№ 31613
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20231110127708 по описа за 2023 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове –
допустими, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад по делото:
1. Предявени са от „С...“ ЕООД срещу Н. Р., установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 500,00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на
квалификация от 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 31,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2023 г. до
04.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 06.04.2023 г. по ч.гр.д. 4305/2023 г. по описа на РС Варна, 52-ри състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор № * г., по
силата на който ответницата била назначена на длъжност „ресторантски работник“ в
ресторант „Д...“ с адрес гр. Варна, бул. „В*“ и ул. „Отец Паисий“. Сочи, че между страните е
подписан Договор за повишаване на квалификацията от 26.03.2021 г., по силата на който
ответницата се задължила да не прекратява трудовото си правоотношение по време на
обучението и 18 месеца след неговото завършване, като в случай че прекрати едностранно
правоотношението преди изтичане на посочените срокове, страните приемали, че е налице
1
пълно неизпълнение на договора, поради което и служителят дължал неустойка в размер на
1 500 лева. Твърди, че на ответницата са проведените два курса, успешно завършени на
15.05.2021 г. и 25.09.2021 г. Сочи, че с молба с изх. № 7686/09.12.2022 г. ответницата
уведомила ищеца, че считано от 09.12.2022 г. прекратява едностранно трудовото си
правоотношение. С оглед изложеното ищецът издал заповед № 8100/09.12.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 09.12.2022 г., която била получена
лично от ответницата на 15.12.2022 г. Излага, че до ответницата е изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която същата била поканена в 7-дневен срок от получаване на
поканата да заплати сумата. Пратката била върната с отбелязване „непотърсена“ на
19.01.2023 г. С оглед изложеното претендира мораторна лихва. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е бил сключен трудов договор, че работодателят й е предложил да сключат договор
за повишаване на квалификация, както и че на 09.12.2022 г. е подала молба за напускане на
основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ. Твърди, че към момента на подписване на двата договора е
била непълнолетна, поради което се ползвала със специална закрила по КТ. Излага, че
работодателят е длъжен да осигурява условия за повишаване на квалификация, което не
бивало да се обективира в отделен гражданскоправен договор. Аргументира, че е подала
молба за напускане, т.к. работата се отразявала неблагоприятно върху учебния й процес,
както и поради недобросъвестно отношение на работодателя й. Сочи, че за сключване на
договора за повишаване на квалификация не е получила разрешение от родител (каквото
счита, че е било необходимо, т.к. към момента на сключването му била непълнолетна).
Сочи, че й е проведен само единият курс, за което била получила удостоверение за
професионално обучение от 15.05.2021 г. Аргументира, че ищецът не е изпълнил основното
си задължение по договора – да проведе два курса, поради което счита, че същият не може
да претендира неустойка. Подробно излага, че претендирата неустойка се явява прекомерна
спрямо действителните разходи на работодателя. Прави възражение за унищожаемост на
договора за повишаване на квалификация, т.к. към момента на сключването му била
непълнолетна и липсвало съгласие на родителите й. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
По исковете:
Предявените искове са допустими.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест по иска с правно основание чл. чл. 234, ал. 3, т.
2 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е да докаже по делото пълно и главно 1) валидно сключен договор
за повишаване на квалификацията, в който е уговорено заплащането на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора на конкретни правни основания; 2) трудовото
правоотношение да е прекратено предсрочно по инициатива или по вина на работника или
служителя; 3) да е била уговорена неустойка като вид обезщетение за предсрочното
прекратяване на трудовия договор по инициатива или вина на работника или служителя.
2
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже плащане, в това число и възражението си за прекомерност на неустойката,
съизмеримо с действителните вреди, изразяващи се в разходи за обучението, както и
възражението за унищожаемост на договора за повишаване на квалификацията на
соченото основание.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест по акцесорния иск с правно основание чл.
86 е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнила точно и в срок задълженията си по
договора за обучение.
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните: че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № *
г., въз основа на който ответницата е изпълнявала длъжността „ресторантски работник“;
сключен между страните договор за повишаване на квалификацията от 26.03.2021 г.; че с
молба с изх. № 7686/09.12.2022 г. ответницата е уведомила ищеца, че считано от 09.12.2022
г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение; че ищецът е издал заповед №
8100/09.12.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 09.12.2022 г.,
която била получена лично от ответницата на 15.12.2022 г.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и ответника писмени документи следва да бъдат допуснати
като доказателства.
ПРИЕМА за разглеждане предявените искове.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д. 4305/2023 г. по описа на РС Варна, 52-ри
състав.
ДОПУСКА представените от ищеца и ответника документи като доказателства по
делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията, ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, като съдът им
УКАЗВА, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални
действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат
допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата,
3
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е вписан
новия му адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се считат за
редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, може да
използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има
трудно преодолима пречка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4