Р Е Ш Е Н И Е
№ 1160
гр. Пловдив, 08 юни 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 722 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Полидей-2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Карлово, Пловдивска област, 4300, ул. „***“ № 8,
представлявана от управителя Н.Х.В., чрез адвокат М.
против Решение № 260065/08.12.2020 год., постановено по АНД № 194/2020 год., по
описа на Районен съд - Карлово, I- ви н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 17/11.03.2020 г. на Директора на
РИОСВ гр. Пловдив, с което на касатора е наложена имуществена санкция на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона
за водите в размер на 2000 лв., за нарушение на горепосочените разпоредби.
Касаторът в подадената касационна
жалба моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен,
като счита, че той е издаден в нарушение
на материалноправните предпоставки и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Имало разминаване между АУАН, който бил изпратен
за подпис на касатора и този който бил приложен по административната преписка.
Навеждат се доводи, че пречиствателно съоръжение-
сепаратор за нефтопродукти за пречистване на формиращия се поток отпадъчни води
от новата част на площадката е бил изграден от касатора. Твърди, че са
налице всички признаци за маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. А ЗАНН. По тези съображения предлага да се
отмени съдебното решение и респективно, да се отмени и атакувания
административен акт, като на негово място бъде постановено друго, с което да се
отменено наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
инспекция по околната среда и водите - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,
взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Полидей-2“ ООД против Наказателно постановление № 17/ 11.03.2020 г. на Директора на РИОСВ гр. Пловдив, с
което на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл.200 ал.1
т.2 вр. чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите в размер на 2000 лв., за
нарушение на горепосочените разпоредби.
Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че при
извършената на 07.11.2019 г. проверка по Плана за контролна дейност на РИОСВ-
Пловдив в мандра за преработка на мляко и млечни продукти в с. Домлян, общ.
Карлово, стопанисвана от „Полидей-2“ ООД гр. Карлово, дружеството -касатор като
притежател на разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 33140242/16.07.2018 г., не
изпълнило, съдържащото се условие в т.4 от частта „Други условия, съобразно
спецификата на обекта“ на разрешителното, а именно- „да се изгради предвиденото
пречиствателно съоръжение- сепаратор за нефтопродукти за пречистване на
формиращия се поток отпадъчни води от новата част на площадката в срок до 6
/шест/ месеца от датата на влизане в сила на разрешителното. Разрешението е
влязло в сила на 16.08.2018 г., т.е. срокът за изграждане на посоченото по-горе
пречиствателно съоръжение е до 16.02.2019 г.
Решението е неправилно.
Видно от разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води № 33140242/16.07.2018 г., издадено на Полидей – 2 ООД в т. 4
от частта „Други условия, съобразно спецификата на обекта“ е предвидено, че
следва „да се изгради предвиденото пречиствателно съоръжение- сепаратор за
нефтопродукти за пречистване на формиращия се поток отпадъчни води от новата
част на площадката в срок до 6 /шест/ месеца от датата на влизане в сила на
разрешителното. Разрешението е влязло в сила на 16.08.2018 г. Следователно
срокът за изграждане на посоченото по-горе пречиствателно съоръжение е бил до
16.02.2019 г.
В случая, като доказателства
по делото пред въззивния съд са приети писмени доказателства, от които се
установява, че на 03.12.2019 г./ преди издаването на АУАН и НП/ касаторът е
сезирал Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с искане за изменение на
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 33140242/16.07.2018 г. Поради това с Решение №
РР-3777/06.04.2020 г. в т. 2 е предвидено, че т. 4 от частта „Други условия, съобразно
спецификата на обекта“, посочена в разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
33140242/16.07.2018 г. придобива следното съдържание: „да се изгради
предвиденото пречиствателно съоръжение- сепаратор за нефтопродукти за пречистване
на формиращия се поток отпадъчни води от новата част на площадката в срок до
31.08.2020 г.
Според разпоредбата на чл. 48, ал. 1,
т. 11 от ЗВ,
водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на този закон
и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 200, ал. 1, т. 2 –
имуществена санкция от 2000 лв. до 10 000 лв. за юридическото лице, което
ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното. Правната
норма на чл. 38, ал. 2 т. 2 от Наредба № 2/08.06.2011
г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във
водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, по смисъла на чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ, са ползване
на водни обекти в отклонение от предвидените условия в разрешителното се
счита заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия
в издаденото разрешително за заустване.
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че на дружеството касатор неправилно е била наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11
ЗВ, който предвижда, че на титуляри на разрешителни, имат задължение да
изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон
и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. От събраните пред въззивната
инстанция доказателства безспорно се установява, че задължението на касаторът
за изграждане на пречиствателно съоръжение- сепаратор
за нефтопродукти за пречистване на формиращия се поток отпадъчни води от новата
част на площадката е било удължено със срок до 31.08.2020 г. Поради това
настоящият съдебен състав приема, че неизграждането на съоръжение към датата на
проверката – 07.11.2019 г. не представлява административно нарушение, тъй като
от обективна страна не е осъществен фактическия състав на чл. 48, ал. 1, т. 11
ЗВ.
Следователно липсва съставомерност
на вмененото на касатора
нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, за което му е наложена имуществена
санкция по чл. 200, ал.1, т. 2 ЗВ.
По изложените
съображения, съдът счита че наказателното постановление е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Ето защо, като потвърждава процесното НП, районният съд постановява
решението си при неправилно прилагане на закона. Следователно, решението на
районния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него
да бъде постановено друго такова, по същество.
Предвид очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на разноски в полза на касатора е основателно и такива
следва да му бъдат присъдени до размерите, в които са доказано направени, а
именно 720 лева за производството пред районния съд и 600 лева за касационната
инстанция или общо 1320 лева.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, ХХ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260065 от 08.12.2020 г.,
постановено по АНД № 194/2020 г. по описа на Районен съд Карлово, I- ви н.с., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 17/11.03.2020 г. на Директора на РИОСВ - Пловдив, с което
на „Полидей-2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Карлово, Пловдивска област, 4300, ул. „***“ № 8, представлявана от
управителя Н.Х.В. е наложена имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите в размер на 2000
лв., за нарушение на горепосочените разпоредби.
ОСЪЖДА Регионална
инспекция по околната среда и водите - Пловдив, да заплати на „Полидей-2“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, Пловдивска
област, 4300, ул. „***“ № 8, представлявана от управителя Н.Х.В., сумата от 1320 лева (хиляда триста и
двадесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1.
/П/
2. /П/