№ 33724
гр. София, 12.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110116417 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „********************” ЕАД вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК **********, адрес
************************* представлявано от А.А. - Изпълнителен директор и И.И.Е.-
Председател на Управителен съвет чрез процесуален представител А.Т. – юрисконсулт
срещу „************“ ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК ********* седалище/ адрес на управление:
гр.***************************** представлявано от К.Н.С. ЕГН ********** „с която по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на сумите по издадената срещу длъжника заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2019г. по ч.гр.д. № 44300/2019
г. по описа на СРС, 142 състав., а именно : за сумата от 107,10лв., от които 75,35лв. —
законна .лихва за забава върху главницата за ТЕ от 01.10.2016r. до 11.07.20l9r., както и
27,13лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.06.2016г. до м.04.2018г. и 4,62лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2016r. до
11.07.2019г., ведно със законната лихва от 31.07.2019г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3055227 до окончателпото
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 31.07.2019г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3055227 срещу „************“ ЕООД с
БУЛСТАТ/ЕИК *********, адрес на ’ управление:
rp************************************, представлявано от К.Н.С. ЕГН **********, за
сумата 587,62лв., от които 480,52лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.20lбг. до м.04.2018г., сумата от 75,35лв. — законна
лихва за забава от 01.10.2016r. до 11.07.20l9r., както и сумата от 27,l3лв.- представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2016a . до м.04.2018г.и сумата
от 4,62лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.20l6г. до 11.07.2019г., като се
претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч. гр, дело №44300/2019г. по описа на СРС, 142
състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение, като в срока по чл. 414 от
ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което,
със съобщение, получено от ищеца на 17.03,2022г,, като е указано , че ищецът може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
1
такса. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът
предявява, иск за установяване на вземането му за консумирана и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ срещу „************ “ EOОД, за топлоснабден имот — ателие №4, нaxoдящ се
в rp. ********************************, за периода м,05.20l6г. до м.04.2018г., aб.N°
******, като изрично е посочено от ищеца , че между „************ “ EOОД и
“********************” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия,
въпреки отправената покана от ищеца поради което длъжникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера обедняването.
Ищецът се позовава на разписаното в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12,2003 г,, с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./
потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Като твърди ,че и по силата на нормативните актове, ответникът не е
изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.В
този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори
при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от
“********************” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които
се изготвят от “********************” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “********************” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-043/12,07,2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно; в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на
„************ “ EOОД, за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по
фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответното дружество е имало възражение
относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната
между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал,2 от ОУ.
Твърди се, че ищецът е изпратил писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати
доброволно дължимата сума, както и че ако „************ “ EOОД, не заплати същата в 7-
мо дневен срок от получаване на писмото, “********************” ЕАД ще пристъпи към
принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от
това.Като въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което
на 31.07.2019г. ищецът депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу „************ “ EOОД „ за ползвана, но незаплатена ТЕ в
2
топлоснабдения имот, за горепосочения период.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК изразява становище за допустимост и частично
основателеност на иска. Не се оспорва цената на главницата (480.52 лв), но се прави
възражение срещу искането на ******************** АД за заплащане на 75.35 лв и 4.62
лв – законни лихви за забава от м. октомври 2016 г г до м. юли 2019 г. Аргументира се с
изложеното , че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение
за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни
своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана,
след която длъжникът изпада в забава (в този смисъл е Решение № 48 от 10.09.2012 г. на
ВКС, ТК по т. д. № 237/2011 г., II т. о.). В случая със заявлението по чл. 410 ГПК от
31.07.2019 г се е претендирало обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за минал период от време,
поради което не може да съставлява покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и да породи
акцесорно задължение за обезщетение за забава.По изложените съображения и поради
липса на доказателства за отправяне на покана, ответникът поддържа позицията си , че не
дължи заплащане на лихви за забава и моли да се отхвърлите иска в частта му за заплащане
на мораторни лихви в общ размер на 79.97 лв като неоснователен.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно, кумулативно съединени осъдителни претенции с правна квалификация по чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 415 ГПК .
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се обуславя
от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на обогатяване у
ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно
обогатяването и обедняването, 3) липса на основание (конкретен юридически факт) за
едновременното настъпване на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от
предявяването на иска, обусловен от липса на възможност за защита с друг иск. В
конкретния случай посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил,
ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите цена. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи наличието на
главни задължения и изпадане на ответника в забава за плащане на същите.
Искането за привличане на трето лице помагач, направено от ищеца с исковата молба, е
основателно, доколкото ищецът обосновава правния си интерес от искането с
обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което е
извършвано от това дружество през исковия период. Същото следва да бъде уважено.
Исканията за приемане на представените с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото, както и за задължаване на третото лице помагач да представи по
делото описаните в исковата молба документи по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат
уважени.
Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
3
изслушването на съдебно-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза, но с
оглед изразената позиция на ответника , ще се произнесе в с.з. с участие на стрните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „***************“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на
определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най- късно в
първото открито съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата
молба и с писмения отговор писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач ***************“
ЕООД в срок до насроченото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния имот през
исковия период, както и изравнителните сметки за същия период /топлоснабден имот - за
топлоснабден имот — ателие №4, нaxoдящ се в rp. ********************************, за
периода м,05.20l6г. до м.04.2018г., aб.N° ******, за периода м.06.2016г. до м.04.2018г.,
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора. УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 30.10.2025 г.
от 11:20 часа, за когато да се призоват страните, в т.ч. и третото лице помагач.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ, а на третото лице
помагач - препис от исковата молба, приложенията към същата и от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4