№ 16
гр. Враца, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20241400900061 по описа за 2024 година
Производството е по обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от
ГПК вр. с чл. 430-432 от ТЗ, вр. с чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за съществуване
на вземания по договор за банков кредит.
С искова молба вх. № 4634 от 12.06.2024г. „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, чрез пълномощник адв. В. М., член на САК, е предявила срещу
„Ник Транс 06” ЕООД, ЕИК: *********, гр. Мизия, представлявано от
управителя Г. Ц. Б. и Г. Ц. Б., ЕГН ********** от гр. Мизия, искове за
признаване за установено по отношение на ответниците на вземания,
произтичащи от Договор за банков револвиращ кредит №
2733/677/30112021/30.11.2021 г. и извлечение от счетоводните книги на
банката от 18.07.2023 г., в размер, както следва: 49 953,05 лева – главница,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1397,06 лева - лихва върху
редовна главница за периода от 20.08.2022 г. до 22.06.2023 г.; 180,59 лева –
лихви за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 17.07.2023 г.,
2289, 52 лева - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.08.2022 г. до
17.07.2023 г. и 250,00 лева - дължима такса по тарифата на банката към
18.07.2023 г., както и за присъждане на съдебните разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 374/2023 г. по описа на Районен съд - Оряхово -
държавна такса, адвокатски хонорар и за връчване на покани за доброволно
плащане, и направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за
адвокат.
В исковата молба ищецът „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
1
твърди, че по силата и при условията на Договор за банков револвиращ кредит
№ 2733/677/30112021 от 30.11.2021 г. (Договора) и Общите условия, при които
УниКредит Булбанк АД предоставя кредити на лица, осъществяващи
стопанска дейност (ОУ), банката е предоставила на ответника „Ник Транс 06”
ЕООД, ЕИК: *********, при наличието на солидарна отговорност на Г. Ц. Б.,
ЕГН **********, банков револвиращ кредит в размер до 50 000 лева за
оборотни средства. За усвоените средства по кредита кредитополучателят се е
задължил да заплаща на „УниКредит Булбанк“ АД лихви. Страните са
договорили в т. 4. годишен лихвен процент за съответен период на
олихвяване, като са конкретизирали неговите стойности за периоди, като
ищецът твърди, че към датата на издаване на извлечението от счетоводните
книги дължимата сума за лихва върху редовна главница е в размер 1397,06
лева, дължимата сума за лихва върху просрочена главница е в размер 180,59
лева, а дължимата сума за наказателна лихва при просрочие е в размер 2
289,52 лв. и същата има характер на неустойка. Страните са договорили в т. 5
дължими комисионни за управление и за ангажимент и са посочили техните
размери. Поддържа, че съгласно т.6 от договора крайният срок за усвояване на
кредита е 29.11.2024 г., че крайният срок за издължаване на главницата е
определен на 30.11.2024 г. (съгласно т.7.1.), че кредитополучателят и
солидарният длъжник са се задължили да погасяват лихвите за редовен дълг
на 20-то число на месеца (съгласно т. 7.2.), а лихвите по т.4.2. и т.4.3. (съгласно
т. 7.3.) са незабавно изискуеми. Изтъква, че длъжникът „Ник Транс 06” ЕООД
и солидарният длъжник Г. Ц. Б. не са погасили задълженията си по кредита в
договорения срок, поради което банката им е изпратила Покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, връчена на
кредитополучателя „Ник Транс 06” ЕООД, чрез залепване на адреса на
управление на дружеството и на солидарния длъжник Г. Ц. Б., чрез залепване
на постоянния му адрес, видно от Уведомления от 12.05.2023 г. на ЧСИ Ц.Д.,
рег. № 900 при КЧСИ, с район на действие ОС Враца. Посочва, че банката е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните си книги и по
образуваното по заявлението ч.гр.д. № 20231460100374/2023 г. по описа на
РС-Оряхово съдът е издал Заповед № 228/19.07.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
Изпълнителен лист № 198 от 19.07.2023 г. за изпълнение на следните парични
задължения на кредитополучателя и солидарния длъжник: 49 953,05 лева -
главница ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.07.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението; 1 397,06 лева - лихва върху
редовна главница за периода от 20.08.2022 г. до 22.06.2023 г.; 180,59 лева -
лихви за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 17.07.2023 г.; 2
289,52 лева - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.08.2022 г. до
17.07.2023 г.; 250,00 лева - дължима такса по тарифата на банката към
18.07.2023 г.; 1 081,40 лева - разноски по заповедното производство; 2 025,23
лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 288
2
лева за връчване на покани за доброволно плащане. Изтъква, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20239000400619 по
описа на ЧСИ Ц.Д., рег. № 900 при КЧСИ, с район на действие ОС Враца.
Твърди, че на 27.03.2024 г. Г. Ц. Б. е подал две възражения по реда на чл.414
ГПК, както в качеството си на управител на „Ник Транс” 06 ЕООД, така и като
солидарен длъжник, което обуславя правният му интерес от предявяване на
установителни искове срещу двамата длъжници за вземанията си. Моли съда,
да постанови решение, с което да установи съществуването на процесните
вземания към длъжниците по издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 228/19.07.2023 г. и
изпълнителен лист № 198 от 19.07.2023 г., по сключения с ответниците
Договор за банков револвиращ кредит № 2733/677/30112021 от 30.11.2021 г.
Ответниците „Ник Транс 06” ЕООД, ЕИК: *********, гр. Мизия,
представлявано от управителя Г. Ц. Б. и Г. Ц. Б., ЕГН ********** от гр.
Мизия, чрез пълномощника си адв. Хр. Р. от САК, в отговора на исковата
молба оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.
Твърдят, че не са подписвали представените от ищеца Общи условия, поради
което не са запознати с тях при подписване на договора, нито че същите са им
били представени. В тази връзка не може и не следва да се приеме, че
процесния договор за банков револвиращ кредит е подписан при наличието на
ОУ. Оспорват изискуемостта на пълния размер на главницата, доколкото по
кредита са извършвани периодично погасявания от тяхна страна, както и
изискуемостта и размера на търсените от ищеца вземания от 1 397,06 лева -
лихва върху просрочена главница за периода от 05.01.2023 г. до 18.07.2023 г.;
180,59 лева - лихви за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до
17.07.2023 г.; 2 289,52 лева - наказателна лихва при просрочие за периода от
20.08.2022 г. до 17.07.2023 г. С оглед условията, при които е определена
договорната клауза на 4.2 от договора, считат, че същата се явява нищожна
поради нарушение на добрите нрави, доколкото е крайно неясна методиката на
формиране на посочената договорна лихва. Твърдят, че клаузите на 4.1 и 4.2 са
сключени в нарушение на принципа за добросъвестностност, създават
значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията им и са във вреда на кредитополучателя. Поддържат, че не е
ясна формулировката по отношение на т.5.1 за управление и по т.5.2 за
ангажимент, както и формулировката „незабавно изискуеми“ по т.7.3. падеж
на лихви по т.4.2. и т.4.3. от договора. Оспорват изискуемостта на вземането
по договора и твърденията на ищеца за връчване на покана за изпълнение от
банката кредитор, като считат, че не е извършено надлежно връчване. Молят
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и
претендират сторените от тях разноски по делото.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в
исковата молба и с оглед направените възражения в отговора на същата
пояснява и допълва подадената от него първоначална искова молба. Твърди, че
Общите условия са подписани от ответниците, което е удостоверено с подписа
3
на Г. Ц. Б. след края на текста им на стр.11. Относно оспорването на
настъпилата изискуемост на главницата в пълния й размер, заявява, че
съгласно от т.7.1. от Договора крайният срок за издължаване на главницата е
определен на 30.11.2024 г. Тъй като ответниците не са погасявали кредита,
съгласно договореното, с изпратените им Покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60 ал.2 от ЗКИ, връчени им чрез ЧСИ Ц.Д. на 12.05.2023 г.,
им е даден срок за доброволно извънсъдебно погасяване на просрочените
вноски, а в случай че не сторят това, са уведомени за обявената предсрочна
изискуемост на кредита. Заявлението по чл. 417, т.2 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено в РС
Оряхово на 18.07.2023 г., поради което към този момент цялото вземане е
обявено изцяло за предсрочно изискуемо. Посочва също, че размерите на
начислените лихви върху редовна главница, за просрочена главница (които са
възнаградителни лихви и нямат характер на неустойка) и наказателна лихва
(която има характер на неустойка) са определени и изчислени съгласно
договореното съответно в т.4.1., т.4.2. и 4.3. от Договора. Изтъква, че е
неоснователно и необосновано твърдението на ответниците за нищожност на
лихвата за просрочена главница поради нарушение на добрите нрави, тъй като
в т.4.1. и в т.4.2. подробно е посочен начина на формиране размера на
съответната лихва и точният й размер, който не се е променил за срока на
действие на договора, а в Глава III. Лихви, такси, комисионни от Общите
условия са дадени подробни дефиниции на всички използвани термини, както
и допълнителни разяснения. Счита също за необосновано и голословно
твърдението за неяснота на формулировката на т.5.1. от договора, тъй като в
посочената разпоредба изчерпателно е посочен вида на договорените
комисионни, определянето на техния размер, както и събирането им.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото не са постъпили отговори от
ответниците на допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 374/2023г. на РС-Оряхово,
намери за установено от фактическа страна, следното:
Установи се делото, че с Договор за банков револвиращ кредит №
2733/677/30112021 от 30.11.2021 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, гр. София, като кредитор, от една страна, и „Ник Транс 06”
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Мизия, представлявано от управителя Г. Ц. Б.,
като кредитополучател, и Г. Ц. Б., ЕГН ********** от гр. Мизия, като
солидарен длъжник, от друга страна, банката е предоставила на
кредитополучателя „Ник Транс 06” ЕООД, при солидарната отговорност на Г.
Ц. Б., банков револвиращ кредит в размер до 50 000 лева за оборотни
средства. За усвоените средства по кредита кредитополучателят се е задължил
да заплаща на „УниКредит Булбанк“ АД лихви. Страните са договорили в т. 4.
годишен лихвен процент за съответен период на олихвяване, като съгласно т.
4.1. годишен лихвен процент, начисляван върху редовна главница в рамките на
4
всеки Период на олихвяване от 30.11.2021 г. до 30.11.2024 г. представлява
сбора от приложимия за съответен период на олихвяване променлив лихвен
индекс и надбавка за редовен дълг към Лихвения индекс в размер на 2,97 %.
Приложимият към датата на договора Лихвен индекс е Осреднен депозитен
индекс. Към датата на сключване на договора приложимият размер на
Годишния лихвен процент за редовен дълг е 3 %. Съгласно т.4.2. страните са
договорили лихвен процент, начисляван върху просрочена главница за срока
на просрочието, който се формира като сбор от приложимия към датата на
просрочие размер на Годишния лихвен процент за редовен дълг по т.4.1. и
Надбавка за просрочие от 2,00%. В т.4.3 страните са договорили фиксиран
лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва
или главница и/или лихва едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата
за просрочен дълг в размер на 5%. Страните са договорили в т. 5.1. дължими
комисионни за управление: еднократна комисионна, начислявана и събирана
при условията на т.9.2.1. от ОУ в размер на 0,5 %; годишна комисионна,
начислявана и събирана при условията на т.9.2.2. от ОУ в размер на 0,5 %, а
съгласно т.5.2. за ангажимент, начислявана и събирана при условията на т.9.3.
от ОУ в размер на 1,5 %. Съгласно т.6 от договора крайният срок за усвояване
на кредита е 29.11.2024 г. Крайният срок за издължаване на главницата е
определен на 30.11.2024 г. (съгласно т.7.1.). Кредитополучателят и
солидарният длъжник са се задължили да погасяват лихвите за редовен дълг
на 20-то число на месеца (съгласно т. 7.2.), а лихвите по т.4.2. и т.4.3. (съгласно
т. 7.3.) са незабавно изискуеми.
Според чл.17.1. от договора за случай на неизпълнение се счита всяко
пълно или частично неизпълнение на което и да е от задълженията на
кредитополучателя и/или трето задължено лице по този договор и/или
приложимите към него ОУ, включително неплащането в срок на която и да е
изискуема вноска за главница, лихви, такси, комисионни, неустойки или
разноски, както и настъпването на случай на неизпълнение по смисъла на
Раздел IX от ОУ. Съгласно чл.17.2.1. при настъпване на основание за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора Банката
може да обяви за предсрочно изискуеми част или всичките си вземания по
договора, ведно с последиците, установени в този договор и ОУ.
В чл.26 от договора е записано, че неразделна и задължителна част от
договора са и Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност.
Договорът за кредит е подписан от представител на банката, от
представителя на кредитополучателя „Ник Транс 06” ЕООД - Г. Ц. Б., и от
съдлъжника Г. Ц. Б., включително на всяка страница.
По делото са представени посочените в договора за кредит Общи
условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност, видно от които след края на текста им на
стр.11 е записано, че долуподписаният Г. Ц. Б., в качеството му на управител
на „Ник транс 06“ ЕООД – кредитополучател, и солидарен длъжник като
5
физическо лице, декларира, че е запознат със съдържанието и е получил
екземпляр от Общите условия. Под това изявление е положен саморъчен
подпис от ответника Б..
Установи се също, че Банката е изпратила на кредитополучателя и
съдлъжника Покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60 ал.2 от
ЗКИ, с която е уведомила адресатите за размера на формирания към нея дълг
към 13.03.2023г., че са допуснали просрочие при обслужване на
предоставеният им кредит и е поканила същите в 14-дневен срок от
получаването й да погасят доброволно всички просрочени задължения в
пълен размер, посочени конкретно в поканата. В поканата е посочено също, че
при неизпълнение, на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ, непогасения остатък от
кредита, включително и непадежиралите суми по него, се счита обявен от
Банката за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е връчена на адресатите
чрез залепване на уведомления по чл.47, ал.1 ГПК на 12.05.2023 г. от ЧСИ
Ц.Д., рег. № 900 при КЧСИ, с район на действие ОС Враца.
Въз основа на подадено на 18.07.2023г. от „УниКредит Булбанк“ АД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в Районен съд -
Оряхово е образувано ч.гр.д. № 374/2023г. по описа на съда, по което на
19.07.2023г. съдът е издал заповед № 228 за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 198 от 19.07.2023 г., по
силата на които длъжника „Ник Транс 06” ЕООД, ЕИК: *********, гр. Мизия,
представлявано от управителя Г. Ц. Б. и солидарния длъжник Г. Ц. Б., ЕГН
********** от гр. Мизия, са осъдени да заплатят на заявителя „УниКредит
Булбанк“ АД сумата 49 953,05 лева - главница за период от 22.06.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 18.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; 180,59 лева - лихва за периода от
22.06.2023 г. до 17.07.2023 г.; 1 397,06 лева – договорна лихва за периода от
20.08.2022 г. до 22.06.2023 г.; 2 289,52 лева - мораторна лихва за периода от
20.08.2022 г. до 17.07.2023 г.; 250,00 лева - дължима такса по тарифата на
банката към 18.07.2023 г.; 1 081,40 лева – държавна такса; 2 025,23 лева с ДДС
- адвокатско възнаграждение и 288 лева други разходи. Срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение в срок са подадени възражения по чл.414
ГПК от двамата длъжници и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове против
ответниците по настоящото дело.
За установяване размера на усвоените, погасените и дължимите по
договора за банков кредит суми по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, изпълнена от вещото лице Г. Л.. От заключението на експертизата,
неоспорено от страните, което съда приема изцяло като обективно,
професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на приложените
по делото доказателствени материали, както и допълнително предоставени
документи от „УниКредит Булбанк“ АД (също приети като доказателства по
делото по изрично искане на банката), се установи, че кредитът е усвоен на
01.12.2021г. чрез два банкови превода, с които по разплащателна сметка в лева
6
с титуляр „Ник Транс 06“ ЕООД с IBAN: BG40UNCR70001524638560 при
„Уникредит Булбанк“ АД е преведена общо сумата 49 953,00 лв. с основание
на превода „усвояване на кредит“. След обстоен анализ на всички движения
по разплащателна банкова сметка BG40UNCR70001524638560 за периода
30.11.2021г. - 14.01.2025г., вещото лице е установило, че общо начислените
задължения по процесният договор са 56170, 72 лв., а платените задължения
са в общ размер 2100, 50 лв., посочени по пера в таблица № 2 към
заключението. Последното извършено погасяване на задължения по кредита е
на 29.07.2022г. в размер 863, 00 лв. На 22.06.2023г. вземането по кредита за
главница в размер 49953, 05 лв. е оформено и заведено като предсрочно
изискуемо, поради просрочени задължения на 11 погасителни вноски за
договорна лихва върху редовна главница с падеж от 20.08.2022г. до
20.06.2023г. вкл., подробно описани в Таблица № 3. Според заключението
общият размер на задълженията по процесния договор за револвиращ кредит
към 18.07.2023г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, възлиза на 54070, 22 лв., която сума се формира от
сумите: 49 953,05 лева – главница, предсрочно изискуема, считано от
22.06.2023г.; 1 397,06 лева – договорна лихва върху редовна главница за
периода от 20.08.2022 г. до 22.06.2023 г.; 180,59 лева – договорна лихва върху
просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 17.07.2023 г. вкл.; 2 289,52
лева - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.08.2022 г. до
17.07.2023 г.; 250,00 лева - дължима такса по тарифата на банката към
18.07.2023 г. Според заключението книжата на банката, съдържащи
записвания по кредита, са редовно водени. От заключението се установява
също, че общият размер на постъпилите суми за погасяване на задълженията в
периода 01.12.2021г. - 29.07.2022г. са 3563, 00 лв., с които са погасени 1462, 50
лв. - задължения по Договор за банков кредит овърдрафт №
2743/677/01122021/01.12.2021г. и 2100, 50 лв. - задължения по процесния
Договор за банков револвиращ кредит № 2733/677/30112021 от 30.11.2021г., от
които: 958, 15 лв. - договорна лихва върху редовна главница с падежи за
периода от 20.08.2021 г. до 20.07.2022 г.; 756, 24 лв. - наказателна лихва при
просрочие на договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 29.07.2022 г.; 386,
11 лв. - такси за периода от 01.12.2021 г. до 29.07.2022 г.
В заключението подробно и нагледно (чрез таблици) е отразено
движението по кредита, както и размера на задължението по пера, като е
посочено какви суми и кога са били погасени и какви остават дължими.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В
това производство по същество се установява дали вземането съществува и
7
дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно
разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл.
422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни
предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
Съгласно чл. 430, ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Алинея втора
предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
В контекста на повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по
настоящото дело е доказване на факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор
за банков кредит и изпълнение на поетите от него задължения по договора; в
случай, че се позовава на предсрочна изискуемост на кредита – да докаже
факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на
които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем,
надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
С оглед оспорването от ответниците на дължимостта на вземането по
заповедта за изпълнение, в тежест на същите е доказване на недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти, като установят изпълнение на
задълженията си по договора и анексите, или да докажат наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи
факти и обстоятелства.
Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София (който носи
доказателствена тежест за фактите, пораждащи вземането) представи
надлежни писмени доказателства, с които доказа по делото, че между него и
двамата ответници – търговското дружество „Ник Транс 06” ЕООД, гр.Мизия,
представлявано от управителя Г. Ц. Б., като кредитополучател, и физическото
лице Г. Ц. Б. от гр. Мизия, като солидарен длъжник, е възникнало
облигационно отношение по сключения договор за банков револвиращ кредит
от 30.11.2021г., във връзка с професионалната/служебната дейност на
кредитополучателя, както и че сумата по договора е изцяло усвоена от
кредитополучателя (което се установи от заключението на вещото лице).
Следователно банката - ищец е изпълнила своите задължения и се явява
изправна страна по договора. Процесният договор за банков кредит е
двустранно подписан (съдържа подпис на кредитополучателя и на съдлъжника
на всяка страница, което обстоятелство не е оспорено) и съдържа уговорки за
всички съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е
налице валидно възникнала облигационна връзка между страните по договор
8
за кредит, която е породила задължения за кредитополучателя и за солидарния
длъжник Г. Ц. Б. да издължава предоставената от банката парична сума
съгласно уговорките в договора. Като съдлъжник ответника Г. Ц. Б. отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички поети с договора задължения към
кредитора.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че процесният
договор за банков кредит - овръдрафт не е подписан при наличието на общи
условия, поради неподписването на Общите условия на банката от
кредитополучателя и солидарния длъжник. Видно е от представените по
делото Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, че след края на текста им
на стр.11 е записано, че долуподписаният Г. Ц. Б., в качеството му на
управител на „Ник транс 06“ ЕООД – кредитополучател, и солидарен длъжник
като физическо лице, декларира, че е запознат със съдържанието и е получил
екземпляр от Общите условия. Под това изявление е положен саморъчен
подпис от ответника Б..
Неоснователно е и възражението на ответниците за неизискуемост на
претендираните от ищеца вземания за пълния размер на главницата
(доколкото по кредита са извършвани периодично погасявания от тяхна
страна), за дължима лихва за просрочена главница за периода от 05.01.2023 г. -
18.07.2023 г. и за периода 22.06.2022 г. - 17.07.2023 г., и за наказателна лихва
при просрочие за периода 20.08.2022 г. - 17.07.2023 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, се установява движението на паричните суми по сметката на
кредитополучателя подробно по периоди, основания и размер на сумите
(изложени прегледно в табличен вид); от същото се установява, както
изпълнението на задължението на банката да предостави на
кредитополучателя договорените суми и усвояването им от последния, така и
извършените частични погасявания. Установи се също от заключението на
вещото лице, че ответниците (кредитополучател и солидарен длъжник) не са
изпълнили задължението си за плащане на всички дължими суми, уговорени в
договора за банков револвиращ кредит - към 18.07.2023г. (датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист),
задължението по договора е в общ размер 54070, 22 лв., която сума се
формира от сумите: 49 953,05 лева – главница, предсрочно изискуема, считано
от 22.06.2023г.; 1 397,06 лева – договорна лихва върху редовна главница за
периода от 20.08.2022 г. до 22.06.2023 г.; 180,59 лева – договорна лихва върху
просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 17.07.2023 г. вкл.; 2 289,52
лева - наказателна лихва при просрочие за периода от 20.08.2022 г. до
17.07.2023 г.; 250,00 лева - дължима такса по тарифата на банката към
18.07.2023 г. Последното извършено погасяване на задължения по кредита е на
29.07.2022г. в размер 863, 00 лв. На 22.06.2023г. вземането по кредита за
главница в размер 49953, 05 лв. е оформено и заведено като предсрочно
изискуемо, поради просрочени задължения на 11 погасителни вноски за
9
договорна лихва върху редовна главница с падеж от 20.08.2022г. до
20.06.2023г.
При установеното неизпълнение от страна на длъжниците да погасяват в
срок задълженията си по договора за кредит, Банката е изпратила на
кредитополучателя и съдлъжника Покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60 ал.2 от ЗКИ, с която е уведомила адресатите, че са
допуснали просрочие при обслужване на предоставеният им кредит и е
поканила същите в 14-дневен срок от получаването й да погасят доброволно
всички просрочени задължения в пълен размер, посочени конкретно в
поканата. В поканата е посочено също, че при неизпълнение, на основание
чл.60, ал.2 от ЗКИ, непогасения остатък от кредита, включително и
непадежиралите суми по него, се счита обявен от Банката за изцяло и
предсрочно изискуем. Поканата е връчена на адресатите чрез залепване на
уведомления по чл.47, ал.1 ГПК на 12.05.2023 г. от ЧСИ Ц.Д., рег. № 900 при
КЧСИ, с район на действие ОС Враца.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право,
установено в полза на кредитора. С т.18 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК се прие, че когато по
силата на чл. 60, ал.2 Закон за кредитните институции /ЗКИ/, банката-
кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418
ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една
или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С
цитираното тълкувателно решение се приема, че предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на
кредитора да е достигнало до длъжника и това да е установено по безспорен и
несъмнен начин.
В настоящия случай са налице и двете предпоставки на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита – неплащането на 11 погасителни
вноски за договорна лихва върху редовна главница с падеж от 20.08.2022г. до
20.06.2023г. и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, направено с покана, надлежно връчена на кредитополучателя и
солидарния длъжник. С оглед гореизложеното се налага извода, че
кредитополучателят и солидарния длъжник са надлежно уведомени за
10
настъпилата предсрочна изискуемост, поради което същата е породила
действие преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
С оглед изложеното неоснователно е възражението на ответниците, че
не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. Но дори и
да бъде споделено това възражение, в случая следва да бъдат съобразени
задължителните указания, дадени с т.1 на Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, а именно, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ;
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата
на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
В случая крайният срок на издължаване на кредита е бил 30.11.2024 г.
(съгласно т.7.1. от договора), поради което към момента на изготвяне на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза – 27.01.2025г., и към датата
на приключване на устните прения пред настоящата инстанция – 04.02.2025г.,
всички вноски по кредита са били с настъпил падеж. Следователно към
последния посочен момент цялото вземане, предмет на настоящия иск, е с
настъпил падеж.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на ответниците за
нищожност на клаузата на т.4.2. от договора поради нарушение на добрите
нрави, доколкото е крайно неясна методиката на формирането на посочената
договорна лихва. Твърденията на ответниците са, че липсата на такава
конкретна методика или формула /математически алгоритъм/, определящ
трайно съотношението между изменението и изброените пазарни лихвени
индекси създава възможност при наличие на изменения на променливият
компонент, банката - кредитор произволно да променя размера на лихвата по
кредита, респ. да определи произволно начина на изчисляване на базовия
лихвен процент и едностранно да определи съдържанието на договора.
Съгласно т.4.2. от договора за кредит лихвеният процент, начисляван
върху просрочена главница за срока на просрочието се формира като сбор от
приложимия към датата на просрочие размер на Годишния лихвен процент за
редовен дълг по т.4.1. и Надбавка за просрочие от 2,00%. В Глава III. Лихви,
такси, комисионни от Общите условия към договора са дадени дефиниции на
използваните в договорната клауза термини, както и допълнителни
разяснения.
На първо място следва да се посочи, че в клаузата на т.4.2. от договора е
11
договорен размера на лихвения процент, начисляван върху просрочената
главница за срока на просрочието, поради което тази договорна лихва няма
характер на неустойка, както смятат ответниците.
Съгласно постоянната практика на ВКС уговорената неиндивидуално в
договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на
банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер
може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, но по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 от ЗЗП.
В настоящия случай обаче не е предявен иск с правно основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, а е въведено възражение за нищожност на посочената клауза по
договора на едно конкретно въведено от ответниците основание -
противоречие с добрите нрави и предмет на проверка от съда е само
наличието на това основание. Относно критериите за установяване дали
договорни клаузи накърняват добрите нрави е формирана практика на ВКС с
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 135/19.11.2020 г. по т. д.
№ 1066/2019 г. на ВКС, II т. о. В същото е прието, че съгласно принципните
разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г.
от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските договори, така
и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Преценката за нищожност на договорни клаузи поради накърняване
на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора. За разлика от потребителя, търговецът, независимо
дали той е физическо или юридическо лице, при сключване на договорите във
връзка с дейността си трябва да положи най-голямата дължима грижа - тази на
добрия търговец. С оглед на това, той не може да се ползва с по-голяма
защита от тази на потребителите по ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗП, сключените от потребител по см. на пар. 13 от ДР на ЗЗП
неиндивидуални клаузи в договор са нищожни като неравноправни, ако
уговорката е във вреда на потребителя, тя не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
12
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Уговорките, които
определят основния предмет на договора, сключен от потребител, и не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат неравноправни, ако са ясни и
разбираеми - чл. 145, ал. 2 ЗЗП. В изключенията по ЗЗП, при които дори
потребителите не могат да се позоват на нищожност, по аргумент от по-
силното основание, не могат за бъдат обявени за нищожни и уговорки в
договор за банков кредит, по който кредитополучател е търговец-физическо
лице, когато кредитът е предназначен за извършване на търговската му
дейност. Това са случаите, при които клаузата е уговорена индивидуално или
тя определя основния предмет на договора и последната е ясна и разбираема.
Съществува разлика между дължимата грижа от потребителите и от
търговците при сключването на договори.
Възнаградителната лихва е цената на кредита и следователно клаузата за
нея е съществен елемент на договора за банков кредит, поради което, ако тя е
ясна и разбираема, няма нарушение на принципите за справедливост и
добросъвестност и уговорката не противоречи на добри нрави. При плаваща
лихва по банков кредит с кредитополучател физическо лице-търговец,
отпуснат във връзка с неговата дейност, ако в договора за формирането й не се
използва пазарен индекс, а базов лихвен процент, който е договорен като
референтен лихвен процент и промяната му се определя от самата банка като
страна по правоотношението, а не от независим безпристрастен орган и не са
предварително определени компонентите и методиката, въз основа на които
банката формира базовия си лихвен процент, промяната на размера на
възнаградителната лихва се определя едностранно от банката по силата на
постигнатото споразумение между страните. Едноличният търговец при
сключване във връзка с дейността си на договор, съдържащ такава клауза,
трябва да положи грижата на добрия търговец, която включва при
необходимост и наемането на лица със специални познания в съответната
област. С оглед на очертаната дължима грижа, което е по-голяма от тази на
потребителя, търговецът може да разбере обхвата на поетото задължение и
икономическите последици от сключването на договор, съдържащ клауза за
промяна на възнаградителната лихва едностранно от банката по нейна
преценка, като спрямо търговеца тази клауза е ясна и разбираема, поради
което не накърнява добрите нрави. Това не лишава търговеца
кредитополучател от възможност да се позове на недобросъвестно
упражняване на правото за едностранно изменение на лихвата от страна на
банката - чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, съответно на злоупотреба с това право по чл. 289
от ТЗ, ако такива са налице, но това е относимо към изпълнението на
договора, а не към неговата действителност.
Настоящият състав намира, че даденото разрешение е приложимо и към
договорите за банков кредит, сключени с търговци - юридически лица /така
решение от 16.09.2021 г. по т. д. № 466/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/,
какъвто е и настоящия случай. Изводът е, че клаузата на т.4.2. от договора за
банков кредит не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради
13
накърняване на добрите нрави.
Следва да се изтъкне също, че кредитополучателят и солидарният
съдлъжник нямат качеството "потребител", поради което и за тях не са
приложими правилата за защита правата на потребителите, произтичащи от
Закона за защита на потребителите. Нито кредитополучателят-търговец,
сключил процесния договор за банков кредит, нито неговият солидарен
съдлъжник по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, въпреки че последният е имал и
качеството на физическо лице, имат качеството "потребител". Това е така,
защото както е прието безпротиворечиво в съдбената практика, вкл. и
Решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 19348/2015 г. на ВКС, за да може
физическо лице-съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ
такъв, да се ползва от защитата на ЗЗП, вкл. и на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, само ако е поел задължението действайки извън рамките
на неговата специфична търговска или професионална дейност. В този случай
в практиката на касационната инстанция е прието, че обезпечението на дълг
на търговско дружество от физическо лице, вкл. и когато последното е
съдлъжник или поръчител, не може да се приеме като дадено за цели извън
рамките на неговата търговска дейност, ако това физическо лице има тесни
професионални и функционални връзки с посоченото търговско дружество,
като участие в неговото управление или мажоритарно участие в същото.
Процесният случай е именно такъв. Няма спор, а и се установява, че
вторият ответник Г. Б. е подписал договора като солидарен длъжник, но
едновременно с това и в качеството си на едноличен собственик на капитала,
управител и представляващ "Ник Транс 06" ЕООД, е поел и главното и
основно задължение на кредитополучател по него. Няма спор, а и се
установява, че основната специфична цел на кредита е свързана с търговската
дейност на кредитополучателя. С оглед на това обстоятелство и
съобразявайки практиката на ВКС следва да се счита, че придобиването на
качеството на солидарен съдлъжник от Г. Б. е осъществено от него единствено
с оглед неговите тесни и професионални връзки с дружеството-
кредитополучател, като същевременно не се твърди, а и не се установява, че
задължаването му като физическо лице е извършено и за цели, извън
търговската дейност на кредитополучателя. Ето защо, въпреки задължаването
на кредита да е направено от Г. Б. в качеството му на физическо лице, той няма
как да има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
съответно да се ползва от защитата по глава 6 от ЗЗП - "неравноправни клаузи
в потребителските договори".
Предвид неоснователността на релевираното възражение относно
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗПК, то и няма как
същите да бъдат третирани като несъответстващи и на принципа на
справедливост и еквивалентност на престациите и противоречащи на добрите
нрави, доколкото правилата за потребителска защита в настоящия случай са
неприложими. И доколкото възражението за нищожност на т.4.2. от договора
за банков кредит поради противоречие със закона и с добрите нрави е
14
основано на тези фактически твърдения на ответниците, които както се
посочи, са неприложими, то и доводите за нищожност на посочената клауза от
договора на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е неоснователно.
Не е налице и неяснота на клаузите в договора за комисионни (т.5) и за
падеж на лихвите по т.4.2. и т.4.3. „незабавно изискуеми“. Както бе посочено
по-горе в Глава III. Лихви, такси, комисионни от Общите условия към
договора са дадени дефиниции на използваните в тези договорни клаузи
термини, както и допълнителни разяснения, поради което и тези възражения
на ответниците за неясна формулировка са неоснователни.
По отношение размера на дължимите по кредита суми следва да бъде
взето предвид заключението на вещото лице по втори и трети въпрос, според
което общият размер на задълженията по процесния договор за револвиращ
кредит към 18.07.2023г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист) възлиза на 54070, 22
лв., която сума се формира от сумите: 49 953,05 лева – главница, предсрочно
изискуема, считано от 22.06.2023г.; 1 397,06 лева – договорна лихва върху
редовна главница за периода от 20.08.2022 г. до 22.06.2023 г.; 180,59 лева –
договорна лихва върху просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до
17.07.2023 г. вкл.; 2 289,52 лева - наказателна лихва при просрочие за периода
от 20.08.2022 г. до 17.07.2023 г.; 250,00 лева - дължима такса по тарифата на
банката към 18.07.2023 г. Посочените вземанията изцяло съвпадат по размери
и периоди с присъдените със заповед № 228 за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК от 19.07.2023г. по ч.гр.д. № 374/2023г. по описа
на РС-Оряхово, поради което предявените установителни искове се явяват
доказани и по размер.
С оглед изложеното неоснователни са възраженията на ответната страна,
че няма задължения за главница и лихви към ищеца в претендираните
размери. Същите не са подкрепени с никакви доказателства, установяващи
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти.
Изложеното налага извода, че е налице неизпълнение на сключения
договор за кредит по вина на кредитополучателя, което е основание за
солидарно ангажиране на договорната му отговорност и тази на съдлъжника.
По отношение на разноските:
Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство с осъдителен диспозитив,
съобразно постановките в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
направените разноски в заповедното производство – сумата 1081. 40 лв.
държавна такса, 2025, 23 лв. адвокатско възнаграждение с включено ДДС и
288, 00 лв. за връчване на покани за доброволно изпълнение, присъдени със
заповедта за изпълнение. Направеното в съдебното заседание от процесуалния
представител на ответниците възражение за намаляване възнаграждението на
адв. В. М., упълномощена от ищеца, заплатено в заповедното производство,
15
поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, съдът намира за
неоснователно, тъй като хонорарът е определен под предвидения в чл. 7, ал.7
вр. с ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимален размер, поради което не подлежи на намаляване.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
направените разноски и в настоящото производство – сумата 1164. 18 лв.
държавна такса, сумата 2025, 23 лв. адвокатско възнаграждение с включено
ДДС и сумата 800, 00 лв. за възнаграждение на вещото лице, съобразно
списъка за разноски по чл.80 ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ник Транс 06”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мизия, ул.
„Цанко Церковски“ № 4, представлявано от управителя Г. Ц. Б., и Г. Ц. Б.,
ЕГН ********** с адрес гр. Мизия, ул. „Трети март“ № 8, че ДЪЛЖАТ на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявана от
изпълнителните директори Ц.М. и А.Т., по Договор за банков револвиращ
кредит № 2733/677/30112021/30.11.2021 г. и извлечение от счетоводните книги
на банката от 18.07.2023 г., следните суми: 49 953,05 лева – главница, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 18.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1397,06 лева - лихва върху
редовна главница за периода от 20.08.2022 г. до 22.06.2023 г.; 180,59 лева –
лихви за просрочена главница за периода от 22.06.2022 г. до 17.07.2023 г.,
2289, 52 лева - мораторна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 17.07.2023 г. и
250,00 лева - дължима такса по тарифата на банката към 18.07.2023 г., за които
вземания е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК №
228/19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 374/2023 г. по описа на Оряховски районен съд.
ОСЪЖДА „Ник Транс 06” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Мизия, ул. „Цанко Церковски“ № 4, представлявано
от управителя Г. Ц. Б., и Г. Ц. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Мизия, ул.
„Трети март“ № 8, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7, представлявана от изпълнителните директори Ц.М. и А.Т.,
направените по ч. гр. д. № 374/2023 г. по описа на Оряховски районен съд
16
разноски в размер 1081. 40 лв. държавна такса, 2025, 23 лв. - адвокатски
хонорар с включено ДДС и 288, 00 лева за връчване на покани за доброволно
изпълнение, както и направените в настоящото производство разноски - 1164.
18 лв. държавна такса, 2025, 23 лв. адвокатско възнаграждение с включено
ДДС и 800, 00 лв. за възнаграждение на вещото лице.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. № 374/2023 г. на Оряховски районен съд.
Решението може да се обжалва чрез Окръжен съд – Враца пред
Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
17