Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в закрито заседание
на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 3728 по описа за
2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
3468/10.03.2020 г., подадена от взискателите И.Х.Ю., ЕГН **********, Д.М.Х.,
ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********, Н.М.А., ЕГН **********, и Х.М.И., ЕГН **********,
по изп. дело № 20208400400220 срещу постановление от 25.02.2020 г. на ЧСИ М.Ц.,
с рег. № 840 при КЧСИ, в частта, с която е намалено адвокатското възнаграждение
по изпълнителното дело.
Жалбоподателите излагат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление. Сочат, че адвокатското
възнаграждение е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с фактическата и правна сложност на делото, и свободата на
договаряне. Поддържат, че съдебният изпълнител не може да намали
възнаграждението под размера от 8 775 лв. Сочат, че в молбата за
образуване на изпълнителното дело липсва упълномощаване на съдебния изпълнител
по чл. 18 ЗЧСИ, напротив изрично е посочен начинът на изпълнение чрез запор на
банковите сметки на длъжника. Считат, че сумите за които е осъден длъжникът,
както и обстоятелството, че задължението не е платено доброволно обуславят
наличието на фактическа и правна сложност. При условията на евентуалност
поддържат, че ако бъде определено възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело, то същото следва да се отнася за всеки от взискателите. С
оглед изложеното молят съда да отмени постановлението.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК е постъпило възражение от длъжника
„Гаранционен фонд“,
чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрк. К.Я., в който моли за
оставяне без уважение на подадената жалба. Поддържа, че адвокатското
възнаграждение е прекомерно, а по изпълнителното дело липсват данни
процесуалният представител на взискателите да е извършвал каквито и да е
действия по него, освен подаване на молба за образуване. Сочи, че разпоредбата
на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е неприложима, доколкото липсва активно поведение
на процесуалния представител на взискателите. Поддържа, че задължението е
платено в срока за доброволно изпълнение.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 2669 от 21.02.2020 г., на взискателите И.Х.Ю., Д.М.Х., Н.М.М.,
Н.М.А. и Х.М.И., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. С.Ч.,
срещу „Гаранционен фонд“, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
11.02.2020 г., на основание решение по гр. д. № 5739/2018 г. по описа на Апелативен
съд - София, 2 състав, с който „Гаранционен фонд“, е осъден да заплати на И.Х.Ю.,
Д.М.Х., Н.М.М., Н.М.А. и Х.М.И. сумата от по 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата от 19.11.2016 г. до окончателното плащане. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите
сметки на длъжника в изрично изброени банки.
До длъжника е изготвена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 3761/21.02.2020 г., получена на 21.02.2020 г., с
която последният е поканен да заплати следните суми: 250 000 лв. - главница; 82 652
лв. - лихви; 8 775 лв. - адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; сумата
от 48 лв. - разноски по изпълнителното дело; сумата от 12 058,25 - такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ.
По делото е постъпило възражение от
длъжника, от 25.02.2020 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 25.02.2020 г. съдебният
изпълнител е намалил разноските по изпълнителното производство, като е
определил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС и такса по т. 26
в размер на 11 853,41 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирани лица, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба, внесена е дължимата се държавна такса.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като обаче се
съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под
които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по
изпълнително дело такива действия /извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, в т. ч.
посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна/ не са
предприемани, поради което и настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не
следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателите разноски
за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и
възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата
от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за
образуване на изпълнително дело.
Същевременно всеки един от петимата взискатели
е носител на отделно вземане и липсва активна солидарност на вземанията им, в
полза на всеки един от взискателите
възниква отделно право да иска заплащане на направените от него разноски
в изпълнителното производство, независимо, че правната защита и процесуалното
представителство се реализира от едно единствено лице - в този смисъл са както
разпоредбите на чл. 78 ГПК, така и
съдебната практика. Сторените разноски от
всеки един от тях в размер от по 200 лева за адвокатското възнаграждение
в изпълнителното производство са доказани с приетите договори за правна помощ. На
осн. § 2а от Наредбата, съгласно който за регистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, към
определеното възнаграждение следва да бъде добавено дължимото ДДС, т. е. следва
да бъде присъдена сума за адвокатското възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС
за всеки от взискателите или общо сумата от 1 200 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 25.02.2020 г. на ЧСИ М.Ц.,
с рег. № 840 при КЧСИ, в частта, с която е намалено адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателите по изп. дело № 20208400400220, за
разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до сумата от 1 200 лв. с ДДС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молба
на „Г. ф.“, ЕИК *********, по чл. 248 ГПК, с искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите по
изп. дело № 20208400400220, за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до сумата
от 1 200 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.