№ 1103
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 266897/09.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3819/2020 г. по описа на
СГС, I ГО, 30 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от Т. Л. М. срещу ЗК „Лев Инс” АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 13.10.2019 г. - смъртта на нейния
брат, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 05.11.2019 г. до
окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е
доказала своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване не е
установено, че тя е измежду близките на починалия при настъпване на процесното
застрахователно събитие съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., респ. и измежду
лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които
имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техен близък, а именно че е изградила с починалия трайна и дълбока
емоционална връзка, като вследствие смъртта търпи продължителни болки и страдания,
извън обичайните, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищцата в
частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща
заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат.
Въззивникът поддържа, че в конкретния случай ищцата - сестра на починалия, е измежду
кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени при доказана трайна и дълбока
емоционална връзка съгласно ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, тъй като от събраните по
1
делото доказателства се установява правнорелевантният факт на изключителна духовна
близост между нея и починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие,
като това духовно състояние да е било трайно и дълбоко (надвишаващо общоприетата
близост и привързаност между брат и сестра). Счита, че макар и към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие да е живяла със съпруга си, тя е разчитала
изключително на загиналия, който й е помагал в отглеждането на детето й от 12-та до 20-
годишната му възраст („Разчитала е на него за всичко, с което мъжът й не е могъл да се
справи. Виждали са се всяка седмица и са поддържали изключителна близост, въпреки че
ищцата вече е имала семейство и грижи, свързани с него. Ищцата изключително тежко е
изживяла загубата на брат си - започнала отново да пуши, да чете духовна литература,
косата й побеляла, променило се отношението й към съпруга и детето, като постоянно се
страхувала за живота им”). Твърди, че изживените болки и страдания надвишават
обичайните, тъй като преди кончината на своя брат ищцата е загубила и своята сестра.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба,
в който я оспорва, като излага правни съображения в тази насока.
Третото лице-помагач оспорва въззивната жалба в писмения отговор, като поддържа
становище за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 30 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив –
арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се
съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата е от кръга на увредените лица, които
притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава активна материална
легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените й
неимуществени вреди.
Неоснователен е правният довод на въззивницата за неправилност на
2
първоинстанционното решение, тъй като СГС обосновано е достигнал до правния извод, че
ищцата, която е сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно
събитие П. Л. Т., в конкретния случай не е измежду кръга от лица, които притежават
субективното право да получат заместващо обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №
4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е
справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението се подчертава, че най-близките
на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. С ППВС № 5/24.ХI.1969 г. е допълнен кръгът на
най-близките, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, извън тези,
изброени в ППВС № 4/25.V.1961 г., а именно материалноправно легитимирани са и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане. Както е изяснено обаче в тези задължителни за
правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият
обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В
тълкувателното решение е прието, че макар и братята и сестрите да са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях,
причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава
обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите
и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат
извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се,
извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива
се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния
случай между брат и сестра) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и
в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество
емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик
значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и
трагична непрежалимост. В обратната ситуация – когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните
3
емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - брат, са
преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта
от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и най-
близък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то
изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се
отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни
разяснения на ВКС.
В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищцата
(сестра на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в
процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване (по несъмнен, безспорен
начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че тя е изградила със
своя починал родственик (нейния брат) такава духовна и емоционална връзка, която да е
била трайна, като болките и страданията от загубата на нейния брат да са с по-висок
интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от
време. Такъв житейски конекситет би възникнал, когато отношенията между брата и
сестрата са изключително дълбоки – напр. когато са полагани взаимни грижи за тяхното
образование, професионална реализация, финансово подпомагане, гледане на болен брат
или сестра, или техен близък, изграждане на чувство за общност при споделяне на
значителни житейски трудности и предизвикателства и пр. Едва в тази житейска ситуация,
когато братът или сестрата възприема своя брат или сестра като изключително близък човек,
на когото основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта
на този близък родственик би довело до травматични последици в психиката на брата или
сестрата, които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез
присъждане на конкретна парична сума.
От събраните по делото доказателства - свидетелските показания (за по-голяма
прецизност настоящият съдебен състав следва да изясни, че възприема фактическите изводи,
до които е достигнал първоинстанционният съд при обсъждане на възпроизведените от
свидетеля пред съда субективни възприятия по отношение на взаимната привързаност
между ищцата и нейния починал брат, поради което не следва да ги преповтаря, а да
препрати в тази част към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, като
по този начин те стават част от фактическите съждения на въззивния съд), обаче не се
установи превишаващи естествената скръб и горест у ищцата от трагичната кончина на
нейния брат, които да обуславят изключителността на тези негативни емоционални
състояния, респ. не се установи, че те са продължили в един продължителен период от
време, като са били съпроводени с дълбока депресия и чувство на безизходица и
непреодолимост. Напротив - СГС задълбочено, аналитично и съобразно конкретния
житейски контекст, при преценка на всички приети за установени от него правнорелевантни
факти, е достигнал до обоснования фактически извод, че от свидетелските показания се
изясняват близките отношения между ищцата и нейния починал брат, които се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Установява се, че
ищцата е изградила свое семейство, а загиналият е живял при своите родители, поддържали
4
са нормални човешки, братски отношения, като при всяка отдала им се възможност се
виждали. Когато нейният съпруг бил възпрепятстван да свърши нещо, загиналият се
отзовавал на помощ на своята сестра. Помагал и при грижите за детето на ищцата и
свидетеля - „От 12-годишна възраст нагоре вече го оставяхме спокойно на него, за да се
грижи за него, тъй като ние работим на смени”. Свидетелят изяснява, че след кончината на
брат й ищцата е променила своето поведение - започнала отново да пуши, увличала се от
религиозна литература, изнервила се, постоянно плачела, косата й побеляла. Именно тя се
погрижила за погребалния ритуал. Болката била по-силна, тъй като преди това е загубила и
своята сестра. Установява се обаче, че ищцата и брат й не са си помагали материално.
Изцяло в съответствие с нормалната човешка логика, а и следователно правно
обосновано се явява съждението, че с оглед на обстоятелството, че при настъпване на
процесното ПТП напълно естествено е ищцата да се е намирала в стресово състояние,
емоционално напрегната, с непрестанно чувство на тъга и болка, като тя е била в известен
период емоционално дебалансирана. Но от събраните по делото доказателства не се
установи, че ищцата е поела грижата, вкл. издръжката за загиналия или негов близък, респ.
че е подпомагала брат си в образованието му, професионалната и личностна реализация
(през цялото му съзряване като личност), че взаимно и при съвместна подкрепа са
преодолявали значими житейски препятствия, за да могат техните отношения да се
окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в
традиционното българско общество. Напротив, изясни се, че ищцата е изградила свое
семейство, което й оказва морална подкрепа, вкл. и за преодоляване негативните
преживявания, свързани с кончината на нейния брат.
Нещо повече, въззивният съд не отрича и пренебрегва мъката, която ищцата е
изпитвали при смъртта на нейния брат, особено след смъртта и на нейната сестра, но, както
бе изяснено, за да възникне в нейния патримониум субективно право за заплащане на
заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди, следва да се установят
превишаващи по интензитет (над обичайните) негативни емоционални преживявания. И
когато от събраните по делото доказателствени средства съдът не установи тези
превишаващи нормалните, обичайните болки и страдания при кончината на много близък
родственик, той прилага точно и правилно закона съобразно задължителните за него
тълкувателни разяснения.
При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни
съображения и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че не
е установено в процеса на доказване, че ищцата е активно материално легитимирана -
съобразно критериите за справедливост (пояснени и с ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК), да получи заместващо обезщетение за претърпените болки и
страдания от трагичната кончина на нейния брат.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция ответникът има право на
5
съдебни разноски, но до края на съдебното дирене пред САС той не е доказал, че такива са
извършени.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266897/09.12.2021 г., постановено по гр. д. №
3819/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 30 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД - С. Д. П., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6