РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр.Пазарджик, 02.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, V-и наказателна състав

на четвърти декември през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1006 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ц.И.Д., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление №502480-F527740 от 01.04.2020 г. на Зам. директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на същия за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддъжа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез представителя си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че в качеството си на управител и представляващ на Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания „Света Петка Българска“ - предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил длъжен не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018 г., като не го е заявил за вписване и представил за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок до 01.07.2019 г. /тъй като 30.06.2019 г. е неприсъствен ден /.

Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2018 г„ видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №1300И63251/26.03.2019 г, , и от приложения към нея годишен отчет за дейността.

ГФО на дружеството за 2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 24.09.2019 г., с вх.№20190924183752 .

Налице е закъснение от 2 месеца и 22 дни.

Нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр.Пазарджик.

Нарушението е установено на 22.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията с писмо вх.№12-00-316/21.08.2019 г.

В резултат на това е съставено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката Д.Б. – актосъставител и писмените доказателства приети по делото.

Възражението за некомпетентност на АНО, съдът намира за неоснователно.

Според чл.78, ал.2 от ЗСч наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.

Видно от т.2 от Заповед №ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите сред определените да съставят НП по чл.74 от ЗСч са Териториалните директори на НАП  и техните заместници.

В изпълнение на своите правомощия, посочени в цитираната заповед Зам.директорът на ТД на НАП Пловдив е съставил обжалваното НП.

Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно-наказателно производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1 или 2-годишния срок от извършване на нарушението.

Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството.

Откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.

Вярно е, че съгласно чл.38, ал.11 от ЗСч /в редакцията действала по време на установяване на нарушението ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. / в срок до 31 юли на текущата година Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал. 1 и 2. Списъкът трябва да съдържа наименованието на предприятието и код по БУЛСТАТ. В срок до 30 септември на текущата година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения по ал.1–2.

Но съдът намира, че в случая е без значение, дали и как Агенцията по вписванията е изпълнила своето задължение по посочената норма на чл. 8, ал.11 от ЗСч и дали тя е имала и обявила публично, по посочения начин, информация конкретно относно незаявяване от жалбоподателя на ГФО за обявяване. Не от значение също, дали тази информация е постъпила в информационните масиви на НАП, където ежедневно постъпват огромен обем данни.

За да се прави преценка през призмата на гореизложеното е да се установи конкретно, че информацията, която съдържа данни за извършено нарушение от конкретен нарушител (персонифициран) е станала достояние, тоест узната е от административен орган, който има право да повдигне административно-наказателно обвинение. Принципното наличие на такава по своето съдържание информация в информационен масив на  институцията не означава априори установен конкретен автор на конкретно нарушение.

Освен това, в случая Агенцията по вписванията е депозирала данни в НАП (към която принадлежи контролният орган, съставител на критикувания АУАН) с писмо вх. №12-00-316/21.08.2019 г., към която дата принципно е следвало да предприеме необходимите мерки за извършването на проверки и установяване на нарушения, макар и това не информацията е била възприета от контролен орган с правомощия по съставяне на акт, поставящ началото на административно-наказателно производство.

Но в случая от датата на входиране на писмото на АВ на 21.08.2019 г. до съставянето на АУАН на 20.11.2019 г. не са изтекли три месеца. Поради което съдът намира възражението за нарушение на чл.34 от ЗАНН при съставянето на АУАН е неоснователно.

АУАН е съставен на горепосочената дата в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съставянето им в тази хипотеза е законосъобразно по мнение на този съдебен състав. Видно е, че до нарушителя са били изготвени и изпратени покани изх. №18836#6-11/19.09.2019 г. и изх. №24227/22.11.2019 г. за явяване в ТД на НАП, Офис Пазарджик с цел съставяне на акт. Първата покана не била връчена по ел.път на 24.09.2019 г. и лично на 02.10.2019 г., а втората покана е връчена отново лично на 03.12.2019 г., когато АУАН е билсъставе. Последното обаче не опорочава образуваните АНП, защото в крайна сметка процесния АУАН е бил съставен в отсъствие, след първата надлежно връчена покана. Същият е бил предявен и връчен на жалбоподателя на 28.11.2019 година.

В този ред не е налице съществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита.

Настоящият съдебен състав намира намира, че при съставянето на акта в отсъствие на нарушителя не е съществено процесуално нарушение и не накърнява правото на защита на наказания, тъй като съставеният в отсъствие акт е бил предявен. След това нарушителят се е запознал със съдържанието му и му е предоставена възможността да организира своята защита, включително е да подаде възражение против съставения акт в законовия 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, което той е сторил още същия ден.

От материалноправна страна съдът приема следното:

Фактическите обстоятелства установени в АУАН и преповторени в НП се потвърждават от показанията на свидетелката Б. и не се оспорват от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч предвижда, че предприятията,  търговци по смисъла на Търговския закон, публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

Нямо спор, че изпълнението на задълженията на търговеца се осъществява от неговия управител, на когото е възложено представителството. Жалбоподателят притежава качеството на  управител и законов представител на СБПЛРПФЗ „Света Петка Българска“ ЕООД - предприятие по смисъла на ЗС и търговец по смисъла на ТЗ,  в която връзка възниква и задължението за публикуване на годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018 г. в законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, но доколкото 30.06.2019 г. е неприсъствен ден, срокът е до 01.07.2019 г. Не е спорно, че до тази дата, това задължение не било изпълнено.

Съгласно чл.74, ал.1 от ЗСч административна санкция – Глоба се налага на лицето, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38.

При тези данни съдът счита, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, тъй като от приетите по делото доказателства се установява, че годишния финансов отчет на дружеството е заявен за вписване и представен в Агенцията по вписванията след изтичане на срока по чл.38, а именно на 24.09.2019 г..

Съдът намира възражението за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради липса на мотиви в НП за прилагане или неприлагане на чл.28 от ЗАНН за неоснователно.

Вярно е, че преценката за „маловажност на случая“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН не е действие на „оперативна самостоятелност“ на наказващия орган, а означава възлагане на компетентност, както сочи ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС по н.д. №1/2005 г., ОСНК. Но тази преценка или липсата на такава, т.е. неприлагането на привилегированата норма на чл.28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол. Следователно при условие, както е в случая, че наказващият орган не е приравнил нарушението към „маловажните случаи“, като е наложил наказанието при условията на чл.27 от ЗАНН, съдът е този който да направи проверка за законосъобразност на наложената санкция.

Липсата на изложени мотиви от страна на наказващия орган за неприлагането на чл.28 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаване правата на наказаното лице, при условие, че правата му са защитени при въззивната проверка на НП.

Този извод произтича от мотивите на цитираното ТР, че при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

В този ред на мисли съдът намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се изразява в нарушаване на финансовата политика свързана с изискванията за публичност на финансовото състояние на предприятията. Не е без значение и немалкия срок на непубликуване на годишния финансов отчет - почти три месеца след изтичане на законоустановения такъв, още повече, че търговецът е осъществявал дейност през отчетния период.

В този смисъл не може да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение, както и че нарушението е извършено за първи път, като е наложил глоба равна на минимален размер предвиден в чл.74, ал.1 от ЗСч.

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.

Разноските по делото са дължими на Националната агенция за приходите, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2, ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №502480-F527740 от 01.04.2020 г. на Зам. директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на Ц.И.Д., ЕГН ********** *** за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Ц.И.Д., ЕГН ********** да заплати на НАП гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия окръжен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: