принадлежност”. Считат, че от събраните
доказателствата по делото не се установява ищецът А. да е бил неравнопоставено
третиран в сравнение с останалите лица, а от показанията на свидетелите на
ответниците безспорно се установявало, че принципът за равно третиране не е нарушен.
Твърдят, че не са налице извършени от ответника В. дискриминационни поведения,
които да обосноват увреждане. Поддържат, че и по двата иска не било доказано
наличието на вреди с възприетата от първоинстанционния съд интензивност и
продължителност, поради което размерът на присъдените обезщетения бил силно завишен.
Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а така предявените искове
да се отхвърлят. Претендират и разноски.
Срещу
въззивната жалба на ответниците ищецът е подал отговор, с който оспорва жалбата
по подробно изложените съображения и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбите
са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса,
като жалбоподателите са заплатили дължимата държавна такса за въззивно
обжалване, поради което са допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира подадената от ищеца Ч.А. въззивни
жалба за изцяло неоснователна, а въззивната жалба на ответниците Г.Д.В. и сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ са
частично основателна, по следните съображения:
По
делото не съществува спор между страните, а и от приложените писмени доказателства
и приетата комплексна видео-техническа и фонетична експертиза се установяват,
следните факти:
С
решение № 208 от 17.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е
установено, че с изказванията си „педераст“,
„гей“, „обърнал резбата“, и „обратен“ ответникът Г.В. е осъществил акт на
пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр, вр. §1,
т. 1 от ДР към ЗЗДискр. по отношение на Ч.А.. Видно от същото решение, КЗД е установило,
че И.В.Т. като представляващ сдружение „Българска федерация по Ш И У.Т.“ и в
лично качество, не е извършил нарушение на забраната за дискриминация и не е осъществил
пряка дискриминация по признак „сексуална ориентация“ по смисъла на чл. 4, ал.
2, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Ч.Р.А.. Макар и да не е изрично
посочено в диспозитива на решението, видно от мотивите, Комисията е обосновала
своя извод за осъществена дискриминация въз основана на приетия за доказан
факт, че при посещението на Г.В. в Национална спортна академия е коментирал пред
служителя на академията М. П. сексуалната ориентация на ищеца, използвайки
горепосочените думи. Предвид уточнителната молба, находяща се преписката на КЗД
(л. 134 СРС), и доколкото не е било спорно между страните, изказването е било
направено на 01.04.2011 г., както и че ищецът е бил студент в НСА.
Видно
от съдържанието на отговор вх. № 44-002589/05.07.2011 г., депозиран от Г.В. в
производството, в което е постановено горепосоченото решение на КЗД, същият е
заявил по отношение на ищеца, че „човек с
друга сексуална ориентация в комбинация с ромски произход е нещо много, много
лошо най-меко казано".
Не
се спори и по отношение на факта, че в предаването 27.08.2012 г. „Тази сутрин“
по телевизия БиТиВи, ответникът Г.В. е направил по адрес на ищеца следното изказване:
„Специално за него ..., за мен. Той
действително тая комбинация гей и циганин е ....ужасна…. отвратителна“.
Пред
СРС е бил представен трудов договор от 01.04.2008 г. между ответното сдружение
и ищеца, с което последният е бил назначен на длъжност „Ръководител, отдел по
управление“.
По
първия предявен от ищеца иск по чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди във връзка с установен с решение на КЗД акт на дискриминация,
правилно СРС е приел, че е обвързан от решението по въпросите осъществена ли е
дискриминация, от кого и срещу кого. В този случай гражданският съд преценява
единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка
последици ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размера на обезщетението
(в този смисъл са и решение № 192 от 25.06.2014 г., по гр. д. № 5663/2013 г.,
ІV г. о., на ВКС, решение № 112 от 05.05.2016 г. по гр. д. № 6128/2015 г., ІІІ
г. о. на ВКС). Настоящият състав напълно споделя цитираната от СРС практика на
ВКС, че когато нарушението е от такова естество, че с осъществяването му неизбежно
се засяга достойнството на лицето, като се създава унизителна или обидна среда,
изрично не е необходимо да се установяват причинените неимуществени вреди и да
се доказва тяхната причинна връзка с нарушението, защото те естествено следват
по човешка презумция и имплицитно се предполагат.
В
случая, с цитираните в решението на КЗД изказвания е установено, че спрямо
ищеца е осъществена от Г.В. пряка дискриминация по признак „сексуална
ориентация“, под формата на „тормоз“ по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. Самото
понятие „тормоз“ е легално определено в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. като всяко
нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда. Видно от съдържанието на понятието,
в същото се включва такова поведение, което обективно е от естество да засегне
човешките чест и достойнство. Ето защо и неоснователни са доводите във
въззивната жалба на ответниците, че искът е неоснователен поради липсата на
доказателства, установяващи претърпени от ищеца неимуществени вреди, доколкото установяването
на дискриминационен акт (тормоз) сам по себе си е от обективно естество да
причини емоционални страдания у дискриминираното лице. Пред СРС не е било
спорно, че при извършването на дискриминационния акт от Г. В., същият е бил
служител на ответното сдружение – негов секретар, както и че ищецът е бил на
трудов договор в сдружението. Предвид това и при липсата на конкретни
оплаквания във въззивната жалба на ответниците обоснован е изводът на СРС , че
последните носят солидарна отговорност, предвид разпоредбата на чл. 18 и чл. 19
ЗЗДискр и непредприемането от работодателя БФШУЕТ на ефективни мерки за предотвратяване
на всички форми на дискриминация на работното място.
Доказан
по основание спрямо ответника В. е и вторият предявен иск с правно основание
чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, по повод изказванията му в писмо до КЗД „Явно човек с друга сексуална ориентация в
комбинация с ромски произход е нещо много, много лошо най – меко казано.“ и
в репортажа, излъчен по телевизия „БиТиВи“ „Специално
за него, за мен. Той действително тая комбинация гей и циганин е ....ужасна
отвратителна.“, с които е осъществил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „етническа принадлежност“ под
формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. спрямо ищеца Ч.Р.А.. Предвид
изяснената по-горе дефиниция на понятието „тормоз“, настоящият състав намира,
че изказванията имат обиден и унизителен характер, тъй като етносът на Ч. А. (в
комбинация с неговата сексуална ориентация) е окачествен като нещо изключително
негативно и принизяващо личността на ищеца, което поведение от своя страна
съдът намира за накърняващо човешкото достойнство. По изложените вече съображения,
самият акт на „тормоз“ е от естество да причини неимуществени вреди.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба на ищеца, че за двете изказвания, наред с
Г. В., отговаря солидарно и ответно сдружение като негов работодател.
Разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 ЗЗД ангажират отговорността на работодателя
само доколкото дискриминационния акт е извършен на работното място, което произтича
от обстоятелството, че само на едно такова място могат да бъдат приети ефективни
мерки за упражняване на контрол върху служителя и предотвратяване на дискриминационно
поведение. Ето защо и не всяка проявена дискриминация от лице, което е в
трудово правни или служебни отношения, поражда отговорност за работодателя. В
случая от съществено значение са обстоятелствата, при които са направени
процесните изказвания и техния контекст – същите са обективирани в писмо до
КЗД, в производството по чл. 50 и сл. от ЗЗДискр., депозирано от Г. В. в лично
качество, като сдружението БФШУЕТ е конституирано като самостоятелна страна,
изразила отделно становище по жалбата на Ч. А.. В този смисъл е и изказването
на Г. В., дадено пред БиТиВи в репортажа, излъчен на 27.08.2012 г., че адвокатът
и председателят на сдружението са били против да напише в отговора процесното
изказване. В случая работодателят не би могъл да упражни контрол върху Г. В.,
тъй като с това би се накърнило правото му на защита в производството пред КЗД,
където Г. В. е участвал в лично качество и е свободен да избира сам линията си
на защита, включително изразните средства при депозирането на отговора. От
съдържанието на фонетичното изследване на записа по назначената експертиза, не
може да се направи извод, че в даденото интервю пред „БиТиВи“Г. В. е действал в
качеството си служител на ответното сдружение, а надписът на снимка №5 (л. 409
от делото на СРС) „секретар на федерацията по шейни“ е дело на лицата, изготвили
репортажа, които нямат отношение с ответниците. Следва да се съобрази и че процесният
израз е по повод коментара на Г.В. относно изказването му в лично качество по
подадения от него отговор вх. № 44-002589/05.07.2011 г. до КЗД, от което също е
изводимо, че и участието му в телевизионното интервю няма отношение със
заеманата позиция в ответното сдружение. Обстоятелството, че федерацията не е
направила изрично опровержение на казаното в репортажа не е противоправно и не
може да ангажира солидарната му отговорност, а и не е било наложително,
доколкото самият Г. В. не се е определил в този репортаж като служител на БФШУЕТ.
Съдът
намира за недоказани твърденията на ищеца, че горепосочените общо три
дискриминационни изказвания на ответника В. са в пряка причинна връзка с твърдяното
в исковата молба и поддържано във въззивната жалба изключване от страна на
Федерацията на клуб „КСШ Л.Б.“, в който е участвал ищеца, както и че останалите
състезатели от клуба са били отстранени от състезания. Не се установява върху
ищеца да е оказван натиск от ответниците за оттеглянето на документите, които е
подал по обявен конкурс за национален треньор на БФШУЕТ, а и самият Ч. А. в
уточнителната си молба до КЗД (л. 133 СРС) сочи, че такъв конкурс не е бил
проведен.
Поддържаното
във въззивната жалба на ищеца, че от преписката пред КЗД, присъединена в първоинстанционното
производство, се установявало, че Г.В. след узнаването на сексуалната
ориентация на Ч.А. е осъществявал тормоз, като се е срещал със състезатели,
техни родителите и близки, за да ги настройва срещу Ч.А., не кореспондира с
писмените доказателства в преписката, а и със събраните в исковото производство
доказателства. Действително, ответникът В. е посещавал катедра „Ледени
спортове” в Национална спортна академия „Васил Левски” и е разговарял със
секретарката М.П., чийто показания пред КЗД са били в основата на Комисията да
приеме за дискриминационно поведението на Г.В.. Последният обаче не се
установява (освен при посещението си в НСА) да се е срещал със състезатели,
техни роднини и близки, и да ги е настройвал срещу ищеца. Преки впечатления за
подобно поведение на ответника В. не се съдържат и в събраните пред СРС
показанията на свидетелите М.К.и А.С.(вторият свидетел заявява, че е чувал Г.В.
да е правел коментари „как може така да участва в този конкурс“, но признава,
че пред самия него подобни коментари не са правени).
Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите
М.П. и М.Д., дадени в производството пред Комисия за защита от дискриминация,
не са годно доказателствено средство в исковото производство, доколкото не са
събрани по надлежния за това ред по ГПК – след изслушване на свидетелите пред съда,
решаващ спора. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че тези показания
не съдържат данни за проявено дискриминационно отношение от страна на сдружение
БФШУЕТ, а единствено от Г.В.. В показанията
на свидетеля М.Д. пред КЗД не са изложени непосредствени впечатления председателят
на ответното сдружение И.Т. да е изразявал негативно или дискриминационно
отношение по повод сексуалната или етническа принадлежност на ищеца, поради което
и не са били кредитирани от КЗД. Нещо повече, със самото решение на КЗД е признато,
че И.Т., участващ в производството в лично качество и като председател на
сдружението, не е осъществил акт на дискриминация по признак „сексуална ориентация“,
която констатация обвързва съда в настоящото производство.
В
приложената преписка на КЗД също липсват писмени доказателства, които да са
индиция, че БФШУЕТ или членове на управителния ѝ съвет (с изключение на
ответника В.), са проявили дискриминационно отношение спрямо Ч.А., а такива
доказателства липсват и в настоящото производство. СвидетелятК., макар и да сочи
за скандал с Федерацията, породен от участието на ищеца в конкурс за красота и
отнемането на състезателните права на последния, сам заявява, че тази
информация му е споделена от Ч.А., а не се базира на преки впечатления.
СвидетелятС.също твърди, че е чувал, че причина за отстраняването на ищеца от
Федерацията е участието му в процесния клип, но без да конкретизира от кого и
дали е ставал пряк очевидец на подобни събития. Заявява също, че от
управителния съвет на клуб „Л.Б.“ (в който е участвал и ищеца) са му казали, че
причина за преустановяване дейността на клуба са проблеми с Федерацията, но не знае
какви точно са били проблемите. Същевременно показанията на свидетелите на
ответниците С. (участващ в управителния съвет на БФШУЕТ) и Мирчев (председател
на контролната комисия към БФШУЕТ), преценени съобразно чл. 172 ГПК и отчитайки
възможната тяхна заинтересованост, не съдържат данни, обосноваващи извод Федерацията
да е проявила дискриминационно поведение към ищеца или развитието на
отношенията ѝ с Ч.А. като състезател и член на клуб„Л.Б.“ да са повлияни
от неговата сексуална ориентация или етническа принадлежност. Следва да се
отбележи, че твърденията на ищеца за дискриминационно поведение от страна на
ответното сдружение и изключването му от Федерацията, се обосновават основно на
безспорния факт, че Г.В. е проявил дискриминационно отношение и че същият е бил
член управителния съвет. Не без значение е обаче обстоятелство, че видно от
удостоверението за актуално състояние, приложено на л. 191 от делото на СГС,
управителният съвет на БФШУЕТ е колективен орган от общо девет души, а негов
председател не е бил ответникът В. и последният не е имал възможност еднолично
да определя отношенията между ищеца и Федерацията. Не само че не се установява
някой от останали осем членове на управителния съвет на БФШУЕТ да е имал дискриминационно отношение към ищеца, но с
решението на КЗД е признато, че такова не е извършвано от представляващия сдружението
И.В.Т.. Ето защо и не може да се изведе единствено на база отрицателната оценка
на ответника В., че и останалите членове от управителния съвет също са имали
негативно отношение за ищеца, обосновано на неговата сексуална ориентация или
етническа принадлежност. Дори и да се приеме, че между сдружението и Ч. А. са
възникнали противоречия, то няма данни те да са продиктувани от сексуалната ориентация
и етническия произход ищеца, както и да е налице дискриминационното отношение от
сдружението, довело до прекратяване спортната кариера на ищеца.
Изясняването
на горните факти е от значение с оглед установяване на действително причинените
на ищеца неимуществени вреди и доколкото преценката при определянето размера на
обезщетението по справедливост, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, съгласно ППВС №
4/1968 г., не е абстрактна, а се базира върху редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда.
По
отношение на първия иск, за заплащане на обезщетение за проявена от Г.В. дискриминация
по признак „сексуална ориентация“ под формата на тормоз, установен с решение на
КЗД, следва да се съобрази възрастта на дискриминирания (25 г.), обстоятелството,
че актът, макар и еднократен е извършен в учебното заведение на ищеца –
Национална спортна академия, използваните изрази, посочени в решението на КЗД („педераст“,
„гей“, „обърнал резбата“ и „обратен“ ), които неминуемо водят до негативни
емоции у ищеца и засягане на честта и достойнството му и каквито се установяват
и от показания на свидетеляК., като се отчитат и социално-икономическите условия
в страната, поради което настоящият състав намира, че сумата от 2500 лв. се явява
справедливо обезщетение за репарация на причинените неимуществени вреди.
По
отношение на втория иск, за осъществена от Г.В.
пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., по
признак „ етническа принадлежност“, под формата на тормоз, освен възрастта на
ищеца, следва да се отчете, че самото дискриминационно поведение е осъществено
чрез два акта - изявления на ответника в писмо до КЗД на 05.07.2011 г. и в
излъчения репортаж по БТВ на 27.08.2012 г. през период около една година, а второто
изявление е направено в национален ефир, като същевременно не се доказват
вреди, извън обичайните, които да е търпял ищеца. Следва да се отбележи, че видно
от изразеното във въззивната жалба на ищеца, размерът на претендираното
обезщетение се обосновава и с изживени негативни емоции, настъпили в резултат
от твърдяно „прогонване“ от БФШУЕТ и „пресичането“ на опитите му да основе
собствен клуб, каквито обстоятелства не се установяват категорично по делото.
Предвид изложеното съдът намира, че справедливото обезщетение, възмездяващо
причинените на ищеца неимуществени вреди от приетото дискириминационно
поведение на ответника В., по признак „етническа принадлежност“, е в размер на
3000 лв., като за разликата над този размер претенцията се явява неоснователна,
а предявеният иск следва да се отхвърли.
Доколкото
крайните правни изводи на настоящия състав не съвпадат изцяло с тези на СРС, решението
следва да се отмени в частта, с която искът по чл. 71, ал. 1, т. 3, вр. т. 1 от
ЗЗДискр. е уважен над сумата от 3000 лв. до присъдените 4500 лв., както и в
частта с разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на Г. В.,
съобразно отменената част, а именно за разликата над 280 лв. до присъдените 420
лв. В останалата обжалвана част,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С
оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба на ищеца и на
ответното сдружение, разноски не следва да им бъдат присъждани.
В
полза на въззивника Г. В. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от въззивната жалба. От представения договор за правна
помощ се установява, че общо платеното от двамата ответници възнаграждение за адвокат
е 1700 лв., поради което следва да се приеме, че Г. В. в лично качество е
платил половината, т.е. 850 лв. При общ обжалваем от него материален интерес от
7000 лв. и съобразно уважената част на жалбата за 1500 лв., следва да се
присъди адвокатско възнаграждение от 182,14 лв., както и държавна такса от
31,07 лв., или общо 213,21 лв.
С оглед цената на исковете, въззивното
решение подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение от
15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 67335/2015 г., по описа на СРС, 142 с-в, в частта, с която на основание чл. 71,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., Г.Д.В. е осъден да заплати на Ч.Р.А. обезщетение за
причинени неимуществени вреди за изказването му „Явно човек с друга сексуална ориентация в
комбинация с ромски произход е нещо много, много лошо най – меко казано.“, обективирано
в писмо до КЗД с вх. № 44- 00-2589/05-07-2011 и за изказването му „Специално за него, за мен. Той действително тая
комбинация гей и циганин е ....ужасна отвратителна.“, направено в предаването
„Тази сутрин“ от 27.08.2012 г., по телевизия БиТиВи, и с които изказвания
ответникът е осъществил пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., вр.
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „ етническа принадлежност“, под формата на тормоз
по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. - за
разликата над 3000,00 лв. до присъдените 4500,00 лева, както и в частта с разноските, с която ответникът Г.Д.В. е
осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство над сумата от 280,00 лв. до присъдените 420,00 лв., и
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ч.Р.А. с ЕГН ********** срещу Г.Д.В. с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., за разликата над сумата от 3000,00 лв. до присъдените
4500,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
15.06.2018 г., постановено по гр.д. № 67335/2015 г., по описа на СРС, 142 с-в в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ч.Р.А. с ЕГН **********
да заплати на Г.Д.В. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
във въззивното производство, в общ размер на 213,21
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: