Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр.
Велико Търново, 28.07.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
При
секретаря С.А. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 248/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига
(ЗУАВ).
Същото е
образувано по жалба от „ЛАЙТС“ ООД, гр. ***, чрез *** М.Е. от САК против Предписание №
144/28.02.2023г. на главен инспектор и инспектор към ОБДХ – Велико Търново,
потвърдено с отговор изх. № 365/29.03.2023г. на Директор на Областна дирекция
по безопасност на храните Велико Търново.
Жалбоподателят
оспорва предписанието като незаконосъобразно поради неспазване на установената
форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че липсват мотиви,
тъй като не става ясно какво точно е основанието за съставянето на предписанието.
Не е налице извършено
нарушение нито на европейското, нито на националното законодателство. Не са
посочени конкретни разпоредби, които да са нарушени, не е налице извършено
нарушение по чл. 54а от ЗЗ. По отношение на предписанието за етикетиране
отбелязва, че същият не предлага стоката под свое търговско наименование, не е
вносител на същата, поради което не отговаря за нейното етикетиране. От
фактическа страна с жалбата се поддържа, че не са констатирани нарушения.
Отделно твърди, че липсва пълна правна квалификация, без да са конкретизирани разпоредби
от наредби и Регламенти, а това препятства пълноценното упражняване на правото
на защита на лицето. На следващо място, жалбоподателят възразява, че предписанието
не препраща към констативен протокол от проверка. За оспорващия остава неясно вменява
ли му се извършване на нарушение. Иска се отмяна на предписанието.
Ответникът
– главен
инспектор и инспектор към ОБДХ – Велико Търново, чрез *** Е.Н., оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Изложените
в нея обстоятелства не кореспондират с реалната обстановка, с представените и
приети по делото писмени доказателства. Предписание № 144/28.02.2023 година отговаря
на всички изисквания за издаването на същото, което се подкрепи и от
представената и приета по делото преписка на РЗИ-Велико Търново. Изложените в
предписанието обстоятелства били потвърдени и уточнени от издателя на същото,
поради което моли да се потвърди издаденото предписание като правилно,
законосъобразно и мотивирано и оставите жалбата без уважение като неоснователна
и недоказана по основание. Претендира направените разноски.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и
събрани в хода на съдебното дирене доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:
По делото е безспорно, че жалбоподателят извършва търговска дейност в
стопанисван от него обект – склад за търговия на едро с храни, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. Никола Габровски № 79, Западна промишлена зона.
На 24.02.2023г. служители на Отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ –
Велико Търново в склада за търговия на едро с храни е установено наличие на
предлагане/продажба на едро на 4 бр. Whip
Carbon НЕУТРАЛЕН, добавка в храна N2О Е-942,
за хранителната промишленост, произведен в Европейския съюз, вносител Шиша
Нейшън ЕООД, гр. София, Whip Carbon НЕУТРАЛЕН,
бар код 52220011003004, в опаковка от стомана и основа – пластмаса, снабдена с
дюза, с червен цвят, с обем 2200мл., нето 2880г.
В предписанието е посочено, че Whip Carbon НЕУТРАЛЕН, добавка в храна N2О Е-942, с вносител Шиша Нейшън ЕООД, гр. София не
може да се предлага за продажба като добавка в храна в търговската мрежа до
краен потребител, а само на обекти за производство на хранителната
промишленост, съгласно чл. 54а от Закона за здравето. Освен гореизложеното с
процесното предписание е предписано етикетът на продукта да се етикетира като
Добавка в храна, а не като Хранителна добавка, съгласно горепосочено Европейско
и национално законодателство. Изпълнението на предписанието е възложено на
управителя И.П., в срок до 10.03.2023г.
Видно от фактура № *********/08.02.2023г. „ВИ ЕС ТРЕЙД БГ“ ООД е закупило
3 бр. бутилка CARBON 1000мл
от доставчик „ЛАЙТС“ ООД гр. Велико Търново. Представени по делото са
Сертификати за съответствие с номер на сертификата 11/2022 на течен азотен
оксид N2О за
храна на Регламент (ЕС) № 231/2012 за определяне на спецификации на добавките
за храна.
Предписанието е връчено на упълномощен представител на дружеството при
съставянето му на 01.03.2023 г., като недоволен от него той го е оспорил директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново. Последният с
отговор изх. № 365/29.03.2023г. не е уважил същата, като е потвърдил
предписанието, връчено с известие за доставяне на 31.03.2023г. жалбата е
депозирана с пощенски плик с клеймо от 12.04.2023г.
В хода на същото като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната
преписка, постъпила с писмо вх. № 2019/24.04.2023 г. по делото от ОДБХ – Велико
Търново; Фактура № **********/16.05.2023 година, видно от която процесният
продукт е реализиран на фирма „Хип Фючър“; Протокол от извършена проверка на
13.02.2023 г., с приложен касов бон от 12.02.2023 г.; Протокол за връчване на
предписание с изх. №311-03-3/22.02.2023 г. на 28.02.2023 г.; Предписание с изх.
№ЗП-03-3/22.02.2023 г. на РЗИ - Велико Търново; Протокол от извършена проверка
на 10.03.2023 г. предписание с изх. №311-03-3/22.02.2023 г.; Писмо с изх.
№06-10/15.02.2023 г. на директора на РЗИ - Велико Търново; Писмо с изх.
№25-39-1 /24.02.2023 г. на директора на РЗИ - Велико Търново; Писмо с изх.
№240/01.03.2023 г. на директора на БАБХ-Велико Търново; Писмо с вх.
№25-39/14.02.2023 г. от В. М. че в, търговец; Информационен лист за
безопасност, дата на редакцията: 23/05/2018, версия:2.0 на райски газ
(втечнен), издаден от „МЕСЕР БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. София, *** ЗА; Фактура
№*********/08.02.2023 г. за закупени 3 бр. бутилка CARBON 1000 мл
от доставчик „ЛАЙТС" ООД гр. Велико Търново, ул. „Н. Габровски" №79;
Сертификати за съответствие с номер на сертификата: 11 /2022 на течен азотен
оксид N20 за храна на Регламент (ЕС) №231/2012
за определяне на спецификации на добавките за храна.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна,
засегната от правния ефект на оспореното предписание.
По същество жалбата е основателна, тъй като оспореното предписание е
валидно, но незаконосъобразно.
Съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по
следните мотиви:
Според разпоредбата на член 3, §3 от Регламент (EС) 2017/625 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния
контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира
прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата
относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето
на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти
(ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) №
1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския
парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и
директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на
Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО,
90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение
92/438/EИО на Съвета (Регламента) „компетентни органи“ за целите на този акт на
общностното право са а) централните органи на държавата членка, които отговарят
за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в
съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2;
б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно –
съответните органи на трета държава.
Първата част от тази дефинитивна норма определя като компетентни органи
по официалния контрол във връзка с чл. 1, §2 от него централните органи
съобразно законодателството на съответната държава – членка, които са отговорни
за организацията на такъв контрол. Втората хипотеза касае посочването на всеки
друг орган, който е натоварен чрез правилата на съответната държава членка със
същата отговорност, като тази на органите по горния параграф. Съответно според
разпоредбата на чл. 3, §5 от Регламента „орган с делегирани правомощия“
означава отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали
някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с
другите официални дейности. По отношение на компетентността на органа, издаващ
властническо разпореждане като процесното, „съответното ведомство“ по смисъла
на чл. 7 от Закона и предвид предмета на разпореждането би следвало да е
ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните – чл. 7, ал. 1,
т. 4 от ЗУАВ. Това би означавало, че компетентен да издаде разпореждането с
оглед прилагането на чл. 1, §2, буква „а“ от Регламента е изпълнителният
директор на БАБХ. Същевременно, обаче според разпоредбата на чл. 4, §1 от
Регламента „За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1,
параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или
компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или
извършване на официален контрол и други официални дейности, а според §2 за една
и съща област дадена държава членка може да предоставя отговорността за
организиране или извършване на официален контрол или други официални дейности
на повече от един компетентен орган на национално, регионално или местно
равнище. Съгласно чл. 109,
т. 1 от Закона за храните Българската агенция по безопасност на храните
осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство,
преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални,
изворни и трапезни води. Общностното право дава възможност на държавите
членки да определят повече от един компетентен орган на централно и/или местно
ниво, който да организира, респ. да извършва контрола и прилага правомощията по
чл. 1, §2 от Регламента. Вероятно затова
и в нормата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ е предвидено, че мерките по чл. 24, ал. 1
се прилагат с предписание
на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138,
параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д"
от Регламент (EС) 2017/625. Лицата, издали оспореното предписание заемат
длъжност инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Велико Търново,
поради което разполагат с правомощията да осъществяват официален контрол по
реда на ЗУАВ и Регламента. Следователно обжалваният административен акт не е
нищожен поради липса на материална компетентност на издателя му.
Съдът намира, че предписанието е формално незаконосъобразно по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК, постановено е при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила по чл. 146, т. 3 от АПК, което е довело и
до негова материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона.
Процесното предписание е властнически акт, чрез който се предписва на
засегнатото лице заради извършено нарушение и/или заради предотвратяването на
такова нарушение. Предвид тази характеристика на разпореждането, съобразими са
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че изискването, установено
в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не е спазено за процесното
разпореждане, макар и последното да представлява утвърден със Заповед №РД
11-1696/24.07.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ типизиран и клиширан образец.
В нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗУАВ е предвидено, че мерките по чл. 24, ал. 1
се прилагат с предписание
на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138,
параграф 2, букви "а", "б", "в" и "д"
от Регламент (EС) 2017/625. Параграф 2 гласи, че когато предприемат
действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи
вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на
правилата, посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се ограничава до посочени
точки чл. 138, параграф 2, вкл. букви "а", "б",
"в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625. Няма
посочване в процесния акт за коя конкретно
от тези чл. 138, параграф 2, вкл. букви "а", "б",
"в" и "д" от Регламент (EС) 2017/625 се касае
процесния случай. След като процесното предписание по чл. 138, §2,
от Регламента, то следва в обстоятелствената му част да се посочат фактическите
обстоятелства, които представляват неспазването на конкретни разпоредби, което
неспазване всъщност представлява несъответствието, което нормата на чл. 138,
§2, буква „и“ във връзка с §1 от Регламента има предвид.
От фактическа страна в случая е посочено, че Whip Carbon НЕУТРАЛЕН, добавка в храна N2О Е-942, с вносител Шиша Нейшън ЕООД, гр. София не
може да се предлага за продажба като добавка в храна в търговската мрежа до
краен потребител, а само на обекти за производство на хранителната
промишленост, съгласно чл. 54а от Закона за здравето. Разпоредбата
на чл. 54а от Закона за
здравето (нов – ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.) съдържа четири
точки, като липсва означение в случая коя от всички тях се визира от органа. Законът
забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него,
включително и онлайн: 1. на лица под 18 години; 2. на територията на детските
градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; 3. на спортни
прояви, организирани за деца и ученици; 4. на обществени мероприятия,
организирани за деца и ученици; 5. в закритите обществени места, с изключение
продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост. Нито една
от посочените хипотези не е описана в акта от фактическа страна, нито е
посочена.
В случая не е извършено нарушение на чл. 54а от Закона за здравето, тъй
като проверяваният обект е склад за търговия на едро с храни, т. е контрагенти,
които не са крайни потребители. Видно от представената по делото фактура №
*********/08.02.2023г. (л. 89 от делото) „ЛАЙТС“ ООД гр. Велико Търново е
продало на „ВИ ЕС ТРЕЙД БГ“ ООД 3 бр. бутилка CARBON 1000мл, а не на физически лица, още по-малко такива под 18г. Това е
видно и от фактура № **********/16.05.2023г. (л. 67 от делото), издадена
след процесното предписание, по която
„ЛАЙТС“ ООД гр. Велико Търново е доставчик на „ХИП ФЮЧЪР“ ООД на капсули QUICK WHIP. Ако се касае за превантивно предупреждение за
спазване на нормативно установената забрана за продажба на диазотен оксид
(райски газ) на лица под 18г., то не става ясно защо срокът за изпълнение на
предписанието е до 10.03.2023г., а не постоянен такъв, считано от датата на
връчване на предписанието.
Нещо повече, предписанието не препраща към протоколи за извършена проверка
на 13.02.2023 г. и 10.03.2023г., нито към Предписание с изх. №
ЗП-03-3/22.02.2023г. на РЗИ – Велико Търново. Същите са приобщени едва в
съдебната фаза на оспорването. Те касаят извършена проверка на магазин Нон-стоп
в гр. Горна Оряховица, стопанисван от „ВИ ЕС ТРЕЙД БГ“ ООД. Това допълнително
внася още по-голяма неяснота за констатациите на органа и създава объркване кои
са възприетите от него фактически основания за издаване на акта, за доказването
на които тежестта лежи върху него и това е недвусмислено указано от съда още с
Определението от 05.05.2023 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
По отношение на етикетирането, едва с диспозитива на процесното
предписание е предписано етикетът на продукта да се етикетира като Добавка в
храна, а не като Хранителна добавка, съгласно горепосочено Европейско и
национално законодателство, без във фактическата част на предписанието да има
посочени обстоятелства за нарушения при етикетирането на продукта. От така
посоченото Европейско и национално законодателство съществуват само заглавни
наименования, без нито една конкретна нормативна разпоредба от тях. По
отношение на етикетирането, дружеството се явява прекупвач, а не предлага
стоката под свое търговско наименование, нито е вносител на стоката, при което
не отговаря за нейното етикетиране съгласно чл. 8, пар. 1 от Регламент №
1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
Всъщност липсата на конкретно и еднозначно посочени обстоятелства,
наличието на които следва да обуслови прилагането на точно разписана от закона
(Регламента) последица, е израз на формална незаконосъобразност на
административния акт, тъй като става въпрос за непълен и неясен предмет, който
при спор за законосъобразността на този административен акт се трансформира в
предмет на доказване. В случая процесното предписание не препраща изобщо към
друг документ или друг акт, който да съдържа релевантни обстоятелства, които да
очертават в пълнота и да изясняват предмета на спора. Вмененото от съда
задължение ответникът да представи пълната преписка, включително с конкретно
изброяване на относими и значими за спора документи, не води до изясняване на
предмета на административния акт, тъй като в предписанието, на първо място не е
направено позоваване на протоколи от проверки и на второ място не касаят
проверка при адресата на предписанието „ЛАЙТС“ ООД, а друг търговец „ВИ ЕС
ТРЕЙД БГ“ ООД, като не се твърди „ЛАЙТС“ ООД да е осъществило някакво нарушение.
При това положение, не само че не са изложени ясни и непротиворечиви
твърдения за допуснатото нарушение, но и не е посочена точна и конкретна правна
норма, от която произтича нарушеното правило, респ. неизпълненото задължение.
Правната квалификация на нарушението и посочването на нарушената правна норма в
случая не представлява посочване на материалноправното основание, въз основа на
което се проявяват разпоредените чрез акта правни последици, а е част от
обстоятелствата, които следва да бъдат налични, за да могат да бъда разпоредени
тези последици. От съдържанието на жалбата с категоричност се разбира, че
жалбоподателят не е наясно въз основа на какви обстоятелства е издаден този
акт. Изложеното води до немотивираност на акта. С това се накърнява както
възможността на адресата да разбере какво нарушение му е вменено да е извършил
и да се защити адекватно срещу него, така и възможността на съда да установи
действително ли нормативната уредба регламентира изисквания, които не са
спазени. От цитираното национално законодателство конкретна разпоредба е само
чл. 54а от ЗЗ, но без посочване коя от т. 1 - т. 5 се визира. По отношение на
всички останали посочени нормативни актове е налице само изписване на
заглавията им, без конкретна норма от тях. Това важи за Наредба № 4 от 2015г.
за изискванията към използване на добавки в храните на МЗ, Регламент (ЕС) №
1333/2008 относно добавките в храните, Регламент (ЕС) № 1129/2011 за изменение
на Приложение II към Регламент (ЕС) № 1333/2008, Регламент (ЕС) № 231/2012 за
определяне на спецификации на добавките в храните, включени в списъците в
приложения II и III към Регламент (ЕС) № 1333/2008г. Вписаните в акта факти не
са в кореспонденция с конкретно посочено правното основание.
От всичко изложено, несъмнен е изводът, че компетентният орган не е
предприел необходимите действия по чл. 138, §2 от Регламента, вр. чл. 24, ал. 1
от ЗУАВ с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се
установи отговорността на оператора; и не е приложил подходящи мерки с цел да
се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще
предотврати повторната поява на такова несъответствие. Когато вземат решение
какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид естеството на
несъответствието и данните за предишни периоди относно операторите във връзка с
осигуряването на съответствие. Тоест, Регламентът предоставя правна възможност
за административния орган, който оперативно самостоятелно може да прецени
приложението на мерките по чл. 138, §2 от Регламента. Целесъобразността на
продължителността на срока на предписанието действително е в рамките на
дискреционната власт на прилагащия мярката орган, но поставянето на срок за
действието на забраната за продажба до 10.03.2023г. като добавка в храна в
търговската мрежа до краен потребител е незаконосъобразно, тъй като забраната
следва да е със срок постоянен, защото е перманентно валидна. Действията в
условията на дискреция не са безконтролни. Ето защо органът е длъжен не само
аргументирано да посочи срок, но и мотивирано прецени същността на
констатираните несъответствия по начин, по който на търговеца да стане ясно
какви коригиращи действия следва да предприеме за отстраняване на тези
несъответствия. Такива мотиви липсват в обжалваното разпореждане. Липсата и
непълнотата на изложените в акта мотиви затрудняват извършването на преценка
дали правото на оперативна самостоятелност е упражнено в предоставените
граници.
Извън изложените съображения и независимо от тях, следва да се посочи,
че в случая в хода на административното производство следва да е доказана
липсата на съответствие, което се изисква според хипотезиса на чл. 1, §2 от
Регламента, според който предмет на контрола е съответствието с правила на
общностно или национално равнище в областите, които са изчерпателно посочени в
посочената точка, като едната от тези области касае въпросите, свързани с
храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи
на производството, преработката и разпространението им. Следователно,
посоченото разпореждане следва да е функция от контрол за спазване от страна на
съответен оператор на обвързващо го правило (национално или общностно), което
да урежда въпрос по безопасността на храните на някой от етапите, посочени в
разпоредбата на чл. 1, §2, буква „а“ от Регламента. Иначе казано, предвид
параметрите на разпореждането, които сочат на прилагане на ПАМ, издаването му
следва да е функция на неспазване на задължение на адресата му, каквото в
случая не се доказа.
При това положение и предвид всичко изложено, съдът намира, че предписанието
не е съответно на целта, която преследва законът с постановяването на актове от
този вид, което по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК също е основание за отмяна. Нарушен
и принципът на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 4 от АПК. Според този
основен принцип административните органи упражняват правомощията си
добросъвестно и справедливо, административният акт не може да засяга права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
издава, като следва да се избере възможността, която е най-благоприятна за държавата
и обществото. В обществен интерес е забраната за продажба до краен потребител
да е постоянна. Органът демонстрира диаметрално различно поведение, като предписва
забрана за продажба до краен потребител със срок до 10.03.2023г. По този начин
е нарушен и принципът за правна сигурност и предвидимост.
Накрая, за да се приложи процесната принудителна мярка, компетентните
органи следва по безспорен начин да констатират извършеното от проверяваното
дружество нарушение, като последното следва да бъде обстоятелствено описано и
да му бъде дадена съответната правна квалификация. Процесното разпореждане е
съставено в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От една
страна, липсва излагане на конкретни фактически обстоятелства за нарушения от
страна на „ЛАЙТС“ ООД, които впоследствие да бъдат проверени от съда, което е
равнозначно на липса на мотиви и е самостоятелно основание за отмяна на
административния акт като незаконосъобразен. От друга страна, административният
орган не е индивидуализирал възприетото от него нарушение/несъответствие с
посочване на точна и конкретна правна норма. Последното, освен че е порок във
формата на административния акт, е довело и до ограничаване на правото на
защита на дружеството, на което е вменено съответното нарушение, т.к. е било
лишено от възможността в пълнота да организира защитата си.
По изложените мотиви оспореното предписание следва да бъде отменено. От
страна на жалбоподателя не е направено искане за разноски на основание чл. чл. 143, ал.
1 от АПК, а това на ответника не следва следва да бъде уважавано.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ЛАЙТС“ ООД, гр. ***, чрез *** М.Е. от САК против Предписание №
144/28.02.2023г. на главен инспектор и инспектор към ОБДХ – Велико Търново,
потвърдено с отговор изх. № 365/29.03.2023г. на Директор на Областна дирекция
по безопасност на храните Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението ДА СЕ СЪОБЩИ на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: