№ 771
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500404 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 463 ГПК, вр. чл. 274 ГПК - чл. 279 ГПК.
Образувано е по две частни жалби, подадени от С. В. И. и Н. И. Г. срещу
решение №265496 от 20.08.2021 г., постановено по ч.гр. д. №11634/20г. от
СГС, ГО, IV – Г въззивен състав, с което е отменено разпределение,
извършено с Протокол № 1352 от 22.05.2020 г. по изпълнително дело №
20167900402131 по описа на ЧС. М., peг. № *** и район на действие СГС,
като е извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 79205,00
лева от извършена продан на поземлен имот с идентификатор
00357.5346.1282 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. Нови Искър, Столична община, район „Нови Искър“,
кв. „Курило“, с площ от 3794 кв.м., собственост на длъжника С. В. И., по
следния начин:
1. ЧС. М. -6133,34 лева;
2. МДТ район „Нови Искър“ - 972,77 лева;
3. Е. С. П. по настоящото дело - 18299,18 лева;
4. Е. С. П. по изпълнително дело № 20197900400423 по изпълнителен лист,
издаден на 19.09.2016 г. по НОХД № 2856/2015 г. - 830,24 лева;
5. Е. С. П. по изпълнително дело № 20197900400423 по изпълнителен лист,
издаден на 16.06.2016 г. по гр.д. № 19179/2012 г. - 11252,22 лева;
6. Е. С. П. по изпълнително дело № 20177900401701 -4184,38 лева;
1
7. Е. С. П. по изпълнително дело № 20137900400926 -31573,34 лв. (сумата
се задържа по сметка на ЧС. М. до възобновяване на производството);
8. Н. И. Г. по изпълнително дело № 20197900400423 - 5959,53 лв.;
В депозираните жалби, които са идентични по своето съдържание, се
поддържат оплаквания за допуснато нарушение на реда на привилегиите,
съгласно уредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че съдебният изпълнител
бил разпределил сумата в общ размер от 1154 лева на основание чл. 136, т. 1
от ЗЗД. Твърди се, че с правото на предпочтително удовлетворение по т. 1 се
ползват направените от първоначалния взискател разноски във връзка с
реализацията на избрания от него изпълнителен способ, постъпленията от
които са предмет на разпределение. В този ред съдебният изпълнител бил
включил такси за връчване на съобщения по публичните продани и
разпределение, такса за изготвяне на разпределение, такса за вещо лице,
дължими такси по изпълнителни дела № 926/2013 г. и № 1701/2017 г. Посочва
се, че същите представляват такси по т. 2 от ТТРЗЧСИ и не се ползват с право
на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Поддържа се, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се ползва с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, а се изплаща след вземанията по т. 6 от чл. 136, ал. 1
от ЗЗД. Релевира се възражение, че неправилно и в противоречие със закона
съдебният изпълнител бил заделил в полза на взискателя до възобновяване на
производството. Твърди се, че не съществувала законова разпоредба, даваща
правомощия на съдебния изпълнител да извършва заделяне на суми по
неприключило с влязло в сила решение съдебно производство. Поддържа се,
че протоколът за разпределението е непълен и неясен. По изложените доводи
се поддържа, че разпределението е извършено в нарушение на закона и се
прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и обжалваното
разпределение.
По делото е депозиран писмен отговор по жалбите от взискателя в
изпълнението.
При извършена преценка относно допустимостта на двете жалби,
настоящият съдебен състав намира същите за допустими, като подадени от
легитимирани лица в срока по чл. 463 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция намира решението на СГС за правилно,
по следните съображения:
В теорията и практиката се приема, че разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се
полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата
срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна
преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на
предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания
2
за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на
контрола на съда по повод извършено разпределение.
Изпълнително дело № 20167900402131 е образувано на 15.12.2016 г. по
молба на взискателя Н. А. А. срещу длъжника С.В. И. въз основа на
изпълнителен лист от 16.08.2016 г. на основание Заповед по чл. 410 от ГПК,
издадена по гр.д. № 4578/2013 г. на СРС. По посоченото дело са
присъединени като взискатели: Столична община - район „Нови Искър“; Н. И.
Г. - въз основа на молба от 13.12.2017 г. по изпълнителен лист от 13.12.2017
г.; Н. А. А. по още 5 броя изпълнителни листи. С молба от 05.04.2017 г.
взискателят Н. А. А. е поискал изпълнението да бъде насочено върху
поземления имот, собственост на длъжника и след чиято публична продан е
извършено обжалваното разпределение. За осребряване на посоченото
имуществото са насрочени седем публични продани, последната от която е
успешно проведена и въз основа на която е постъпила сумата в размер на 79
205 лв. За разпределяне на сумата е изготвено обжалваното разпределение,
обективирано в Протокол за разпределение от 22.05.2020 г. С договор за
цесия, сключен на 08.07.2019 г., Н. А. А. е прехвърлил вземанията по 5 броя
изпълнителни листи, заедно с принадлежностите и обезпеченията им, на Е. С.
П.. Съдебният изпълнител е конституирал Е. С. П. на мястото на Н. А. А. на
основание чл. 429, ал. 1 от ГПК.
Правилно първостепенният съд е посочил, че в атакувания протокол за
разпределение съдебният изпълнител изрично и подробно е посочил как се
удовлетворяват вземанията в поредността по чл. 136 ЗЗД.
Наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно чл. 460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се
определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворение на
вземанията с еднакъв ред.
Като неоснователни следва да се възприемат наведените доводи от
жалбодателите, свързани със сумата от 1154лв. Правилно е прието, че
оспорваната сума в размер на 1154 лева представлява сбор от суми за такси и
разноски за действия, изграждащи изпълнителния способ, довел до
постъпване на сумата, която се разпределя. Първостепенният съд е приел, че
недължими се явяват начислените разноски в размер на 90 лева и 108 лева за
такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ по изпълнителни дела № 916/2013 и № 1701/2017
г., тъй като същите не съставляват разноски на първоначалния взискател за
3
реализиране на изпълнителния способ, както и че това са разноски по други
изпълнителни дела. С оглед тази констатация, първостепенният съд е изменил
разпределението, като от сумата от 1154лв. са отпаднали сумите в размер на
90 лева и 108 лева по изпълнителни дела № 926/2013 и № 1701/2017 г. Това
възражение е било уважено от СГС, поради което необосновано се поддържа
и пред настоящата инстанция.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отбележи, че
в съдебната практика се приема, че тази такса се ползва с привилегията на чл.
136, ал.1, т.1 от ЗЗД. В конкретния случай в този ред са поставени само
простите такси за извършените изпълнителни действия, изграждащи способа,
в резултат на който е получена сумата, предмет на разпределението.
Неоснователно е и възражението, че протоколът за разпределението е
непълен и неясен, тъй като не бил посочен пълният размер на вземанията на
взискателите по съответните изпълнителни производства, каква част от
вземанията по тези производства се погасяват и каква част остават дължими,
не били посочени главницата и лихвите по вземанията, начина на формиране
на размера на сумите. Дължимите суми са били посочени по размер с
главниците и лихвите, изчислени към момента на разпределението, като
съдебният изпълнител подробно в изчисленията си е посочил каква част от
задължението се погасява предвид обстоятелството, че постъпилата от
осребреното имущество сума е в по-малък размер от общата дължима сума на
всички хирографарни кредитори. Следва да бъде подчертано, че нормата на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е императивна и урежда редът на погасяване на
главницата, лихвите и разноските при частично плащане на задълженията, а
законът не поставя изискуеми реквизити към начина на обективиране на
изготвеното разпределение. С оглед на това, настоящият състав намира, че в
приложеното към делото разпределение достатъчно ясно и категорично са
посочени отделните суми по отделни пера.
Що се отнася до заделената сума, следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ГПК изрично предвижда тази възможност
при наличието на обезпечение чрез запор или възбрана - „Кредиторът, в полза
на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се
смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху
предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се
запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като
представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите
взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.“.
Видно от обявлението за публичната продан, справките от имотен регистър, и
удостоверенията за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от
Агенция по вписванията, налице е била вписана възбрана в полза на Н. А. А.
по спряното изпълнително дело № 916/2013 г. Установява се, че
осребряването на имуществото на длъжника не се осъществява по спряното
дело 916/2013г., а по настоящото изпълнително дело №2131/16г., като
припадащата се по съразмерност сума по спряното дело само е заделена, но не
4
е изплатена на взискателя. Следователно съдебният изпълнител е заделил
правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ГПК
припадащата се на взискателя сума.
С оглед горните мотиви на съда, жалбите, с които е сезиран, са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ две частни жалби, подадени от С. В. И. и Н. И.
Г. срещу решение №265496 от 20.08.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№11634/20г. от СГС, ГО, IV – Г въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5