№ 1728
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20211110157842 по описа за 2021 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД моли за осъждане на
ответника ЗД ЕВРОИНС АД да му плати, следните суми: на осн. чл.411 КЗ,
вр. чл.45 ЗЗД – 338,60 лв. (след допуснато изменение на иска по реда на
чл.214, ал.1 ГПК), представляваща обезщетение за претърпените от
държавата, чрез Агенция пътна инфраструктура, като собственик на 25 метра
предпазна метална мантинела на автомагистрала Хемус километър 425+150 м
в посока към гр.София имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.
№СА9858ХТ, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №0110-
180-2015-00034/18.12.2015г., срещу ответника като застраховател по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег.
№А9897КТ, ведно със законната лихва от подаване исковата молба -
7.10.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 137,47 лв. –
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за
периода 6.10.2018 – 6.10.2021 г. и обезщетение за направените по делото
разноски.
Ответникът ЗД ЕВРО ИНС АД моли за отхвърляне на исковете. Счита,
1
че платеното обезщетение по чл.411 КЗ е достатъчно и че ищецът не е
съобразил цената на материала от повредените манинела.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
От приетите по делото протокол за ПТП, съдебна авто-техническа
експертиза се установяват обстоятелствата, които са свързани с твърдяното от
ищеца произшествие от 15.10.2016 г., предизвикването му от водача на л.а. с
рег. №А9897КТ в нарушение на правилата за движение по пътищата и
повреди по държавната собственост, която се стопанисва от Агенция пътна
инфраструктура – 25 метра предпазни метални мантилели на автомагистрала
Хемус, километър 425+150 м. в посока към гр.София.
Безспорно по делото са договорът за застраховка - полица №0110-180-
2015-00034/18.12.2015г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.
№СА9858ХТ и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка
и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска
от повреждане на автомобила при ПТП. Също така - и по отношение на
сключването и действието на договора за застраховка Гражданска
отговорност между ответника и собственика на л.а. с рег. №А9897КТ, въз
основа на който ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска
водач на този автомобил да причини вреди на трети лица при управлението
му.
Не се спори и, че ищецът е платил на Агенция пътна инфраструктура
обезщетение за претърпените вреди от произшествието с плащането на
сумата от 2022,60 лв.
Спори се относно размера на средните пазарни цени за отстраняване на
повредите и причинната връзка между повредите и произшествието в пълен
обем. От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 2098,73 лв., тоест
платеното от ищеца обезщетение по чл.405 КЗ от 2022,60 лв. е в рамките на
средните пазарни цени. От експертизата се установява още, че средната
пазарна цена на останалия материал от повредената манинела се равнява на
112,50 лв.
Не се спори по делото, че ответникът е погасил по реда на чл.103 ЗЗД
задължението си по чл.411 КЗ до размера от 1586,50 лв.
2
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди.
Ищецът доказа иска по основание - фактите, на които основава
претенцията си и са в негова доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер.
От приетата по делото САТЕ се установява, че средните пазарни цени за
отстраняване на вредите са по-високи от платеното от ищеца обезщетение.
Претенцията на последния се равнява на платената сума по чл.405 КТ, от
която са извадени платената част от обезщетението по чл.411 КЗ и цената на
металните отпадъци, които са останали от повредената мантинела. Ето защо
искът следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се
спори по делото, че ответникът е поканен по реда на чл.412 КЗ да плати
обезщетението по чл.411 КЗ на в срок преди повече от три години от
подаване на исковата молба, което е видно и от извършеното преди това
прихващане на насрещни задължения, с които е извършено частично
3
погасяване на задължението на ищеца по чл.411 КЗ. Съдът установи по реда
на чл.162 ГПК, че размерът на законната лихва върху главното вземане за
исковия период 6.10.2018 – 6.10.2021 г. се равнява на 103,18 лв. Затова,
акцесорният иск е частично основателен до този размер и да се отхвърли
частично – за разликата до пълния предявен размер от 137,47 лв. .
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – 65,10 % (тъй като този резултат
е следствие е на частичното оттегляне на преди това увеличения иск по чл.411
КЗ) от 880,00 лв., т.е. 572,88 лв.
На осн. чл.78, ал.3 и 4 ГПК ищецът е задължен да плати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените и прекратените
части от исковете – 34,90 % от 405,00 лв., т.е. 141,34 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗД ЕВРОИНС АД с ЕИК ********* да плати на
ищеца ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК *********, следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 338,60 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от държавата, чрез Агенция пътна
инфраструктура, като собственик на 25 метра предпазна метална мантинела
на автомагистрала Хемус километър 425+150 м в посока към гр.София
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СА9858ХТ, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор
за застраховка – полица №0110-180-2015-00034/18.12.2015г., срещу ответника
като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
собственика на л.а. с рег. №А9897КТ, ведно със законната лихва от подаване
исковата молба - 7.10.2021 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 103,18 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 6.10.2018 – 6.10.2021 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 572,88лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената части от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – само за разликата от
4
уважената част до пълния предявен размер от 137,47 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ
АД с ЕИК ********* да плати на ответника ЗД ЕВРОИНС АД с ЕИК
********* сумата от 141,34 лв., представляваща обезщетение за направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5