Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №20029/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от
Х.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** против
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление *** за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 16100,87лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 10.11.2017г.- 09.11.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. *****с абонатен №******и клиентски № ******, за което вземане
е издадена фактура № **********/15.10.2019г.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения: Потребител е на доставяна
от ответника ел. енергия в имот в гр. ****. Процесната
сума била начислена след извършена проверка на СТИ на адреса му за
консумираната ел.енергия по партидата му. Оспорва дължимостта
на сумата по фактурата, както и това количество да е изобщо доставено и потребено. Оспорва процедурата и констатациите по
извършване на корекцията. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид
наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и
ответникът се сочи да изпълнява задълженията си по тях. На 09.11.2018г. е
извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на двама свидетели,
за която е бил съставен констативен протокол с №1202494. При проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализаран регистър 1.8.3 има показания в размер на
084632кВТч. Електромерът бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО - Варна за
експертиза. Такава била извършена и е изготвен протокол №2351/08.10.2019г., в
който е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера и преминала ел. енергия в трети регистър, която не е била
визуализирана на дисплея. На 14.10.2019г. от ЕРП е изготвено становище за
начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър
е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща
така допълнително начисленото количество енергия. И независимо, че в случая е
извършена корекция по чл.50 ПИКЕЕ, твърди, че всъщност това количество е реално
потребено и отчетено от електромера, макар и в
невизуализиран регистър, поради което и ищецът дължи цената му. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон,
съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни
отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в
качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел.
енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това - наличие
на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и
правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена
съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в
посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията
на сметката.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство,
че са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения
обект и период.
От констативен протокол №1202494/09.11.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1 - 005248 кВТч, в регистър 1.8.2. - 009602 кВТч, в регистър 1.8.3. - 084632 кВТч., в регистър 1.8.4 – 000000. Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ, като е подменено с ново изправно. Протоколът е подписан от служителите извършили проверката и от двама свидетели.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за което е съставен констативен протокол №2351/08.10.2019-АУ-Е-000029-63990/13.11.2018г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера - наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа - 1.8.3 – 084632,5 кВТч. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Със становище от 14.10.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 84632квтч за периода 10.11.2017г.-09.11.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 10.11.2017г.-09.11.2018г. в размер на 84632квтч за остойностяване, за която е издадена фактура с № **********/15.10.2019г. за сумата от 16100,87лева.
По
делото е представена процесната фактура, видно от
съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено
основание - служебно.
От
заключението на в.л. инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в
с.з. при изслушването й се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Установена е
намеса в тарифната схема, като за типа елекромер
отчитането е двутарифно. По този начин част от натрупването на
количество ел.енергия не се отчита.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител,
бидейки собственик на електрифицирания имот. Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество
ел. енергия е реално доставена и потребена ел.
енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по
реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието
на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а
купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период 10.11.2017г.-09.11.2018г. СТИ правилно е отчитало консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано и според експерта, изготвил СТЕ. Последният извод обаче е базиран единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на в.лице, т.е без да е изследвано от него самото СТИ и без по делото да е налице обективна констатация в изготвения констативен протокол или експертиза на БИМ, че действително е налице такава намеса. Ако и да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. Неясно е и за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, която цена доколкото е в размер по - нисък от този на отделните тарифи, не води реално до ощетяване на потребителя. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по - дълъг от една година. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител. При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 от ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Извън горното, следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 09.11.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако
и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира
неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от
време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз
основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването е сторено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по цена за
технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/, което влиза в колизия с твърденията за
реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
Изложеното обосновава извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия от 84632квтч за периода 10.11.2017г.-09.11.2018г. А това налага съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума в размер на 16100,87лева, не се дължи.
Предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за дължимо платена в ДТ, в размер на 649,03лева и адв. възнаграждение от 1050лева по договор за правна помощ. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 1014лева, поради което се явява близко до въведения минимум и респ. не следва да бъде коригирано, като прекомерно. Така в полза на ищеца се присъдят разноски от общо 1699,03лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Х.С.Д., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 16100,87лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 10.11.2017г.- 09.11.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. *****с абонатен №******и клиентски № ******, за което вземане е издадена фактура № **********/15.10.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Д., ЕГН ********** сумата от 1699,03лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: