МОТИВИ към НОХД 1497/13г.  

 

 

 

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против две лица : В.С.Ж. и Д.Й.Б. ***.02.201 Зг. от фургон, намиращ се край язовир в землището на с.К., обл.Пазарджик, собственост на „Изба К." ООД гр.София с управител С.Г.Ж. в съучастие като съизвършители , чрез използване на МПС - лек автомобил „Опел Астра" с рег.№ *********, собственост на С.Ф.М. от гр.П., са отнели чужди движими вещи - 1 брой метална врата и 2 броя капаци тип капандури общата стойност 90 лева от владението на собственика, представляван от МОЛ Е.П.К. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен - престъпление по чл.195 ал.1 т.4, и т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК

Представителят на РП Пазарджик твърди в с.з., че обвинението е доказано, но не и досежно квалификацията за повторност. Настоява за ефективни наказания, макар и определени към минималния размер и след приложение на чл. 55, ал.1 т.1 от НК за всеки от подсъдимите. 

Защитникът на подс. Ж. пространно и активно оспорва доказаността на обвинението и пледира оправдателна присъда.

Подсъдимите не признават вината си, като Ж. уличава Б. в  установена от последния фактическа власт върху процесните вещи, които признава че само и като услуга превозил за предаване за скраб. Б. отрича това, както и въобще да е узнавал за процесните вещи или той и съподсъдимия му да има съпричастност към тях.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

През 2010 г. И. К.  ООД закупила на старо метален фургон. Същият се намирал в района на язовира в землището на с. К.. Фургонът имал входна метална врата и капаци - тип капандури. Впоследствие изгорял и не се ползвал въобще, като намерението на стопанисващите били да бъде предаден за скраб. Преди да го реализират той станал предмет на кражбата, извършена от подсъдимите.

На 08.02.13г. двамата подсъдими били заедно със свои приятели , сред които св. И. Г. , който почерпил компанията поради завръщането си от международен курс. След като се почерпили с алкохол двамата подсъдими решили да извършат кражба на вратата и капаците от фургона. След като си тръгнали от дома на Г. с управлявания от Ж. л.а Опел Астра с ДК № х*********., собственост на С.Ф.М. от гр. Пазарджик, двамата отишли до фургона.  На място и до него се намирали свалените метална врата идва броя капаци, които те взели и натоварили като положили напред задните седалки и тръгнали да се прибират с колата . Ж. закарал Б. ***, където последния живеел и там го оставил . След това си тръгнал да се прибира към с. В..

На главен път , посока с. В. се провеждала СПО и там бил св. В.Д. и А.Ц.-*** . Около 02.,30 часа на 08. 02.2013г. същите спрели за проверка управлявания от Ж. автомобил, в били открити метална входна врата от фургон и два броя капаци тип капандури.

В.Ж. предал с протокол за доброволно предаване МПС с намиращите се в него вещи.

Бил извършен и оглед на веществено доказателство - посоченото МПС и изготвен фотоалбум

С приемо - предавателен протокол от 08. 02.2013г, л.а Опел Астра с ДК № ********* бил предаден на съхранение на домакин РУП гр. Септември .

С приемо предавателен протокол от 22.05.2013г, 1 бр метална врата на фургон и два броя капаци тип капандури от фургон ,били предадени на Е.К. - МОЛ на Изба К. „ ООД гр. София

Ж., в хода на разследването, посочил и мястото на фургона в землището на с. К. в близост до язовира. Бил извършен и оглед на местопроизшествие

Инкриминираната стойност на предмета на посегателство , въз основа на експертното заключение, е 90 лв.

Всички факти по делото са спорни. Всъщност единствено неоспорен е факта за спирането на Ж. от органите на реда и откриването в управлявания от него автомобил на вещите, предмет на престъплението .

Всеки от подсъдимите отрича съпричастността си към действия, с които да е прекъснал фактическата власт на владелеца й и да е установил своя. В последователните си обяснения , от които предпроцесни пред полицейския служител св. Д. и тези от с.з. Ж. признава само как процесната вечер Б. му предложил да отидат на инкриминираното място при фургона, убеждавайки го, че ще вземат негови вещи, които да откарат и предадат за скраб. Съгласието на Ж. отвело и двамата до процесния фургон, от където взели вратата му и капаците. Натоварили ги в автомобила, управляван от Ж. и собственост на С.Ф.М. от гр. Пазарджик и след като Ж. оставил Б. в дома, по пътя към неговия си дом бил спрян от Д..  

Версията на Б. е различна -  той не отрича да е споделял вечерта компанията на Г. и на Ж., но отрича твърденията на последния, че го отвел в полето, където по негова молба и за негова услуга натоварили процесните вещи, които на следващия ден следвало да откарат в пункт за изкупуване. Б. отрича въобще да е участвал в такъв разговор.

Трябва да се признае, че тези твърдения на двамата подсъдими са напълно последователни  - те са поддържани още в предпроцесните им качества и при разпитите им от полицейските служители.

          Безспорен е обаче факта, че процесните вещи са били открити в автомобила,управляван от Ж. и че именно той  е посочил местопрестъплението. От една страна това не се отрича от него и никога не се е отричало. То е напълно съответно на подържаната от него версия. Тя обаче е логически и житейски неправдоподобна. На първо място, заявеното от Ж., че е отведен до предмета на престъплението и и считал същия за собствен на Б. не е потвърдено, а е опровергано от последния. Така твърдения факт остава недоказан. В противоречие с правилата на дори житейската логика е да се приеме, че Ж., който е осъждан няколко пъти за престъпления против собствеността и дори сега е в изпитателния срок по такова осъждане, е счел вещи, оставени насред  полето за собствени на Б. и за наложително за последния да ги откарат от там точно посреднощ. Защото, ако е повярвал че са собствени на Б., защо ще трябва по такова необичайно време и след като е пил да ги откарва и защо, следва като оставя Б. в дома му, продължава с тези негови вещи?!

Фактите са следните - и двамата са отишли до фургона и са натоварили капаците му два броя и врата един брой в автомобила, управляван от Ж., след това Б. е бил оставен в дома си , а Ж. продължил с товара и така е бил спрян от Д. и негови колеги. 

Няма доказани факти по предварително сговаряне и демонтиране , установена е само съпричастността на двамата , при тяхното съучастие, като съизвършители, в действия по преустановяване на фактическата власт на досегашния владелец ( дружеството-собственик ) и установяване на тяхна фактическа власт. Това е заявено и пред Д. от Ж. наред с твърденията, обезпечаващи защитната му версия,че не знаел вещите да са чужди, бидейки убеден от Б., че са негови собствени.

Факт, установен с интегрираните показания на Л. - л. 19,  е също, че след като приключили гостуването у Г. ***, Л. бил откаран в дома си в с. В. от Ж.. Нито на този свидетел, нито на друг участник в процеса е била известна причина Б.,*** и където следвало да остане след гостуването на Г., да пътува до В. около 2ч. сутринта. Това негово пътуване е отричан от него факт, но пък установен със съвпадащите показания на Л. и обясненията на Ж.. Това съвпадение, както и последователността в твърденията на последния досежно участието на Б. в инкриминираната ситуация даде основание на Съда да приеме, че двамата подсъдими са действали в приписаното им от автора на ОА качество на извършители, което и двамата оспорват поради сигурната последица при признаването на вината им от активиране на условните им наказания. Това обяснява уличаването на Б. от Ж. и пълното отричане на това от Б.. Участието на Б. е било признато от Ж.  освен в предпроцесните му обяснения пред Д. и в протокола за доброволно предаване на инкриминираните вещи - л. 9.

Участието  на Б. следва и от параметрите на едната от отнетите вещи - вратата ,които са фиксирани в заключението на СОЕ - л. 59. При непосредствените възприятия относно телосложението на Ж. е невъзможно да се приеме, че той сам е вдигнал и поставил металната врата 172 см/81 см в автомобила по начина, по който това се визуализира на фотоса на л. 14. 

Точно толкова невъзможно е и да се приеме, че  Ж., който е осъждан за престъпления против собствеността, е бил убеден от Б., че тези вещи са на последния и той само му услужил като ги превозвал.

Съдът прие при съвкупния анализ на всички доказателствени източници, че двамата подсъдими са извършили фактическите действия по прекъсване на владението на досегашния владелец, отнемайки вещите от местоположението, на което той ги е установил. Установили са своя фактическа власт чрез отдалечаването им местонахождението им, постигнато чрез транспортиране с МПС,п което  е второто правилно решение на обвинителя - за възприемане на това квалифициращо по т. 4 на чл. 195, ал.1 от НК обстоятелство.

Неправилно обаче е решението на обвинителя за квалификацията по т. 7 и въобще по основания състав на ал.1 . Причината за отпадането на квалификацията по т. 7 е във възприета от съдебния състав маловажност на случая, обоснована с преценката на в.л. по новото заключение. Оценявайки вещите като скраб, основание за която инициатива дадоха и показанията на св. К., че фургона е бил изгорял и  предстояло предаването му за вторични суровини, експертът установи стойност на инкриминираните вещи едва 47.20 лева., което е 1/6-та от установената за страната към периода на деянието МРЗ. Така, че маловажността на случая е резултат от покриването на една от формите й по легалната дефиниция по чл. 93, ал.1 т. 9 НК и заради незначителността на вредните последици. Последните се формират, наистина, не само от имуществените вреди, но в случая предмет на кражбата е вещ, която самият и собственик е имал намерение и инициатива да предаде за скраб; вещ, напълно ненужна и негодна да се ползва по своето предназначение поради опожаряването й, с единствена стойност като скраб.  Отнемането на вещ, и именно поради това, не е  се е отразило по никакъв начин върху нейния владелец чрез неблагоприятни последици, освен - ощетяването му до стойността й и като скраб.

 Освен изключването на квалификацията по т. 7 и за двамата подсъдими, което доведе до оправдателната част на присъдата на всеки от тях, Съдът възприе и основания за приложение на леконаказуемия състав по чл. 197 от НК.  Съгласно установената съдебна практика , когато деецът е заловен с вещта, разпоредбата не намира приложение, тъй като той не е проявил инициатива за връщането й - реално или чрез заместване с паричната й равностойност. От една страна решенията в този смисъл касаят кражби от периода, когато отношението към социалистическата собственост налагаше и толкова тежки наказания за престъпленията против нея, които са важими и в момента ( но ще бъдат коригирани, чрез занижаване, с новия НК, поставен вкл. и на обществено обсъждане в момента). Сега в периода не на планова , а на пазарна икономика следва да се търсят справедливи решения. От друга страна, коментираните горе касационни решения за неприложимостта на чл.197 от НК при залавяне на дееца с вещта от органите на МВР, не съставляват източник на правото, тъй като не са тълкувателни или ППВС. На трето място - едно такова принципно решение поставя в неравностойно положение предадените на съд лица - конкретно - ако едно лице бъде задържано от полицейските органи с вещта, която е откраднало и това препятства приложението на чл. 197 от НК , защо е оправдано това приложение в случаите, когато  деецът не само е отнел вещта и е установил своя фактическа власт върху нея, но дори се е разпоредил с нея, облагодетелствал се е и преди приключване на съдебното следствие е заместил вещта чрез заплащане на паричната й равностойност. Разбира се, че тази неравнопоставеност не е оправдана. Идеята на законодателя за леконакуемия състав по чл.197 от НК произтича от грижата за пострадалия, комуто престъплението против собствеността причинява само имуществени вреди. Възстановяването им всъщност поправя , макар и в непълна степен, негативните за пострадалия последици, което следва да се отчита благоприятно за дееца след като се дължи на него. Този толеранс - възможността за квалификацията по леконаказуемия състав е и стимул за възстановяване на щетите на пострадалите, а постигането на този резултат редуцира обществено-опасни  последиците от деянието.Така,    че в случая на Съда е обосновано приложението на чл. 197 ,т.3 от НК, след като Ж. е предал с протокол за доброволно предаване намиращите се откраднати вещи в автомобила, който е управлявал при спирането му за проверка.

В субективно отношение подсъдимите са съзнавали противоправността на деянието си и са предвиждали и целели настъпването на обществено-опасните последици от него. Налице е общност на умисъла. Съзнателно е ползвано МПС, без което не са били в състояние да пренесат вещите, които са отнели.       

Предвид горното Съдът постанови своята присъда, с която ги призна на виновни  в извършване на престъпление по чл. 197, т.3 вр. чл. 195, ал.1 т. 4 от СК вр.чл. 20, ал.2 от НК, като ги оправда по повдигнатото обвинение за разликата между установената и  инкриминираната стойност на предмета на посегателство - от 47.20 лв. до 90 лв. и по обвинението по чл. 195, ал.1 т.7 вр. чл. 28, ал.1 от НК.

При определяне на вида и размера на полагащите им се наказания, Съдът отчете стойността на предмета на престъпно посегателство ,който, както се обоснова горе, рефлектира върху характеристиката на деянието, правейки го различно при съпоставка с обичайните престъпления от този вид. Наред с това и именно поради тази характеристика на деянието , и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното престъпно деяние се явява несъразмерно тежко , съпоставено с тежестта на деянието. С оглед  принципа за справедливост на наказанието, Съдът на основание чл. 55, ал.1 т.2 б.“Б“ от НК прие, че подсъдимите следва да бъдат осъдени на пробация и за постигане на промени в съзнанието им и общопревантивен ефект определи следните мерки за въздействие и контрол за всеки от тях и на основание  чл.42А ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК  определя следните мерки за контрол и въздействие:

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ  МЕСЕЦА.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ  МЕСЕЦА.

Доколкото се установи,          че МПС, което е ползвано за установяване на фактическа власт върху отнетата вещ е собственост на трето лице се постанови - вещественото доказателство лек автомобил марка „Опел Астра” с рама ******** и двигател ******** да бъде върнат на неговия собственик С.Ф.М. от гр.П..

 На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите В.С.Ж. и Д.Й.Б. да заплатят в полза на държавата сторените по делото разноски в размер на по 17,50 лв. за всеки от тях по сметка на ОД на МВР - Пазарджик и по 30,00 лева за всеки от тях по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: