№ 26
гр. гр.Несебър, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20222150100531 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Бургас, ул. „Ген. В. Вазов” № 3, представлявано от инж. Ганчо Тенев, чрез
юрисконсулт Д. Златева против В. Е. А., гражданин на Руската Федерация,
роден на **********г. и А. Ю. А., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., двамата с адрес: гр. Обзор, местност „Ю.П.“, к-с „Й.Б.“,
жилищна сграда № 2, бл. В, ет. 0, ап. В003. Ищецът претендира да се признае
за установено, че ответните страни дължат сумата от 90.90лева,
представляваща сбор от главница в размер на 71.86лева и лихва в размер на
19.04лева, за доставена, отведена и пречистена вода за периода 21.06.2019г.
до 18.09.2019г., за което са били издадени фактури в периода 26.08.2019г. до
25.09.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответниците е налице валидно
правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че
ответниците са клиенти на дружеството и страна по облигационно
правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на апартамент, находящ се в гр. Обзор, местност „Ю.П.“, к-с
„Й.Б.“, жилищна сграда № 2, бл. В, ет. 0, ап. В003, с идентификатор №
53045.503.212.2.3. Заведена била партида с аб. № 735404. Ищецът счита, че
ответниците, като собственици на посочения апартамент, се явявали
„потребители” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВИК системи. Съдържанието на облигационните правоотношения между
страните се подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били
публично известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР.
Измерването на ползваната от ответниците вода ставало посредством
1
водомер, разположен в жилището им. Отчитането в процесния период
ставало посредством мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който
бил поставен до водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ
обекта. Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на
отчитане, в зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната –
„видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за
обекти, имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на
услугата да се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след
всяко отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени
съответните реквизити. Конкретно за ответниците в периода 26.08.2019г. до
25.09.2019г. са били издадени два броя фактури, които не са били заплатени в
срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на
71.86лева. Върху сумите по фактурите ответниците дължали и обезщетение
за забавено плащане в общ размер на 19.04лева за периода 26.09.2019г. до
16.05.2022г. - датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на главницата по делото.
Иска се постановяване на решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят посочените суми на дружеството. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответниците В.
Е. А., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г. и А. Ю. А.,
гражданка на Руската Федерация, родена на **********г., двамата с адрес: гр.
Обзор, местност „Ю.П.“, к-с „Й.Б.“, жилищна сграда № 2, бл. В, ет. 0, ап.
В003, депозират такъв чрез особения представител адв. Р. Н., АК гр. Бургас, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Индустриална” № 3, ет. 9, офис 905. Ответните страни
оспорват исковата молба, за което излагат съображения. Ищецът не бил
представил доказателства за валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение с ответниците. Изтъква се ненадлежно
отчитане на водомера и липса на валидни доказателства за количеството
потребена вода. Не били представени доказателства за връчване на фактурите
на ответниците и за изпращане на покана за доброволно изпълнение.
Претендира се за отхвърляне на исковете. Не се представят писмени
доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична писмена
молба юриск. Златева поддържа исковата молба, представя доказателства,
претендира се за уважаване на иска. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Р. Н., АК гр.
Бургас. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване
на решение, с което искът да бъде отхвърлен. Сочи се съдебна практика.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
2
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас и В. Е.
А., БУЛСТАТ: *********, гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г. и А. Ю. А., БУЛСТАТ: *********, гражданка на Руската
Федерация, родена на **********г., двамата с адрес: гр. Обзор, местност
„Ю.П.“, к-с „Й.Б.“, жилищна сграда № 2, бл. В, ет. 0, ап. В003 са се намирали
в облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги относно
водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. Обзор, местност „Ю.П.“, к-
с „Й.Б.“, жилищна сграда № 2, бл. В, ет. 0, ап. В003, с идентификатор №
53045.503.212.2.3, за който е била открита партида с аб. № 735404. По делото
е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 159,
том XVI, рег. № 16457, н. д. № 3083/ 19.11.2014г., от който е видно, че В. А. и
А. А. са станали собственици на посочения недвижим имот. От представената
по делото справка чрез отдалечен достъп по данни за имот, към датата на
предявяване на исковата молба, собствеността над имота не е била променена.
След придобиването на имота е подадено заявление за прехвърляне на
партида № 3- 7-67/ 07.12.2015г., подадено от пълномощник на собствениците
на имота В. и А. А.и. В имота на ответниците е поставен един водомер за
отчитане на потребената вода. От представените писмени доказателства се
вижда, че за процесния период, показанията на водомера са отчитани от
ищеца, за което е представена справка – извлечение, в която е записано, че
водомерът е видян от инкасатора на имота, както и са подадени данни от
собствениците на имота. След отчитане на показанията на водомера са
издадени и два броя фактури – фактура № **********/ 26.08.2019г. за сумата
от 59.88лева и фактура № **********/ 25.09.2019г. за сумата от 11.98лева.
Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода 21.06.2019г.
до 18.09.2019г. Вписаните във фактурите показания на потребената вода
отговарят на записаните в справката – извлечение. По делото не са
представени доказателства посочените суми да са били заплатени.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че В. А. и А. А. са абонати на дружеството ищец - „В. и К.” ЕАД, ЕИК
*********, гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, А.и са потребители на ВиК
услуги. Това си качество ответната страна е получила с придобиване правото
на собственост върху имота, а в последствие е подала и заявление за
прехвърляне на партида № 3- 7-67/ 07.12.2015г. Между страните няма
сключен изричен писмен договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8
от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия
на дружеството, които са одобрени от КЕВР и са публично известни.
Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на изразходваната вода става чрез
поставения в апартамента на ответниците водомер. Страните не спорят
относно това, че имотът е със сезонно ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т.
3 от ОУ отчитането е ставало два пъти годишно – в случая на 19.08.2019г. и
3
на 18.09.2019г. След отчитане на потребената вода, в изпълнение на
задълженията си , дружеството е издало посочените по- горе фактури за
ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За А.и е било налице задължение
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплатят в 30 – дневен срок задължението си в
размер на общо на 71.86лева. Ответната страна не е изпълнила това си
задължение. Съгласно чл. 44 от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и
законната лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата
от 19.04лева, дължима за периода 26.09.2019г. до 16.05.2022г. – датата на
предявяване на исковата молба. Дължи се и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022г. до
окончателното изплащане на сумите. Относно възражението за
неуведомяване на длъжниците за наличието на задължения за заплащане на
такава. В приетите ОУ няма условие дружеството да уведомява абоната за
наличието на задължения, а следва да се съобрази нормата на чл. 33 от
посочените. В първата алинея е указани, че операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/ или служебно начислени количества.
Т.е. както е в случая, ответниците е следвало да знаят, че след отчитане на
потребената вода в месеца на записване на данните ще се издаде фактура. В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че заплащането на фактурираната вода става в
30 – дневен срок от датата на фактуриране. Следователно не е нужно
съобщение до ответната страна за заплащане на потребената услуга.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 300.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, които следва да бъдат заплатени от
двамата длъжници.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е. А., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г. и А. Ю. А., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., двамата с адрес: гр. Обзор, местност „Ю.П.“, к-с „Й.Б.“,
жилищна сграда № 2, бл. В, ет. 0, ап. В003, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТЯТ на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Ген. В. Вазов” № 3, сумата 71.86лева (седемдесет и един лева и осемдесет
и шест стотинки), представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода 21.06.2019г. до 18.09.2019г., по издадени фактури
за периода 26.08.2019г. до 25.09.2019г., сумата от 19.04лева (деветнадесет
4
лева и четири стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците за периода 26.09.2019г. до 16.05.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от 16.05.2022г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В. Е. А., гражданин на Руската Федерация, роден на
**********г. и А. Ю. А., гражданка на Руската Федерация, родена на
**********г., двамата с адрес: гр. Обзор, местност „Ю.П.“, к-с „Й.Б.“,
жилищна сграда № 2, бл. В, ет. 0, ап. В003, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплатят на „В. и К.” ЕАД, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Ген. В. Вазов”
№ 3, сумата от общо 500.00лева (петстотин лева) представляваща съответната
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5