Р Е Ш Е Н И Е
№ 2763
гр. Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 489 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Ц.В.К., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв. А.П.Х. – АК Варна срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, с която е предявен
частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество
да заплати на ищцата сумата от 500 /петстотин/ лева част от вземане в размер
2241.90 лева, представляващо неизплатен остатък от застрахователно обезщетение
за настъпили за ищцата имуществени вреди изразяващи се в увреждане на броня
предна, калник преден десен, врата предна дясна, огледало дясно, лайсна предна
дясна врата, дръжка предна дясна врата, врата задна дясна, лайсна задна дясна
врата, калник заден десен, броня задна, калник преден ляв, врата предна лява,
огледало ляво, праг десен, джанта предна лява на собствения ѝ лек
автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** в резултат на настъпило
застрахователно събитие по застрахователен договор № *** от ***. за застраховка
„Пълно Каско“, представляващо пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***.
около 14:30 часа в гр.Варна, по ул. „***“ между автомобила на ищцата и
автомобил с ДКН ***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата била собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** и на ***г. с ответното дружество бил сключен договор за застраховка „Пълно каско“, с начин на обезщетяване „Експертна оценка“ с полица №*** с валидност от ***г. до ***г. Застрахователната сума била в размер на 4363 лева, премията в размер на 400.07 лева била заплатена от ищцата на четири вноски.
На ***г., около 14:30 часа, в гр.Варна, на ул. „***“, управлявайки автомобила си, ищцата станала участник в ПТП, предизвикано от водач, управляващ лек автомобил с ДКН ***. За произшествието бил съставен протокол за ПТП №*** на МВР, от ***г.
Ищцата веднага уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и предоставила автомобила за оглед на 06.08.2018г. Служител на ответното дружество извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил Опис на щета № ***г., като в него били описани като увредени детайли: броня предна, калник преден десен, врата предна дясна, огледало дясно, лайсна предна дясна врата, дръжка предна дясна врата, врата задна дясна, лайсна задна дясна врата, калник заден десен, броня задна, калник преден ляв, врата предна лява, огледало ляво, праг десен, джанта предна лява.
На 08.10.2018г. ищцата получила с банков превод застрахователно обезщетение в размер на 779.10 лева.
Ищцата поддържа, че изплатеното застрахователно обезщетение е крайно недостатъчно, а сумата за възстановяване на автомобила била в размер на 3021 лева, поради което ответното дружество ѝ дължало неизплатен остатък от застрахователното обезщетение в размер на 2241.90 лева.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не се оспорва сключването на договора между страните, настъпването на описаното в исковата молба ПТП и уведомяването на застрахователя за същото. Не се оспорва още извършването на опис и техническа експертиза по щета № *** след оглед на автомобила на ищцата, както и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 779.10 лева на 11.09.2018г.
Ответникът поддържа, че изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение е съотносимо към действително претърпените вреди и действителната стойност на разходите, необходими за възстановяване на процесния автомобил, е в размер на 779.10 лева.
В уведомлението за щета ищцата изрично посочила, че желае щетите да бъдат възстановени по експертна оценка. В застрахователния договор ищцата също се съгласила, че начинът за обезщетяване ще бъде по експертна оценка. С оглед изразените от ищцата желание и съгласие относно начина на възстановяване на щетите, прилагането на Методиката за определяне на застрахователни обезщетения на ответника било задължително. Според чл.19, ал.1 и ал.2 от Общите условия по застраховка „Каско“ на ответното дружество, които били надлежно приети от ищцата при сключване на договора, при частични щети застрахователят определял размера на обезщетението въз основа на опис на увредените детайли, изготвен при огледа и го предоставял по експертна оценка, съгласно действащата Методика за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя или МПС се ремонтирало в посочен от застрахователя сервиз, с когото има сключен договор – доверен сервиз. С настъпването на застрахователното събитие, ищцата не можела да се отклонява от постигнатата между страните договорка относно метода на оценка и обезщетяване и неоснователно да претендира оценката на щетите да бъде определяне по различен от изброените в договора начин.
Моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 20.05.2019г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с ДКН ***, обективиран в застрахователна полица полица №***
с валидност от ***г. до ***г.; настъпването на описаното в исковата молба ПТП;
уведомяването на застрахователя за произшествието и извършването на оглед на
автомобила на ищцата на 06.08.2018г.; както и изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на 779.10 лева.
Като
доказателства по делото са приобщени общите условия по застраховка „Каско“ на
ответното дружество. В раздел II, чл.19 е
предвидено при частични вреди застрахователят да определя размера на застрахователното
обезщетение по експертна оценка, съгласно действащата методика за определяне на
застрахователни обезщетения на застрахователя, чрез ремонт на МПС в посочен от
застрахователя сервиз и по представени оригинални разходни документи, само след
по изрично указание на застрахователя. Възможността за възстановяване на щетите,
чрез ремонт в доверен сервиз е определена от застрахователя само за МПС на
възраст до 13 години (156 м. включително) и при условие, че договорената
застрахователна премия е равна и/или по-голяма от изискуемата премия за право
на доверен сервиз, която е определена в действащата Тарифа към датата на
сключване на застраховката /л.22-27/.
Към
датата на сключване на застраховката (20.02.2018г.) са изминали 18 години от
датата на първа регистрация на автомобила на ищцата (01.01.2000г.).
Ответника
е представил с отговора на исковата молба уведомление за щета на МПС от
06.08.2018г. подписано от ищцата, в което са описани произшествието и щетите по
автомобила ѝ, както и е отправено искане до застрахователя
възстановяването на автомобила да се извърши като щетите по автомобила се
изчислят по експертна оценка /л.29-30/.
Въпреки,
че в уведомлението съществува възможност за попълване на искане за
възстановяване на щетите във фирмен сервиз, в доверен сервиз и по представени
фактури, съгласно представените от ответника общи условия ищцата не е
разполагала с такъв избор, а единствената възможност за нея е да попълни
възстановяване на автомобила по експертна оценка.
С
отговора на исковата молба е представен Опис техническа експертиза по щета № ***г.,
с който е определено дължимото в полза на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на 779.10 лева /л.22/.
Ищцата
е представила удостоверение за техническа изправност на автомобила ѝ,
издадено след извършен на 24.04.2019г. годишен технически преглед /л.50/.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна автотехническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че е налице причинно-следствена връзка
между описаният от ищцата инцидент и настъпили щети по автомобила ѝ.
Според заключението за цялостно отремонтиране на автомобила стойността на
разходите би варирала от 2637.64 лева до 6356.69 лева. Цената за нови части е
от 185.76 лева за алтернативни части до 545.44 лева за оригинални. Цената на
възстановителните операции е от 1039.80 лева до 3604.80 лева, а цената на
бояджийски материали е от 1002.12 лева до 1918.45 лева. При изслушването му
вещото лице заявява, че представената от ответника оценка по методиката на застрахователното
дружество отговаря на същата на 100%. Разлика между оригиналните и
алтернативните нови части би имала в качеството, като алтернативната би
изпълнявала функциите си, както е по стандарт. Проблем би имало повече при
частите от ходовата част на автомобила, които трябва да са по-надеждни.
Пазарната цена е дадена от всички пет сервизи, като вещото лице посочва, кои от
сервизите притежават сертификат за качество ISO
9001/2008.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, подробно, мотивирано и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.51-64/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение, като основен спорен момент между страните по
делото е каква е действителната стойност за отстраняване на вредите настъпили
следствие само на застрахователното събитие.
Съобразно
изложените от страните фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест и в тежест на ищеца е възложено да установи в
условията на пълно и главно доказване размера на разходите за отстраняване на
причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото
застрахователно събитие. В тежест на ответника е възложено да докаже
твърденията си, че изплатеното застрахователно обезщетение покрива действително
претърпените от ищцата вреди.
Сключването
на договор за застраховка и действието на същия към момента на произшествието
не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно авто-техническа експертиза
се установява, че щетите по автомобила на ищеца установени при извършения оглед
в присъствието на представител на застрахователя е възможно да бъдат причинени
по степен и вид при описания в исковата молба механизъм.
Спорен
по делото въпрос е и в какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /
напр. решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II т.о. и др. / актуална и
след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г.,
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във
връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване. Разпоредбата на
чл.386, ал.2 КЗ е императивна и уреденото в нея правило за поведение не може да
бъде изменяно по съгласие на страните. Поради това е ирелевантно дали към
момента на сключване на договора или в уведомлението за щета застрахованият е
посочил начин на обезщетение по експертна оценка, след като впоследствие по
отношение размерът ѝ е възникнал спор между страните. Клаузата на общите
условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не следва да бъде прилагана при разрешаване на спора.
Съгласно
заключението на вещото лице необходимите за отремонтиране на автомобила
средства са в размер от 2637.64 лева до 6356.69 лева, като след приспадане на
вече изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение от 779.10 лева дължимият
неизплатен от ответника остатък от застрахователното обезщетение би бил в
размер не по-малък от 1858.54 лева. В този смисъл предявения иск за част от
вземането в размер на 500 лева се явява доказан както по основание, така и по
размер и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 400 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.К., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 500 /петстотин/ лева част от вземане в размер 2241.90 лева, представляващо неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпили за ищцата имуществени вреди изразяващи се в увреждане на броня предна, калник преден десен, врата предна дясна, огледало дясно, лайсна предна дясна врата, дръжка предна дясна врата, врата задна дясна, лайсна задна дясна врата, калник заден десен, броня задна, калник преден ляв, врата предна лява, огледало ляво, праг десен, джанта предна лява на собствения ѝ лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН *** в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор № *** от ***г. за застраховка „Пълно Каско“, представляващо пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***. около 14:30 часа в гр.Варна, по ул. „***“ между автомобила на ищцата и автомобил с ДКН ***, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.К., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: