Решение по дело №720/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от Т.Й.Г. *** – чрез представляващ адвокат, против Уведомително писмо изх.№01-6500/2586 от 19.05.2023г. за неодобрение за участие по Мярка 10 Агроекология и климат по ПРСР 2014-2020, издадено от Зам.изпълнителен Директор на ДФЗ. В жалбата се твърди, че УП е нищожно, незаконосъобразно, нарушава материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В УП липсвали мотиви, а по европейските регламенти за подпомагане на земеделието било допустимо в 3-годишен период да бъде издаден акт, а вече били изминали 4 години. Имало пряко и съществено нарушение на правото на ЕС и това било основание по ЗОДОВ. Недопустими били основанията в УП – то било мотивирано със заповед, за чието спазване жалбоподателят не се бил подписал, че бил уведомен, че е длъжен да я спазва. Не се бил запознал със заповедта, защото не му била предоставена, нито пък била налична, нито пък било посочено къде точно била тогава или сега, за да се запознае с нея. Посоченото задължаване било абсолютно недействително без самата заповед. Не можел да бъде задължен да спазва заповед, чието съдържание му било неизвестно. Бил посочен само номер и дата на заповедта, но не и съдържанието, поради което издателят на заповедта лишил акта от мотиви до степен да го лиши изобщо от валидност, т.е. до степен нищожност. Посочените основания от Наредбата за прилагане на мярка 10 били нелегитимни, невалидни, защото касаели животновъди, а жалбоподателят бил земеделски производител в сферата на растениевъдството, при това – биологично. Със заповеди не можела да се оборва наредбата, тъй като била акт, които подлежи на обнародване, а заповедта не била такъв акт, а така бил нарушен ЗНА. Нарушени били регламентите за подпомагане на земеделието, чиято основна функция била навременното подпомагане. Дългият срок на подпомагане направил УП безпредметно, като лишил жалбоподателя от изискуемата навременност при подпомагане. Иска се да бъде отменено Уведомително писмо изх.№01-6500/2586 от 19.05.2023г. за неодобрение за участие по Мярка 10 Агроекология и климат по ПРСР 2014-2020 като незаконосъобразно или да бъде обявена неговата нищожност, като се претендират направените по делото разноски.

Ответната страна - Заместник Изпълнителен Директор на Държавен фонд Земеделие, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана и иска да бъдат присъдени направените разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за подпомагане 2019, УИН 26/310519/92272, жалбоподателят е заявил подпомагане по схеми и мерки, сред които и Агроекология и климат /Мярка 10/, Приложение за кандидатстване по Мярка 10 – със заявени за подпомагане направления Контрол на почвената ерозия, като в табличен вид са посочени и заявените парцели в землището на *** ***. Подписани са Общи декларации, декларации за задължителни за участие по направление Контрол на почвената ерозия и Специфични документи по направлението, декларация за запознаване с определенията за нередност – л.40-45 от делото.

Във връзка с подаденото заявление са били извършени автоматични проверки на въведените данни, като по преписката са приложени резултатите, л.46 – 50 от делото, и от тях се установява, че е отправено предупреждение – информиране на жалбоподателя, че следва да спазва Заповед №09-232/01.03.2019г. на МЗХГ, тъй като е заявил участие по Мярка 10 /л.47/.

Представени са доказателства относно резултати от извършена инспекция на продукцията от вишни и лозя – Доклад за инспекция от 15.12.2015, карта на блоковете, Протокол относно уведомяване за подаване на декларации, попълнени декларации, заявление за частично оттегляне на парцели.

С оспореното Уведомително писмо изх.№01-6500/2586 от 19.05.2023г. за неодобрение за участие по Мярка 10 Агроекология и климат по ПРСР 2014-2020 на основание чл.50, ал.1 -2 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитите на селските райони за периода от 2014-2020 и в резултат на извършените административни проверки в съответствие с Глава Пета от същата наредба, жалбоподателят е уведомен, че не е одобрен за участие по Направление Контрол на почвената ерозия от Мярка 10. Изложени са мотиви, че на основание чл.4, ал.5 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и съгласно Заповед №РД09-232/01.03.2019г. през Кампания 2019г. не се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 или се разширяват поети ангажименти по реда на чл.20, ал.6 от Наредба №7/2015г. за прилагане на Мярка 10 – с изключение на дейности по направление Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/. Изрично е посочено, че е установено, че жалбоподателят е получил резултатът от извършените автоматични проверки и лично го е разписал, като чрез представеният екземпляр е информиран, че е задължен да спазва Заповед №РД09-232/01.03.2019г. на МЗХГ, доколкото подаденото заявление е за участие по Мярка 10 за първа година, поради което и се явява недопустим кандидат за подпомагане за Кампания 2019г.

Като доказателство по делото е представена Заповед №РД09-232/01.03.2019г. на МЗХГ, с която се определя начална дата за прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба №5/2009г. – т.1, а съгласно т.3 е наредено през Кампания 2019 да не се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 или се разширяват поети ангажименти по реда на чл.20, ал.6 от Наредба №7/2015г. Заповедта е публикувана на Интернет страницата на МЗХГ и на ДФЗ и към настоящия момент е общодостъпна.

Жалбата срещу оспорения акт е подадена на 20.06.2023г. в Административен съд Хасково, а видно от представеното Известие за доставяне – л.84, оспореният акт е бил връчен на 06.06.2023г.

При така установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган съгласно представената по делото Заповед №03-РД/3088 от 22.08.2022г. на ИД ДФЗ – п.І, т.2, като между страните няма спор относно компетентността на издалия акта.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити - подписана е от издателя си и съдържа изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на който е издадена. В този смисъл е спазено изискването на чл.59, ал.2 от АПК относно съдържанието и формата на административния акт, предвид което не са налице предпоставките по чл.146, т.2 от АПК за неговата отмяна.

При издаване на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да обуславят неговата отмяна с оглед разпоредбата на чл.146, т.3 от АПК. Обстоятелството, че заявлението е подадено през 2019г., а оспореното УП, касаещо недобрение за участие, е от 2023г., т.е. 4 години след заявлението, не е нарушение, което да влияе върху правото на защита на жалбоподателя, още повече, че не касае плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, а точно обратното – жалбоподателят е уведомен, че не е одобрен за участие.

Оспореният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. По делото няма спор, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител, както и че през 2019г. е подал заявление за подпомагане по Мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., Направление Контрол на почвена ерозия. Не е налице и спор, че заявлението е за първа година. Безспорно е и че на подаденото заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни, резултатите от които са приложени в административната преписка – л.46-47, като в тях е отразено като вид грешка, че следва да спазва заповед на Министъра на земеделието, храните и горите №09-232/01.03.2019г. С тези резултати жалбоподателят е запознат лично срещу подпис на 09.05.2019г. С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо именно в резултат на извършени административни проверки жалбоподателят е уведомен, че не е одобрен за участие по Направление Контрол на почвената ерозия от Мярка 10 Агроекология и климат за 2019г., за което е подал заявление с УИН 26/310519/92272. Фактическите обстоятелства изложени в писмото са, че със Заповед №РД09-232/01.03.2019г. на МЗХГ е разпоредено за Кампания 2019г. да не се приемат заявления за подпомагане, с което се поема нов ангажимент по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти. Също така е посочено, че резултатът от автоматичните проверки са получени лично и същия е запознат, че следва да спазва горепосочената заповед. Прието е, че с подаденото заявление за участие по Мярка 10 жалбоподателят кандидатства за първа година, поради което се явява недопустим кандидат за подпомагане за кампания 2019г. Условията и реда за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ са нормативно установени в ЗПЗЗ и в Наредба №5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а специфичните правила за подпомагане по Мярка 10 са уредени в Наредба №7/24.02.2015г. за прилагане на Мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. Съгласно чл.48, ал.1 от Наредба №7/2015г. земеделските стопани подават заявление за подпомагане съгласно изискванията на Наредба №5/2009г. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба №5/2009г. земеделските производители кандидатстват чрез подаване на общо заявление за подпомагане по схемите и мерките, изрично изброени в чл.1 на същата наредба, сред които е и Мярка 10 по образец съгласно приложението. Съгласно чл.4, ал.5 от Наредба №5/2009г. започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните. В заповедта може да се съдържат допълнителни условия, свързани с приема по отделните направления. С оглед посочената разпоредба няма пречка в заповедта на министъра да се съдържат и други условия във връзка с приема по отделни направления. За кампания 2019г. на това основание е издадена Заповед №09-232/01.03.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в която като допълнително условие свързано с приема на заявления по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., е посочено ограничението в т.3 да не се приемат заявления за подпомагане, с което се поема нов ангажимент по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. или се разширяват поети ангажименти по чл.20, ал.6 от Наредба №7/2015г. В настоящия случай жалбоподателят е запознат със задължението да спазва заповедта - като вид установена грешка при извършените автоматични проверки на подаденото заявление, а като се има предвид че заповедта е общодостъпна на страницата на ДФЗ, то не могат да бъдат споделени възраженията, че не му е известно съдържанието на заповедта. Действително жалбоподателят е заявил за подпомагане Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., но доколкото е безспорно, че заявлението е за участие за първа година, то заявените за подпомагане площи по тази мярка съставляват заявен нов ангажимент и е недопустимо за подпомагане. Наред с това следва да се има предвид и че оспорващият е имал възможността да изясни причините за генерираната грешка от автоматичната проверка по заявленията, с която е бил запознат.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържащ задължителните реквизити, съответства на материалните правни норми и целта на закона, поради което се явява валиден, законосъобразен и не е нищожен. Оспореното уведомително писмо съответства на всички законови изисквания, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата и при своевременно направено искане на процесуалния представител на ответника за разноски по делото, то същите следва да се присъдят в размер от 100,00 лева - за юрк.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Й.Г. *** против Уведомително писмо изх.№01-6500/2586 от 19.05.2023г. за неодобрение за участие по Мярка 10 Агроекология и климат по ПРСР 2014-2020, издадено от Зам.изпълнителен Директор на ДФЗ.

ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Държавен фонд Земеделие – София, направените по делото разноски в размер на 100,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

	Съдия: