№ 355
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 262709 от 26.04.2021 г. по гр.д. 6165/2018 г. по описа на СГС, I-11
състав, частично са уважени искове за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), предявени от С. Г. Т. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД при
условията на т.нар. „ексцес”, както следва: а) за сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
неимуществени вреди от произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение в
здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се във функционално
нарушение камъни в бъбреците /хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза, заедно
със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното плащане, и: б) сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за неимуществени вреди от произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение в
здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната
кост, нейното неправилно зарастване и оперативно отстраняване на 22.05.2017 г., заедно
със законната лихва от 09.05.2014 г. до окончателното плащане. Отхвърлена е исковата
претенция за разликата до пълния предявен размер от общо 400 000 лв., както и за вреди
изравяващи се в свръхактивен пикочен мехур и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и
последните сакрални прешлени и тяхното оперативно отстраняване. При този изход в
производството е разпределена отговорността за такси и разноски по реда на чл. 78, ал. 1, 3
и 6 ГПК, а на процесуалния представител на ищцата Т. е определено и присъдено
1
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).
С друго Решение 263891/14.06.2021 г., е оставено без уважение искането на С.Т. за
поправка на очевдина фактическа грешка и за допълване на решението на СГС по реда на
чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК.
Пред Софийски апелативен съд е обжалвано само Решение 262709 от 26.04.2021 г.
по гр.д. 6165/2018 г. по описа на СГС, I-11 състав с въззивна жалба от С. Г. Т. и с насрещна
въззивна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД.
Видно от съдържанието на тези жалби, страните оспорват преценката на
Софийския градски съд по приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. изразяват неудовлетворение от
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Според ищцата и процесуалния й представител, относно ексцеса изразяващ се във
функционално нарушение камъни в бъбреците /хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза,
както и заради появата на камъни в бъбреците и за в бъдеще следвало тези усложнения да се
обезщетят със сумата от 200 000 лв. Що се отнася до усложненията в здравословното
състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното
неправилно зарастване и оперативно отстраняване на 22.05.2017 г., то се счита, че също е
присъдено едно занижено обезщетение, чийто справедлив размер възлизал на сума в размер
на 100 000 лв. (за счупването на опашната кост) и 50 000 лв. (за последващата оперативна
интервенция). В такъв смисъл се отправят и исканията до САС – за допълнително
присъждане на обезщетения за болките и страданията от новонастъпилите за ищцата вреди,
както и за присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния й представител –
адв. Г..
В насрещната въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД се правят
оплаквания за: а) присъдената сума от 60 000 лева, представляваща обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от
произшествие от 12.03.2014 г., настъпили като усложнение в здравословното състояние,
представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното неправилно
зарастване и оперативно отстраняване на 22.05.2017 г.; б) за присъдената лихва за
счупването на опашната кост. За посоченото по буква „а” се счита, че не е установено по
категоричен начин, че фрактурата е причинена от процесното ПТП, а се смята, че това не
било ексцес; изразява се и оплакване от размера на обезщетението от 60 000 лв., което било
силно завишено и следвало да се намали. Досежно оплакването по б. „б” се счита, че бил
налице свръхпетитум, тъй като съдът присъдил законна лихва от датата на ПТП – 12.03.2014
г., докато в исковата молба, ищцата имала претенции за лихва от 22.05.2017 г. Отправя
искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и присъждане на
разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение.
По реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, страните са подали писмени отговори, с които
взаимно оспорват жалбите си като неоснователни.
Във втората инстанция е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза
2
(СМЕ) от вещо лице-уролог относно твърдените увреждания на бъбреците, проведено
лечение, както и са приети писмени доказателства (епикриза от урологично отделение и от
рентгеново изследване) при условията на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Писмените доказателства са
епикриза и рентгеново изследване /л. 11-14 от въззивното дело/ относно здравословното
състояние на физическото лице-въззивник.
От материалите по делото се установява, че ищцата С.Т., твърди, че като пътник в
л.а. „Рено”, с рег. № *** е пострадала от ПТП, реализирано на 12.03.2014 г. на главен път ІІ-
37, при км. 138+500 м., вина за което имал водачът на лекия автомобил – Д. Л. К.. Твърди, че
по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД отговаря за вредите, причинени от виновния водач. Твърди, че по н.а.х.д.
№ 195/2015 г. по описа на РРаднево с влязла в сила присъда водачът Д. К. е призната за
виновна за настъпване на произшествието, в резултат на което са причинени тежки телесни
увреждания на ищцата. Сочи, че с решение, постановено по гр.д. № 12990/2014 г. на СГС, І-
4 състав е уважен предявеният от нея иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от нея в следствие на произшествието, като е
присъдено обезщетение в размер на 850 000 лева за вреди от следните увреждания: тежка
съчетана гръдно-коремна травма, черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма с
множество наранявания на меките тъкани в челно-теменната-тилната област на главата,
крайниците и счупване на прешлени в шийната област с контузия на гръбначния стълб в
шийната област – политравма; травматичен шок; контузия на главата; мозъчно сътресение и
мозъчен оток; контузия на гръден шок; контузия на белия дроб; контузия на корема;
разкъсно-контузна рана в областта на скалпа; фрактура на шийни прешлени С4, С5, С6 и С7
и на гръдни прешлени Тх1, Тх2, Тх3,Тх4 и Тх5, довела до квадриплегия и парализа на
четирите крайника. Ищецът сочи, че поради състоянието на пълна парализа провежда
постоянно интензивно болнично лечение в различни болници и клиники в страната и
чужбина, като в хода на продължаващото лечение са настъпили усложнения, както и са
открити други увреждания, които не са взети предвид при първоначалното определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че поради оплаквания за болки в
бъбреците, на 12.03.2015 г. е открита каменно-бъбречна болест, с образуване на камъни в
бъбреците – двустранно. Сочи, че при лечението й през 2015 г. и 2016 г. в клиника в Русия и
е поставена диагноза пиелонефрит, а през юни 2016 г. в болница в гр. Пловдив –
нефролитиаза. Сочи, че в периода 01.10.2016 г. – 02.12.2016 г. е провела допълнително
лечение във възстановителен център в гр. Солун, където при извършени допълнителни
изследвания е установено наличие при ищцата свръхактивен неврогенен пикочен мехур,
съчетан с функционално нарушение в следствие на установената частична спастична
тетраплегия натъпила в резултат на травмата на гръбначния стълб. Сочи, че в
периода 06.02.2017 г. – 16.04.2017 г. отново провела курс на рехабилитация в Гърция и при
изследване на лубалносакралната област на ищцата е установено, че опашната й кост е била
счупена още при настъпване на ПТП през 2014 г., но същото не е било открито до този
момент. След това, при извършен КАТ на гръбначния стълб от 18.04.2017 г. са открити
счупвания на още 3 прешлена в лумбалносакралната област, както и незатворени дъги на Ес
3
1 прешлен и Ес 2 и последните сакрални прешлени, както и неправилно зарастване на
опашната кост. Новооткритите увреждания са довели до извършване на допълнителна тежка
оперативна интервенция на 22.05.2017г. и след извършване, на която ищцата продължава да
изпитва ежедневни болки с висок интензитет, които не се повлияват от обезболяващи.
Претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в следствие на
нововъзникналото увреждане на здравето, представляващо „частична спастична тетраплегия
в резултат на травмата на гръбначния мозък, от която е последвал свръхактивен, неврогенен
пикочен мехур, съчетан с функционално нарушение и камъни в бъбреците /пиелонефрит/ и
нефролитиаза, които определя на 200 000,00 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2015 г.
до окончателното плащане. Претендира и обезщетение в размер на 150 000,00 лева за
неимуществени вреди – болки и страдания от увреждането, изразяващо се в незатворени
дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални прешлени и счупена опашна кост,
зараснала под ъгъл 90% медиално спрямо сакрума, ведно със законната лихва от 09.05.2014
г. до окончателното плащане, както и обезщетение за неимуществени вреди за извършената
оперативна интервенция на 22.05.2017 г. в болница „СофияМед“, изразяващи се в
оперативно отстраняване на опашната кост и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и
последните сакрални прешлени и последващите болки и страдания в размер на 50 000,00
лева, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното й плащане.
Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД оспорва исковете.
Обжалваното решението на СГС е валидно и допустимо. При преценката относно
неговата правилност, при спазване на чл. 269 – 271 ГПК, САС следва да се произнесе
съобразно оплакванията в двете жалби:
Относно оплакванията по приложението на чл. 52 ЗЗД, направени както от
ищцата, така и от ответника:
Във втората инстанция е приета без възражения от страните СМЕ от вещото
лице-уролог д-р С. Р.. Лекарят сочи, че в периода ноември и декември 2020 г., както и през
2021 г. е проведено лечение при въззивницата Т. е било комплексно – с прилагането на
консервативни мероприятия – спазмолитици, антибиотици, водносолеви разтвори и
оперативно – за отстраняване на обструкцията от установения конкремент в уретера. В
резултат на появилата се обструкция се е нарушил дренажът на урина и бъбрекът спира да
отделя урина; увеличило се е размера на бъбречното легенче – развива се хидронефроза,
защото бъбрекът се запълва с урина, която не може да се отдели и с напредването на
процеса се разширява уретерът – развива се хидроуретер. Това състояние е спешно и трябва
до 24 часа да се възстанови дренажът на урината, за да не останат трайни последствия върху
бъбрека. По тези причини болката при бъбречна криза е много силна, защото бъбречната
капсула е много богато инервирана. Когато камъните не мигрират надолу по пикочо-
отделителната система, тогава симптоми липсват или е налице тъпа болка в кръста. Също
така, може да има чести инфекции. Вещото лице сочи в отговора на въпрос четвърти, че
интензитетът на болките при бъбречните колики е много висок, а при бъбречна колика по
4
рефлекторен път се засягат и други органи, може да се появят гадене, повръщане, тежест в
корема, балониран корем. Д-р Р. намира, че е възможно да се застраши живота, но не е
задължително условие да има такива елементи, водещи до физически симптоми с
разгръщане на тежка клинична картина, както и че стресът от това състояние неминуемо
води до понижаване на имунитета, а от там е възможно да се изострят някои хронични и
съпътстващи заболявания на ищцата Т..
Според заключението на приетата в първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице-неврохирург и ортопед-травматолог при извършено
изследване с КАТ на гръбначен стълб на 18.04.2017 г. е констатирано счупване на лумбално-
сакралните прешлени и опашната кост, причина за което е директна травма отзад в областта
на седалището, като поради ненавременно наместване на счупването срамната кост е
зараснала под ъгъл 90 градуса. Вещите лица сочат, че като усложнение при разместени
счупвания на опашната кост в следствие на постоянното дразнене на нервните окончания в
зоната на увреждане понякога се развива състояние коксигодиния – постоянна болка в
опашната кост, трудно повлияваща се от медикаменти. Според вещите лица констатираното
при извършеното КАТ изследване незарасване на дъгите на Ес1 и Ес2 сакрални прешлени е
вродено състояние, което най-вероятно е протичало безсимптомно и за това е открито при
ищцата на такъв етап от живота й. Според заключението, както и приложената епикриза от
УМБАЛ „София мед“, в периода 22.05.2017 г. – 28.05.2017 г. ищцата била на лечение в
клиниката по Ортопедия и травматология, като е постъпила с болки в кръстния отдел в
седнало и легнало положение, като е приета с предоперативна епикриза за фрактура на
опашната кост от ПТП, претърпяно на 12.03.2014 г., като при оперативната интервенция е
извършено отстраняване на опашната кост, което представлява отстраняване на увредените
елементи с цел премахване на дразненето на нервните окончания в зоната на увреждането.
Последиците от отстраняването на сакралните прешлени са намаляване на болките в
опашната област, като вещите лица сочат, че при тази оперативна интервенция не остава
функционален дефицит. Вещите лица сочат, че с оглед нарушената сетивност при ищцата е
възможно тя да е имала усещане за болка и дискомфорт в опашната област, поради
специфичния вид на сетивността в тази зона. В открито съдебно заседание, проведено на
14.05.2019 г. вещото лице неврохирург сочи, че коксикодонията представлява много
упорита, силна, трудно повлияваща се от каквото и да е медикаментозно лечение болка,
свързано с травма на опашната кост, дори и без да е налице счупване. Според вещото лице,
при ищцата е нарушена повърхностната сетивност за болка, допир, температура, но
дълбоката сетивност, която изхожда от костите, ставите, гладките мускули при пострадалата
не е нарушена напълно. Вещото лице сочи, че в случая може да се говори и за т.н. фантомна
болка, при която част от тялото липсва, но продължава да се усеща остра болка в тази част.
Според експерта това счупване на опашната кост до този момент не е видяно, тъй като то
може да бъде видяно само в странична проекция и това е станало чак при направения
3 D скенер с реконструкция и завъртане на образа. Вещото лице сочи, че е възможно
непосредствено след ПТП, поради общо увреденото състояние, реанимационно, нещата се
били насочени към спасяване на живота й и не се е стигнало да целенасочено наблюдение на
5
тази област.
Според друго заключение на приета в Софийския градски съд комплексна
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице уролог и неврохирург в следствие на ПТП
ищцата е получила тетраплегия/квадриплегия, което е парализа на четирите крайника,
тежко, практически нелечимо състояние. В острия период на лечение на травмата се
провежда клинично обосновано лечение – медикаментозно, хирургично, стабилизиране на
общото състояние премахване притисканията върху гръбначния стълб, мероприятия по
осигуряване на ефективно дишане, грижи за тазово-резервоарните функции и множество
други санитарно хигиенни дейности. На по-късен етап, при лечението на тетраплегията
цели: създаване на максимално благоприятни условия за протичане на възстановително-
вегетативните процеси в гръбначния стълб; нормализация на нарушената обмяна на
веществата; лечение и профилактика на декубиталните рани и на костно-ставния апарат;
достигане на контролируеми процеси на уриниране и дефекация; предпазване и лечение на
усложненията от страна на отделителната система, дихателната и сърдечно съдовата
система; предпазване и лечение на мускулната атрофия и спастицитет; израбатване на
способност за самостоятелно придвижване; придобиване на навици за самообслужване,
професионално преобучение и трудоустрояване. Вещите лица сочат, че тетраплегията при
ищцата е обусловила появата на усложненията отделителната система – уриноинфекции,
поява на камъни и нарушения на бъбречната функция, като при протичането им е възможно
да се наблюдават периоди на ремисия и обостряне. Като период на обостряне може да се
приеме този на приемането на ищцата в УМБАЛ „Пловдив“ АД – на 20.06.2016 г., когато
ищцата е постъпила с фебрилитет, болки и задържане на урина, дължащи се на камъни в
пикочния мехур. Извършено е ендоскопско оперативно лечение – разтрошаване, като към
момента на изготвяне на експертизата камъните в бъбреците при ищцата протичат
безсимптомно, като вещото лице сочи, че при ищцата не са документирани усложнения,
налагащи медикаментозното й или инструментално лечение. Вещите лица сочат, че
неврогенния пикочен мехур се появява при всички пациенти с травматична лезия на
гръбначния стълб, и в основата му стои загубата на контрол върху способността на мехура
регулярно да събира и освобождава урина, като при ищцата е налице задръжка на урината и
невъзможност за изпразването на пикочния мехур, което обуславя появата на камъни в
пикочния мехур. Според експертизата неврогенният пикочен мехур е възникнал
непосредствено след претърпяното ПТП и е отразено и по гр.д. № 12990/2014 г. по описа на
СГС, където е описано, че в „Резултат на контузията на гръбначния стълб ищцата не може
да контролира тазово-резервоарните си функции, като уринирането й е на ниво спинален
автоматизъм“. Според експертизата, при пациенти с гръбначно-мозъчна травма честотата на
получаване на бъбречно-каменна болест се увеличава с 8 пъти по-висока, като при ищцата
не се наблюдава наследствена обремененост за развитие на тази болест и причина извън
тетраплегията, като същата се явява предразполагащ фактор. Според експертизата,
усложнение възникващо при почти всички пациенти с неврогенен пикочен мехур е
уринарната инфекция – хроничен пиелонефрит, какъвто се наблюдава и при ищцата.
6
Причина за това е както смущенията в отделянето на урината, така и периодичната
самокатетаризация, която пациентите трябва да извършват. Вещото лице сочи, че това
заболяване също протича с епизоди на ремисии и обостряния, при които могат да са налице
фебрилитети, гнойна урина, токсоинфукциозен синдром, в развитието му са възможни
редица усложнения и тяхната поява не може да се изключи за в бъдеще. Според експертите
не са налице медицински данни да са налице пропуски или грешки в лечението на ищцата
допринесни за появата на хроничния пиелонефрит и бъбречно-каменната болест. Касае се за
усложнение на наличната тетраплегия, което е с хронично рецидивиращ характер и не се
очаква подобрение в отделителната система при ищцата и най-вероятно до края на живота
си тя ще е с неврогенен пикочен мехур, с постоянна уриноинфекция, като според вещото
лице повече от 40% от пациентите с травми на гръбначния стълб посещават поне веднъж
годишно болничните заведения, поради заболяване от урологичен характер. Към м. март
2020 г. вещите лица сочат, че С.Т. е в увредено общо състояние, в ясно съзнание, контактна,
всестранно ориентирана, заема пасивно положение в леглото, говорът й е нормален,
дишането – спонтанно, не може да уринира спонтанно; отделянето на урина става с
еднократни катетери; няма декубитални рани; ежедневно в дома й идва рехабилитатор , с
когото извършва раздвижвания, започнала е да седи в легло и да държи главата си
изправена.
При така обсъдените медицински заключения от първите две инстанции,
настоящият състав на САС намира, че касателно справедливостта на присъдените суми за
неимуществени вреди, въззивната жалба на С. Т. е частично основателна, а тази на „ДЗИ-
Общо Застраховане“ ЕАД е неоснователна. Мотиви:
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г.,
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано
изложение за оценка на приноса им спрямо съдържанието на увреждането, а не единствено с
изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.Съдът следва
да съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото, за да определи точен стойностен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице вреди. Когато съдът е изброил релевантни за определянето му
факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите
или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява
нарушен /в този смисъл е и Решение № 215/03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г. на ВКС, I
т.о./.
В конкретния случай, се претендират за обезщетяване неимуществени вреди
вследствие на ексцес /допълнително увреждане на здравето и/или допълнително проявили
се вреди/, извън тези, които вече са били предмет на обезщетяване с решението по в.гр.д. №
2238/2017 г. на САС /влязло в законна сила/.
7
Настоящият състав на апелативния съд намира, че присъдените суми от 30 000 лв. и
60 000 лв., присъдени съответно за усложнение в здравословното състояние,
представляващи ексцес и изразяващи се във функционално нарушение камъни в бъбреците
/хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза, както и за усложнение в здравословното
състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното
неправилно зарастване и оперативна отстраняване на 22.05.2017 г., са занижени и не
отговарят на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съгласно вече посоченото ППВС №4/1968 г., както и редица решения на ВКС, като
напр. решение №553/27.06.2013 г., постановено по гр.д. №196/2012 г. на ІV г.о. и др., при
ексцес, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост за
болките и страданията, но само от влошаването. От значение за неговия размер са обективни
фактори като възрастта на ищеца, в каква степен е влошено здравословното му състояние,
как то се отразява върху физическото и психическото му състояние, изпитваната болка и
страдания; трайността на състоянието и липсата на перспектива за сериозно подобряване.
Следователно, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението за настъпилия ексцес.
С.Т. е млада жена /родена през 1995 г./, пострадала изключително сериозно в
резултат на процесното ПТП и фрактури на прешлени, довели до квадриплегия и парализа
на четирите крайника /обезщетени с решението по в.гр.д. № 2238/2017 г. на САС/ и с
продължаващо възстановяване и до ден-днешен. Последиците от произшествието са
рефлектирали върху допълнително влошаване на здравето й и са причинили вреди, които не
са били обезщетявани до този момент, вкл. след приключване устните състезания по
предходно приключилото съдебно производство по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Относно ексцеса, изразяващ се във функционално нарушение и камъни в
бъбреците – хроничен пиелонефрит и нефролитиаза, обезщетението следва да е 50 000
/петдесет хиляди/ лева, а не 30 000 лв., колкото е преценил СГС. За да определи такъв
размер, съдът отчита обстоятелствата, разкрити от СМЕ, допусната пред въззивния съд от
в.л. д-р Р.. Тук далеч не става дума само за наличие на бъбречно-каменна болест със
спорадично отделяне на песъчинки или необходимост от отстраняване на бъбречни камъни
по съответната подходяща лечебна процедура. Видно и от новоприетите във въззивната
инстанция писмени доказателства, С.Т. вследствие на болестта съобщава за треска и
фебрилитет от 39.0, което се потвърждава и от в.л. д-р Р., че е характерно при такъв тип
състояния. Бъбречните страдания са довели до хидронефроза, нарушаване дренажа на
урината, който трябва да бъде спешно възстановен от лекар, за да не останат трайни
последствия върху бъбрека. Това състояние е трайно, а интензитетът на болките е много
голям при появяващите се колики от бъбречно-каменната болест, тъй като се засяга
бъбречната капсула, а тя е богато инервирана. Не се изключва и изпадане в
животозастрашаващи състояния. Това обосновава присъждане на по-високо обезщетение, а
именно – 50 000 лв. Правилно е присъдена законна лихва от датата на ексцеса – 12.03.2015 г.
8
до окончателната плащане.
Относно усложнението в здравословното състояние, представляващи ексцес и
изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативна
отстраняване на 22.05.2017 г.
Апелативният съд, в настоящия си състав, намира, че и тук обезщетението за
неимуществени вреди е присъдено от първата инстанция в един занижен размер от 60 000
лв. /погрешно посочено в мотивите на обжалвания съдебен акт 50 000 лв./. Обезщетението
за този ексцес, според САС, следва да е 80 000 /осемдесет хиляди/ лева. Това е така, защото
следва да се отчете обстоятелството, че се касае за болки с изключително интензивен
характер, които не се повлияват дори медикаментозно. В така определеното обезщетение, се
включва и репарирането на вредите във връзка с извършената оперативна интервенция на
22.05.2017 г. в болница „СофияМед“, изразяващи се в оперативно отстраняване на опашната
кост и незатворените дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и последните сакрални прешлени, тъй като
същата не представлява самостоятелен ексцес подлежащ на самостоятелна обезвреда, а
последица от първоначалното увреждане на опашната кост. В останалата обжалвана част
относно обезщетенията за неимуществени вреди, исковата претенция правилно е била
отхвърлена за горницата до пълния предявен общ размер от 200 000 лева, в това число и за
вреди от увреждането, изразяващо се в незатворени дъги на Ес1 прешлен и Ес2 и
последните сакрални прешлени, доколкото същите се установява, че са вродени, а не са
настъпили вследствие на произшествието.
Основателно се явява обаче оплакването на процесуалния представител на „ДЗИ-
Общо Застраховане“ в насрещната въззивна жалба относно началния момент за присъждане
на законната лихва върху сумата от 60 000 лв. за ексцеса, посочен в предходния абзац.
Действително, неправилно лихвата е присъдена от датата на ПТП /12.03.2014 г./ в разрез с
диспозитивното начало в процеса, в разрез с доказателствата по делото и обстоятелството,
че отстраняването на опашната кост е от 22.05.2017 г. В този смисъл, увеличеното
обезщетение от 80 000 лв. следва да се присъди с мораторна лихва от 22.05.2017 г., а не от
12.03.2014 г., както е приел СГС. Неоснователно обаче е оплакването в насрещната въззивна
жалба на застрахователя, че не се касаело за ексцес. Тезата се опровергава от становищата
на вещите лица, изслушани в първата инстанция, които сочат връзката на тези вреди с
процесното ПТП от 12.03.2014 г.
В обобщение, атакуваното с двете въззивни жалби Решение 262709 от 26.04.2021 г.
по гр.д. 6165/2018 г. по описа на СГС, I-11 състав следва да се отмени частично, като на
ищцата Т. се присъдят допълнително 20 000 лв. за усложнението от функционално
нарушение и камъни в бъбреците – хроничен пиелонефрит и нефролитиаза, както и още
20 000 лв. за усложнението в здравословното състояние, представляващи ексцес и
изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативна
отстраняване на 22.05.2017 г. Също така, следва да се коригира началният момент за
присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за ексцес от счупване на опашната
кост, нейното неправилно зарастване и оперативна отстраняване на 22.05.2017 г., като
9
вместо посочената дата от 09.05.2014 г., тази дата да се определи на 22.05.2017 г. В
останалите обжалвани части, решението е правилно и следва да се потвърди.
Разноски:
В първата инстанция, ищцата не е правила такива. Тя е осъдена да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД 612.25 лв., но сумата следва да се намали на 533.25 лв. или
79 лв. по-малко предвид изводите на въззивния съд. На процесуалния й представител адв.
Г., дължимото по чл. 38 ЗА възнаграждение възлиза на 4130 лв. или с 1985.75 лв. повече от
присъдените от градския съд 2144.25 лв. Застрахователят дължи на основание чл. 78, ал. 6
ГПК още 1600 лв. /разликата между 3600 лв. и действително дължимите 1600 лв./.
За втората инстанция:
Макар, че насрещната въззивна жалба на акционерното дружество е основателна
досежно началния момент на мораторната лихва по едно от присъдените обезщетения,
същата не е посочена в цифрово изражение, поради което не може да бъде взета предвид при
изчисленията на разноските пред САС. Внесената от застрахователя държавна такса по
насрещната му въззивна жалба следва да остане за негова сметка с присъждане на 100 /сто/
лева юрисконсултско възнаграждение относно неуважената част от обжалваемия
материален интерес по жалбата на С. Т.. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД следва да заплати на Софийския апелативен съд и по негова сметка
сумата от 800 /осемстотин/ лева държавни такси върху уважената част от обжалваемия
материален интерес, а на адв. Г. – на основание чл. 38 ЗА възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1730 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева. По този начин,
общият размер на дължимото на адвоката възнаграждение, представляващо сбор от
допълнително дължимо за първата инстанция и такова за въззивната инстанция става
3715.75 лв. /три хиляди седемстотин и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 262709 от 26.04.2021 г. по гр.д. 6165/2018 г. по описа на СГС, I-11
състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) на С. Г. Т. против
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за присъждане на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв.
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като усложнение в здравословното
състояние, представляващи ексцес и изразяващи се във функционално нарушение камъни в
бъбреците /хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза, заедно със законната лихва от
12.03.2015 г. до окончателното плащане, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.) на С. Г. Т. против „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД за присъждане на сумата от
10
20 000 /двадесет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като
усложнение в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване
на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативна отстраняване на 22.05.2017
г., в частта, в която е присъдена законна лихва от 09.05.2014 г. върху сумата за
обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили като усложнение в здравословното
състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване на опашната кост, нейното
неправилно зарастване и оперативна отстраняване на 22.05.2017 г., както и в частта, в
която С. Г. Т. е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД сумата от 79
/седемдесет и девет/ лева съдебно-деловодни разноски /разликата между 612.25 лв. и
действително дължимите 533.25 лв./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД с ЕИК: ********* да заплати на С. Г. Т.,
ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от още 20 000 /двадесет
хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като усложнение в
здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се във функционално
нарушение камъни в бъбреците /хроничен пиелонефрит/ и нефролитиаза, заедно
със законната лихва от 12.03.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от още
20 000 /двадесет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като
усложнение в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване
на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативна отстраняване на 22.05.2017
г., КАТО ПОСТАНОВЯВА мораторната лихва за забава върху общо определеното
обезщетение от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за неимуществени вреди, настъпили като
усложнение в здравословното състояние, представляващи ексцес и изразяващи се в счупване
на опашната кост, нейното неправилно зарастване и оперативна отстраняване на 22.05.2017
г. ДА СЕ начислява от 22.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 262709 от 26.04.2021 г. по гр.д. 6165/2018 г. по описа
на СГС, I-11 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адв. Л. Г. Г. сумата от 3715.75 лв. /три хиляди седемстотин и
петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство, представляваща сбор от допълнително дължимо
възнаграждение за първата инстанция и възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. Г. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на Софийски апелативен съд и по негова сметка сумата от 2400 /две хиляди
и четиристотин/ лева държавни такси, представляваща сбор от допълнително дължими
такси за първоинстанционното производство и държавни такси за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
11
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12