№ 10
гр. гр. Елена, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224130200014 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Д. СТ. ЕНЧ. с ЕГН **********, жив. в *****,
против НП № 21-0260-000432 от 28.01.2022 год., издадено от Началника на
Районно управление на МВР гр. Елена, с което за допуснати от Е. нарушения
по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП, са му наложени
съответно две административни наказания - на основание чл. 185 от ЗДвП -
"Глоба" в размер на 20.00 (двадесет) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП - "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. Навеждат се оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи, според
жалбоподателя, неговата отмяна. Твърди, че при издаването на същото са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. Д. от ВТАК - редовно упълномощен. Адв. Д.
подържа жалбата и изложените в нея доводи. Счита обжалваното наказателно
постановление за неоснователно и незаконосъобразно, като излага доводи в
тази насока. Моли същото да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В
придружителното писмо с което е изпратена АН П до съда, е направено
възражение за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя,
като се моли размера им да бъде намален.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 25.12.2021 год. в РУ Елена е бил получен сигнал за настъпило ПТП
на път (Полски Тръмбеш - Велико Търново) Поликраище, Горна Оряховица -
Сливен - Ямбол - Калчево - Средец, на около километър преди с. М. (общ.
Елена) е настъпило ПТП. На място бил изпратен екип от служители на РУ -
Елена в състав мл. автоконтрольор Ст. В. П. и мл. автоконтрольор К. М. М..
Непосредствено преди с. М. контролните органи забелязали следи на пътното
платно от настъпило ПТП. Асфалтовото покритие било надрано и имало в
дясно следи от кал от банкета, като по пътното платно имало начупени стъкла
и пластмаса. Служителите огледали местопроизшествието, като на място
нямало автомобил. След това същите решили да отидат на центъра на село М.
и да направят връзка с ОДЧ и да съобщят, че на място не е установен
автомобил. Когато се намирали на центъра на селото и непосредствено след
доклада към ОДЧ, към служебния автомобил се насочил и спрял сив
автомобил "Сузуки", по който имало видими следи от ПТП. Водачът слязъл
от автомобила и се представил, като заявил, че е претърпял ПТП преди
двадесетина минути, като обяснил мястото, където е настъпило същото и
което съвпадало с установеното от служителите. Когато водачът се
представил и обяснил, че е претърпял ПТП, служителите усетили, че има
мирис на алкохол, има завален говор, поради което пристъпили към проверка.
Изискали на водача СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация
на автомобила, като същият ги представил. При това същите установили, че
водача е Д. СТ. ЕНЧ. от гр. Елена. След това контролните органи предприели
тестване на Е. за алкохол с техническо средство. Това станало около 21.50
часа. При проверката се констатирало наличие на алкохол в издишания
въздух, а именно 1.57 промила, поради което на водача бил издаден талон за
изследване и полицейските служители съпроводили водача Д.Е. до ЦСМП за
вземане на кръвна проба. При пристигане в ЦСМП Е. изпаднал в безпомощно
състояние, което продължило два часа. След това екип на спешна помощ –
Велико Търново дошъл, за да вземе Е. и да го откара в гр. Велико Търново за
2
лечение.
След като Е. бил откаран с линейка до гр. В. Търново, полицейските
служители се прибрали в РУ - Елена, където св. С.П. в присъствието на св.
К.М. и в отсъствието на Д.Е., съставил срещу последния АУАН серия АД №
100927, затова, че на 25.12.2021 год. в 21.40 ч. в общ. Елена, на път (Полски
Тръмбеш - Велико Търново) Поликраище, Горна Оряховица - Сливен - Ямбол
- Калчево - Средец, ІІ-53, , км. 52+300, управлява л.а "Сузуки Игнис" с рег. №
*****, собственост на М.С.М. в посока към гр. Сливен, при мокра пътна
настилка навлизайки в дясна крива водачът не контролира непрекъснато
управляваното МПС, преобръща се и излиза вдясно извън пътното платно,
вследствие на което реализира ПТП с материални щети и напуска
местопроизшествието. Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП. Този АУАН е бил
връчен на Д.Е. на 20.01.2022 год., който го е подписал доброволно. В графата
за възражения е изписано, че Е. няма такива.
В законоустановения срок пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на Е..
Въз основа на така съставения АУАН, на 28.01.2022 год. Началника на
РУ - Елена е издал процесното НП №21-0260-000432 от 28.01.2022 год., с
което за допуснати от Е. нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.
2, б. "Б" от ЗДвП, са му наложени съответно две административни наказания -
на основание чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20.00 (двадесет) лева и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 200.00 (двеста)
лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. НП
е било връчено на Д.Е. на 23.02.2022 год., който го е обжалвал по съответния
ред и в законоустановения срок чрез адв. В.Д. от ВТАК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбата е основателна.
Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в
нарушение на съществени процесуални правила.
При цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът констатира на първо място, че АУАН е бил
съставен в нарушение на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно:
съставянето на акта в отсъствието на нарушителя. По делото липсват каквито
3
и да било доказателства, че до жалбоподателя Е. са били отправени покани за
съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, предл. 1-во от ЗАНН
сочи, че акта се съставя в присъствието на нарушителя, а нормата на ал. 2,
предл. 2-ро от същия текст предвижда изключение от общото правило за
"присъствие" на нарушителя – не е намерен или след покана не се яви за
съставянето на АУАН. Ето защо, при липсата на редовно връчена покана по
смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН и това безспорно е процесуално нарушение. В тази връзка,
въпреки формалният характер на производството по ЗАНН, то същия не
изключва критерия за същественост на нарушението. А съществено ще е това
процесуално нарушение, при преценката на което се стигне до извода, че
съществено е повлияло и препятствало правото на защита на наказаното лице.
В разглеждания случай обаче, такова съществено засягане правото на защита
при съставянето на акта срещу жалбоподателя Д.Е. не е налице, тъй като акта
му е бил редовно и лично връчен. По този начин привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице не е било лишено от правото
да опровергае констатациите в АУАН, тъй като е имал възможност да
представи пред наказващия орган писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Не случайно и тридневния срок за тези възражения започва да тече
именно от подписването, респективно връчването на акта, а не от съставянето
му. По-нататък, в един последващ момент жалбоподателят е имал възможност
да осъществи защита по съдебен ред, обжалвайки издаденото наказателно
постановление така, че по никакъв начин правото му на защита не е било
ограничено до степен, че изцяло да не разбере същността и обхвата на
обвинението. В този ред на съждения, следва да се посочи, че актуални и към
момента са принципните решения приети с Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС, съгласно които въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с
оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
деянието е извършено и че дееца е известен.
Въпреки това обаче, съдът намира, че процесното НП е
незаконосъобразно по следните причини: В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН са определени кумулативни изисквания, относно съдържанието на
съставените АУАН и НП, наличието на които определят законосъобразност
4
на издадените актове и обуславят пораждане на установените правни
последици – реализиране на държавната репресия спрямо нарушителя. При
издаване на АУАН и НП следва да се изяснят всички въпроси обуславящи
административно – наказателната отговорност на дееца, като трябва да се
установи обективната истина относно деянието от фактическа страна.
Необходимо е също така да е налице единство по отношение на извършеното
нарушение и обстоятелствата при които е извършено между издадените
актове.
В конкретния случай, в съдържанието на приложените по делото АУАН
серия АД № 100927 от 25.12.2021 год. и издаденото въз основа на него НП е
налице противоречие (несъответствие) между отразената в тях фактическа
обстановка относно описаните нарушения и обстоятелствата, при които са
извършени от една страна, както и между установените в разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП конкретни обстоятелства, определящи
обективните признаци на деянието като състав на административно
нарушение от друга. От фактическа страна контролният орган, а впоследствие
и наказващия орган са приели, че жалбоподателят е напуснал ПТП с
материални щети, а същевременно това деяние е било квалифицирано от
контролните органи и впоследствие от наказващия орган като нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че от
настъпилото ПТП няма пострадали хора. При тези обстоятелства водачът на
МПС участвало в ПТП няма задължение да остане на мястото на
произшествието, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 , т. 1 от
ЗДвП той има задължението само без да създава опасност за движението по
пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Реално обаче деянието на Е. е квалифицирано като нарушение на
задълженията на водач, участник в ПТП, при което има пострадали хора,
което не отговаря на обективната действителност.
5
Изложеното мотивира съда да приеме, че посочената неяснота
(противоречие) във фактическото формулиране на твърдяното деяние създава
такава относно приетото от наказващия орган за нарушение; правната му
преценка и точната му квалификация като административно нарушение. Така
макар и формално да са спазени основанията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, създадената неяснота препятства възможността да се разбере за какво
точно нарушение е наложено наказание на жалбоподателя, като е
възпрепятствано извършването на проверка относно правилността на
приетата правна квалификация, във връзка с осъществявания от РС контрол
за законосъобразност. Същата е довела до накърняване на правото на защита
на нарушителя, който има право да узнае в извършването на какво точно
нарушение е обвинен, респективно – наказан. Същото води до
незаконосъобразност на издаденото НП по отношение на наложената санкция
за това нарушение, тъй като по своята същност представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
По отношение на другото описано в АУАН и НП нарушение, а именно
това по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съдът също намира, че при издаване на АУАН и
НП е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
процесното НП и в тази му част. Съдът напълно споделя изложените от адв.
Д. доводи в тази насока, а именно, че Е., както и процесния автомобил са
били установени в центъра на с. М. - място съвсем различно от реализираното
и упоменато ПТП. Актосъставителят самоволно е предпочел да направи
описание на причините за настъпване на ПТП, а именно като е описал, че Е.
при мокра пътна настилка навлизайки в дясна крива, не контролира
непрекъснато управляваното МПС, преобръща се и излиза вдясно извън
пътното платно. Това описание обаче не е подкрепено от конкретни
доказателства, които да водят до извода, че именно по този начин е настъпило
ПТП и именно това са причините за настъпването му. В показанията си пред
съда актосъставителя заявява, че именно Е. бил обяснил обстоятелствата при
които било настъпило ПТП, а именно, че колата поднесла и се преобърнала.
Свидетеля обаче не сочи, че Е. е посочил като причина за поднасянето
некортролирането на управляваното от него МПС, като е възможно за това
поднасяне да има и други обективни прицини, които не ся изяснени. Освен
това свидетеля при съставяне на акта сочи в показанията си пред съда, че
обстоятелствата посочени в акта били описани от колегата му П. и това, което
6
е посочено в акта, са предположения. Няма как в акта и съответно в
последвалото НП самоволно органът да посочва подробности, които не са му
били известни, и които сам не е възприел своевременно. При това положение
наказващия орган е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН, да не наложи наказание и да прекрати преписката по отношение на
това нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че процесното НП №21-
0260-000432 от 28.01.2022 год. е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, което не се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Направените разноски обаче са в размер дори под минималния
предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че
следва да се присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в
размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 21-0260-000432 от 28.01.2022 год., издадено от
7
Началника на Районно управление на МВР гр. Елена, с което за допуснати от
Д. СТ. ЕНЧ. с ЕГН **********, жив. в ***** нарушения по чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП, са му наложени съответно две
административни наказания - на основание чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в
размер на 20.00 (двадесет) лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП -
"Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 (шест) месеца - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. с чл. 78 и чл.
80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ. ЕНЧ. с ЕГН
**********, жив. в *****, направени разноски по делото в размер на 250,00
(двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
8