№ 1176
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204476 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба подадена от „г. 2018“ ООД,
против НП № 03-013697/28.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на „г. 2018“ ООД
е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1800 лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, представлява се от
процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който
оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 24.06.2021 г. служители на ДИТ-Варна – св. С.И. извършила
проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество.
В хода на проверката от представените от дружеството документи свързани с
1
регламентиране и отчитане на работно време и други документи, свързани с
трудовото законодателство били установени нарушения на трудовото
законодателство, касателно ползването на почивки от работниците. Във
връзка с документалната проверка й били представени присъствени форми за
явяване на работа през месец юни 2021г. на работниците, в това число и за
лицето С.Г. на длъжност „готвач“, както и Правилник за вътрешния трудов
ред. След преглед на представените й документи, свидетелката И.
установила, че съобразно тях Георгиева е полагала труд от 12.06.2021г. от
17.00 часа до 22.00 часа и след това на 13.06.2021г. е постъпила на работа от
09.00 часа, при въведено сумарно изчисляване на работното време съгласно
Правилник за вътрешния трудов ред, и графици за работа въз основа на
които е установено, че въззивника в качеството на работадетел не е осигурил
междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на лицето Георгиева
на длъжност „готвач“ в обекта между работните дни на 12.06.2021 г. и
13.06.2021 г. , като на 12.06.2021г. от 17.00 часа до 22.00 часа и след това на
13.06.2021г. е постъпила на работа от 09.00 часа и е положила труд при първа
смяна от 09.00 ч..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3,
т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” и видно от заверено копие на Заповед № 8-071/12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
2
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото
лице – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е
осигурило на свой служител- Георгиева, непрекъсната междудневна почивка
не по-малко от 12 часа между работното време на същата на 12.06.2021г. и
13.06.2021г.. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за
работа за мес. юни 2021г., представен в хода на проверката.
С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и
служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия
времеви интервал за физическо и психическо възстановяване от
осъществяваната трудова функция, нарушението на които биха могли да се
отразят неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът
счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици,
доколкото същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не
на увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл.
414, ал.1 от КТ.
Съдът намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите,
които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като
доказателства относно обстоятелството колко часа е работило лицето през
сочения в НП период са се съдържали в представените пред наказващият
орган писмени доказателства- отчетни форми. Въпросът, който се поставя
пред настоящият състав не е спор по фактите, а по правото, който правилно
наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл.152 от КТ.
3
Приложените график за работа, на който дружеството приема за присъствена
форма за м. 06.2020г., на които се позова наказващият орган в настоящото
производство, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден
от управителя, представен е от него на проверяващите служители на
Дирекция “Инспекция по труда” и удостоверява факти относно действително
отработеното от работника време през периода за месец 6.2020г. Тъй като
отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която ги е
съставила и представила по време на извършване на проверката, то същите се
ползват с материална доказателствена сила в административно-наказателното
производство, още повече, че тези доказателства са представни от управителя
на обекта, ведно с негово становище, че отразяват реално отработеното време
от лицата заети в дружеството. Управителят на въззивното дружество при
представяне на доказателствата в хода на адм.проверка изрично е отбелязал,
че представените графици са и отчетни присъствени форми.
По направеното възражение, че нарушението е отстранено веднага чрез
съставяне на нови отчетни форми, съда не приема това действие като такова
саниращо нарушението. Съставянето на нова отчетна форма не санира
нарушението осъществило се в неспазване на непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа между работното време в два последователни
дни. Съставената нова отчетна форма не променя факта на извършеното
нарушение и следва да се отбележи, че тя е съставена за нуждите на
настоящото производство, като не отразява действително положения труд от
лицето.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е взета
предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е наложено наказание към минималния размер предвиден в закона,
за нарушение което е извършено за първи път. Съдът намира, че следва
наложеното наказание справедливо и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществил
вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна.
Същият е бил санкциониран по чл.414ал.1 от КТ в качеството му на
4
работодател. Съгласно разпоредбата на чл.414ал.1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание
не е взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е наложено наказание над минималния размер предвиден в закона,
за нарушение което е извършено за първи път. Съдът намира, че следва
наложеното наказание да бъде намалено към минималния предвиден размер,
което би било по-справедливо и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената чест на НП което
Съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
5
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013697/28.07.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ на „г.
2018“ ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 152 от КТ, като
намалява размера на административната санкция до сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „г. 2018“ ООД ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6