№ 890
гр. Пазарджик, 06.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20235200100575 по описа за 2023 година
Образувано е след изпращане на делото от РС - Пазарджик с
определение № 2376 от 19.09.2023 г. по гр. д. № 2886/2023 г., на основание
чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Исковата молба е нередовна по няколко съобръжения.
На първо място, съдът не споделя указанията на районния съд за
определяне цената на иска чрез представяне на пазарна оценка на имота,
доколкото императивната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК е ясна и не
следва да се тълкува превратно. Според същата, по искове за собственост и
други вещни права върху имот, размерът на цената на иска е данъчната
оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право.
В конкретния казус, не се установява от данните по делото, че данъчна
оценка за имота няма, нито че съставлява трудност такава да бъде изготвена.
При исковете за собственост, когато се преценява дали цената на иска може
да бъде определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да се имат предвид
разпоредбите на Приложение № 2 към ЗМДТ, които определят за кои обекти
се изготвят данъчни оценки, като обстоятелството, че даден обект няма
самостоятелно значение и не е обект на самостоятелни собственически права,
не означава, че същият не може да има собствена данъчна оценка (напр.
според чл. 11, ал. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ, мазетата и таваните имат
отделна данъчна оценка, макар и да са част от съответния жилищен обект). В
случая, с оглед твърденията в исковата молба, дори би могло да се направи
преценката, че се касае за самостоятелни обекти, поради което изводът на
районния съд за липса на данъчна оценка е преждевременен и необоснован.
Ето защо, Районен съд - Пазарджик не е следвало да изисква пазарна
1
оценка на имота, тъй като изявлението на ищеца не сочи на невъзможност да
се издаде данъчна оценка, а на отказ от общинската администрация да му
издаде такава, въпреки издаденото съдебно удостоверение за това.
Хипотетично, дори да се приеме, че данъчна оценка не може да бъде
издадена по някаква обективна причина, алтернативната възможност да се
определи цената на иска въз основа на пазарната цена на вещното право, се
изпълнява чрез назначаване на съдебна експертиза, а не чрез изготвяне на
частна такава по възлагане от ищеца.
В този смисъл е и съдебната практиката, обективирана в Определение
№ 494 от 09.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4788/2015 г., I г. о. , видно от
което съдът дължи съдействие на ищеца, ако му бъде отказано издаване на
данъчна оценка, а според Определение № 569 от 08.12.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4674/2016 г., IV г. о. , когато съдът е констатирал, че липсва данъчна
оценка на спорното вещно право, респ., че е налице несъответствие на
указаната от ищеца цена с действителната, следва да я определи, в т. ч. като
назначи съдебна експертиза за установяване пазарната цена на спорното
право, защото нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ГПК го изисква.
Определяне на правилната цена на иска има значение както за
родовата подсъдност на спора, така и за определяне на дължимата държавна
такса, която ищецът трябва да заплати по правилото на чл. 71, ал. 2 от ГПК в
размер на ¼ от цената на иска (размерът на данъчната оценка).
Ето защо, съдът следва да изиска служебно удостоверение за данъчна
оценка на процесните имоти, след уточнението по т. ІІ от ищеца.
След постъпване на данъчните оценки, съдът ще направи преценка
относно родовата подсъдност на спора и дължимата държавна такса.
ІІ. Ищецът следва да потвърди, респ. изложи ясни твърдения за кои
имоти претендира да бъде установено правото му на собственост, тъй като в
исковата молба имотът е описан като един, представляващ жилището,
разположено в източната част на сградата със стар идентификатор (*** -
площ от 142 кв. м.) отпреди изменението на картата по заявление от
собственика, а след това се сочат два имота, с нови идентификатори, видно от
които се касае до жилище на две нива (*** - с площ 227.76 кв. м.) и гараж
(*** - с площ 21.08 кв. м.). Уточнението се дължи с оглед правото на защита
на ответника, определяне предмета и пределите на правораздавателната власт
на съда.
ІІІ. Ищецът не излага никакви твърдения относно пасивната
2
процесуална легитимация на С. И. П., като е посочено само, че същият е
съпруг на собственика З. П., но изводите от това, касаещи обосноваване
качеството ответник на лицето, следва да бъдат направени от ищеца, а не от
съда.
ІV. На последно място, съдът приема, че ищецът посочва периода,
през който е своял имота, а именно от 10.01.2006 г. до настоящия момент,
като се позовава на 10-годишно недобросъвестно давностно владение (в
исковата молба се съдържат различни периоди - от януари 2006 г. до
настоящия момент; до исковата молба; 10 - годишен период и т. н.).
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението:
= да уточни за кои имоти претендира да бъде установено правото му на
собственост, с оглед мотивите на настоящото разпореждане;
= да изложи твърдения, обосноваващи пасивната процесуална
легитимация на втория ответник С. И. П..
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение исковата молба
подлежи на връщане, а производството на прекратяване.
След уточнение на имотите, делото
ДА СЕ ДОКЛАДВА за изискване на удостоверение за данъчна оценка
за същите от Община Пазарджик.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на адвоката.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3