Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 90
15.10.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Стойка Вълкова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1302 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.
№26155/18.06.2019г., подадена от „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1, ЕИК:*********,
представлявано от Борис Василев Балев – изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв. Мариана Рускова Бузова, с
която се обжалва Решение №1501 от 13.06.2019г. постановено по гр.д. №991/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
признал за
незаконно уволнението и е отменил заповед № ЧР 188/22.11.2018 г. на
изпълнителния директор на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000,
ул. Княз Александър Батенберг № 1, с която е прекратено трудовото
правоотношение на М.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж.к.В., бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, във връзка със заповед № 409 от 06.11.2018 г. на същия
изпълнителен директор, за утвърдени от 15.11.2018 г. промени в действащото
щатно разписание на дружеството.
Възстановен е М.Н.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** 8000, ж.к.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, на заеманата преди уволнението
длъжност в „БМФ Порт Бургас” ЕАД-„машинен оператор, силози“, Звено Дирекция
експлоатация-Терминал „Бургас Изток 2”-Силозен комплекс.
Осъдено е БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Бургас, гр. Бургас 8000, ул. Княз Александър Батенберг № 1, да заплати на М.Н.Б.,
с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж.к.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата в
брутен размер от 4323.80 лева(четири хиляди триста двадесет и три лева и
осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за времето през което е останал
без работа, поради незаконното уволнение, в периода от 03.12.2018 г. до
03.06.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска-01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Отхвърлен е осъдителния иск в останалата
част, от уважения размер 4323.80 лева до предявения размер от 6389.70 лева,
поради извършено прихващане, със сумата от 2065.90 лева, получена на отпаднало
основание, представляваща изплатеното от „БМФ Порт Бургас” ЕАД обезщетение по
чл. 220, ал.1 от КТ, за неспазено предизвестие, за срок от един месец, в размер
на 1032.95 лева и обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, за оставане без
работа, за срок от един месец, в размер на 1032.95 лева.
Осъдено
е „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8000, ул. Княз Александър
Батенберг № 1, да заплати на М.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж.к.В.,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, направените по делото разноски за уважената част от
исковете, в размер на 1159.93 лева(хиляда сто петдесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки).
Осъден е М.Н.Б., с ЕГН **********, с адрес
*** 8000, ж.к.В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „БМФ Порт Бургас” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас 8000, ул. Княз Александър Батенберг № 1, направените
по делото разноски за отхвърлената част от осъдителния иск, в размер на 144.42 лева(сто четиридесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки).
Осъден е „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас, община
Бургас, гр. Бургас 8000, ул. Княз Александър Батенберг № 1, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, държавна такса
за производството и разноските за съдебно-счетоводната експертиза, в общ размер
от 532.95 лева(петстотин тридесет и два
лева и деветдесет и пет стотинки).
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е недопустимо, евентуално
неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
По-конкретно се посочва, че
първоинстанционното решение е недопустимо, поради това, че искът е уважен на
незаявени от ищеца основания. Посочва се, че е недопустимо съдът да подменя
твърденията на ищеца, да се произнася извън спорното материално право и да
отменя заповедта за уволнение на основания, по които ответникът не се е
защитавал. Цитирана е съдебна практика по въпроса. Иска се от съда да обезсили
първоинстанционното решение като недопустимо и да върне делото на Районен съд
Бургас за разглеждане от друг състав.
В случай, че настоящият съд намери
решението за допустимо, се претендира същото да бъде отменено като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Изложени са подробни съображения в
подкрепа на твърдението на въззивника, че не са налице никакви пороци на
заповедта за уволнение, поради което като е приел противното,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение.
Твърди се, че в случая не съществува
никаква неяснота за служителя относно основанието, на което е прекратено
трудовото му правоотношение, като това обстоятелство се установявало и от
текста на исковата молба.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се отхвърли
изцяло. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
пред първата и въззивната инстанция. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от М.Н.Б. ***,
чрез пълномощника адв. Атанасов - БАК, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Твърди се, че обжалваното решение не
страда от релевираните от въззивника пороци, същото е валидно, допустимо и
правилно.
Изложени са подробни съображения в
подкрепа на твърдението, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно
прекратено.
Иска се от съда да потвърди обжалваното
решение, но с други мотиви. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
за производството пред въззивната инстанция. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „БМФ
Порт Бургас“ ЕАД се явява адв. Б., поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият М.Н.Б. се
явява лично и с адв. А., оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно, но недопустимо.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от М.Н.Б. *** ЕАД, с която се претендира от
съда да установи незаконосъобразността на Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение №ЧР 188/22.11.2018г., да отмени уволнението като незаконно, да
възстанови ищеца на предишната му работа като „машинен оператор силози“ в
ответното предприятие, както и да му присъди обезщетение в размер на 6 брутни
трудови възнаграждения за времето от 03.12.2018г. до 03.06.2019г., заедно със
законната лихва до пълното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че за периода
01.07.2015г. до 03.12.2018г. ищецът е работил като „машинен оператор силози“ в
ответното предприятие. Твърди се още, че трудовото му правоотношение било
прекратено с процесната заповед, без да е извършен подбор по силата на
твърдяното от работодателя съкращаване на щата.
Посочва се, че истинската причина за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са влошените му отношения с
прекия ръководител Добромир Христов, който заради възникнал конфликт между
двамата предложил на ищеца да напусне по взаимно съгласие срещу обезщетение от
четири брутни трудови възнаграждения. Ищецът отказал и това станало причина за
прекратяване на трудовото му правоотношение.
На следващо място се посочва, че
съкращаване на щата няма, ако е имало такова е следвало да бъде прекратено
правоотношението на някой от другите му колеги, тъй като той е с по-висока
квалификация от тях.
Излагат се съображения, че в
прекратяването на трудовото му правоотношение е в нарушение на чл.6 от КТД, тъй
като не е спазена процедурата, предхождаща издаването на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е подаден отговор на исковата молба от „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се съображения за
законосъобразност на извършеното уволнение и се оспорват като неоснователни
всички, въведени с въззивната жалба оплаквания.
Оспорва се като неоснователен и
предявеният иск за присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, като се посочва, че се претендира обезщетение за период,
който все още не е настъпил /6-месечният срок не е изтекъл/.
Прави се възражение за прихващане, в
случай, че предявените искове бъдат уважени и в полза на ищеца бъде присъдено
обезщетение, между присъденото обезщетение и заплатеното от работодателя такова
по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 1032,95 лв. и
обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за оставане без работа за срок от един месец
в размер на 1032,95 лв., /общо 2065,90 лв./ като получени на отпаднало
основание. Ангажирани са доказателства.
С Определение №2083/08.03.2019г. районният
съд е приел, че правното основание, посочено в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2-ро от Кодекса на труда.
Със становище от 26.03.2019г. /след
изтичане на двумесечния срок от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение/, ищецът е посочил ново основание за отмяна на незаконното
уволнение – нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като заповедта за
уволнение била постановена по време на започнал отпуск по болест, без да е
взето предварително разрешение от Инспекция по труда, каквото в случая не е
искано и не е давано.
В съдебно заседание, проведено пред
първоинстанционния съд на 27.03.2019г., представителят на работодателя ответник
е възразил срещу приемане на въведеното изцяло ново възражение за наличие на
незаконно уволнение, поради нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, тъй като
такова не е било изложено в исковата молба и възможността за това е
преклудирана. Заявено е, че представеният със становището болничен лист, никога
не е бил представян в канцеларията на работодателя. С протоколно определение от
същото съдебно заседание, районният съд е приел изменението на иска с добавяне
на ново основание – нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ.
Видно от мотивите на обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че Заповедта за уволнение не е мотивирана, което
създава неяснота за защитата срещу нея, като е приел това за самостоятелно
основание за нейната отмяна. Приел е още, че е налице противоречие между
законовите разпоредби на които е издадена и текстовата част на уволнението – „посоченият
чл. 328, ал. 1, т. 2, предлож. 11-то от КТ предвижда промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях,
което основание липсва в текстовата част, не се поддържа от работодателя в хода
на делото и относно него няма ангажирани доказателства“. Според районния съд връзката
с чл. 329 от КТ, не внася яснота, защото липсва основанието посочено в
текстовата част - съкращаване на щата. Приел е
още, че процесната заповед за уволнение № ЧР 188/22.11.2018 г. на изпълнителния
директор на „БМФ Порт Бургас” ЕАД е незаконосъобразно издадена и само на това
основание, без да разгледа другите възражения на ищеца по делото, я е отменил.
Като е приел за основателен главния иск за
незаконност и отмяна на уволнението, районният съд е уважил и кумулативно
съединения конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване
на ищеца Б. на заеманата преди уволнението длъжност. Поради приетата
незаконност на уволението, първоинстанционният съд е приел че, ищецът е
правоимащ да получи и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за времето в което е
останал без работа, поради незаконното уволнение.
Разгледал е възражението за прихващане на
работодателя, което е приел за основателно за сумата от общо 2065.90 лева, като
получени на отпаднало основание/чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/, като е отхвърлил
осъдителния иск до размера на тази сума.
При тези мотиви, районният съд е
постановил решението си.
Произнасянето на съда по основания за
незаконосъобразност на уволнението, които не са релевирани от ищеца е в
противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес. Ако съдът се
произнесе по непредявено основание, той излиза извън предмета на спора, с който
е сезиран. Претенциите следва да бъдат разгледани на основанието, на което са
заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената
част на молбата фактически обстоятелства.
Видно от исковата молба, ищецът твърди, че
уволнението му е незаконосъобразно, поради това, че не е налице
реално съкращение на неговата длъжност, не е извършен подбор по чл. 329 от КТ,
както и че прекратяването на трудовото му правоотношение е в нарушение на чл. 6
от КТД. В исковата молба, като основание на
предявените искове за защита срещу незаконосъобразно уволнение, не са изложени
твърдения за немотивираност на заповедта, нито за несъответствие между
текстовата ѝ част и цифровата квалификация. Твърдения за такива обстоятелства
не са въведени в предмета на спора и по предвидения за това процесуален ред за
изменение основанието на иска.
Следва да се отбележи, че възприетото от
първоинстанционния съд разминаване между текстовата част и цифровата
квалификация, не е налице, тъй като видно от Заповедта за уволнение, като
правно основание работодателят е посочил – чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, вр. чл.
329 от КТ, а в текстовата ѝ част като причини за прекратяване на трудовия
договор е посочено съкращаване на щата; извършен подбор на основание чл. 329 от КТ. Разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2 гласи: работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя
в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи: при закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата, като в разглеждания случай,
работодателят се е позовал на предложение второ – съкращаване на щата, което
основание е вписал в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /с
думи и цифри/.
А дори да беше налице такова разминаване –
между цифри и текст, то това не е основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, тъй като съгласно многобройната практика на ВКС, при
противоречие между цифровата и текстовата част на заповедта за уволнение,
приоритет има текстовата част.
От изложеното следва, че като е уважил
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ, въз основа на факти, които не са
заявени с исковата молба по делото като основание на тези искове, нито са
въведени като такова основание по реда изменението на иска, районният съд е
разгледал и се е произнесъл по непредявен иск. Същевременно, като не е
разгледал трудовия спор по наведените с исковата молба основания за
незаконосъобразност на процесното уволнение – липса на реално съкращение в
щата, неизвършен подбор, районният съд не се е произнесъл по предявените по
делото искове. В този смисъл е Решение №345/26.09.2011г., постановено
по гр.д. №37/2011г. на ВКС, четвърто г.о.
От горното следва, че първоинстанционното
решение, като процесуално недопустимо, следва да бъде обезсилено и делото
следва да бъде върнато на районния съд за разглеждане и произнасяне от друг
състав по предявените искове.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №1501 от 13.06.2019г.,
постановено по гр. дело № 991/2019г., по описа на Бургаски районен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за
произнасяне от друг негов състав по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.