Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 22.10.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8039 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.04.2018г., гр.д.75802/17г., СРС, 33 с-в
се осъжда С.О.да заплати на С.В.Р. сумата 6 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от преживени болки и страдания, причинени от паднало върху
нея дърво, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2017г., на С.А.Ф., чрез неговия законен представител и
майка С.В.Р., сумата 4 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и страдания, причинени
от същия инцидент, на който той е бил пряк свидетел, ведно със законна лихва,
считано от 03.08.2017г, както и на двамата ищци сумата 2 100 лв. – разноски, а по сметка на СРС сумата
400 лв. - държавна такса.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете С.О.. Счита, че липсва изцяло противоправно поведение на служители
при С.О.. Инцидентът е предизвикан от случайно непредвидимо събитие, каквото е
падането на клон от дърво. Неправилно не са кредитирани показанията на двамата
свидетели на ответника, че дървото е било здраво и зелено. Не е съобразено, че
свидетелят на ищците не си спомня за състоянието на дървото. Не се доказва
механизмът на уврежданията и причинната връзка. Обезщетенията са завишени и
необосновано определени по размер. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемите – ищцата С.В.Р. и ищецът С.А.Ф., чрез неговия законен представител и майка
С.В.Р., оспорват жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като
обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.49 вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Според показанията на свидетеля А.Ф., съпруг на ищцата
С.В.Р. и баща на ищеца С.А.Ф., основани на непосредствените му впечатления, на
03.08.2017г. около 19 часа в централната част на парк „Борисова градина“, пада
клон от дърво върху ищцата, докато синът им – ищецът играе в близост.
Инцидентът настъпва като
пряка и непосредствена последица от обективираното в действителността
противоправно поведение във вид на бездействие на служители при ответника С.О..
Изразява се в неупражнен надзор по поддръжане и обезопасяване на дърветата
в общинските озеленени площи. Допуснато е неизпълнение на задълженията им по Наредба за изграждане и опазване на зелената система
на територията на Столичната община, в сила от 11.10.2007г. Конкретно, нарушени
са изискванията на чл.4 от Наредбата, кметът на СО да ръководи и координира цялостната
дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на СО; на
чл.44, ал.1 от Наредбата, по изключение да
се премахва растителност при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и
дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението,
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура; на чл.45, ал.1 от
Наредбата, кметът да издаде писмено разрешение за преместване, премахване или
кастрене на дървесна и храстова растителност; както и на чл.42 от Наредбата,
всички собственици да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали
дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на
гражданите и да ги премахват своевременно и за своя сметка. Не са спазени
изискванията на Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и
декоративната растителност, в частта на чл.15,
предвиждащ картотекиране на дървета, съставяне на оценка за състоянието им
и паспорт и на чл.14, според който предприятията по озеленяване трябва да извършват
периодично поддържане и оформяне на дървесните корони.
В
този смисъл, сред нормативно регламентираните задължения на общината попада
съблюдаването на състоянието и съответната поддръжка на дърветата в парковата
площ, с цел осигуряване безопасността на гражданите. Свидетелите Васева и
Данчев не установяват действителното състояние на дървото, включително падналия
клон по време на инцидента, а лично визуално възприетото единствено от външна
страна здраво и зелено дърво, далече след увреждането, без да разполагат с
квалификация за оценяване на дървета и при липса на преки впечатления от вида
на падналия клон. Обстоятелството, че свидетелят А.Ф. не си спомня за състоянието
на клона, не налага различен извод, след като в тежест на ответника е да
установи изпълнение на нормативните си задължения, каквото успешно доказване не
е проведено. Ако същите правомощия бяха реално упражнени, дървото беше напълно здраво
и обезопасено, като всички негови потенциално опасни клони бяха своевременно
премахнати, не би настъпил вредоносният резултат. Затова увреждането е пряка и
непосредствена, а не случайна последица от противоправното бездействие по
смисъла на чл.51, ал.1 ЗЗД, състоящо се в недостатъчно положена дължима грижа
за обезопасяване на дърветата и гарантиране сигурността на гражданите. В това се състои причинно-следствената
връзка между противоправното деяние и настъпилите неимуществени вреди.
Според медицинската документация и съдебно-медицинската
експертиза, съществува връзка между нанесения на ищцата удар от клона и претърпените
травми. Същите се изразяват в контузия, навяхване и разтягане на свързващия апарат от шийния отдел на
гръбначния стълб и горната част на гръдния отдел, за което носи обездвижваща
яка, търпи изразени болки и има силно ограничени движения. Претърпява травми на
ляв раменен пояс и става, мишница и предмишница, свързани с кръвонасядания и
охлузвания. Интензитетът на болките и страданията е значителен. Понася посттравматично
стресово разстройство, наложило медикаментозно лечение и продължителна
психотерапия.
Според двете експертни психологически консултации,
преживеният от ищеца емоционален стрес, в резултат от непосредствено възприетия
от него инцидент с майка му, е в пряка причинна връзка с развитото от детето
адаптационно разстройство, изискващо медикаментозно и психотерапевтично лечение.
Свидетелката Ц., като съсед на двамата ищци има
наблюдения, че след инцидента ищцата е притеснена, детето започва да мига и издава
звуци, двамата ищци не посещават парк в продължение на месец и половина, а
поведението им е ненормално в сравнение с по-рано.
С оглед вида, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, съдът по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за
ищцата и в размер на 4 000 лв. за ищеца.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция, въззиваемата С.Р.
установява разноски от 1 000 лв. – платено в брой възнаграждение за адв. П.Х..
Въззиваемият С.Ф., чрез неговия законен
представител и майка, каквато е същата въззиваема, установява разноски от 900 лв. – платено в брой
възнаграждение за адв. Роза Митова. Основателно е своевременно релевираното
възражение за прекомерност на възнагражденията. Предвид ниската степен на
фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, същите
следва да се намалят до нормативния минимум съответно от 630 лв. по чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/2004г. МРАВ и от 510 лв. по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.04.2018г., гр.д.75802/17г., СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул. „********** да заплати на С.В.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 630 лв. – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул. „******** да заплати на С.А.Ф.,
ЕГН ********** чрез неговия законен представител и майка С.В.Р., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** сумата 510 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.