№ 46050
гр. София, 28.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110126610 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 02.11.2023 г. е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение от 10.06.2023 г. по гр.д. № 26610 /2023 г. по описа на СРС. С молби от
24.11.2023 г. от Ц. Т. А. и от М. А. на осн. чл. 248 ГПК е поискано допълването му в частта
за разноските, позовавайки се на това, че присъждане на разноски е поискано с
възраженията по чл. 414 ГПК и с молби от 16.10.2023 г., но съдът не се е произнесъл по
искането за разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, /фирма/ излага становище , че адвокатското
възнаграждение в разглеждания случай следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
НМРАВ.
Съдът констатира, че разпореждане от 02.11.2023 г. не е връчвано на М. А. и Ц. А.,
като по делото няма сигурни данни за датата на получаване на разпореждането от същите,
ето защо приема, че молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
В т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС по въпроса
за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство, ОСГТК на ВКС е приело, че
следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е
произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т. е.
несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички
направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай
заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК да подаде
частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е
пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на
отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.
В разглеждания случай, съдът не се е произнесъл по искането за разноски, ето защо
приема, че е сезиран с искане за допълване в частта за разноските. Действително с
подадените на осн. чл. 414 ГПК възражения, М. А. и Ц. А. са отправили искания за
присъждане на разноски. М. А. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита, съгласно който същият е заплатил на адвоката възнаграждение в
размер от 400 лева в брой на адвокат М. П.. Ц. А. се позовава на сключен договор от
19.06.2023 г. с адв. М. П., по силата на който е уговорена безплатна правна защита на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Съгласно т. 1 от ТР № 6 /6.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Настоящият състав намира, че
1
за размера на адвокатското възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл.
414 ГПК следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр.
88/2022 г./, а именно: за изготвянето на книжа и молби, минималният размер на
възнаграждението е 200 лева, който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2,
изр. 2 ЗА.
Ето защо, в полза на М. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева. В полза на адв. М. И. П. също следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *** да заплати на М. К. А., ЕГН ********** сумата в
размер на 200 лева ( двеста лева )– разноски за адвокатско възнаграждение за заповедно
производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *** да заплати на адв. М. И. П., ЕГН ********** сумата в
размер на 200 лева ( двеста лева ) – възнаграждение за оказана безплатна правна защита на
Ц. Т. А. осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2