Определение по дело №10198/2022 на Административен съд - Велико Търново

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНКА ДАБКОВА

 РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретар

…………………………………….

и с участието

на прокурора

……………………………………..

изслуша докладваното

от съдия

 ДАБКОВА

 частно КАДело № 10 198/2022 г. по описа на АСВТ.

Производство по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с чл.285, ал.1, изреч. последно от ЗИНЗС – касационно такова.

Образувано е по частна жалба, подадена от пълномощник на ГД „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието.

Обжалва се Определение № 391/08.08.2022 г., постановено по АД № 439/2021г. по описа на АСВТ. Със същото на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, ГД „ИН“ – гр. София е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски в размер на 137,88 лева.

Частният жалбоподател излага доводи, че посоченото Определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Първата инстанция не съобразила, че в диспозитива на Решението  на АСВТ няма осъдителен диспозитив  за възлагане на разноски върху ГДИН, нито в това на касационната инстанция. Отказът на първостепенния съд да присъди такива в полза на НБПП не е бил подложен на касационен контрол. Освен това, ревизия на решението в частта за разноските е възможна в хипотезата на чл.248 от ГПК, субсидиарно приложим, но срокът за това е пропуснат.

Ответната страна – Националното бюро за правна помощ (НБПП), възразява срещу жалбата. Намира същата за недоказана и неоснователна. НБПП е представило доказателства, че за оказаната на ищеца правна помощ на назначения адвокат е определено възнаграждение от 360лв., което е заплатено. Допустимостта на искането не  е обвързана със срок, а размерът е правилно определен съразмерно на уважената част от претенцията.

Съдът прецени данните по делото и обсъди доводите на страните. Констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради   следното:

Производството по адм. дело № 439/2021 г. по описа на АСВТ е образувано по искова молба на Ж.А.А.против ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на лошите условия в Следствен арест гр. Велико Търново. Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 7 500 лв.  за периода от 18.09.2016г. до 28.08.2017г. С влязло в сила Решение № 319/28.10.2021 г. исковата претенция е уважена за сумата от 2 872,80 лева, като в останалата част искът е отхвърлен.  На ищеца е  била предоставена правна помощ по реда на ЗПП. За осъществяване на правна помощ е бил определен ... С.С. Адвокатска колегия – В. Търново. ...С.е изпълнил ангажиментите си като процесуален представител на страната пред първата и касационната  инстанция, като за това НБПП му е заплатило по банков път възнаграждение в размер на 360 лв. Пред ставени са з.к. от Решение № ВТ-VT120-13437/24.06.2022г. за определеното възнаграждение на ПП  по АД № 439/2021г. на АСВТ, както и з.к. от платежното нареждане.

Във връзка с горното, с  обжалваното Определение по искане на председателя на НБПП, АСВТ е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл.78, ал.7 от ГПК, да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 137,88 лв., представляваща част от възнаграждението, заплатено на ...С.за предоставената правна помощ на ищеца по АД № 439/2021г. по описа на АСВТ, съразмерно с уважената част от иска, което отношение е изчислено на 38,30%.

Настоящият тричленен състав на АСВТ намери  Определението за правилно.

Неоснователно е оплакването в ЧЖ, че липсата на диспозитив в съдебното Решение сочи на липса на основание за дължимост на разноските от ГДИН. АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ, поради което, по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно  чл. 78, ал. 7, изр. първо от ГПК ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ, съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай лицето, на което е предоставена правната помощ е ищец в производство по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, като предявеният от него иск е частично уважен, т.е. налице са предпоставките за присъждане в полза на НБПП на изплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска. По аргумент от ал. 1 на чл. 78 от ГПК, заплащането на съответната сума в полза на НБПП следва да се възложи на ответника – в случая ГД „Изпълнение на наказанията“. Правилно е определен размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на НБПП – отношението на уважената част от иска спрямо заявената претенция възлиза на 38,30%, което съотношение пренесено върху размера на заплатеното от НБПП адвокатско възнаграждение на ...В.от 360 лв., дава сумата от 137,88 лв., колкото е изчислена и от първоинстанционния съд.

Нормата на чл. 78, ал. 7 от ГПК е специална. Урежда въпроса за присъждането и изплащането на адвокатско възнаграждение на неучастващо в съдебното производство лице, единствено в хипотезата на осъществена правна помощ по ЗПП, и е субсидиарно приложима в производствата по административни дела, на основание чл. 144 от АПК. Липсва основание за нейното разширително тълкуване или за прилагане по аналогия на  на чл. 248, ал. 1 от ГПК, регламентиращ процесуални права на страните по делото. В този ред на мисли споделен е изводът на първостепенния съд, че искането на НБПП е направено от лице с надлежна легитимация, произтичаща от закона, като допустимостта на същото не е обвързана със срок, а по същество е основателно.