№ 173
гр. гр.Несебър, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20222150100014 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
‘л.415, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ГПК и чл.9 от Закона за потребителския кредит, във връзка с
чл.99 и чл.79 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Е.М. ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: град
София, район В., ж.к. ..............., улица ..................., представлявано от управителя Р.И.М.Т.
твърди в исковата молба, че на 25.04.2012г. в град Бургас между „................. АД, ЕИК
................., от една страна в качеството му на кредитор, и ответника Н. Ж. В. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: село Г., улица ..............., община Несебър, от друга
страна в качеството й на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, по силата и в изпълнение на който банката-кредитор
е предоставила уговорената сума по кредита в размер на 1 300 лева, като я е превела по
банковата сметка на кредитополучателя, а последният се е задължил да върне кредита ведно
с уговорената договорна лихва в размер на 16% годишно като заплати 72 месечни
анюитетни погасителни вноски, всяка от които в размер на 31,12 лева в срок до 10.04.2018г.
Договореният Годишен процент на разходите е 18,10%. Ответникът-кредитополучател е
заплащал вноски по кредита, но е преустановил плащанията. На 31.01.2018г. с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ „................. АД, в качеството му на цедент, е
прехвърлил на ищеца „Е.М. ЕООД, в качеството му на цесионер, задължението на Н. Ж. В.
по договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. Уведомлението за
извършената цесия е изпратено от „Е.М. ЕООД, като пълномощник на цедента, до длъжника
на адреса му на 05.02.2021г., но писмото се е върнало с отбелязване „Преместен“. Ако се
1
приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията с изпратеното му писмо,
уведомяването следва да се счита извършено с връчване на исковата молба. За вземането си
„Е.М. ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 1326/2021г. по описа на Районен съд – Несебър,
който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът –
ответникът по настоящото дело – е подал възражение. Моли да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи сумата в размер на 979,88 лева, представляваща неплатен остатък
от парично задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 25.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, и сумата в размер на 763,63 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 11.08.2013г. до 21.09.2021г. Претендира направените по
настоящото дело разноски, както и разноските в заповедното производство.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, се оспорва иска като
неоснователен с въведено правопогасяващо възражение, а именно настъпила погасителна
давност по отношение на вземането. Позовава се на клаузата в чл.21 от договора за кредит,
според която „при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът
става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван“, на което основание посочва, че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 11.07.2014г., доколкото последното плащане е извършено на 10.04.2014г.
Наред с това намира, че макар да е приложима петгодишната давност, то тя тече по
отношение на всяка отделна анюитетна погасителна вноска, считано от съответния падеж на
основание чл.114, ал.1 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от
процесуален представител. Постъпило е писмено становище от негов процесуален
представител, с което взема отношение по отговора на исковата молба и оспорва доводите
на ответника, като посочва, че изискуемостта на всички вземания по договора за кредит е
настъпила на уговорения падеж, а именно на 10.04.2018г., като отрича изискуемостта да е
настъпвала преди изтичане срока на договора, защото кредиторът не е упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Настоява, че по отношение на вземането за
главницата погасителната давност е 5 години на основание чл.110 от ЗЗД, която към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.09.2021г., не е изтекла. Оттегля иска си за
мораторната лихва над размера на 298,59 лева до първоначално претендирания размер от
763,63 лева.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Постъпила е молба от упълномощен
адвокат, който заявява, че поддържа отговора в исковата молба с изложените в него доводи
и искане за отхвърляне на иска като неоснователен. С молбата за първи път, т.е. след срока
по чл.131, ал.1 от ГПК, се изразява позиция, че процесният договор за кредит противоречи
на добрите нрави, но не излага конкретни аргументи в тази насока, по които причини съдът
не следва да поставя на обсъждане въведеното от ответника основание за нищожност поради
това че договорът е несправедлив и води до неоснователно обогатяване на ищеца.
2
По повод направеното от ищеца частично оттегляне на иска за мораторна лихва,
съдът с протоколно определение от 04.05.2022г., постановено по делото, е допуснал
оттегляне на акцесорната претенция за лихва за забава за периода от 11.08.2013г. до
21.09.2021г. над сумата от 289,59 лева до първоначално заявената такава в размер на 763,63
лева, и е прекратил производството по делото в тази му част.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 25.04.2012г. между „................. АД, ЕИК ................., със седалище и адрес на
управление: град София, район В., улица ...................., от една страна като кредитор, и Н.Ж.
Г., от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1 300 лева. От своя страна
кредитополучателят се е задължил да го върне чрез заплащането на 72 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 30,12 лева през периода от 26.04.2012г. до 10.04.2018г.
съгласно погасителен план, и които месечни погасителни вноски включват главницата,
лихвата за договорна надбавка от 9,25%, месечна застрахователна премия в размер на 1,59
лева, при лихвен процент към датата на сключване на договора 16,25 % годишно и годишен
процент на разходите 18,10%, или общо сума за погасяване на кредита в размер на 2 165,43
лева. Съгласно чл.7 от договора за кредит е предвидено при забава в плащането на
главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна
изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва,
включваща действащия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но не
с повече от размера на законната лихва. При друго неизпълнение на клаузите от договора от
страна на кредитополучателя, Банката има право да начислява неустойка в размер на
действащия лихвен процент за редовна лихва и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Страните са уговорили в чл.18 от договора Банката да има право по всяко време да
прехвърли (цедира) изцяло или частично вземанията си по този договор на трети лица, а в
чл.20 е предвидено в случай на неизпълнение на някоя от клаузите на настоящия договор от
страна на кредитополучателя, банката да има право да направи предсрочно изискуем целия
дълг по кредита без да уведомява кредитополучателя, да пристъпи към служебно събиране
на дължимите суми по реда, предвиден в договора и закона, да пристъпи към принудително
удовлетворяване на вземането си върху цялото секвестируемо имущество на длъжника.
Предвидено е в чл.21 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни
вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо
кредитополучателят да бъде уведомяван.
На 31.01.2018г. между „................. АД, като цедент, и „Е.М. ЕООД, като цесионер,
е сключен Договор за прехвърляне на вземания, с който цедентът продава на цесионера
вземания към свои длъжници, подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия,
които към 26.01.2018г. са в размер на 457 863 711,95 лева, които вземания са възникнали от
договори за кредит, сключени между цедента, в качеството му на кредитор, и физически
3
лица. Вземанията се прехвърлят от цедента на цесионера в цялост, ведно с всички техни
привилегии, обезпечения и акцесорни права, включително с изтеклите лихви и направените
разноски за събиране на вземанията. Цедентът е дал съгласието си да подпише и подпечата
уведомленията до длъжниците за извършеното по силата на договора за цесия по чл.99, ал.3
от ЗЗД. Цедентът се е задължил да подпише и подпечата уведомленията до длъжниците в
едномесечен срок, считано от изготвянето в писмена форма и предоставянето им, в които
уведомления са посочени банковата сметка на цесионера, открита при цедента, по която
длъжниците следва да превеждат сумите за погасяване на закупените от цесионера
вземания. Цесионерът пък се е задължил в срок от 10 работни дни от получаване на
уведомленията за извършеното прехвърляне на вземанията, да ги изпрати до длъжниците на
адресите им.
Ответникът Н. Ж. В. (с фамилно име И.) фигурира в списъка на прехвърлените
вземания в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за кредит, със следните
задължения към 26.01.2018г. по сключения от нея договор за кредит от 25.04.2012г.:
главница – 979,88 лева, лихви – 472,94 лева, такси и разноски – 290,69 лева, или общ размер
на дълга към 26.01.2018г. – 1 743,51 лева.
Съгласно Приложение № 2 към договора за цесия, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД
„Е.М. ЕООД е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от „.................
АД на „Е.М. ЕООД, съгласно договора за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., като
същите са подробно индивидуализирани и описани в Приложение № 1 към него.
С уведомително писмо, адресирано до Н.Ж. Г. (И.), ищецът, действайки като
пълномощник на „................. АД, е направил изявления, че с договор за продажба на
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г., задължението на длъжника към „.................
АД по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 25.04.2012г., е
изкупено от „Е.М. ЕООД, и считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор на
длъжника по паричното вземане е „Е.М. ЕООД.
С друго уведомително писмо пак от 05.02.2021г., адресирано до Н.Ж. Г. (И.),
пълномощник на ищеца, последният действайки в изпълнение на задълженията си по
договора за цесия, е направил изявления, че адресатът има непогасени задължения към „Е.М.
ЕООД, произтичащи от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 25.04.2012г., а качеството на дружеството на кредитор произтича от договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г., като задължението е изискуемо. Ищецът
е предоставил на длъжника 7-дневен срок, в който следва задължението да бъде погасено,
като го е предупредил, че в случай на неизпълнение, ще пристъпи към принудителното
събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите, неустойките и
разноските; посочена е банковата сметка на дружеството, по която да се извършват
плащанията.
Двете уведомителни писма са изпратени на адреса на ответника в град Бургас, ж.к.
Лазур № 35, вход 3, етаж 1, който тя единствено е посочила като актуален за нуждите на
договора за кредит и към момента на сключването му, но същата не е намерена на адреса,
4
поради което не са й били връчени.
На 21.09.2021г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 6579/2021г. по описа на
Бургаския районен съд, който с влязло в законна сила Определение № 2778/23.09.2021г.,
постановено по делото, е прекратил производството пред него и е изпратил делото по
подсъдност на Несебърския районен съд. Компетентният съд – Несебърският районен съд, е
уважил искането по образуваното пред него ч.гр.д. № 1326/2021г. по описа на съда, и е
издал Заповед № 448 от 15.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по силата на която длъжникът Н. Ж. В. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
село Г., улица ..............., община Несебър, следва да заплати на „Е.М. ЕООД, ЕИК ................,
със седалище и адрес на управление: град София, район В., ж.к. ..............., улица
......................, представлявано от управителя Р.И.М.Т. сумата в размер на 979,88 лева,
представляваща неплатена част от главницата по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 25.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2021г.
до окончателното й изплащане, сумата в размер на 763,63 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена общо за периода от 11.08.2013г. до 20.09.2021г., както и сумата в размер на
34,87 лева, представляваща разноски за платена държавна такса. Срещу така издадената
заповед за изпълнение длъжникът по нея е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК с
твърдение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение,
поради което съдът в заповедното производство е указал на основание чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК на заявителя, че следва в едномесечен срок от съобщаването да предяви установителен
иск за вземането си по заповедта за изпълнение. Съобщението за това е връчено на
заявителя на 08.12.2021г.
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото производство, е
предявен на 04.01.2022г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Договорът за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. е валидно сключен
между кредитора по процесния договор за потребителски кредит – „................. АД, в
качеството му на продавач (цедент), и „Е.М. ЕООД, в качеството му на купувач (цесионер).
По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че
процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищецът като титуляр на
вземането се явява материалноправно легитимиран да претендира заплащането му. Към
исковата молба е представено Приложение № 1 към договора за прехвърляне на парични
вземания между „................. АД и „Е.М. ЕООД от 31.01.2018г., в което вземането към
длъжника Н. Ж. В. – ответника, е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на
датата на сключване на договора за кредит, имената на длъжника, ЕГН, размера на
вземането, включващо дължимата главница, мораторната лихва, както и непретендираните
такси и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да
5
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото
прехвърляне. Следващата алинея 4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Настоящата инстанция приема, че цесионерът не е уведомил надлежно, от името на
цедента съгласно предоставената му от последния представителна власт, а и поетите от
цесионера задължения по договора за цесия, при подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, кредитополучателя за извършената цесия, тъй като уведомителните
писма не са получени от длъжника.
В договора за потребителски кредит от 25.04.2012г. не е предвидено, че изявленията
на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да
е получена, а и такава клауза, която да фингира недоставено или само изпратено съобщение
или уведомление като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата
грижа, както и според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото му получаване. В настоящия случай не е налице
уговорка между страните по договора, нито разписани критерии в смисъла на предходното
изречение.
Няма пречка обаче длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като
приложение на исковата молба на уведомителното писмо за извършена цесия. Съгласно
Решение № 78/09.07.2014г. по търг. Дело № 2352/2013г. на ВКС, II т.о., цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска и за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като
приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК (Решение №
123 от 24.06.2009г. по търг. дело № 12/2009г. на ВКС, II т.о.; Решение № 78/09.07.2014г. по
търг. дело № 2352/2013г. на ВКС, II т.о.).
Ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за
потребителски кредит по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно
уведомен.
Съдът не приема становището на ответната страна, че кредитът е станал изискуем
на 11.07.2014г., съобразно признанието му на неизгоден за него факт, че последната платена
вноска по кредита е от 10.04.2014г., и позовавайки се на клаузата на чл.21 от договора за
кредит, според която „при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,
кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят
6
да бъде уведомяван“, и вследствие на действителното неплащане на две вноски.
Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право,
установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, като за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният
факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на пресрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем. За да може договорното изменение да прояви
своето действие е необходимо длъжникът да е уведомен, т.е. изявлението на кредитора да е
достигнало до длъжника. Според приетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл е
Решение № 123/09.11.2015г. по търг. дело № 2561/2014г., което разглежда въпроса относно
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и
по отношение на небанковите институции. С подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение
на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че
волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на
длъжника.
Ето защо предвид гореизложените съображения клаузата по чл.21 от договора за
кредит, че при неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, не
може да породи действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучателя, и от преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
По делото няма данни кредиторът „................. АД до сключването на договора за
цесия - 31.01.2018г., да е уведомявал длъжника за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита. Такива данни по делото липсват и от страна на ищеца – цесионера,
а именно да е изпращал изобщо такива уведомления до длъжника след като е придобил
вземането и до изтичане на срока на договора за кредит – 10.04.2018г.
С оглед признанията на ответника и размера на претенцията на ищеца за
7
главницата по договора за кредит, се налага извода, че ответникът е извършил плащания по
договора за кредит, като е заплатил изцяло 25 броя погасителни вноски, а именно тези с
падежи през периода от 26.04.2012г. до 10.04.2014г. включително заплатил е и част от
вноската с падеж на 10.05.2014г., съответно освен неплатения остатък по тази 26-а вноска,
остава да дължи изцяло останалите 46 вноски за главницата с падежи през периода от
10.06.2014г. до 10.04.2018г. включително.
Възражението за погасяване на вземанията поради изтичане на погасителна
давност е частично основателно. Според практиката на ВКС, обективирана в Решение № 45
от 17.06.2020г. по т.д.№ 237/2019г., II т.о., началният момент на течението на давността се
свързва с изискуемостта на съответната погасителна вноска и настъпва в различни моменти.
Началният момент, от който започва да тече общият 5-годишен давностен срок за
вземанията за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска. При положение, че заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е подадено на 21.09.2021г., вземането на кредитора за
погасителните вноски с настъпили падежи през периода от 10.05.2014г. до 10.09.2016г., се
явява погасено поради изтичане на общата 5-годишна давност. Общата стойност на това
вземане възлиза на сумата в размер на 506,77 лева и представлява сбор от 29 броя
погасителни вноски (в т.ч. и частично неплатената вноска с падеж 10.05.2014г.), но само по
главницата, доколкото ищецът не претендира договорната лихва и застраховката, които се
включват в погасителните вноски, всяка от които в размер на 30,12 лева. При това
положение останалите погасителни вноски с падежи, настъпили през периода от
10.10.2016г. до 10.04.2018г. (19 броя), чийто сбор е сумата в размер на 473,11 лева, се явява
дължима, поради което главният иск следва да бъде уважен именно до този размер.
Основателна се явява и акцесорната претенция за мораторни лихви, които върху
дължимите вноски, начислени общо за периода от 11.10.2016г. до 21.09.2021г., съдът намира
за доказани в общ размер на 199,45 лева, до която сума претенцията следва да бъде уважена,
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 298,59 лева, претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да се присъдят направените по делото разноски за платена държавна такса в размер
на 65,13 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното
производство разноски, които съдът намира за доказани в размер на 34,87 лева, която сума
ответникът също следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
На ответника също следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от
исковете на основание чл.78, ал.3 от ГПК, а именно сумата в размер на 135,01 лева,
представляваща част от разноските за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ж. В. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: село Г., улица ..............., община Несебър, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Е.М.
ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: град София, район В., ж.к.
..............., улица ..................., представлявано от управителя Р.И.М.Т. сумата в размер на
473,11 лв. (четиристотин седемдесет и три лева и 11 ст.), представляваща част от главницата
по Договор за предостявяне на потребителски кредит без обезпечение от 25.04.2012г.,
сключен между кредитора „................. АД и кредитополучателя Н. Ж. В. (Г.), вземанията по
който са прехвърлени на „Е.М. ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на парични
вземания от 31.01.2018г., която част от главницата е включена като част от погасителните
вноски по кредитния договор с настъпил падеж през периода от 10.10.2016г. до 10.04.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.09.2021г. до окончателното изплащане на
главницата, и сумата в размер на 199,45 лв. (сто деветдесет и девет лева и 45 ст.),
представляваща общ размер на мораторните лихви върху уважената главница, начислени
общо за периода от 11.10.2016г. до 21.09.2021г., за които суми е издадена Заповед № 448 от
15.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 1326/2021г. по описа на Несебърския районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважения размер на главницата от 473,11 лева до пълния
претендиран размер от 979,88 лв. (деветстотин седемдесет и девет лева и 88 ст.), поради
погасяване на вземането поради изтекла давност, както и мораторната лихва над
уважения размер от 199,45 лева до пълния претендиран такъв през периода от 11.08.2013г.
до 21.09.2021г. от 298,59 лв. (двеста деветдесет и осем лева и 59 ст.), като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. Ж. В. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: село Г., улица
..............., община Несебър, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М. ЕООД, ЕИК ................, със седалище и
адрес на управление: град София, район В., ж.к. ..............., улица ..................., представлявано
от управителя Р.И.М.Т. сумата в размер на 65,13 лв. (шестдесет и пет лева и 13 ст.),
представляваща направени по настоящото дело разноски за платена държавна такса, и
сумата в размер на 34,87 лв. (тридесет и четири лева и 87 ст.), представляваща направените
в заповедното производство разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Е.М. ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: град
София, район В., ж.к. ..............., улица ..................., представлявано от управителя Р.И.М.Т.
ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ж. В. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: село Г., улица
..............., община Несебър, сумата в размер на 135,01 лв. (сто тридесет и пет лева и 01 ст.),
представляваща част от направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
9
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10