Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Нина Светославова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1542 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.12.2019 г. с ответника сключил
рамков договор за продажба на стоки, по който продавачът „Б.0.“ ЕООД се
задължава срещу заплащане да прехвърли правото на собственост върху стоки на
купувача „Т.“ ЕООД. Съгласно договора купувачът е длъжен да заплати в брой или
по банков път цената на стоките в 30-дневен срок, след като стоката бъде
предадена на купувача или упълномощено от него лице. Посочва, че продал на
ответника стоки подробно описани като количества и стойности в следните
фактури: фактура № **********/07.12.2019 г., фактура № **********/07.12.2019 г.
и фактура № **********/07.12.2019 г., като общо сумата по трите фактури е
215 081,49 лева. Твърди, че предал стоките на 07.12.2019 г., съгласно
съставени приемно-предавателни протоколи, от който момент е започнал да тече
30-дневният срок за заплащане на сумите по фактурите, който е изтекъл на
06.01.2020 г. Посочва, че в посочения срок, както и до настоящия момент,
въпреки многобройните разговори, ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите суми по горепосочените фактури и е изпаднал в забава. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди „Т.“ ЕООД да
заплати на „Б.0.“ ЕООД незаплатената цена на продадените стоки за сума в общ
размер на 215 081,49 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
сумата 13 203,61 лева – обезщетение за забава за периода от 07.01.2020 г.
до датата на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Посочва, че ищецът нито е предоставил стоки на ответника,
нито е изпращал фактури за тяхното заплащане С оглед на тези негови твърдения
на ищеца е назначена данъчна проверка и е установено с акт на компетентните
органи, че сделките, по които твърди изискуемост не са се осъществили. Предвид
изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът не подава допълнителна
искова молба.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
страните са валидно обвързани от сключен на 02.12.2019 г. рамков договор за
продажба на стоки. Съгласно чл. 1, ал. 1 продавачът „Б.0.“ ЕООД се задължава да
доставя на купувача „Т.“ ЕООД и да му прехвърля правото на собственост върху
стоки съгласно заявки по образец. В чл. 6, ал. 3 е предвидено, че дължимата
цена по конкретната заявка се заплаща от купувача в брой или по банков път в 30
дневен срок, след като стоката бъде предадена на купувача или упълномощено от
него лице. В чл. 7, ал. 1 е уговорено, че стоката се предава на купувача в
склада на продавача. Предаването на стоката по конкретната заявка се извършва с
подписан от страните приемо-предавателен протокол – чл. 7, ал. 2.
По
делото са приети като доказателства процесните фактури с номера: фактура № **********/07.12.2019 г.,
фактура № **********/07.12.2019 г. и фактура № **********/07.12.2019 г. Към
всяка една от фактурите са приложени двустранно подписани от 07.12.2019 г.
приемо-предавателни протоколи за конкретно описани стоки.
От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че издадените от ищеца
фактури: фактура №
**********/07.12.2019 г. на стойност 63 665,89 лева с ДДС, фактура №
**********/07.12.2019 г. на стойност 75 845,80 лева с ДДС и фактура №
**********/07.12.2019 г. на стойност 75 569,80 лева с ДДС са осчетоводени
от страните. По данни на НАП, по отношение на ответника, фактурите са включени
в дневника на покупки, от което може да се направи извод, че същите са
осчетоводени при ответника. Общата стойност на трите процесни фактури е
215 081,49 лева. По счетоводни данни на ищеца по процесните три броя
фактури не са постъпвали плащания от ответника. От страна на ответника,
включително и по делото, не са представени платежни документи, установяващи
извършени плащания от ответника към ищеца. По данни на ищеца процесните три
броя фактури са включени в дневника за продажби за месец 12.2019 г., подадени
са в НАП и участват при формиране на данъчния резултат по ЗДДС за м. 12.2019 г.
По данни на НАП процесните три броя фактури са включени в дневника на покупки
за месец 12.2019 г., подадени са в НАП и участват при формиране на данъчния
резултат по ЗДДС за м. 12.2019 г. По предоставени данни от НАП процесните
фактури на ответника са включени в дневника за покупките по ЗДДС за м. 12.2019
г. и по същите е ползван данъчен кредит. Общият размер на изчислената законна
лихва върху сумите по процесните три фактури за периода 06.01.2020 г. до
14.08.2020 г. е 13 263,36 лева. Въз основна на констатациите от
извършените проверки и анализ по предоставените доказателства, експертът счита,
че страните са отразили редовно счетоводните записвания относно процесните три
броя фактури.
При
разпита свидетелката Р.Д.Ч.заявява, че кантората й обслужва счетоводно „Б.0.“
ЕООД. Знае, че между двете дружества – „Б.0.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД има издадени
фактури за периода 2019 г. и 2020 г., които тя е осчетоводила в дневниците за
продажби. Към всяка фактура има приемо-предавателни протоколи от същата дата.
Има договор сключен между двете фирми и са изпращани също така справка за
салдата. Във връзка с издаваните фактури към „Т.“ ЕООД са имали две насрещни
проверки от НАП с протоколи за извършване на насрещни проверки, които са
приключили и не е имало никакви констатирани нарушения. Всичко било засечено.
По
делото е прието като доказателство писмо-потвърждение, с което ответникът чрез
управителя К.Е. и гл. счетоводител са потвърдили наличие на задължения към „Б.0.“
ЕООД към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. в общ размер на 215 081,49
лева.
С
оглед на така ангажираните писмени доказателства, приетата без оспорване от
страните съдебно-счетоводна експертиза и показанията на свидетелката, съдът
намира за доказано по делото, че в изпълнение на сключения между страните
рамков договор, по заявки на ответника, ищецът е доставил, а ответникът е
следвало да заплати стоката, за която са издадени следните фактури: фактура № **********/07.12.2019 г.
на стойност 63 665,89 лева с ДДС, фактура № **********/07.12.2019 г. на
стойност 75 845,80 лева с ДДС и фактура № **********/07.12.2019 г. на
стойност 75 569,80 лева. В
трайната и последователна практика на Върховния касационен съд се приема, че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Включването на
фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва
тяхното съществуване. В посочения смисъл са решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ
Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по
т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС, ІІ Т.О.
Възраженията
на ответника, че ищецът не е предоставил стоките и че във връзка с издадените
фактури е назначена данъчна проверка и е установено с акт на органите, че
сделките не са се осъществили останаха недоказани по делото. Към всяка една от
трите фактури са приети като доказателства подписани от двете страни
приемо-предавателни протоколи, което в изпълнение изискването на чл. 7, ал. 2
от договора и в същите липсва отбелязване, че стоката не е приемана. От
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза безспорно се доказа, че фактурите са
намерили отражение в счетоводствата и на двете дружества, което обстоятелство
напълно кореспондира с писмото-потвърждение, подписано от управителя на
дружеството-ответник и гл. счетоводител относно дължимите суми от „Т.“ ЕООД към
„Б.0.“ ЕООД. Не се доказа и твърдението на ответника за извършена ревизия на
ищеца по отношение процесните доставки, която да е установила нередности, като
показанията на св. Ч. са точно в обратен смисъл – че проверката не е установила
нарушения, което напълно кореспондира и със събраната от вещото лице информация
от НАП. Ответникът
не ангажира доказателства да е заплатил дължимите суми по процесните фактури,
възлизащи в общ размер на 215 081,49 лева.
С оглед изложените съображения, приетите писмени
доказателства, изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и
показанията на св. Ч., съдът намира за доказано, че ищецът е доставил, а
ответникът е приел стоките, подробно описани в процесните три броя фактури,
поради което за „Т.“ ЕООД е възникнало задължение да заплати цената. Това прави
предявеният иск за главница изцяло основателен и следва да се уважи за пълния
предявен размер от 215 081,49 лева.
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати в срока по чл. 6, ал. 3 цената на
доставените стоки, поради което е
изпаднал в забава. Изчислената законна лихва за забава от вещото лице е за
период с начална дата 06.01.2020 г., както е поставена задачата от ищеца, а не
от 07.01.2020 г., както се претендира в диспозитива, и е в по-висок размер от
претендирания. При съобразяване заявения петитум, изпадането на ответника в забава,
искът е основателен за пълния предявен размер и период от 13 203,61 лева,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 9 481,40 лева, от които 9 131,40
лева за държавна такса и 350 лева за депозит за вещо лице, които ще се възложат
в тежест на ответника. По делото не са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда на
ищеца, а искането включено в списъка за разноски за присъждане на 20 000
лева гаранция за обезпечение на иска, не се присъжда като разноски, а подлежи
на връщане по реда на чл. 402 и сл. ГПК.
На основание чл.
127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ „Т.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, пл. *******, да заплати на „Б.0.“
ЕООД, с ЕИК:*******, с адрес: ***, Пазар за живи животни, местност Х., сума
в размер на 215 081,49 лева /двеста и петнадесет хиляди и
осемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща дължима цена за
доставени стоки по следните фактури: фактура № **********/07.12.2019 г. на
стойност 63 665,89 лева с ДДС, фактура № **********/07.12.2019 г. на
стойност 75 845,80 лева с ДДС и фактура № **********/07.12.2019 г. на
стойност 75 569,80 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на исковата молба 14.08.2020
г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер
на 13 203,61 лева /тринадесет хиляди двеста и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на горепосочената сума за главница за периода от 07.01.2020 г. до
14.08.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с
адрес: ***, пл. *******, да заплати на „Б.0.“ ЕООД, с ЕИК:*******, с
адрес: ***, Пазар за живи животни, местност Х., сума в размер на 9 481,40
лева /девет
хиляди четиристотин осемдесет и един лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: