Р Е Ш Е Н И Е
Номер 137
03.02.2021 година
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС,първи състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 2563
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България
/ЗЧРБ/, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от С.Б. /SERGIY BRUKARSH/, роден на ***г., гражданин на
Украйна, с посочен в жалбата адрес на територията на Република България: гр.Бургас,
ул**, против Заповед № 251з-4754 от 10.11.2020г., на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас,
с която е наложена ПАМ „Връщане до
страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“,
като е определен 30 дневен срок за доброволно изпълнение. Сочи се, че заповедта
е издадена на основание чл.39а, ал.1, т.2 и чл.41,т.2, вр. с чл.44, ал.1 от
Закона за чужденците в Република България, като според жалбоподателя не са
отчетени обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, а освен това определеният срок
за доброволно изпълнение бил недостатъчен. Сочи се, че валидността на паспорта
на жалбоподателя е била до датата 31.03.2020г., а понастоящем чужденецът няма
друг валиден документ за самоличност /паспорт/, с който евентуално би могъл да
напусне територията на страната. Описва се, че е подадена и молба до Директора на ОД на МВР за
продължаване на срока до максимално допустимия по закон- 1 година, с оглед
снабдяване с нов документ за самоличност.
Не се твърди да
е инициирано производство по предоставяне на разрешение за пребиваване, нито
наличие на предходно такова разрешение, което да е валидно към момента на
издаване на заповедта.
Представени са
документи относно гражданското състояние на жалбоподателя и медицински
документи.
Иска се отмяна
на заповедта или нейното изменение с определяне на максималния срок за
доброволно изпълнение- до 1 година.
В публичното
заседание, жалбоподателят се явява лично. Заявява, че разбира български език.
Не
оспорва факта, че към момента няма валиден документ за самоличност след
изтичане срока на паспорта, който притежава. Заявява, че не иска да напуска
територията на България, където живее от доста години, има установени връзки-
семейство и има желание да се снабди с необходимите документи за пребиваване в
Република България. Поддържа жалбата се срещу заповедта и иска нейната отмяна.
Представя копие на Заповед от 19.01.2021г. на директора на ОД на МВР-гр.Бургас,
с която му е уважена молбата за продължаване срока за доброволно напускане на
територията на Република България, а именно до 15.12.2021г. Претендира
разноските по делото – платена държавна такса.
Ответникът
– Директор на ОД на МВР- град Бургас, редовно призован, се представлява от Гергана
В.- упълномощен юрисконсулт, която оспорва основателността на подадената жалба.
Изтъква се, че всички действия на административния орган са законосъобразни и
са насочени в защита и на правния интерес на чужденеца. Сочи се, че са
предприети действия от компетентните органи от посолството на страната, чийто
гражданин е, с оглед снабдяване с необходимия валиден личен документ на лицето.
Заявява, че сама по себе си евентуалната отмяна на заповедта няма да доведе до
целения от жалбоподателя резултат, тъй като същият следва да напусне страната и
по установения ред да кандидатства чрез съответното българско посолство на
територията на Република Украйна за статут на постоянно пребиваване в България,
респективно за получаване на необходимата за това виза „Д“.
Представя
заверен препис от последваща заповед на ответния орган, с който срокът за
доброволно изпълнение на оспорената по делото заповед е удължен до 15.12.2021г.
Административен съд- град Бургас, като взе
предвид доводите и становищата на страните, въз основа на доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
ФАКТИТЕ:
При
извършена справка в сектор „Миграция“, служителите на МВР установили, че
украинският гражданин С.Б. /SERGIY BRUKARSH/, роден
на ***г., притежава национален паспорт № АК074408, който е валиден до
31.03.2020г. След направената проверка, установили, че лицето е влязло на
територията на Република България на 29.06.2012г., въз основа на притежавана от
него Виза за краткосрочно пребиваване, тип „С“. Съгласно упоменатите в този
документ факти, чужденецът следвало да напусне страната най-късно на
26.09.2012г., с оглед разрешения му престой от 90 дни.
Установено било също и обстоятелството,
че С.Б. е имал разрешение за продължително пребиваване преди това до
15.01.2010г., на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, както и че е съпруг на
българската гражданка Петя Маркова Маджарова.
Сочи се, че е напуснал територията на
България през 2009г. и е заминал, за да гледа болната си майка, а след нейната
кончина през същата година, украинецът се установява в Държавата Израел, където
също има роднини.
Връща се отново в Република България
през месец юни 2012г., а здравословното му състояние било „тежко“, съответно за
него започнала да полага грижи съпругата му.
При осъществена беседа с лицето и
неговата съпруга служителите на МВР установили, че поради съществуващата пандемия
имали трудности да посетят гр.София, за да се подадат необходимите документи за
нов паспорт на украинския гражданин. От заявеното от страна на Петя Маджарова,
става ясно, че самата тя е с тежко заболяване и семейството има затруднено
финансово положение, което допълнително затруднява евентуалното пътуване до
Украйна.
С установяване на така изложените факти
и предвид обстоятел-ството, че в разрешения по-рано срок за пребиваване лицето
не е напуснало територията на Република България, жалбоподателят Б. е уведомен
за започналото производство относно издаване на ПАМ, съгласно нормите на ЗЧРБ.
По
делото не се спори, че жалбоподателят-гражданин на Република Украйна пребивава от
много години на територията на Република България, където се намира и към
датата на проведеното открито заседание по делото, но няма наличен документ,
който да му дава понастоящем право на постоянно пребиваване, нито е предприел
към момента действия по снабдяването с такъв документ, каквито указания му бяха
дадени по реда на чл.171, ал.4 от АПК с определението за насрочване на делото в
открито заседание, в случай, че излага подобни твърдения.
При направените от страните изявления, съдът
определи за безспорно обстоятелството, че след изтичане валидността на паспорта
на чужденеца, т.е. след 31.03.2020г. чужденецът не се е снабдил с нов валиден
документ за самоличност.
При
произнасянето си по жалбата, съдът съобрази от правна страна следното:
Оспорването
е процесуално ДОПУСТИМО, тъй като е направено от надлежна страна, засегната от
обжалвания акт, по съществото си неблагоприятен за лицето. Заповедта съставлява
годен за оспорване индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред
настоящия съд, а жалбата е подадена в законоустановения срок.
Налице е
и правен интерес от оспорването, въпреки уважаване на искането на чужденеца
относно продължаване срока за доброволно изпълнение на заповедта, доколкото
самият адм. акт по съществото си е неблагоприятен за адресата на заповедта, а
колкото до срокът за неговото изпълнение, този въпрос е извън предмета на настоящото
съдебно производство.
При обсъждане
на доводите и становищата на страните по съществото на спора, в контекста на
очертаната в жалбата аргументация, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Както
вече бе отбелязано, липсва спор относно факта, че С.Б. няма валиден документ за
самоличност, след като на 31.03.2020г. изтекъл срока на валидност на
притежавания от него паспорт. Ясно е, че за да напусне територията на страната
чужденецът следва да се снабди с валиден документ – паспорт или евентуално пасаван,
с който би могъл законосъобразно да се завърне в държавата, чийто гражданин е-
Република Украйна.
По
делото са налични доказателства за създадените му връзки на територията на
Република България, а и самият ответен орган ги сочи, с оглед приобщените с
преписката доказателства. Първоначално, срокът за доброволно изпълнение на
заповедта е 30 дни, но този срок започва да тече от влизане на заповедта в
законна сила.
В
случаят, нито се твърди законово основание за допуснато от ЗЧРБ предварително
изпълнение на административния акт, нито се установява наличие на разпореждане
за предварително изпълнение на заповедта. Следователно, както установява и
съдебната практика по аналогични казуси, срокът за доброволно изпълнение на
заповедта е следващ етап от проверката на нейната законосъобразност. С други
думи, производството по изпълнение на административния акт поначало е
последващо спрямо съдебната фаза при оспорване на административния акт,
съответно е неотносимо към законосъобразността на властническото волеизявление.
В този смисъл е и Решение № 8394 от 06.07.2016г.
по адм. дело № 4354 от 2016г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/
на РБ- Седмо отделение.
В изложения
смисъл, следва да се отбележи, че определеният срок за доброволно изпълнение на
заповедта няма отношение на фактите, които обуславят нейната законосъобразност.
При наличие на законовите предпоставки за постановяване на такъв
административен акт, компетентните административни органи действат в условието
на обвързана компетентност и са длъжни да издадат съответния административен
акт /по съществото си принудителна
административна мярка/, като само определянето на срок за доброволно
изпълнение е предоставено на тези органи в условието на оперативна
самостоятелност, т.е. на свободна преценка каква да бъде конкретната продължителност
на срока за доброволно изпълнение.
Според
нормата на чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, в заповедта за налагане на ПАМ, съгласно
чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, какъвто е именно процесният случай, органът определя
срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът следва да изпълни доброволно
задължението си за връщане в съответната страна- в случаят Р.Украйна. В
процесната хипотеза, първоначално този срок е определен на 30 дни, но във
връзка с изрично подадена писмена молба, ответникът издал и последваща Заповед № 251з- 224 от 19.01.2021г., с която този
срок е удължен до 15.12.2021г.
Обобщено,
макар сам по себе си механизмът за удължаване на този срок въз основа на
подадената молба на лицето да е извън предмета на настоящото производство, в
крайна сметка административният орган напълно е съобразил конкретните обстоятелства
по случая, свързани с създадените връзки на лицето на територията на
Р.България, наличието на семейство, неговото и на съпругата му здравословно
състояние и имуществено положение, описано в материалите по преписката, които
очевидно са взети предвид и по този начин му е предоставен максимално възможен
толеранс от време, съгласно нормативната уредба, за да обезпечи правата и
законните си интереси, свързани с необходимостта от снабдяване с валиден личен
документ, както и предприемане на следващите постъпки за получаване статут на
постоянно пребиваване на територията на България, какъвто статут жалбоподателят
желае да получи.
Самият С.Б.
заявява, че е наясно с реда за получаване на такъв статут и именно той следва
да предприеме необходимите за това действия, каквито към момента на приключване
устните състезания по делото не се и твърди да се предприети.
Действително, както правилно отбелязва и
пълномощникът на ответната страна, сам по себе си фактът на евентуална отмяна
на оспорената заповед не би уредил статута на пребиваване на чужденеца на
територията на Р.България, който отново ще пребивава без законово основание и
ще подлежи на връщане по съответния нормативен ред, тъй като и самият чужденец
признава обстоятелството, че към момента липсва законово основание,
удостоверено от валиден документ, за пребиваването му на територията на
Република България. Разбира се, заповедта може да бъде отменена само при
наличие на конкретни хипотези, т.е. констатирана незаконосъобразност на някое
от посочените в чл.146 от АПК основания, но в случаят такива очевидно не са
налице.
В
заключение, при констатиране на наличните фактически и правни основания за
издаване на заповедта, съгласно чл.39а, ал.1, т.2 и чл.41, т.2 от ЗЧРБ, въз
основа на законово предоставената компетентност ответният административен орган
постановил административен акт, съгласно указаното в закона. Актът е издаден от
компетентен орган- Директор на Областната дирекция на МВР-гр.Бургас, съгласно
чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, в законоустановената форма- писмена заповед, съдържаща
всички правни и фактически основания за издаването й. При постановяване на акта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а наред с това същият съответства на приложимите материално-правни
разпоредби и целите на закона. Следователно, заповедта е законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се отхвърли.
Разноски
не се претендират от ответната страна и съдът не следва да присъжда такива.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд-Бургас, І състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от
С.Б. /SERGIY BRUKARSH/, роден на ***г., гражданин на
Украйна, с посочен адрес на територията на Р.България: гр.Бургас, ул**, против Заповед
№ 251з-4754 от 10.11.2020г., на Директора на ОД на МВР-гр.Бургас, с която е
наложена ПАМ „Връщане до страната на
произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: