Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 32 27.04.2017 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тридесети март 2017 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Р.Д.,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 195 по описа на
съда за
2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Д.Ж.П. срещу Ж.Д.П.
и М.Д.П., с която се предявяват субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за
отмяна на договор за дарение на недвижим имот. Ищецът твърди, че с договор за
дарение дарил на двамата си синове – ответниците, свой собствен недвижим имот
както следва: на ответника Ж.Д.П. ½ ид.части от дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 61460.508.124 в гр. *****, и втори
етаж от находящата се в дворното место двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 61460.508.124.3.2, а на ответника М.Д.П. останалите ½
ид.части от същото дворно место, първи етаж от същата двуетажна масивна жилищна
сграда, както и сграда за търговия с идентификатор 61460.508.124.3.4, гараж с
идентификатор 61460.508.124.3.5 и постройка за допълващо застрояване с
идентификатор 61460.508.124.3.6. Твърди, че с договора за дарение си запазил
пожизнено правото да ползва имота, като през
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ж.Д.П.,
в който взема становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че
ищецът не го е канил да му плаща издръжка. Оспорва всички твърдения на ищеца
досежно направата на разходи за житейски нужди – за наем, ел.енергия, вода,
телефон, лекарства и други, както и досежно твърденията за вземане на заеми.
Оспорва ищецът да живее в гр. А., като твърди, че имал запазена свободна стая в
дарената къща, която не ползвал. Иска от съда да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира
разноски. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М.Д.П.,
чрез особения представител адв. К., в който взема становище за неоснователност
на исковата претенция. Твърди, че няма нито твърдения в исковата молба, нито са
представени доказателства към нея, от които да е видно, че е канен от ищеца да
му даде издръжка. Оспорва твърдението на ищеца за наличието на трайна нужда от
издръжка и че плаща наем от 250 лв. Иска от съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска като неоснователен. Представя
писмени бележки.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД
/виж и мотивите на Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ОСГК на ВКС/ дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято
кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този
законов текст, са трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено
от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава
издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана
издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и
неизпълнението му не е скрепено със санкция. Систематичното тълкуване на чл.
227, ал. 1, б. „в” ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна
на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения
във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите,
уредени от закона основания за отмяна на дарението /по б. „а“ и б. „б“ на чл.
227, ал. 1 ЗЗД/.
С протоколно определение от 03.11.2016 г. е обявен
за окончателен проектът на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от
30.08.2016 г., с който са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че
с договор за дарение ищецът Д.Ж.П. е дарил на двамата си
синове – ответниците, свой собствен недвижим имот, както
следва: на ответника Ж.Д.П. ½ ид.части от дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 61460.508.124 в гр. *****, и втори етаж от
находящата се в дворното место двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
61460.508.124.3.2, а на ответника М.Д.П. останалите ½ ид.части от същото
дворно место, първи етаж от същата двуетажна масивна жилищна сграда, както и
сграда за търговия с идентификатор 61460.508.124.3.4, гараж с идентификатор
61460.508.124.3.5 и постройка за допълващо застрояване с идентификатор
61460.508.124.3.6, както и че ищецът Д.Ж.П. си е запазил
пожизнено правото на ползване върху дарения имот.
Предвид на така отделените безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства, за основателността на иска ищецът
следва да докаже наличието на трайна нужда от издръжка, която не е в състояние
да си набави сам чрез притежаваните от него средства и имущества, наличието на
покана до ответниците за даване на издръжка и нейното получаване от ответниците,
както и отказът на последните /изричен или мълчалив/ да дават издръжка. При
доказване на тези факти ответниците следва да докажат, че са предоставили на
ищеца исканата издръжка или не могат да я предоставят поради обективна
невъзможност да издържат себе си и лицата, за които се грижат, както и да
докажат насрещните си правоизключващи възражения.
За
да съществува всеки човек се нуждае от минимални средства за храна, облекло,
дом и други основни потребности. Затова следва да се прецени дали ищецът е имал
трайна нужда от издръжка, която не е бил в състояние да си набави сам чрез
притежаваните от него средства и имущества.
На
първо място се установи по делото, че в нотариалния акт, в който е обективирано
процесното дарение, е договорено в т.2, че дарителят Д.П. /ищецът/ запазва за
себе си и съпругата си ***** правото на пожизнено и безвъзмездно ползуване и
обитаване на имота. По делото се установи, че ответникът М.П. от дълго време не
живее в ***** и в частност в процесната дарена къща. В същата къща са живели и
живеят понастоящем бившата съпруга на ищеца ***** и неговият син Ж.П. със
семейството си. Ищецът твърди да е живял в дарената къща до началото на
В
показанията на св. И.И. се посочва, че ищецът е живял в техен апартамент в гр. А.,
ул. ***** в период от 4 години от
От всичко
изложено следва извод, че ищецът не е изгонен от къщата, а по свой почин, воля
и желание не живее в процесната дарена къща, в която има запазена стая. Няма
как да се подмине в случая обстоятелството, че ищецът е напуснал *****, където
живеят неговите роднините и от които може да очаква помощ при нужда /в това
число и роднините, при които е отсядал/, а същевременно се е преместил в гр. А.,
където не е живял никога, няма познати и роднини, и ще следва да заплаща наем,
ако ползва наето жилище. Няма как при наличните по делото данни това
преместване да не се изследва с оглед породилия го мотив у ищеца. Съдът намира,
че такъв вероятен мотив са установени от страна на ищеца Д.П. отношения със св.
И.И., за което има множество данни по делото – показания на голяма част от свидетелите
/в това число и на свидетеля на ищеца - *****/, които кореспондират с писмените
доказателства /удостоверенията за адресите на ищеца/. Както се посочи ищецът
почти винаги, може би винаги, когато е идвал в ***** е бил придружаван от св. И.И.,
с което нейното обяснение в показанията й, че идвала, за да види града, остава
изолирано. Следва в тази връзка да се посочи показанието на св. *****, че знае
конфликта между ищеца и Ж.П. е „защото П.-старши живее на семейни начала с
друга жена“.
Представеният
договор за наем от 07.01.2014 г. /л.9-л.12/ не установява, че ищецът Д.П. е бил
на квартира в конкретен апартамент, защото в договора жилището въобще не е
описано, а и не са представени каквито и да било доказателства за заплащане на
наем /разписки и други/. Този договор няма и достоверна дата спрямо ответниците
/чл. 181, ал. 1 ГПК/, които го оспориха по същество като съставен за процеса
документ. Релевантно за спора е плащането на наем, за което не са представени по
делото никакви доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът би
могъл да представи по делото множество договори за наем, които въобще да не са
породили правно действие, да не са предавани за ползване имотите и да не е
заплащан съответно наем по тях. Не се разколебава този извод от показанията на
св. Й.Б., тъй като същият се установи да е давал заеми на ищеца, като знаел от
ищеца, че е сменял квартири, но не ги е виждал и не е ходил на място. Дори св. Б.
посочва, че „сега не знае изобщо къде живее“ ищецът. Свидетелят посочи, че е
ходил „в едната му квартира“, която се намирала „горе-долу в центъра на
гр. А. зад пощата“. Всъщност, тъй като гр. А. е известен на съдията-докладчик,
а и след направена служебно справка в картата за гр. А., се установи, че
пощенска станция с пощенски код 4231 /ППТС 4231/ се намира на адрес ул. *****,
но пък е ситуирана на кръстовище на ул. „В. *** и е непосредствено до сградата,
в която се намира апартаментът на св. И.И. и на който адрес е регистриран ищеца.
Централната поща в гр. А. се намира също на ул. *****, но в самия център на
града. Посоченото от св. Б. „горе-долу в центъра на гр. А.“ и установеното, че
всъщност апартаментът на св. И. се намира до пощенска станция ППТС 4231, всъщност
е допълнително косвено доказателство, че св. Б. е посещавал ищеца на регистрираните
му адреси, именно ул. *****, където е адреса и на св. И.И..
От СМЕ с
вещо лице д-р Т.Т. е видно, че ищецът Д.П. страда от хипертонична болест,
захарен диабет тип 2 с усложнена диабетна полиневропатия, които били хронични
заболявания и изискват непрекъснато поддържащо медикаментозно лечение,
периодично проследяване на клиничното състояние, контролни лабораторни изследвания
и спазване на хигиенно-диетичен режим. От СМЕ с вещо лице д-р Е.Б. се установи,
че въпреки изброените заболявания на ищеца, той е в задоволително общо
състояние, което му позволява да бъде пълноценен индивид в социалната и
битовата сфера и в този смисъл не се нуждае от специални здравни грижи.
Същият е необходимо да спазва хигиенно-диетичен режим, да приема лекарства през
устата, да провежда редовни контролни прегледи, които всъщност обстоятелства
зависят изключително от желанието на ищеца да ги спазва. Неговите заболявания
са хронични и нямат изгледи за излекуване, а е възможно само стабилизиране и
контрол на състоянието, които се лекуват с непрекъснат прием на лекарства,
които по средни пазарни цени са около 90 лв. за месец /сумата е сумирана от
съда по дадените от вещото лице отделни цени за лекарствата, като е пояснено от
вещото лице в съдебно заседание, че касае цена за месечен прием/. От
представените към експертизата документи обаче е видно, че заплащането на
лекарствата от страна на ищеца не е в размера на средните пазарни цени, тъй
като голяма част от цената се поема от здравната каса, доколкото ищецът е
здравно осигурен и с водещи заболявания по МКБ – Неинсулинозависим диабет и
Хипертонична болест /виж рецептурната книжа на хронично болен на л.200-201,198
и фискалните бонове на л.159, л.203/. От посочените фискални бонове е видно, че
здравната каса поема около 70%-80% от цената на лекарствата, а другата част от
около 20%-30% се заплаща от ищеца, т.е. реално заплащаните от ищеца суми за лекарства
не са тези, посочени като средни пазарни цени от вещото лице в размер на около
90 лв. месечно, а са значително по-малко като сума.
От
представеното разпореждане № **********/01.07.2014 г. /л.7/ е видно, че към
онзи момент на ищеца Д.П. е определена от 01.07.2014 г. пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68 КСО в размер на 614,34 лв.
По делото
са представени множество документи за сключени кредити от страна на ищеца, но
същите е видно, че са на стойности, които не могат да бъдат свързани с текущите
нужди на ищеца за жилище, храна и лекарства, предвид получаваната от него
пенсия в размер на 614 лв. месечно / на л.128 – главница на стойност 1000 лв.,
на л.129 – главница на стойност 700 лв., на л.130-146 – главница на стойност
10 000 лв., на л.147-148 – главница на стойност около 3000лв.-3500 лв., на
л.149 – главница на стойност 900 лв., плюс даден му кредит от св. Б. в размер
на 10 000 лв./.
От всичко
изложено следва извод, че ищецът Д.П. сам се е поставил и по свое желание в положение
да не ползва запазената в дарената къща стая, а се е преместил в друго населено
място, за което няма преки доказателства за заплащан наем за наети квартири. Затова
и съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване да
има трайна нужда от издръжка, която да не може сам да си набавя от получаваната
пенсия и запазената му стая в дарената къща. Желанието на ищеца да се премести
в друго населено място не може да се вмени във вина на ответниците, нито пък
теглените от него множество кредити на значителни стойности. За пълнота ще се
отбележи и казаното от св. И.И.,*** са високи, но пък от друга страна наемите в
***** са доста ниски поради ниското търсене на квартири в града. Като заключение
не се установи първата необходима за уважаване на иска предпоставка – наличието
на трайна нужда от издръжка, която ищецът да не може да задоволи сам, което
обстоятелство да стои извън неговото поведение.
За
пълнота ще се отбележи, че по делото е представен констативен протокол от
22.08.2014 г. /л.96/, съставен от нотариус *****, за насрочена с нотариална
покана № 117, том 1, рег.№ 3078/2014 г. среща между ищеца и ответниците. Видно
е обаче, че поканата е била получена от майката на ответниците и бивша съпруга
на ищеца. От самия протокол е видно, че ответникът Ж.П. е бил представляван от
адв. Д. /настоящ негов процесуален пълномощник/, като същата е заявила, че М.П.
не е получил нотариалната покана, тъй като повече от 10 години не живее в *****.
Същевременно адв. Д. от името на Ж.П. е заявила, че той не е съгласен да плаща
издръжка, тъй като имотът не е прехвърлен срещу такова задължение. От това
следва, че ответникът М.П. въобще не е канен от страна на ищеца да му даде
издръжка. Не е представена по делото самата нотариална покана, а само
констативният протокол от срещата, на която ищецът отново не е присъствал, а е
бил представляван от адвокат. Налице е влошаване на отношенията между баща и
син, породени от личния избор на ищеца да напусне ***** и да се установи в гр. А.
с друга жена, но тези отношения не може да се разрешат чрез правен спор за
отмяна на дарението. Затова, в настоящия случай, дори да е възникнала
необходимост от допълнителни средства за ищеца, задължението на ответниците към
него остава само морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция,
най-малкото отмяна на направеното от ищеца в полза на ответниците дарение.
Затова
и съдът намира, че предявените искове останаха недоказани и като неоснователни
ще следва да се отхвърлят изцяло спрямо двамата ответници.
По разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответниците
сторените в производството разноски.
Ответникът
Ж.П. е сторил разноски за производството в размер на 1200 лв., представляваща заплатено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 10.06.2016 г. /л. 94/.
Другият
ответник М.П. няма данни да е сторил разноски.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Ж.П., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Ж.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, и М.Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***, искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор
за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 625 от 28.08.1997
г., том II,
дело № 1482/1997 г. по описа на нотариус при РС-Раднево.
ОСЪЖДА Д.Ж.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати Ж.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща разноски за производството
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: