ПРОТОКОЛ
№ 156
гр. Златоград, 12.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100034 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П. М. А. - редовно призован, лично, представлява се и от
адв. Е. В..
ИЩЕЦЪТ М. А. А. - редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Е. В..
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, тъй като имаме направено
признание на иска, ще се ползваме от него.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, поддържаме така направеното
признание.
СЪДЪТ пристъпи към изяснява на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ запита ответникът въпреки признанието, някога община Н.
владяла ли е процесния имот, има ли интерес към този имот.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, общ. Н. не е осъществявала
фактическа власт върху процесния имот, както и не го е стопанисвала,
управлявала. Общината няма интерес върху посочения имот, тъй като същия
1
не е безстопанствен, той е владян от ищците. Тъй като е записан като имот по
чл. 19 ЗСПЗЗ, то заявяваме, че в минал момент масово са записвани имоти,
които са считани че нямат собственици, като стопанисвани по този начин, но
реално общината не ги е стопанисвала. Голяма част от имотите са застроени,
същите имат материализирани граници – синори, огради. Били са и предмет на
наследяване между поколенията.
АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
ЮРК. Д. - Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищците, че от 1969г. са получили владението на процесния
имот с идентификатор 51319.22.208, които праводатели преди това са владели
същия.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищците е да докажат, че от 1969г. са получили
владението на процесния имот от родителите им, от когато владеят имота явно
и необезпокоявано от никого. Осъществяват фактическата власт, засаждайки
имотът с различни земеделски култури.
Следва да докажат, че в имота всеки от ищците е построил през
периода 1969г.-1970г. по една двуетажна масивна жилищна сграда със ЗРП
около 56кв.м, като сградите са обитаеми. Мястото представлява двор градина
към жилищните сгради. В мястото има изградени още напоителни съоръжения
– водоем за поливане, както и второстепенни постройки.
Ищците следва да докажат, че при направена справка в община Н.
установили, че процесният имот е стопанисван от община Н. и попада в
категорията по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Следва да докажат, че от 1969г. до момента владението им не е
прекъсвано и не са го губили, а е било явно, постоянно, необезпокоявано и
несъмнено.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д. - Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
2
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 84/25.03.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищцата на: Скица на ПИ № 15-127836-24.01.2025 г. за ПИ с
идентификатор 51319.22.208, м. ,,А. к.‘‘.
АДВ. В. – Уважаеми г-н Председател, ще моля да бъде прекратено
съдебното дирене, постановен съдебен акт, съобразно направеното признание
на иска по реда на чл. 237 ГПК, като считам че същото е депозирано от
изрично упълномощен представител на ответника. Не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в ал. 3 от същата разпоредба, а и
настоящото производство не е от такова естество, каквото законодателят
изрично е изключил прилагането на чл. 237 ГПК. Доколкото съдебният процес
не се усложнява, то заявявам от името на доверителя ми, че не претендирам
съдебно деловодни разноски.
ЮРК. Д. - Уважаеми г-н Председател, поддържам направеното
признание. Идеята е да се икономисва процесуално време и средства на
общината, както и молим да постановите решение в полза на ищците.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот
никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това
пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 е станало в
минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но
всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели
имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Законодателят е посочил, че при признание на иска,
съдът прекратява съдебното дирене. Тоест, такова се предполага, че е
започнало. В настоящият случай, съдът е започнал съдебното дирене и е
приел писмени доказателства, тоест, спазен е целия процесуален ред по ГПК.
3
Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за
недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до
ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел
незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено
решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там,
където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на
иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл.
324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 12.06.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 09:15ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4