РЕШЕНИЕ
№ 1019
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110152040 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ЗАД „О.“ АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата 200,71 лева, обезщетение по щета № ...., ведно със законната лихва; и
- сумата от 71,17 лева, мораторна лихва за периода от 06.09.2018г. до 06.09.2021г.
Претендира и разноски.
Ответникът – "Б" АД, оспорва иска:
- двустранният протокол не установявал вина;
- излага и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Протоколът обвързва съда до доказване на противното от ответника. Там всъщност има
изрично удостоверяване за виновност.
През време на действието на договора за застраховка и в рамките на покритите рискове
застрахованият автомобил (застраховка „Каско”) е бил увреден вследствие на ПТП,
настъпило по вина на физическото лице, сочено в исковата молба като делинквент (чл. 189,
ал. 2 от ЗДП/извънсъдебно признание на делинквента – актът е подписан двустранно).
Налице е оборима презумпция - iuris tantum, за описаните в него факти (Р. № 85 от
28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.: с формална доказателствена сила протоколът като
1
свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното изявление на своя издател
за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Настоящият състав
споделя изцяло приетото от въззивния съд за формалната и материалната доказателствена
сила на съставения от органите на МВР протокол за станалото ПТП; също: Р. на ВКС № 24
от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ
т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Не се спори, че извънсъдебно е заплатена сумата от 388,32 лева. Съответно – заплатеното от
ищеца на неговия съконтрахент (собственик на увредения л.а.) възлиза на 574,03 лева.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
01
- на 09.11.2017г., около 18:ч., л.а. марка „БМВ“, модел „X 5”, рег. № ....., се движел
в района на паркинг до бл. ... на ул. „....“, където поради недостатъчен контрол върху
управлението на автомобила, водачът реализирал ПТП с паркирания л.а. марка „Ф.“, модел
„Ф.“, рег. № ..... Вследствие на удара л.а. марка „БМВ” се изместил на дясно и реализирал
ПТП с паркираното от дясната му страна МПС, рег. № ....., което вследствие на удара се
изместило назад и реализирало ПТП с намиращото се зад него МПС, рег. № ......; и
- стойността на обезвредата по средни пазарни цени възлиза на 672,29 лева; всички
увреждания са следствие на инцидента.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Стойността на обезвредата е пазарна, без овехтяване (Решение № 115 от 09.07.2009г.
по т.д. № 627/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Съобразно заключението на в.л. искът за главницата е основателен, доколкото самият
ищец е заплатил дори по-малко от дължимото. 574,03 лева + 15 лева (ликвидационни
2
разходи) = 589,03 лева - 388,32 лева = 200,71 лева.
Следва да се отбележи, че предвид извънсъдебното частично плащане, спорът
обхваща само стойността на щетата и нищо повече, а останалите доводи са паразитни
(излишни), нищо което не би могло да се възприеме като конструктивна позиция от страна
на ответника.
На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че претенцията за лихва също е
основателна.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и от ГПК на ищеца се дължат разноски – 710 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, "Б" АД, да заплати на ЗАД „О.е“
АД, представлявано от адвокат С.Е. С. - следното:
- сумата от 200,71 (двеста лева и седемдесет и една стотинки) лева, обезщетение по
обезщетение по щета № ....., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021г. до
окончателното ù изплащане;
сумата от 71,17 (седемдесет и един лева и седемнадесет стотинки) лева, мораторна лихва
за периода от 06.09.2018г. до 06.09.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3