Р Е Ш Е Н И Е
Номер 394 09.03.2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 201 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „АДД Глория“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, представлявано
от управителя В.С. З., чрез пълномощник, против Решение № 1498 от 05.12.2019г.,
постановено по НАХД № 4637 от 2019г. по
описа на Районен съд – град Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 443997-F471816/03.06.2019г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на
дружеството-жалбоподател, за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ,
вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на основание
чл.185, ал.2, изр. второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500
лв.
Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно
приел, че дружеството извършило описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Изтъква, че дневен отчет за процесната дата, макар и по-късно бил
отпечатан, но въпреки това АУАН бил съставен и било издадено НП. Оспорва се извода
на съда за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че
санкционираното дружество не е извършвало нарушения на данъчното
законодателство, а от описаното деяние не били настъпили вреди за фиска. Излагат
се съображения за маловажност на нарушението. Иска се касационният състав да
отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с
което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие
с материалния закон.
В съдебно заседание, касаторът „АДД Глория“ ЕООД,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно
уведомен, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия
състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Бургас било
образувано по жалба на„АДД Глория“ ЕООД, ЕИК *********, против наказателно постановление № 443997-F471816/03.06.2019г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството, за нарушение на чл.39, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185,
ал.2, изр. второ, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас
потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел,
че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати
съществени процесуални нарушения, съответно не било ограничено правото на
защита на санкционираното лице. Съдът приел фактическата обстановка за
установена, а нарушението за доказано. Въз основа на доказателствата по делото РС-Бургас
направил извод, че търговецът извършил нарушение на чл.39, ал.1 от Наредбата,
като не разпечатал изискуемия отчет. По тези съображения бил направен извод, че
правилно и законосъобразно на дружеството –
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие издадено наказателно постановление. Обсъдена е и приложимата
нормативна уредба, включително настъпилите законодателни промени, като е
отречена възможността за прилагане института на чл.3, ал.2 от ЗАНН за прилагане
на по-благоприятен закон. В проверяваният съдебен акт са изложени съображения
за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд,
на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства РС–Бургас установил
в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования
и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на производството.
От приетите по
делото доказателства, се установява, че на 05.02.2019г.,
компетентните служители на НАП извършили проверка по спазване на данъчното
законодателство на обект Рекламна къща „Глория“, находящ се в гр.Бургас, ж.к.
„Лазур“, бл.31, вх.Б, ет.1, ап.1, стопанисван от „АДД Глория“ ЕООД. Проверяващите
установили, че в книгата за дневни финансови отчети за 2019 г. за дата
17.01.2019 г. дружеството не изпълнило задължението да отпечата пълен дневен
финансов отчет, с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през
който в устройството са регистрирани продажби. Било установено, че на
17.01.2019г. дружеството осъществявало търговска дейност посредством
реализиране на продажби. Този факт бил установен от контролна лента за периода
от 11.01.2019г. до 25.01.2019г. Във връзка с направените констатации бил съставен
АУАН за извършено нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Въз основа на този АУАН било издадено
атакуваното наказателно постановление.
Касаторът
е санкциониран на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда санкция за
нарушаване реда за отчитане на фискалното устройство, без да посочва този ред,
препращайки към правила и норми, регламентирани в други нормативни актове,
които конкретизират дължимото поведение. Следователно, за да се ангажира
отговорността на жалбоподателя, е необходимо да се установи, че същият не е
изпълнил задълженията си, предписани от тези правила. В конкретният случай
съставът на административното нарушение е попълнен с правилото на чл.39, ал.1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, според което лицето, извършващо
продажби на стоки и услуги, е длъжно да отпечатва пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството
са регистрирани продажби. В случаят, това задължение не е изпълнено от
търговеца и при тези констатации са налице признаците на посоченото нарушение. Като не е изпълнил
задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет на 17.01.2019г. касаторът е нарушил чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4,
т.1 от ЗДДС, за което правилно е ангажирана отговорността му на основание
чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, като наложената
санкция е в минимално установения от закона размер.
Неоснователни са доводите на касатора, че след
като отчетът бил отпечатан на по-късна дата липсва нарушение, защото законът не
предвижда отпадане на отговорността, когато процесното задължение се изпълни
със закъснение.
Първоинстанционният съд е
изложил подробни мотиви относно приложението на материалния закон, включително
липсата на предпоставки за прилагане института на чл.28 от ЗАНН, които не
следва да бъдат преповтаряни, а на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК
настоящият съд препраща към тях.
По изложените
съображения, касационният състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, от което
произтича оставянето му в сила, респективно жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1498 от 05.12.2019г.,
постановено по НАХД № 4637 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.