№ 289
гр. П., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105982 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. П. срещу „ЧЕЗ Електро
България“ АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист
по реда на чл. 237 и сл. ГПК /отм./ от 28.06.2007 г. в рамките на гр.д. № 1605/2007 г. по
описа на Районен съд П. за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена
електрическа енергия. Конкретно твърди, че изпълнителният лист е издаден за суми в
размер на 874,53 лева - главница в периода от 31.12.1999 г. до 31.07.2007 г., сума в
размер на 63,90 лева – законна лихва за забава в периода от 31.05.2003 г. до 11.06.2007
г. и сума в размер на 20,71 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 28.01.2013 г. е било
образувано и.д. № 170/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б., а единственото действие по
изпълнение е извършено на 20.02.2013 г. с изпращането на запорно съобщение до
трето задължено лице.
Излага от правна страна разбирането си за перемиране на изпълнителното
производство и погасяване на вземане по давност, позовавайки се на съдебна практика
на ВКС, вкл. тълкувателна такава.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, съгласно
използваната от страната теминология, че оспорва дължимостта на сумите, посочени в
исковата молба като погасени по давност.
Претендира разноски, вкл. такива по чл. 38, ал. 1 ЗА.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими но неоснователни. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана
многократно в рамките на образуваното изпълнително дело. Намира, че до при
действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече
до отмяната му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по
т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС като се позовава на Решение № 252/17.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1606/2019 на ВКС.
1
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява, а ответникът изразява становище с
писмена молба. Ищецът поддържа вече изложеното. Ответникът оспорва исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. От служебно изисканите
писмени доказателства се установи, че срещу ищецът е издаден изпълнителен лист за
сумите, описани в исковата молба съгласно определение на Районен съд П.,
постановено по ч.гр.д. № 1605/2007 г. на основание чл. 237, б. „к“ ГПК (отм.) Ищецът е
признал за образуване на изпълнително дело срещу него (макар и това да е неизгоден за
него факт), но по делото доказателства в тази насока не са ангажирани, като
ответникът е заявил, че изпълнителното дело е унищожено и не може да го представи.
Съгласно т. 14 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ –
поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
2
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той
не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136
от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се.
При така установената фактология съдът намира, че вземането по издадения въз
основа на определение на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 1605/2007 г. е
погасено по давност. Дори да се приеме, че същата е прекъсната с образуването на и.д.
№ 170/2013 г. по описа на ЧСИ С. Б. (за което ищецът признава), то новата тригодишна
давност отново е изтекла поради липса на обективни данни за прекъсването , поради
което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
в размер на 50,00 и адвокатско възнаграждение в минимален размер на 300,00 лева.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, гр. София не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу В. С.
П., ЕГН ********** за сумите в размер на 874,53 лева - главница за доставена и
незаплатена електрическа енергия в периода от 31.12.1999 г. до 31.07.2007 г., сума в
размер на 63,90 лева – законна лихва за забава в периода от 31.05.2003 г. до 11.06.2007
г. и сума в размер на 20,71 лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист по
реда на чл. 237 и сл. ГПК /отм./ от 28.06.2007 г. в рамките на гр.д. № 1605/2007 г. по
описа на Районен съд П. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ Електро България“ АД да
заплати на В. С. П. сумата от 350,00 лева – разноски по делото.
3
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4