Р Е Ш Е Н И Е № 260119
гр. Троян, 05.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание пети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Светла Иванова
при секретаря Ценка Банчева, като
разгледа докладваното от съдията Иванова
гр. дело № 1110 по описа на ТРС
за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК
В Троянски районен съд е
образувано горното дело по искова молба, предявена от „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК *********, против Р.Ц.Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, с правно основание чл.422 от ГПК. Претендира се
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 660/2020 г. по описа
на Районен съд гр.Троян.
Ищецът се легитимира като
цесионер, като твърди, че претендираните вземания се основават на Договор за
паричен заем № 3351023 от 22.10.2018 г
сключен между „Изи Асет Мениджъмнт“ АД и
Р.Ц.Д., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено в полза на „АКПЗ” ЕООД
по силата на Приложение № 1 от 02.01.2020г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
30.01.2017 година. От съдържанието на ИМ не става ясно дали длъжникът-ответник
е уведомен за продажбата на вземането, а и доказателства в тази насока липсват.
В ИМ се излага, че по силата на
посочения договор Заемодателят-ищец е предоставил на ответника паричен заем в
размер на 1200.00 лева, като страните са постигнали съгласие за рефинансиране
на наличен текущ заем на Д., по Договор за паричен заем 3223211, като
кредитополучателят е следвало заплати
сумата в размер на 1400.80 лева, ведно с уговорена договорна лихва на 10 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 140.08.
Твърди се, че по договора ответницата е извършила плащане в
размер на 780.00, но остава дължима сумата от 875.48 лева, представляваща
главница, която се претендира в едно с начислената за периода от 18.11.2018г. до 15.08.2019г. договорна лихва в размер 105.08 лв., както и
лихва за забава в размер на 77.31 лева за периода 16.08.2019г. до
27.08.2020г.
Ищецът прави искане съдът
да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по
отношение на Р.Ц.Д. наличието на вземане на
„АКПЗ” ЕООД, за описаните по-горе суми.
Претендират се направените в настоящото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил отговор чрез своя пълномощник
адв.В.Г. от ЛАК, като е взел становище за неоснователност на предявения иск,
който оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Пълномощникът на ответника е изложил, че
спорното право не принадлежи на ищеца.
В отговора адв.Г. твърди, че
спорното право не принадлежи на ищеца, тъй като уведомлението за цесия не
е получавано от ответницата. Излага, че
сключеният от ответника договор за потребителски кредит съдържа неравноправни
клаузи, като в тази връзка е направено възражение за нищожност на договора.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
В хода на производството ответницата Р.Ц.Д. е починала на 27.03.2021г, поради което с
Определение от 08.04.2021г. съдът е конституирал като ответник в настоящото
производство М.Н.М., ЕГН **********, в качеството на наследник.
В съдебно заседание за ищцовото дружество,
редовно призовано, не се явява представител.
За
ответната страна, в съдебно заседание се
явява пълномощникът й адв. В.Г. от ЛАК, който прави искане да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен и недоказан, като на ответницата бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
По съществото на спора, адв.Г. излага подробни аргументи в подкрепа на
възраженията си.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 от ГПК
във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 660/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Троян се установява, че ищцовото дружество е подало заявление до Районен съд - гр.Троян
за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
С разпореждане № 1068 от
02.09.2020 г. по ч. гр. д. № 660/2020г.
по описа на PC Троян , заповедният съд е
отхвърлил заявлението в частта на претендираната неустойка в размер на 637.64 лева.След като заповедният съд е уважил частично
заявлението, е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 295 от 02.09.2020г., с която е разпоредено
на Р.Ц.Д. да заплати на кредитора „АКПЗ”
ЕООД, сумата 875.48 – осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3351023 от 22.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 105.08 – сто и пет лева и осем стотинки, представляваща договорна лихва за
периода от 18.11.2018 г. до 15.08.2019 г.,
сумата 77.31 – седемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки,
представляваща законна лихва за периода
16.08.2019 г. до 27.08.2020 г., сумата 33.91 – тридесет и три лева и деветдесет
и една стотинки, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата
50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
В предвидения
законов срок е постъпило възражение срещу
издадената заповед за изпълнение от длъжника, поради което съдът е
указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си.
Установява
се, че на 19.10.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.Ц.Д., са сключили
Договор за паричен заем № 3351023, по силата на който заемодателят „Изи Асет
Мениджмънт" АД се е задължил да отпусне на Р.Ц.Д., майка на ответницата М.Н.М.,
паричен заем в размер на 1200.00 лева, за срок от 10 месеца при 10 броя
погасителни вноски в размер на 140.08 лв., при фиксиран годишен лихвен процент
по заема в размер на 35.00 % и годишен процент на разходите в размер на
41.88%.В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора, страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение до 3 дни, считано от
датата на сключване на договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в
размер на 952.40 лева, като неустойката се разсрочва и заплаща на равни части
заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските,
посочени в чл. 2, т. 2 от договора, се добавя сума в размер на 95.24 лв.
Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договор за паричен заем № 3351023 от
19.10.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.Ц.Д., страните
са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения,
като от заемната сума по този договор, Заемодателя прихваща задължението на
Заемателя по Договор за паричен заем № 3223211 от 14.05.2018 г. в размер на
417.38 лева, като след извършеното прихващане задължението на Заемателя се
погасява изцяло, а Заемодателят изплаща на Заемателя остатъка от заемната сума
по този договора.
По силата на сключен рамков договор за прехвърляне на
паричнизадължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и по силата на Приложение
№ 1 от 02.01.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания
/цесия/ от 30.01.2017г, вземането
е било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Установи
се, че Р.Д. е платила по договор за паричен заем № 3351023 от 19.10.2018 г.
общо 780.00 лева, което не се оспорва от ищцовата страна.
По
искане на страните, съда е допуснал съдебно-икономическа експертиза с вещо лице
М.И..
От
заключението на вещото лице се установява, че Договор за паричен заем № 3351023
от 19.10.2018 година е за сумата 1200 лева, от съдържанието на който се
установява, че се рефинансира сумата от 417.38 лева и разликата
от 782.62 лева трябва да бъде изплатена на кредитополучателя. Експерта е
установил, от предоставена от „Изи Асет Мениджмънт“ справка за хронология на плащанията, че по
този договор Р.Ц. е платила сумата в размер на 780 лева, от които главница в размер на 324.52 лева, лихва в размер на 95.72 лева, неустойка в размер на 314.76 лева
и такси в размер на 45.00 лева. Вещото лице е констатирало, че лихвеният
процент е включен в годишния процент на разходите. В с.з., вещото лице прави
следните уточнения:“…Лично аз не съм запозната какво точно се включва в този
лихвен процент, но предполагам, че освен
ГЛП към него се добавят и такси, може би и такси разглеждане, някакви допълнителни разходи на тази кредитна
институция, които като се добавят ГЛП
/годишен лихвен процент/ формират един
по - висок процент. Ако неустойката бъде включена, като един вид възнаграждение за кредитора,
наистина тогава ГПР по двата договора единият е 96.1%, значи
по договор № 3351023 от 19.10.2018 година, ако тази неустойка бъде
включена, като възнаграждение за
кредитора, то ГПР е много висок – 96%.
Ако неустойката бъде включена във възнаграждението на кредитора…., този годишен процент на разходите по заема,
който те са посочили по заемите от 41.88%
не включва неустойката. Така
платени сумите от кредитополучателя и погасяванията, които са направени за главница, договорна лихва и неустойка, неустойката е
един вид елемент от това плащане, което
е направено от кредитополучателя т.е. това е като възнаграждение за
кредитора, и ако направим математическо пресмятане цялото
възнаграждение, което се плаща за този
кредит е много над тези 41.88% , защото
неустойката като се включи като възнаграждение
наистина процента, който
математически би бил изчислен в случая е
96%. Тука неустойката е включена като възнаграждение за кредитора.
Кредитополучателя е заплатил тази неустойка, така наречена
неустойка за непредставено обезпечение
по кредита и тази неустойка фактически формира доход за кредитополучателя,
който доход не е включен в този годишен процент на разходите, който е посочен по договора за заем. Този
доход, който кредитора е получил не е
включен в ГПР посочено в договора. Така
посочената неустойка понеже не е включена в ГПР по заема, и след като се добави като доход за
кредитора, този процент би бил много по- висок. Аз съм изчислила в отговора на
въпрос № 4 от заключението, че при
размер на кредита от 1200 лева общото задължение, което се получава, като се добави договорната лихва и
неустойката, ГПР ще бъде 96.1%, а не
както е посочено в т.8 от договора
41.88%, защото в този ГПР - 41.88% не е
включена сумата на неустойката. …“.Според експерта, по Договор № 3223211 от
14.05.2018 година кредитополучателят е
получил сумата от 800 лева, която представлява размера на кредита и обща сума
на задължението в размер на 1285.44 лева,
при което ГПР би бил 60.68%. Вещото лице е установило, че по Договор № 3223211 от
14.05.2018 година платените суми от Р.Ц. са в размер на 865.00 лева, а сумата на
прихващането е в размер на 417.38 лева или
общо погасената сума е в размер на 1282.38 лева по този кредит. По този
договор главницата е в размер на 800
лева, договорната лихва е в размер на 80.56 лева и неустойката е в размер на 401.82 лева. Тези трите цифри са
общата сума по задължението по този кредит в размер на 1282.38 лева., като в с.з. експерта уточнява,
че „…от тази сума реално са внесени 865 лева,
а 417.38 лева са били прихванати от следващия договор. Тази неустойка по
втория договор е включена в сумата, с
която се погасява друга част от задължението, в която отново има включена
неустойка. …“. Експерта е категоричен, че по договор № 3351023 от 19.10.2018година, ГПР би бил 96.1%, а не 41.88%,
както е посочено в договора.
При така установеното от
фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен
иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което
вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в
посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим.
По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, специалните положителни
предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед
за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока
за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила, като
претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422
от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на
изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването
на процесното притезателно материално право и респективно основателността на
предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на
установяване, при условията на пълно доказванефакти относно съществуване на
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.
Договорът за потребителски кредит е формален, писмен,
двустранен, консенсуален и реален. Договорът за потребителски кредит поражда
правна връзка едва с предаване в собственост на заемателя на уговорената в
договора заемна сума.
Предмет на казуса е рефинансиране с Договор за паричен заем№ 3351023 от
19.10.2018г. на вече отпуснат кредит по Договор за паричен заем № 3223211 от
14.05.2018 г. .
Настоящият състав счита, че възражението за нищожност на договора, поради наличие на неравноправни клаузи е
основателно, като в тази връзка изцяло споделя аргументите на адв.Г.. Процесиите договори за кредит трябва да отговарят на императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК
ясно посочва какво следва да съдържа договорът за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
закона, касаещи съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор. В процесиите договори за потребителски кредит
има нарушение на т.9 и т. 10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Съгласно т.10 договорът следва да съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.В случая в договорите формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити
от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в 3-дневен срок
да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество
изисквания-за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж
при работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша
кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това
следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то
издадена също в много кратък срок, а именно не по-рано от 3 дни от деня на
представянето й. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери
такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Някои от тези
условия всъщност не са нужни на кредитора, като например да представи бележка
от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни преди представянето й. Неясно
защо се иска и поръчителят да има поне 6 месеца стаж при сегашния си
работодател. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя мъчно преодолими пречки
пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото
задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът
за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по
проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете
опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е
така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да
се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
По отношение на рефинансиране на Договор за паричен заем № 3223211 от 14.05.2018 г.с
Договор за паричен заем№ 3351023 от 19.10.2018г.
Съгласно чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно
пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането
се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността.
Съгласно чл. 104 от ЗЗД, прихващането се извършва чрез
изявление на едната страна, отправено до другата. Прихващането не може да бъде
направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд
вземане ще бъде уважено, като двете насрещни
вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по
чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания (задължения); вземанията да са
насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими
вещи; вземането на страната, която прихваща (активното вземане) да е изискуемо и
ликвидно.
Настоящият състав приема за доказано в процеса, че по
Договор № 3351023
от 19.10.2018 г. е заплатена сумата от
общо 780.00 левас което са погасени : главница- 324.52 лв.; лихва- 95.72 лв.;
неустойка- 314.76 лв.; такси- 45.00.
Доказа се
от заключението на съдебно-икономическата експертиза от 26.07.2021 г.,
изготвено от назначеното по делото вещо лицев М.П.И., че годишният процент на
разходите /ГПР/ при главница 1200.00 лева и общо задължение по договора в
размер на 2353.20 лева е 96.10 %.
Установи се, че Договор за паричен заем № 3223211 от 14.05.2018
г. не е съществувало задължение в размер
на 417.38 лева, за да може да бъде погасено чрез прихващане от кредитора „Изи
Асет Мениджмънт" АД, при изпълнение на задължението си за предоставяне на
заемната сума по Договор за паричен заем № 3351023 от 19.10.2018 г., тъй като
отпуснатият размер на заема е 800.00 лева, за срок от 6 месеца, при 6 броя
погасителни вноски в размер на 147.27 лв., при фиксиран годишен лихвен процент
по заема в размер на 35.00 % и годишен процент на разходите в размер на 41.87
%, като беше доказано, че ответницата е
платила по договора 865.00 лева. От заключението на съдебно-икономическата експертиза от
26.07.2021 г., изготвено от назначеното по делото вещо лицев М.И. се
установява, че общият размер на внесените от Д. суми през периода от 29.06.2018
г. до 19.10.2018 г.- /с включена сума в размер на 417.38 лв.-прихванатата от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД/ е 1282.38 лева. Тъй като сумата 417.38
лв. не е платена от ответницата, то действително платените от нея суми по договора
са в размер на 865.00 лева /1282.38 лв. - 417.38 лв. = 865.00 лв./, което се
потвърждава от представената по делото от „Изи Асет Мениджмънт" АД
подробна Справка за извършени плащания по Договор за паричен заем № 3223211 от
14.05.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и Р.Ц.Д.. Експерта е
установил, че годишният процент на разходите /ГПР/ при главница 800.00 лева и
общото задължение по договора в размер на 1285.44 лева е 60.68 %.
Съдът
счита, че е налице съществено нарушение
в съдържанието на договорите за потребителски кредит, такова по чл. 11, ал. 1
т. 10 от ЗПК. Посоченият ГПР по всеки един от договорите за кредит е неточен и
заблуждава потребителя. Това е така, тъй като в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от всеки
от договорите за кредит е предвидена неустойка, която представлява
възнаграждение за кредитора и следва да се включат в ГПР съгласно нормата на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която дава легална дефиниция на понятието ГПР.
Невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР
води до това, че има разлика между посочения и действително прилагания, което
по същество е равнозначно на непосочване на ГПР по кредита, както се посочи
нарушение по чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. В тази връзка ако към договорната
лихва се прибави и неустойката, то за периода на кредита, той се оскъпява и ГПР
се променя значително, което е в нарушение на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, в сила от 23.07.14 г., действаща към момента на сключване на
процесиите договори за потребителски кредит.С тази клауза за неустойка/разходи
за забава се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход
по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално
надхвърля 50 % и е над максимално допустимия петкратен размер, определен в
чл.19, ал.4 от ЗПК, който петкратен размер е 50 %. С уговарянето на плащане за
неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като съставлява
плащане на прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите
разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна, в който смисъл са изложените от адв.Г.
аргументи, които изцяло се споделят от настоящият състав.
Предвид
изложеното съдът счита, че заявената искова претенция е неоснователна и
недоказана, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответницата, които
следва да бъдат присъдени в размер на900.00 /деветстотин/ лева,съгласно
приложен по реда на чл.80 ГПК списък на разноските.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***, представители И. К. и Я. Я. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК - да бъде признато за
установено по отношение на М.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник
на Р.Ц.Д., ЕГН **********, б.ж. на с. Г., обл. Ловешка, починала на ***.2021г.,
наличието на вземане на ищеца, за сумата 875.48 – осемстотин седемдесет и пет
лева и четиридесет и осем стотинки, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 3351023 от 22.10.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 105.08 – сто и пет лева и осем стотинки, представляваща договорна лихва за
периода от 18.11.2018 г. до 15.08.2019 г.,
сумата 77.31 – седемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки,
представляваща законна лихва за периода
16.08.2019 г. до 27.08.2020 г., сумата 33.91 – тридесет и три лева и деветдесет
и една стотинки, представляваща разноски за платена държавна такса и сумата
50.00 – петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за което е издадена Заповед № 295 от
02.09.2020г. по ч.гр.д.№660/2020г. на ТРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***, представлявано от И. К. и Я. Я., да заплати на М.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник на Р.Ц.Д., ЕГН **********, б.ж. на
с. Г., обл. Ловешка, починала на ***.2021г. сумата 900.00 /деветстотин/ лева,
съгласно сторени съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен по реда на чл.
80 ГПК списък.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - гр.Ловеч
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: