№ 14132
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110135251
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ал.1 ГПК във вр.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЕ за установяване дължимостта на
вземания за доставена топлинна енергия и лихви за топлоснабден имот ап. 12,
находящ се в гр. С., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 54361/2015 г. на СРС, 70 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва да е в облигационни отношения с ищеца, поради
което счита, че не дължи заплащане на претендираните суми.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ.
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да установи
1
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата
на което е престирал точно в количествено и качествено отношение и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, като докаже, че ответникът е бил собственик или
носител на вещно право върху посочения в исковата молба недвижим имоти
за исковия период, или е встъпил в облигационно правоотношение на друго
основание.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете за
неоснователни по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през съответния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия
за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Основният спорен между страните въпрос е дали през исковия период е
съществувало валидно облигационно отношение между ищеца и ответника.
От приетата по делото заявление-декларация от 20.09.2005 г. се
установява, че Г. Р. Р. е отправил искане да му бъде открита индивидуална
партида за процесния имот, находящ се в гр. С., ет. 5, ап. 12. Видно от
съдържанието на приетите по делото уведомления за неплатени задължения
ищецът е посочил именно Г. Р. Р. като титуляр на откритата партида за имота.
Същото лице е посочено като клиент и в изравнителните сметки на топлинния
счетоводител. Следователно съдът намира, че между ищеца и Г. Р. е
2
постигнато съгласие за сключване на неформален договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, действащ и спрямо
исковия период /м.11.2012 г. до м.04.2014 г./.
Принципно източникът на облигационното отношение е договорът,
сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение
между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно
обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право
това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде
изрично – вербално, литерално или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване, както се посочи, е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно, законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен
писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна
собственост, то всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на
топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на
право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор
с топлопреносното предприятие. Нито една от двете хипотези /на изричен
писмен или презюмиран договор/ няма приоритет ipso jure, а всяка от тях
може да изключи другата стига да е осъществена последна по време.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект, който договор преустановява действието на
предходен договор с друго лице за същия имот. Следователно за преценката,
с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за определен имот през даден период, е меродавно
обстоятелството, с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/, което в случая от
доказателствата по делото се установява да е с Г. Р. Р..
Предвид горепосоченото съдът намира, че в случая не се установи първата
предпоставка, обуславяща основателността на предявените искове, а именно:
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника М. Р. Р. за
доставката на топлинна енергия през процесния период. Действително,
ответникът не спори, а и се установява, че притежава право на собственост по
наследство спрямо процесния имот, но предвид разясненията на
горепосоченото тълкувателно решение и сключения неформален договор за
продажба на топлинна енергия между топлопреносното дружество и третото
ползващо лице, задължено лице за претендираните вземания се явява именно
ползвателят по силата на възникналото облигационно отношение. Ето защо в
3
полза на ищеца спрямо ответника не съществува вземане за цената на
доставена топлинна енергия, с оглед на което исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Искът е за акцесорно спрямо главния дълг вземане. Неоснователността на
обуславящия иск води до неоснователност на обусловения.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ответника. В случая
ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за сторени
такива, поради което не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., срещу М. Р. Р.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на
следните вземания – сумата 204,14 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 12 в гр. С.,
аб.№ .., за периода от м.11.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законна лихва от
09.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на
39,19 лв. за периода от 31.12.2012 г. до 25.08.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 54361/2015 г. на
СРС, 70 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „ДРУЖЕСТВО” ЕАД – „ФИРМА” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4