Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Йоана
Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 6 278 по описа за
2018 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД да заплати на А.К. следните суми:
1. на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
връзка с чл. 421, ал. 1 от Търговския закон ТЗ):
а) 33 330,62 щатски долара плюс законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното изплащане;
б) 17 038,45 евро плюс законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното изплащане;
в) 3 150,00 лева плюс законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното изплащане;
г) 3 045,81 щатски долара плюс законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното изплащане;
д) 353,30 лева плюс законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното изплащане;
е) 1 617,47 евро плюс законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното изплащане;
ж) 9,32 британски лири плюс законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното изплащане.
2. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - 4 220,44 лева разноски по делото.
[2] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[3] А.К. заявява в искова молба от 27.05.2015 г.,
че е заветник на чичо си Б.К.по негово устно завещание. Чичо му е починал на
16.08.2011 г. в Истанбул, след което по искане на ищеца е било образувано
охранително производство пред съд в Истанбул за отваряне на завещанието. С решението си по делото турският съд е приел
устното завещание за отворено и прочетено. Решението е влязло в сила, турските
власти са му поставили апостил, а въз основа на него турският съд е издал
удостоверение за наследници, в което ищецът е бил посочен като наследник на
чичо си.
[4] Б.К.е имал пари по спестовни и депозитни сметки
при ответника „Б.П.Б.“ АД. Те са били:
- 33 330,62 щатски долара;
- 17 038,45 евро;
- 3 150,00 лева;
- 3 045,81 щатски долара;
- 353,30 лева;
- 1 617,47 евро;
- 9,32 британски лири.
[5] На 23.05.2014 г. А.К. е поискал от П. да му
изплати тези суми, като е представил копия от смъртния акт, решението на
турския съд и удостоверението за наследници. П. не му е изплатил тези суми.
Затова А.К. моли съда да зачете гражданските последици на решението на турския
съд за отваряне на завещанието и да осъди П. да му заплати посочените суми. Той
търси и законната лихва върху тях от датата на исковата молба до окончателното им
заплащане (исковата молба, л. 3-5 от делото на СРС; молбата, л. 43-44 от делото
на СРС).
2.
На ответника
[6] Ответникът П. не спори, че Б.К.е имал депозитни
и спестовни сметки при него. Той твърди обаче, че ищецът не е заветник на Б.К.,
защото турският съд не е бил международно компетентен за постановяване на
решението, понеже Б.К.не е имал постоянно местопребиваване в Турция. Ответникът
също твърди, че решението противоречи на българския обществен ред, защото с
него е признато устно завещание, каквото нашето право не познава. Затова П.
моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 97-99 от делото на СРС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ
ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] Не се спори, че Б.К.е имал пари в банка в
Турция. На 16.08.2011 г. Б.К.е починал в Истанбул. Турските власти са издали
смъртен акт и са поставили апостил върху него (смъртния акт, л. 8-12 от делото
на СРС).
[8] След настъпването на смъртта на Б.К., А.К.
е поискал от компетентния съд в Истанбул да отвори и прочете устно завещание,
оставено в негова полза от Б.К.. На
30.09.2013 г. турският съд е постановил решение, с което е отворил и прочел
устното завещание на Б.К., с което последният е завещал на племенника си своите
пари в банкови сметки, включително и такива в банка в Турция. Решението е влязло в сила на 05.07.2013 г. (решението, л. 15-24 от
делото на СРС).
[9] Въз основа на решението и на справка,
направена в Дирекция „Граждански регистър“ на Нова
Зеландия, турският съд е издал удостоверение за наследници на А.К., в което той
е бил посочен като наследник на Б.К.. Удостоверението е с апостил от турските
власти и е легализирано по надлежния ред в България (удостоверението, л. 24-29 от делото на СРС).
[10] На 23.05.2014 г. А.К. е поискал от П. да
му изплати сумите, които са намират при него по сметки на Б.К.(молбата, л. 30 от делото на СРС). Не се спори, че П. не е направил
това.
[11] А.К. е заплатил 4 220,44 лева държавна
такса (л. 92 и л. 143 от делото на СРС; л. 8 от делото на СГС). П. е заплатил 3 600,00
лева на адвокат (л. 63-66 от делото на СГС).
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[12] Ищецът е предявил иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 421, ал. 1 от ТЗ. Той е основателен.
1.
По иска
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
връзка с чл. 421, ал. 1 от ТЗ
[13] Съгласно чл. 421, ал. 1 от ТЗ, при
паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и
размер, както и уговорената лихва. Ако банката не не изпълни задължението си, влогодателят
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1
от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1.
ищецът да е предал пари на влог при ответника
банка;
2.
ответникът да не е върнал на ищеца парите с
дължащата се лихва. В случая ищецът твърди, че неговият наследодател е предал
пари на влог при ответника. Следователно ищецът следва да докаже и, че е
наследник на своя наследодател.
[14] Съдът установи, че Б.К.е
предал процесните суми на влог при П., който е банка. Също така съдът установи,
че П. не е върнал тези пари на Б.К.заедно с лихвата.
[15] Спорно е дали ищецът А.К.
е наследник на Б.К., по точно дали съдът следва да зачете гражданските
последици на решението на турския съд, с което е отворено и прочетено устното
завещание на Б.К.в полза на А.К.. Съдът приема, че следва да зачете
гражданските последици на решението на турския съд, А.К. е заветник на Б.К.и
следва да получи парите по неговите сметки в П., защото е наследил Б.К..
[16] Съдът приема това поради
следното: съгласно чл. 124 от КМЧП, гражданските последици на
чуждестранни охранителни актове се зачитат в Република България по повод на
тяхното предявяване, ако актовете са издадени от орган, международно
компетентен според българското право, и не противоречат на българския обществен
ред. Българските съдилища са компетентни по производства, свързани с
наследяване, когато наследодателят към момента на неговата смърт е имал
обичайно местопребиваване в Република България или е бил български гражданин,
както и когато част от имуществото му се
намира в Република България (чл. 14 от КМЧП).
[17] Съдът установи, че Б.К.е
имал пари по сметки в Турция. Той е починал в Истанбул. Следователно съдът в
Истанбул е бил международно компетентен да разглежда производства, свързани с
наследяването на Б.К..
[18] Действително българското
право не познава устната форма на завещание. Съдът обаче, не приема, че
решението на турския съд противоречи на обществения ред, защото българските
норми относно формата на завещанието не са част от обществения ред. Затова съдът
зачита гражданските последици на решението и удостоверението за наследници,
постановени от турския съд. А.К. е заветник на Б.К.с право да наследи парите на
последния по негови сметки в България.
[19] Налице са предпоставките
за уважаването на иска. Затова съдът осъжда П. да заплати на А.К. процесните
суми.
3.
По разноските
[20] А.К. търси разноски. Той е направил такива за 4 220,40
лева.
[21] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава изцяло иска на ищеца. Затова съдът осъжда П. да заплати на А.К. 4 220,40 лева разноски по делото.
Съдия: