Определение по дело №345/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по жалба на М. С. П., с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап.*, чрез Адв.П. против Заповед №360/26.07.2024год. на Кмета на [община].

В жалбата е направено особено искане, съдът да спре изпълнението на Заповед № 360/26.07.2024год. на Кмета на [община]. Сочи, че в чл.217, ал.1 от ЗУТ са посочени изчерпателно случаите, при които жалбите и протестите не спират изпълнението на актовете, като съгласно чл.217, ал. 1, т.2 ЗУТ, заповеди за спиране и забрана па достъпа до строежи по чл.224, ал.1 и 5 и по чл.224а, ал.1 и 5, но в конкретният случай заповедта е издадена на основание чл.223, ал.1, т. 1 от ЗУТ и чл.224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, т.е. са налице предпоставките на чл.217, ал.1 ЗУТ, за да се счита, чс жалбата ни срещу Заповед №360/26.07.2024 год. на Кмета па О. Ч. не спира изпълнението й. Счита, чс не са налице и предпоставките за изпълнението на т.3 от диспозитива на заповедта, в която е разпоредено на ръководителя на КЕЦ [област] „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД да прекъсне електрическото захранване па жилищната сграда на П. и разпореждане на управи теля на „В и К“ ЕООД [населено място]-да прекъсне захранването на строежа е вода. в 3 /три/ дневен срок от изтичане па срока но т.2, предвид разпоредбата на чл.49, ал.2 от 3AП.

Сочи, че ако бъде изпълнено, обективираното в диспозитива на заповедта изпълнение, то функционално свързаните жилищна сграда и пристройка към нея по никакъв начин не ще могат да се използват по тяхното предназначение, независимо от обстоятелството че молителят ги е придобил добросъвестно, както и би се засегнал значим негов интерес, противопоставим по значимост па посочените в нормата па чл.60, ал.1 АПК вреди, т .e. чрез изпълнението па заповедта съществува реална опасност от причиняване на значителни и/или трудно поправими вреди, а именно: От една страна, жалбоподателят не може да ползва жилищната си сграда по предназначение, като такава спирайки водоснабдяване то и електроснабдяването й, се нарушава конституционното право па собственост на довери теля ми. От друга страна, жилищната сграда и пристройката към нея са функционално свързани помежду си, а достъпът до тях се осъществява единствено и само от стълбището, което се сочи в заповедта като незаконен строеж. Още повече, че единствено чрез стълбището може да се обслужва имота, като единствено чрез него се осъществява достъп от улицата до къщата, до пристройката и до североизточната част на имота, поради както посочих и по-горе изключително стръмния терен.

В подкрепа твърденията си сочи Решение от 01.02.2019год. на АдмС-[област] по адм.д.№459/2014год. и Определение №8115/01.07.201бгод. на ВАС по адм.д.№4762/2016 год., II о., в които съдът е приел, че със започване на действията по принудително изпълнение за спиране и/или премахване на незаконен строеж се нарушава принципът за съразмерност, като привеждането па принудителното изпълнение би лишило жалбоподателят от възможността за достъп и ползване па жилището му, предвид безспорния факт, че освен изграденото стълбище липсва друг подход към това жилище. А е лишаване възможността жалбоподателя г да ползва жилището си би се нарушило неговото основно право прогласено в чл.8, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съставляващи час т о вътрешното ни право, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията /ратифицирана в [държава] със закон, приет от Народното събрание па 31.07.1992год./, както и че със започване на действията по принудително изпълнение, ще се нанесат значителни вреди па жалбоподателя.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорване е заповед Заповед №360/26.07.2024,юд. на Кмета на [община], с която на основание чл.223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл.224а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ се нарежда спиране изпълнението па Надстройка, пристройка и стълбище към масивна сграда и външно стълбище и ограда“, изпълняващ се в североизточната и източната част на поземлен имот с пл.№284, за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-284, кв. 33, по действащият кадастрален и регулационен план на [населено място], [община], одобрен със заповед №РД-342/07.03.1985г. на П. на ИК на ОНС-[област], собственост на М. С. П.. В т.2 е определен 14 /четиринадесет/ дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, до изтичането на който от извършителя на строежа да бъдат взети мерки за освобождаване на строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали и др.В т.3 разпоредено на ръководителя на КЕЦ [област] „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД - да прекъсне електрозахранването и да преустанови доставянето на електрическа енергия на строежа и на управителят на „ВиК“ ЕООД - [населено място] - да прекъсне захранването на строежа с вода, в 3 /три/ дневен срок от изтичане на срока по т.2, предвид разпоредбата на чл.49, ал.2 ЗАП.

В т.4, забранен достъпа до строеж: „Надстройка, пристройка и стълбище към масивна сграда и външно стълбище и ограда”, изпълняващ се в североизточната и източната част на поземлен имот с пл.№284, за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ IX-284, кв. 33, по действащият кадастрален и регулационен план на [населено място], [община], одобрен със заповед №РД-342/07.03.1985г. на П. на ИК на ОНС-[област], собственост на М. С. П., считано от датата на връчване на заповедта, като разпореждам на същата дата или най- късно на следващият работен ден, от служители на О. Ч. да бъдат поставени сигнални ленти за ограничаване достъпа до незаконния строеж. В т.5 е наредено, че при неизпълнение в определения в т. 2 срок, установено с констативен протокол от служители на [община], ще бъдат предприети принудителни действия със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи - чл. 222, ал. 5 от ЗУТ и чл. 271, ал. 3 от АПК.

След като разгледа становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът намира искането за спиране на заповед № №’360/26.07.2024год. на Кмета на О. Ч. за процесуално недопустимо по следните съображения.

Спирането на всички видове СМР и забраната за достъп до строеж, извършено със заповед № 360/26.07.2024год. на Кмета на О. Ч. е обосновано с констатациите от извършена проверка, при която е установено, че процесният строеж се изпълнява без издадени строителни книжа, без одобрени инвестиционни проекти, без протокол за строителна линия и ниво на строежа и без право на строеж в полза на молителя в нарушение на чл. 142, чл.148, ал.1, чл.157 и ал.4 и чл.183,ал.1 от ЗУТ Констатациите са обективирани в констативен акт № 1 от 16.07.2024 г.,

Посочените в констативния акт обстоятелства са дали основание за налагане на административната мярка по чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ по спиране изпълнението на строежа и забрана на достъпа до него.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗУТ. и попада в хипотезата на чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди за спиране и забрана на достъпа до строежи по чл. 224, ал. 1 и 5, и по чл. 224а, ал. 1 и 5. В конкретния случай, заповедта е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. При това следва да се приеме, че на основание чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, жалбата не спира изпълнението на оспорената заповед. Следователно касае се до допуснато по закон предварително изпълнение. В същото време спирането от съда на допуснатото по закон предварително изпълнение на актове, издадени на посоченото правно основание е недопустимо по силата на изключението, посочено в чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, съгласно който съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1, с изключение на тези по т. 2.

Предвид изложеното и допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед №360/26.07.2024,юд. на Кмета на О. Ч. не може да бъде спряно от съда по реда на чл. 217, ал. 2 ЗУТ.

Неоснователно е възражението на оспорващия по отношение на т. 3 от заповедта, с която е разпоредено прекъсване на захранването и преустановяването на доставката на ел. енергия и вода до строежа, тъй като същата е елемент от оспорената заповед и е наредена от административния орган с цел обезпечаване на изпълнението на заповедта. Поради това не може да се приеме, че тази част има самостоятелно значение, за да се спре изпълнението на заповедта само по отношение на нея. По изложените съображения искането за спиране на заповед №360/26.07.2024,юд. на Кмета на О. Ч. като недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане.

В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 11468 от 04.09.2020 г. постановено по адм. дело № 9423/2020 г. на ВАС, II отд., Определение № 15351 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14398/2012 г., Определение № 4360 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2013 г., Определение № 6525 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2013 г., Определение № 8643 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2014 г., Определение № 9114 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2016 г. и др.

Така мотивиран, Административен съд [област], на основание чл. 166, ал. 4 АПК вр. чл. 217, ал. 2, вр. чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М. С. П. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №360/26.07.2024,юд. на Кмета на [община].

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.