Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.08.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 9 СЪСТАВ,
в публично
заседание на двадесет и трети март
две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Д.Ш., като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА
търг. дело № 417 по описа за 2015 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ.625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Молителят „И.Р.С.“ СД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Г. А. Д., чрез адв. Н. Б., с молба от 29.01.2015 г. и с молба-уточнение от 12.02.2015 г.
моли за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Р.Л.“ АД,
ЕИК ********. Твърди, че на
08.05.2008 г. е сключен договор за проектиране между молителя и ответника за
сумата от 200 000 евро. На 25.01.2012 г. е сключен анекс във връзка с този
договор, от който е видно, че посочената сума е дължима, заедно със 75 %
неустойка от сумата за забавено плащане или общо дължима сума от 150 000
неустойка и 200 000 главница. е налице плащане на падежа 25.02.2012 г., поради
което от тази дата дружеството е неплатежоспособно и свръхзадлъжняло. По силата
на договор и анекс - търговски сделки, изпълнението на задълженията на ответния
търговец е налице, но не е погасявано, налице е спиране на плащанията още от
25.02.2012 г. Длъжникът-ответно дружество е направило извънсъдебно признание за
съществуването на горепосочените задължения, което се установява от анекса от
25.01.2012 г. По отношение на дружеството-длъжник - „Р.Л.” АД е налице
хипотезата на алтернатива първа на разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 ТЗ, т. к.
наведените в настоящата молба твърдения, подкрепени с убедителни писмени
доказателства еднозначно навеждат на извода, че длъжникът е изпаднал в
неплатежоспособност, която според разпоредбите на чл.608 ал.1 и ал.2 ТЗ, се
предполага щом същият е спрял плащанията или - алтернативно, не е в състояние
да изпълни изискуемо, парично задължение по търговска сделка. Евентуално е
налице и основанието на чл.607а, ал.2 ТЗ - защото ответното дружество е
изпаднало в свръхзадлъжнялост. Неплатежоспособността е обективно състояние, свързано
с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения,
като със заявените по-горе в настоящата молба факти молителят в настоящото
производство изрично доказва, че по отношение на ответното дружество са налице
изискуеми парични задължения, които последният не може да изпълнява, а именно
неплатеното към 25.02.2012г. (датата на изискуемостта по падежа на т.6. от
анекса от 25.01.2012г.) задължение по посочените търговски сделки. Състоянието
на неплатежоспособност, в което е изпаднало дружеството-длъжник, не е временно,
а трайно, тъй като изпълнение не е възможно и занапред поради липсата на
средства за това. Поради горепосоченото, от което е видно, че търговското
дружество „Р.Л.” АД
е в неплатежоспособност, моли съда да се произнесе с решение по чл.630 ал.1 ТЗ,
с което да: обяви неплатежоспособността и да определи началната й дата, да
открие производството по несъстоятелност, да назначи временен синдик, да
определи датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от
постановяване на решението, алтернативно да постанови решение по реда на чл.632 ТЗ. Представя писмени доказателства по опис.
С молба от 12.02.2015 г. молителят „И.Р.С.“ СД, с ЕИК ******** уточнява, че основанията
за откриване производството по несъстоятелност са: основно - неплатежоспособност и евентуално свръхзадлъжнялост. Уточнява, че не са изпълнени условията на
чл.3.1. от договора от 08.05.2008 г., като не е плащан аванс от 15 %.
Изрично в т.5 от анекса от 25.01.2012 г. е прието, че изпълнителят по договора
и молител в това производство не претендира претенции за ненаправено авансово
плащане, както и забавено плащане до момента на сключване на анекса. Твърди и
моли съда да приеме, че дружеството молител изцяло е изпълнило задълженията си
по договора от 08.05.2008 г., като не е плащан аванс за това, но дружеството
добросъвестно е приело изпълнение на задълженията по договора, което личи и от
посоченото в т.2. от анекса от 25.01.2012 г., където изрично е констатирано от
страните, че не е плащано никакво възнаграждение по договора, но въпреки това е
налице пълно изпълнение на договора от страна на дружеството-молител, което е
констатирано в т.4. и т.5. от анекса.
Длъжникът „Р.Л.“ АД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от О.Е.Х., чрез адв. В.Н., е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Оспорва молбата откриване на производство
по несъстоятелност като неоснователна. Оспорва наличието на валидно изискуемо
вземане по търговска сделка, претендирано с исковата молба от молителя. Твърди,
че представеният Договор за проектиране от 08.05.2008 г. изобщо не е изпълняван
от страните. Авансово плащане по него не е правено, както и не е започвало
неговото изпълнение. Оспорва
представения към исковата молба Анекс № 1 към Договора от 25.01.2012 г., с
който се приема изпълнението и се уговаря неустойка като неавтентичен
(неистински) и неверен документ. Страните са
подписали Договор за проектиране от 08.05.2008 г., който е приложен по делото.
Този договор не е изпълняван изобщо и страните са прекратили работа по изпълнението
му, поради невъзможност да се постигне целения резултат, а именно регулиране на
по-голямата част от въпросните ПУП. Дори към настоящия момент, поземлените
имоти, чиято регулация е предмет на договора, са все още неурегулирани. Налице
е мълчаливо съгласие за прекратяване на договора. Представеният Анекс от
25.01.2012 г., е неавтентичен - материализираното в него изявление не е
направено от лицето, посочено като издател - бившия изпълнителен директор Т. Л.,
като подписът не е положен от него. Евентуално, ако се окаже, че горният
документ действително е подписан от лицето Т. Л., то тогава твърди, че този документ е неверен (с невярно
съдържание) - удостовереното в него касаещо приемането на изпълнението по
договора не отговаря на действителното фактическо положение. Този документ очевидно е антидатиран и е
създаден след като Т. Л. е бил освободен като член на СД и като изпълнителен
директор на дружеството - той е бил изпълнителен директор до 08.06.2012 г. За съществуването на такъв анекс
към договора дружеството –длъжник разбира едва с получаването на исковата молба
и приложенията. Такъв документ, съдържащ толкова безусловно задължение за
плащане, както и неустойка, никога не е бил осчетоводяван от нито една от двете
страни. В Анекса се съдържа
удостоверително изявление за факти и обстоятелства, което не отговаря на
действителното фактическо положение.
Анексът е антидатиран и симулативен и поради това недействителен. Анексът не
отразява вярно реалните отношения между страните. Поредицата от последователни баланси
на ищеца от 2011 г., 2012 г. и 2013 г., които се препотвърждават във времето
доказват, че няма задължение към ищеца. Съгласно §4а на ал.5 от ДП на ЗСч
понятието "вярно и честно представяне" е дефинирано като
"обективно и непреднамерено представяне на сделките и събитията в
счетоводните отчети". Публикуваните и подписаните декларации по чл. 13,
ал. 4 от ЗТР на управителя Д. за 2012 г. и 2013 г., под наказателна отговорност
по чл. 313 от НК, съдържат изявлението
му, че декларира истинността на заявените от него обстоятелства и
приемането на представените за обявяване актове. Всички тези документи са
публикувани в ТР и са последващи във времето на въпросния анекс, по който
ищецът претендира заплащане на възнаграждение и неустойка. Същевременно в
приетите ГФО на „Р.Л.“ АД за 2012 и 2013 г. също не съществува счетоводно
записване отразяващо такова задължение. Подписаният анекс е антидатиран и
поради това, че реално не е извършена претендираната работа и никога не е
приемана от ответника. Антидатираният документ очевидно създава привидност, че
нещо било „прието“ към предишен момент. Предвид фактите са налице основания да
се приеме, че с действията си г-н Л. е увредил дружеството, като първо е
подписал Договора от 08.05.2008 г., а ако се окаже, че е подписал и приложения
към исковата молба Анекс, то съвсем основателно може да възникне
предположението, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление, за
което ще бъде сезирана прокуратурата. Очевидно е и, че за анекса от 2012 г., неговият
бивш изпълнителен директор Т. Л. не използва печат, за разлика от договора от
2008 г., защото очевидно не е разполагал с такъв при антидатирането. Освен
това, седалището и адресът на управление на ищеца е описано в анекса към
момента на претендираното „подписване" към 25.01.2012 г. със странната
забележка : „данните на страните са описани, както са в Договор за проектиране
от 08.05.2008г.“ Междувременно на 03.01.2012 г. е вписана в ТР поправка в
адреса на управление ***. Нещо повече - от 03.01.2012 г. ищецът е регистриран в
ТР и има ЕИК, но три седмици по - късно във въпросния анекс продължава да се
представя с фирмено дело № 4991/1991 г. и идентификационен номер по ЗДДС BG ********. Тези детайли показват стремежа
анексът да се отнесе към по-ранен период, дори като се ползва старата неактуална
регистрация на ищеца по фирмено дело, което вече не е било факт, а е имало ТР.
Фактът на антидатирането от ищеца личи и от недобросъвестността на неговия
изпълнителен директор, който е действал и извън позволените му правомощия,
които са изрично записани в Устава на дружеството и могат да се видят в ТР. В
Устава е посочено, че за сделки над 100 000 евро следва да се положат поне два
подписа - на изпълнителния директор и на още един член на Съвета на
директорите. Не може бившият изпълнителен директор към онзи момент да подпише
сам подобен анекс и така да задължи дружеството без да вземе предвид
ограничението си, което е записано в устава и което той е знаел добре. Това
също е индиция за антидатиране. Определената неустойка за забава в
антидатирания анекс в размер на 1 % седмично до 75% сама говори за себе си.
Това е ясна индиция за антидатиран документ, чиято главна цел е да злоупотреби
с право. Един процент седмично неустойка върху главницата е най-малкото
нарушение на добрите нрави и постоянна практика при антидатирани договори,
пране на пари и злоупотреба с доверие. Важно е също и поведението на ищеца -
той „изчаква да се натрупа“ необичайно високата неустойка и завежда дело, като
не е имало никаква комуникация с него или покани. Това също е поведение типично
за подобни антидатирани документи и впоследствие нереални претенции. Освен
изложеното до тук самото лице Т. Л. в нарочен документ до ответника му е декларирал
след напускането на дружеството, че не е подписвало такъв документ към
04.04.2012 г. Този документ е изрично изявление от бившия му изпълнителен
директор, че не съществува документ, подобен на претендираното по въпросния
анекс. От балансите на ищеца за няколко поредни години, които коментира, се
вижда, че суми като претендираната напълно липсват и са изключително високи и
непостижими за капацитета на ищеца. Ищецът отразява в баланса си за 2011 г. 67
000 лв. всички краткотрайни активи; за 2012 г. 64 000лв, а за 2013 г. - 28 000
лв. В краткотрайните активи влизат всички елементи за тази рубрика на баланса, но с включени 0 /нула/ лева за вземания от клиенти. Следователно, вземания за 350 000 Евро са
несериозни като претенция и най- малкото неверни като факт. Друг съществен
аргумент срещу претенцията, че дължи нещо на ищеца е фактът, че няма представен
документ, срещу който да плати. Няма издадена фактура и това е потвърдено,
както от балансите, така и в исковата молба на ищеца, който претендира, че това
трябва да стане само с анекса. Не се дължи плащане без първичен счетоводен
документ, защото няма и такова задължение. Няма как да се плати между търговци,
регистрирани по ДДС, без да се издаде фактура, която впоследствие се включва в
дневниците по ДДС и се представя текущо на данъчните органи. Претендираният
анекс, ако не беше антидатиран, би бил данъчно събитие и ищецът е бил длъжен в
5 - дневен срок да издаде и предостави данъчна фактура. От публичния регистър
по ДДС в интернет се вижда, че ищецът е регистриран по ДДС, а и това е посочено
и във въпросния анекс. Претендира и изтекла погасителна давност, доколкото
всякакво вземане по договора от 2008 г. е погасено
по давност, а Анексът от 2012 г. е симулативен и
документ с неистинско съдържание, който не следва да бъде взет под внимание. Претендира недействителност на клаузата
за неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД., тъй като единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Уговореният
размер на неустойката от 1 % на седмица до 75 % от цялото задължение е до
такава степен прекомерен, че такава неустойка би се превърнала в способ за
неоснователно обогатяване на изправната страна. Изчислено на годишна база, така
уговореният размер възлиза на 52 % годишно. Съпоставена с размера на
задължението, чието изпълнение неустойката обезпечава и със стойността на
очакваните вреди от евентуалното неизпълнение, тя излиза извън своите две
обичайни функции - обезщетителната и санкционната. Стойността на очакваната
вреда от неизпълнението на парично задължение, за която кредиторът би имал
право на обезщетение в хипотезата на неизпълнение, се съизмерява със законната
лихва и евентуално пазарната лихва за депозити на кредитните пазари.
Предвидената неустойка в размер на 52 % годишно, надхвърля с 500 % очакваната
вреда от неточно изпълнение на парично задължение, определена в размер на
законната лихва. С оглед съотношението й спрямо евентуалната вреда, неустойката
несъмнено дерогира уредената в чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и целена от страните
обезщетителна функция, а предвид размера й, надхвърля и придадената й от
договарящите санкционна функция. Твърди, че не е налице състояние на
неплатежоспособност/ свръхзадлъжнялост. Дори да има някакви затруднения, то те
са временни. Дружеството не изплаща претендираното от ищеца възнаграждение не
защото е в невъзможност, а защото смята, че такова задължение не съществува.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Договор за
проектиране, сключен на 08.05.2008 г., между „Р.Л.“
АД, в качеството му на възложител и „И.Р.С.“ СД, в качеството му на
изпълнител, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да извърши необходимите
действия, свързани с изработване на ПУП
- подробен устройствен план за обект: „Поземлени имоти с № № 000522, 000672,
000673, 000674, землище на Язовир Искър, р-н Панчарево“. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ
възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да изготви мотивирано предложение за
допускане до устройствена процедура, да изработи проектна документация по част
„Градоустройство“ - ПУП - ПЗ, да подготви необходимата документация и внесе в
ДАГ - СО за одобряване и в съответните държавни органи, технически служби и
експлоатационни предприятия за съгласуване /според указанията на ДАГ/.
Уговорено е, че всички държавни такси и плащания към Държавните контролни
органи, Технически служби, препроектиране, ново проектиране, проектиране на
КТП, схеми, проекти по част „Паркоустройство и озеленяване“ и други се поемат
от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ. Възнаграждението на
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ е само и единствено за положения от него труд за изпълнение на
задълженията му по договора. Всички други плащания са за сметка на
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ (т. 2 от Договора). При изготвяне на проектната документация по
част градоустройство ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ се задължава да изплати на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ,
сумата от 200 000 /двеста хиляди/ евро, без ДДС. Предвидено е същата да
бъде изплатена, както следва: Аванс при подписване на настоящия договор - 15%
от общата сума /без ДДС/; При готов проект ПУП – 65 % от общата сума /без ДДС/;
При подаден за одобряване проект – 15 % от общата сума /без ДДС/; При издадена
заповед за одобряване на ПУП – 5 % от общата сума /без ДДС/ (т. 3.1. от
Договора). Срокът за изготвяне на
проектната документация е 45 дена от подписване на договора и получаване на
аванса (т. 4 от Договора).
С Анекс № 1 от
25.01.2012 г. към Договор за проектиране от 08.05.2008 г. страните приемат, че
до момента на подписване на анекса, не е заплащано никакво възнаграждение от
уговореното в договора, а същото се дължи в размера уговорен в договора и по
реда и начина посочен в този анекс. В т. 3 от Анекса е посочено, че по сключения Договор за проектиране от
08.05.2008г. са изработени следните приети
дейности във връзка с изготвения и внесен за одобрение градоустройствен проект:
-заявление с вх. № ГР-94-Т-38/19.05.2008 г.; молба НАГ-София №ГП-94-Т-38/12.05.2008/10.12.2009
г.; заявление НАГ-София №ГП-94-Т-38/19.05.2008/28.10.2010 г.; писмо от
ДАГ-София, № ГР-94-Т-38/19.05.2008г./26.03.2010 г.; по подписано нотариално
заверено пълномощно с peг. №7694/10.03.2011 г. от нот. с peг. №310; заявление ГИС-София,
№68-00-526/29.04.2010. Съгласно т. 4 от Анекса изработеното и описано в т.3. от
същия представлява изцяло уговорената работа по проектна документация и
внасянето й за одобряване в ДАГ, СО, което е целият обема работа на уговорения
предмет на договора за проектиране от 08.05.2008г., който обем работа е
извършен със сили и средства на изпълнителя, качествено и в срок, като работата
и изработеното са приети от възложителя без възражения. До момента не е
извършено плащане от страна на възложителя, който има известни финансови
затруднения. Възложителят приема, че уговорената работа в договора за
проектиране от 08.05.2008 г. е извършена в срок, като не претендира забавяне от
страна на изпълнителя, а последният не претендира претенции за ненаправеното
авансово плащане, както и забавеното плащане до момента (т. 5 от Анекса).
Страните са се уговорили, че с подписване на настоящия анекс, възложителят по
договора за проектиране от 08.05.2008г. се задължава в едномесечен срок да
заплати възнаграждение на изпълнителя по този договор в размер на двеста хиляди
евро. При забавено изпълнение на уговореното плащане по тази точка,
възложителят дължи неустойка на изпълнителя в размер на един процент седмично
върху сумата по предходното изречение, но не повече от 75 % (т. 6 от Анекса).
Към доказателствения материал по делото са
приобщени още: ГФО (във всичките им
части) на „И.Р.С.“
СД за 2012 г. и за 2013 г.. От тях се установява, че към 31.12.2012
г. на стр. 2, в рубриката „Вземания от клиенти“, ищецът е осчетоводил 0 „нула“
лв. вземания и няма длъжници. Изрично е посочено в следващата графа, че няма
вземания с изискуемост и до една година и над една година. В рубриката за
предходната 2011 г. и в същата графа „Вземания от клиенти“ е посочено- 0 „нула“
лв. задължения. Балансите и отчетите на ищеца са подписани от съставителя Цв.
Найденова и лично от управителя Г. Д.. Според баланса към 31.12.2013 г. , на
стр. 2 е посочено, че ищецът няма никакви вземания от клиенти и отново е посочено
в съседната графа за предходната 2012 г., че няма никакви изискуеми вземания,
както до една, така и над една година.
Представени са Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, подписана от Г. А. Д., в качеството му на
управител на „И.Р.С.“ СД; Декларация по чл. 13,
ал. 4 от ЗТР, подписана от Г. А. Д., в качеството му на управител на „И.Р.С.“ СД, с
които Управителят писмено декларира истинността на заявените
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.
Видно
от Протокола от редовно Общо събрание на
„И.Р.С.“ СД,
проведено на 28.03.2013 г. и Протокол
от редовно Общо събрание на „И.Р.С.“ СД, проведено на 20.02.2014 г., Управителят на
дружеството, след като е изслушал доклада на главния счетоводител,
приема ГФО на дружеството и взема решение да го публикува в Търговския
регистър.
Видно от Декларация от 04.04.2012
г., подписана от Т.Л. Л., в качеството му на Изпълнителен директор и член
на Съвета на директорите на „Р.Л.“ АД, ведно с Приложение А и Приложение Б
към нея, същият е декларил в качеството му на Изпълнителен директор на „Р.Л.“
АД и член на СД, към „Р.Л.“ АД и други, изброени в декларацията юридически
лица, редица обстоятелства, след които че в Приложение А се съдържа Списък
на всички договори, ангажименти и договорни отношения, по които
дружеството е страна. Сред тях е посочен Договора за проектиране между „Р.Л.“
АД и „И.Р.-Д. и сие“ СД от 08.05.2008 г.
Представени са Скица
№ 19050/27.03.2013 г. на поземлен имот с идентификатор 22472.7438.21; Скица №
19051/27.03.2013 г. на поземлен имот с идентификатор 22472.7438.22; Скица №
19052/27.03.2013 г. на поземлен имот с идентификатор 22472.7438.23; Скица №
80986/15.11.2012 г. на поземлен имот с идентификатор 22472.7438.33;
Приет като
доказателство е Устава на „Р.Л.“ АД, приет на учредително
събрание, проведено на 19.03.2007 г., изменен с решение на Общото събрание на
акционерите от 20.04.2012 г. Съгласно чл. 32 ал.2 от същия, договорите между дружеството и трети лица
следва да се сключват от поне двама члена на СД, единият от които е
изпълнителен директор, а другият – Председател на СД, когато стойността на
договора е над 100 000 евро.
По
делото, в изпълнение на дадените от съда указания, длъжникът е представил ГФО
(във всичките им части) за 2012 г., 2013 г. и за 2014 г.
Видно от Уведомление от 13.07.2015 г.,
издадено от СО-Направление „Архитектура и градоустройство“, във връзка с издадено съдебно удостоверение
на СГС, ТО, VІ-9 с-в, не е налице
одобрен подробен устройствен план за поземлени имоти № 000522, 000672, 000673 и
000674 в землището на язовир Искър, район „Панчарево“. Посочено е, че в НАГ
има висящо административно производство по одобряване на подробен устройствен
план – план за застрояване за посочените имоти, а именно производството по административна преписка № ГР-94-Т-38/2008
г. Производството е допуснато със Заповед № РД-09-50-431/18.03.2010 г. на
Главния архитект на СО и не е приключило с влязъл в сила административен акт.
За доказване изпълнението
на задълженията си по договора, молителят е представил писмени доказателства.
Видно от Заповед №
РД-09-50-431/18.03.2010 г. на Главния архитект на СО, в Направление
„Архитектура и градоустройство” на Столична община е постъпило заявление вх. № ГР-94-Т-38/19.05.2008 г. от Т.Л. Л. за
допускане на изработване на подробен устройствен план - План за застрояване в
обхвата на ПИ №000522, 000672, 000673, 000674, землище на Язовир Искър.
Имотите попадат в неурегулирана територия. Искането е направено от собственика
на имота и е представено мотивирано
предложение за изработване на подробен устройствен план прието от ОЕСУТ с
Протокол № ЕС-Г- 120/22.12.2009г.,т.30. Одобрено е задание за проектиране със
заповед № РД-09-50-37/13.01.2010 г. Заявителят е поискал, също така, да му бъде
разрешено да възложи за негова сметка
изработването на проекта за подробен устройствен план. С оглед на
гореизложените мотиви и на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ, чл. 124, ал. 3 от ЗУТ и Заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. на кмета на Столична община, Главният
архитект на СО е допуснал да се изработи подробен устройствен план в следния
териториален обхват: ПИ №000522, 000672, 000673, 000674, землище на Язовир Искър.
На заявителя Т.Л. Л. е разрешено да
възложи за своя сметка изработването на подробния устройствен план в обхвата и
при спазване на изискванията, подробно описани в заповедта.
По делото е приета съдебно–счетоводна експертиза, която
като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от съда. Вещото лице след запознаване и анализ на
приложените към делото документи и доказателствен материал, с публикувания в ТР
ГФО на „Р.Л.” АД за отчетната 2008 г., с предоставените от „Р.Л.” АД ГФО за
периода от 2007 г. до 2011 г. вкл., както и аналитични разшифровки, във връзка
с така възложените задачи, е дало следното заключение: Съгласно Балансите на
фирма „Р.Л.” АД към 31.12.2014 г, към
31.12.2013 г, към 31.12.2012 г, към 31.12.2011 г, към 31.12.2010 г, към
31.12.2009 г, към 31.12.2008 г и към 31.12.2007 г, показателите за
ликвидност, автономност и задлъжнялост, са както следва: коефициент на обща ликвидност – 1,0000,
1,0000, 1,0000, 1,6326, 0,0022, 0,0001, 0,3515, 0,5031; коефициент на бърза ликвидност – 1,0000,
1,0000, 1,0000, 1,6326, 0,0022, 0,0001, 0,3515, 0,5031; коефициент на незабавна ликвидност – 1,0000, 1,0000, 1,0000, 0,0016,
0,0022, 0,0001, 0,0000, 0,0021; коефициент на абсолютна ликвидност – 1,0000, 1,0000, 1,0000, 0,0016, 0,0022,
0,0001, 0,0000, 0,0021; коефициент на
финансова автономност – -0,9698, -0,9698, -0,9067,
-0,8762, -0,0197, -0,0127, -0,0045, -0,0151; коефициент на
задлъжнялост – -1,0311, -1,0311, -1,1030, -1,1413, -50,6593, -78,8201, -222,773,
-66,0270. Ликвидността
е показател за
способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите си.
Като
норматив за коефициента на обща ликвидност се приема коефициент 1.00. Финансовата автономност е показател за финансовото състояние на
фирмата- нейната способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият
капитал на фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения,
за да се осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ
норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33. През целия анализиран период фирмата има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът
на задлъжнялост е
реципрочен на коефициента на финансова автономност. Коефициентите на задлъжнялост са също отрицателни величини за целия
анализиран период, защото собственият капитал е декапитализиран и показват
задлъжнялостта на „Р.Л.” АД. През 2012 г „Р.Л.” АД е продало 3 недвижими имота
на стойност 299 хил.лв., в резултат на което има вземане в размер на
383 хил.лв.,по
контрагенти, както следва: фирма ,,М.****” ЕООД - 127хил.лв.; фирма „Ш.П.” ЕООД
- 123 хил.лв.; фирма „Т.Б.Д.” ЕООД - 133 хил.лв. Общият размер на отчетените в
баланса краткосрочни вземания от „Р.Л.” към 31.12.2012 г. е в размер на 819 хил.лв., от които: вземане от фирма „С.Ю.Г.”
АД - 436 хил.лв.; вземане от фирма „М.****” ЕООД - 127 хил.лв.; вземане от
фирма „Ш.П.” ЕООД - 123 хил.лв.; вземане от фирма „Т.Б.Д.” ЕООД - 133 хил.лв. Съгласно
Балансите на фирма „Р.Л.” АД към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г. дружеството е
отчело като вземане над 1 год., вземането си от фирма „С.Ю.Г.” АД в размер на
436 хил.лв., която сума
представлява неполучена главница по заем от холандските акционери към „Р.Л.”
АД, платена по сметката на фирма „С.Ю.Г.” АД. Към 31.12.2012 г. дружеството е
разполагало с дълготрайни материални активи - земи на обща площ 490 хектара, отчетната
стойност на които е в размер на 655
хил.лв. През 2013 г.
дружеството е продало 4 недвижими имота с площ 490 хектара на стойност 655
хил.лв., върху които са били учредени ипотеки в полза на Cefra
Holding B.V, Vaarwerkhorst Beheer II B.V. Josdic, B.V. WIQUYMAR B.V. и Beleggingsmaatschappij Noord Nederland
Beheer B.V., които са служели
за обезпечаване на вземане по договор за заем на изброените лица. Съгласно
Балансите на фирма „Р.Л.” АД към 31.12.2014 г и към 31.12.2013 г дружеството не
притежава ДМА. За целия анализиран период от 2007 г до 2014 г включително
дружеството „Р.Л.” АД не е отразило закупуване на ДМА - машини, оборудване и
транспортни средства. Съгласно Балансите на фирма на „Р.Л.” АД към 31.12.2014
г, към 31.12.2013 г, към 31.12.2012 г, към 31.12.2011 г, към 31.12.2010 г, към
31.12.2009 г, към 31.12.2008 г и към 31.12.2007 г, финансовите резултати по
години, са както следва: за отчетната 2014 г - нулев финансов резултат; за отчетната 2013
г - печалба 312 хил.лв.; за отчетната 2012 г – печалба 64 хил.лв.;
за отчетната 2011 г - загуба 1 535 хил.лв.; за отчетната 2010 г - загуба 87
хил.лв.; за отчетната 2009 г - загуба 96 хил.лв.; за отчетната 2008 г - загуба 7
хил.лв.; за отчетната 2007 г - загуба 87 хил.лв. През отчетната 2011 г. са извършени корекции на грешки
съгласно МСС 8 „Счетоводни политики, промени в счетоводните оценки и грешки” в
предходни отчетни периоди - 2007 г, 2008 г и 2009 г. Корекцията на отчетите са
причина за промяна на непокритата загуба. Прекласифицирани са задълженията на
Дружеството по получени заеми. В отчетите преди корекцията те погрешно са били
класифицирани като задължения към „С.Ю.Г.” АД. След прекласификацията, те са
заведени като задължения към действителните заемодатели — петте холандски
акционера. Извършена е корекция в стойността и третирането на начислените лихви
по получени заеми. Преди корекцията те са били капитализирани в стойността на
активите. Корекцията води до увеличаване на загубата за съответните периоди.
Няма данни за периода 2007-2011 г. да са предприети някакви стъпки за довеждане
на активите от състояние неурегулиран поземлен имот в друг вид имот. Съгласно разпоредбите на МСС 23”Разходи по заеми” е
недопустимо лихвите да се капитализират в стойността на имотите в подобни
случаи, (разходите по
заеми, възникнали докато земята е в процес на подобрение, се капитализират през
периода, през който са извършени дейностите по подобрението, но разходите по
заеми, понесени,
докато земята се притежава без никаква свързана с това дейност за подобрение,
не могат да се капитализират). Върху
собствените на дружеството недвижими имоти е наложена ипотека в полза на
следните акционери: С.Х. Б.В. (C. H. B.V.), В.Б. II Б.В. (V. B. II B.V.), Й. Б.В. (J. B.V.), В. Б.В. (W. B.V.) и Б.Н.-Н.Б. Б.В. (B. N. N. B. B.V.). Съгласно Баланса на дружеството „Р.Л.” АД към 31.12.2014 г общият размер на задълженията на дружеството възлизат на 14 453 хил.лв., представляващи дългосрочни задължения. Общата балансова стойност на притежаваните активи на дружеството „Р.Л.”
АД към 31.12.2014 г, към 31.12.2013 г, към 31.12.2012 г, към 31.12.2011 г, към
31.12.2010 г, към 31.12.2009 г, към 31.12.2008 г и към 31.12.2007 г. са били
достатъчни за покриване на всички негови
задълженията- текущи и нетекущи пасиви. Преобладаващ дял в активите на дружеството към 31.12.2014 г и
към 31.12.2013 г са имали вземанията над 1 година, а именно: към 31.12.2014 г
възлизат на 436 хил.лв. и представляват 100,0 % от общите активи; към
31.12.2013 г възлизат на 436 хил.лв. и представляват 100,0 % от общите активи. Преобладаващ
дял в активите на дружеството към 31.12.2012 г и към 31.12.2011 г са имали
краткосрочните вземания, а именно: към 31.12.2012 г възлизат на 819 хил.лв. и
представляват 55,5 % от общите активи; към 31.12.2011 г възлизат на 1 052
хил.лв. и представляват 51,7 %
от общите активи, докато
към 31.12.2010 г, към 31.12.2009 г, към 31.12.2008 г и към 31.12.2007 г
преобладаващ дял са имали дълготрайните материални активи, а именно: към
31.12.2010 г възлизат на 10 484 хил.лв. и представляват 93,4 % от общите активи;
към 31.12.2009 г възлизат на 10 150 хил.лв. и представляват 93,8 % от общите
активи; към 31.12.2008 г възлизат на 9 519 хил.лв. и представляват 97,6 % от
общите активи; към 31.12.2007 г възлизат на 2 161 хил.лв. и представляват 89,8
% от общите активи. Преобладаващ дял в пасивите на дружеството, касаещи
задълженията на дружеството към 31.12.2014 г. към 31.12.2013 г. към 31.12.2012
г, към 31.12.2011 г, към 31.12.2008 г и към 31.12.2007 г са имали дългосрочните
задължения, както следва: към 31.12.2014 г възлизат на 14 453 хил.лв. и
представляват 3314,9 % от общите пасиви; към 31.12.2013 г възлизат на 14 452
хил.лв. и представляват 3314,7 % от общите пасиви; към 31.12.2012 г възлизат на
15 802 хил.лв. и представляват 1017,3 % от общите пасиви; към 31.12.2011 г
възлизат на 15 780 хил.лв. и представляват 775,8 % от общите пасиви; към
31.12.2008 г възлизат на 9 122 хил.лв. и представляват 93,5 % от общите пасиви;
към 31.12.2007 г възлизат на 1 956 хил.лв. и представляват 81,3 % от общите
пасиви, докато
към 31.12.2010 г и към 31.12.2009 г преобладаващ дял са имали краткосрочните
задължения, а именно: към 31.12.2010 г възлизат на 11 449 хил.лв и
представляват 102,0 % от общите пасиви; към 31.12.2009 г възлизат на 10 956
хил.лв и представляват 101,3 % от общите пасиви.
Вещото лице е изготвило и Финансово-икономически анализ за периода
2014 г-2013 г, съгласно който към
31.12.2014 г общият капиталов ресурс възлиза на 436 х.лв. От
тях 0 х.лв. или 0.0 % е собствен капитал и 14 453 х.лв. или 3315.9 % пасиви
(привлечен капитал). В сравнение с 2013 г капиталът е увеличен с 0 х.лв., което
се равнява на 0.0 %. Собственият капитал е намален с 1 х.лв. в т.ч. от: Увеличение на фин.резултат от
предходни периоди – 311 х.лв.; Намаление на фин.резултат от текущия период - 312
х.лв. Пасивите възлизат на 14 453 х.лв. и са с 1 х.лв. повече от предходната
година. Като структура пасивите се разпределят на: Дългосрочни - 14 453 х.лв. 100.0%; краткосрочни
- 0.0 %. За периода на 2014 г фирмата има нулев нетен оборотен капитал. Той е налице, тъй като
краткотрайните активи през анализирания период са с нулева стойност, както и
краткосрочните задължения на дружеството. Постоянният капитал включва
собствения капитал, дългосрочните заеми, отсрочените данъци, задължения към
свързани предприятия и други дългосрочни задължения. Към 31.12.2014 г той
възлиза на 436 х.лв. и е идентичен с постоянния капитал от предходната година. През
анализирания период на 2014 г са отчетени приходи от обичайна дейност в размер на 0 хил. лв., което е в по-малко
с 981 хил.лв. в сравнение с 2013 г, или 100,0 %. Разходите за обичайна
дейност през
2014 г са в размер на 0 хил.лв. и са в по-малко от предходната година с 669
хил.лв., което е 100,0 %. През 2014 г. финансовият резултат от обичайната
дейност (разликата между приходите и разходите за дейността) е 0, което е с 312 хил.лв. по-малко от 2013
г. Показателите на рентабилност към 31.12.2014 г. са с нулеви стойности, поради
нулевия финансов резултат за този отчетен период. За отчетната 2014 г.
дружеството не е отчело нито приходи, нито разходи, поради което и финансовият
резултат е с нулева стойност. Към 31.12.2013 г. изчислените показатели на
рентабилност на приходите от продажби, на активите и пасивите са с положителни
стойности, поради отчетения положителен финансов резултат, докато коефициентът
на рентабилност на собствения капитал е с отрицателна стойност, поради
отрицателната стойност на собствения капитал през този отчетен период, въпреки
отчетената печалба към 31.12.2013 г.
Представени са и Финансово-икономически
анализ за периода 2012 г-2011 г, 2010 г-2009 г и 2008 г-2007 г:
На вещото
лице не е била предоставена издадена данъчна фактура от страна на молителя
"И.Р. - Д. С." СД към възложителя "Р.Л." АД с основание
Договор за проектиране от 08.05.2008г и Анекс № 1 от 25.01.2012 г, както и
отразяване в счетоводните регистри на "И.Р. - Д. С." СД на вземане от
"Р.Л." АД, както и не е констатирано счетоводно отразено при "Р.Л."
АД задължение за плащане към "И.Р. - Д. С." СД. От извършената
проверка вещото лице не е констатирало счетоводни отразявания при "И.Р. - Д.
с-ие" СД на вземане от "Р.Л." АД, съответно не е констатирало
счетоводно отразено при "Р.Л." АД на задължение към "И.Р. - Д.
с-ие" СД за периода от 2008 г до 31.12.2014 г. Издаване на данъчна фактура
от "И.Р. - Д. с-ие" СД за претендираната сума след подписването на
Договор за проектиране от 08.05.2008г и Анекс № 1 от 25.01.2012 г. не е
констатирано от вещото лице. Договорът за проектиране от 08.05.2008 г. и Анекс
№ 1 от 25.01.2012 г. не са отразени в счетоводните регистри на двете дружества.
Съгласно Анекс № 1 от 25.01.2012 г към Договор за проектиране от 08.05.2008г
възложителят по договора се задължава в едномесечен срок да заплати
възнаграждение на изпълнителя по този договор в размер на 200 000 евро. Изчислената законна лихва върху сумата от
200 000 евро за периода от 25.02.2012 г до 29.01.2015 г - датата на настоящия
иск възлиза на 61 779,10 евро. Изчислението на лихвите е съгласно
тримесечния ЛИБОР за евро валута плюс 10 пункта - съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994
г, ДВ бр. 33/1994г, ДВ бр. 33/19.04.1994г., изм. и доп. ДВ бр. 74/1995 г., бр.
15/2000 г и съгласно ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ. бр. 42 от 05.06.2012 г.)
в сила, считано от 01.07.2012 г.
По делото е
приета съдебно-техническа експертиза,
която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от
съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото, след посещение в
офиса на ищцовото дружество и преглед на цялата техническа документация,
касаеща предмета на сключения между страните Договор за проектиране от
08.05.2008 г., както и след извършена справка в отдел „Градоустройство“ при
НАГ-СО, е дало следното заключение: От ищцовото дружество са извършени
действията по изработване на мотивирано предложение и техническо задание за
изготвяне на ПУП за ПИ с №№ 000522, 000672, 000673, 000674, по КВС на землището
на Язовир Искър, р-н „Панчарево”. Същите са внесени за разглеждане в НАГ - СО
със Заявление № ГР-94-Т-38/19.05.2008 г. Разгледани са от ОЕСУТ и с негов
Протокол № ЕС-Г- 120/22.12.2009 г. са приети и одобрени. Въз основа на
Протокола на ОЕСУТ, са издадени две Заповеди от Главния архитект на СО, с които
е одобрено заданието за изработване на ПУП - ПЗ в обхвата на процесните четири
ПИ и е допуснато да се изработи ПУП за същите, с посочени конкретни
предписания. След получаване на Заповедта, с която е допусната градоустройствената
процедура, ищцовото дружество е
изработило проект за ПУП - ПЗ в обхвата на процесните четири ПИ и е внесло
същия за съгласуване и разглеждане в НАГ - СО, със Заявление № ГР-94-Т-
38/19.05.2008/28.10.2010 г. Към настоящия момент, градоустройствената
процедура не е приключила и внесеният проект за ПУП - ПЗ за ПИ № 000522,
000672, 000673, 000674, землище на Язовир Искър, не е одобрен. Внесеният проект
за ПУП - ПЗ не е съгласуван с различните експлоатационни дружества - „ЧЕЗ - Р.Б.”
ЕАД, „С.В. ЕАД и Б.Д.. Съгласно горното, вещото лице е установило, че от ищцовото дружество са изпълнени всички
дейности, договорени със сключения между страните Договор за проектиране от
08.05.2008 г. и Анекс № 1 към него от 25.01.2012 г., с изключение на
съгласуването на изработения проект за ПУП с експлоатационните дружества.
По делото е
приета и съдебно – графологична
експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена се
възприема изцяло от съда. Вещото лице е установило, че подписът за „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“ в
АНЕКС № 1 от 25.01.2012 г. към Договор за проектиране от 08.05.2008 г.
между „Р.Л.”АД и „И.Р.С-ие”СД, е положен
от Т.Л. Л..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така изложената
фактическа обстановка, съдът намира молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Р.Л.” АД за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл.608,
чл.625, ал.1 и чл.631 ТЗ, а именно: 1.
Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2.
Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на
длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. чл. 631 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на
чл.625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност
могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът, или кредитор на длъжника по
търговска сделка, НАП за публичноправни задължения към държавата или общините,
свързано с търговската дейност на длъжника. В конкретния случай настоящата
съдебна инстанция е била сезирана с молба от кредитор на длъжника за
задължения, произтичащи от търговска сделка.
Установено е и качеството на
търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ на лицето, за което се цели да се
докаже, че е неплатежоспособно – „Р.Л.” АД, е вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, с представител О.Е.Х..
Длъжникът
„Р.Л.“ АД е оспорил наличието на валидно
изискуемо задължение по търговска сделка, тъй като сключеният договор изобщо не е бил изпълняван, а
Анексът към него, с който се признава изпълнението на задълженията и се приема
извършената работа, е неавтентичен,
както и неистински документ, като удостоверенето с него не съответства на действителното фактическо положение, а също така
е антидатиран и симулативен.
Както е посочено по-горе,
молителят основава претенцията си за неизплатено парично задължение по Анекс №1 към договор за проектиране от 08.05.2012
г., във връзка с Договора за
проектиране, като твърди, че има парично вземане в размер 200 000 главница –
възнаграждение за извършена работа и неустойка в размер от 150 000 неустойка за допуснатата забава
след 25.02.2012 г. съгласно клаузата на т.6 от Анекс №1. Поради това в тежест на молителя с оглед разпределението
на доказателствената тежест е да
установи търговския характер, валидността и съществуването на две вземания
– за главницата и дължимата неустойка.
Във
връзка с оспорването на Анекс №1 от
25.01.2012 г. съдът намира следното:
С
оспорването на документ, страната, която го оспорва, се стреми да преодолее
доказателствената му сила. В случая Анексът е подписан частен свидетелстващ документ. С оглед чл. 180 от ГПК, същият съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него, са направени от лицето, което е негов автор. В този смисъл са Решение № 57 от 29.04.2013
г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV Г. О., ГК,;Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV
г. о., ГК ; Решение № 506 от 8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV Г. О.
и др. Съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК тежеста за
доказване на неистинноста на оспорения документ пада върху страната, която го е
оспоР.– т.е. върху ответника.
Във връзка със заключението на неоспорената
СГЕ, следва да се приеме, че оспорването не е доказано. Както констатира вещото
лице, документът е подписан от Т. Л., т.е. същият е автентичен. Поради това
Анексът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото, като
същият може да бъде преценяван от съда, наред с останалите доказателства.
Съобразно мотивите на ТР 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че оспорването на
автентичността съставлява предявяване на инцидентен установителен иск, по
отношение на автентичността на документа се поражда сила на пресъдено нещо,
която е пречка за предявяване на иск за установяване на истиността му.
По отношение на Анекса като частен свидетелстващ документ, следва да се посочи, същият няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в него не е нужно откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа – в този смисъл е РЕШЕНИЕ № 261 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/2013 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС, съставляващо
задължителна практика по чл. 290 от ГПК.
По отношение на датата на съставяне на документа –25.01.2012
г., съдът намира следното:
Съгласно
в чл. 181 от ГПК, частният документ
има достоверна дата за трети лица от
деня който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа
невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня,
в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
По приложението на чл. 181 ГПК е налице
задължителна съдебна практика, - Решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС . Съгласно
същото " трети лица " по смисъла на разпоредбата са всички лица,
извън участвалите в съставянето на документа и техните правоприемници. Целта и
приложимостта на оспорването е да бъде предотвратено недобросъвестно използване
на документ за създаване на прово или поемане на задължение чрез антидатиране .
„Трето лице " по смисъла на чл. 181 ГПК е това, което
черпи права от лицето, подписало документа и като правата му, могат да
възникнат само при условие, че датата на възникването им предхожда тази на
документа. Достоверната дата не е датата, на която е съставен документа, а датата след която е невъзможно съставянето му.
Във връзка с доводите на ответника за
антидатиране на документа, съдът прецени следното:
Както се установява от представените
писмени доказателства и извършената служебна справка в ТР по партидата на ответното
дружество, същото е пререгистрирано в ТР на 18.02.2008 г. Към този момент негов
изпълнителен директор е бил Т. Л., който е заемал тази длъжност до 08.06.2012
г., когато в ТР е вписан сегашният Изпълнителен директор О.Х..
Без
правно значение за валидността на договора
са твърденията на ответника, че с действията си бившият изпълнителен
директор Т. Л. е увредил дружеството, като първо е подписал Договора от
08.05.2008 г., въпреки, че съгл. чл. 32, ал. 2 от него, договори между дружеството
и трети лица на стойност над EUR 100
000 следва да се сключват от поне двама членове на Съвета на директорите,
единият от които Изпълнителния Директор, а другият Председателят на Съвета на
Директорите. Дали това ще бъде основание за търсенето на наказателна
отговорност от Т. Л. и как ще приключи евентуално наказателно производство по
отношение на него, е правно ирелевантно за настоящия правен спор. Към датата на
подписване на Договора – 08.05.2008 г. , Т. Л. е бил изпълнителен директор на
дружеството, без по отношение на представителната му власт да е налице някакво
отразяване в ТР. По аргумент от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС
следва да се приеме, че действията, извършени от него обвързват
дружеството. След
като дори подчинеността на управителя на решенията на общото (при ограничено
отговорните дружества) има действие само във вътрешните отношения, а
в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в
правомощията си,
както е приел ВКС, на още по-голямо основание сключването на договор като
процесния, е валиден и действителен. Ограниченията,
предвидени в Устава
касаят вътрешната организация на работа, като други
ограничения на представителната власт на изпълнителния директор нямат действие по
отношение на трети лица, доколкото не са били вписани в ТР.
Нещо повече. Видно от представената с ОИМ Декларация от 04.04.2012 г. , ответното
дружество е знаело, че е сключен договор с „И.Р. Д. СИЕ“ СД на 08.05.2008 г.
Липсва каквото и да е противопоставяне или оспорване на дружеството по смисъла
на чл. 301 от ТЗ, което обосновава извода, че дружеството ответник, дори и до
този момент да не е знаело за договора, не се е противопоставило на действията
без представителна власт и го е потвърдило.
Не може да се приеме
твърдението на ответника, че е налице „мълчаливо съгласие“ за прекратяване на
договора. В договора не е уговорен конкретен срок за изпълнение (с изключение на изработването на
проектна документация по чл. 4), напротив съгласно чл. 15 от него при
форсмажорни обстноятелства, продължително забавяне на държавни инстанции и
служби и причини, независещи от двете страни, договорът се удължава с толкова
време, с колкото е продължила забавата. Т.е. независимо от значителния перод от
време, договорът и до настоящия момент продължава да обвързва страните. Същият
не е бил развален поради виновно неизпълнение на някоя от тях, нито, така както
е уговорено в чл. 16 поради възникване на обективна невъзможност да се изпълни,
да е бил прекратен по взаимно съгласие. Не се твърдят подобни обстоятелства,
нито се представят доказателства.
Изцяло
неоснователно е твърдението на ответника, че е следвало молителят да осчетоводи
задължението си към него, и тъй като не е сторил това – обстоятелство, което се
установява от ГФО на „И.Р. Д. СИЕ“ СД за
2012 г. и 2013 г., изобщо не е смятал, че има такова задължение, от което се
извежда твърдението за антидатиране на Анекса и съставянето му за целите на
процеса. Действително, липсва осчетоводяване на задължение в размер на
200 000 евро в ГФО на дружеството-молител. Такова обаче не би могло и да
бъде извършено предвид обстоятелството, че договорът не е първичен счетоводен
документ, а само основание за издаване на такъв. Съгласно чл. 4,
ал. З от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на
документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват
изискванията за съставяне на документите съгласно действащото законодателство.
В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7 ал.1 от ЗСч
задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за
осчетоводяване на разходи. Единствено стопанска операция, а не сключен договор, ако въз основа на
него са осъществени стопански операции, обосноваа документирането със счетоводен документ, който има доказателствена
сила. Именно този първичен счетоводен документ съдържа информация със значение за текущото отчитане
– т.е. за документирането на извършените стопански операции (сделки и събития)
по техните основни параметри – страни по сделките, наименование на обектите,
количествена и стойностна характеристика на операцията, което към 31.12. на
съответната календарна година обуславя изготвянето на ГФО като финансов
резултат от дейността на дружеството за период от една година.
Съдът намира, че и всички
останали доводи на ответника, които обосновават правната му теза, за
антидатиране на Анекса към договора, са неоснователни, а именно: че за анекса от 2012 г., неговият бивш
изпълнителен директор Т. Л. не е използвал печат, за разлика от договора от
2008 г., защото не е разполагал с такъв при антидатирането; че седалището и
адресът на управление на ищеца са описани в анекса чрез препращане към
договора, при условие, че вече е извършена промяна в адреса на управление на
ищеца; че е използвана старата индивидуализация на дружеството, след като от
03.01.2012 г. ищецът е регистриран в ТР и има ЕИК, което показва стремеж
анексът да се отнесе към по-ранен период като се ползва старата неактуална регистрация
на ищеца по фирмено дело; че определянето на неустойка в размер на 1 % седмично
до 75% е ясна индиция за антидатиран документ, чиято главна цел е да
злоупотреби с право; че молителят е изчакал умишлено да се натрупа необичайно
високата неустойка, за да заведе дело, без да е налице някаква комуникация или
покани, което е поведение типично за подобни антидатирани документи и
впоследствие нереални претенции; че обстоятелството, че няма представен
документ, срещу който да плати - няма издадена данъчна фактура, а това потвърждава,
че молителят знае, че не се дължи плащане по Анекса; че тъй като в т.3.1 от Анекса е
уговорено, че 5 % от уговорената сума се дължи след одобряване на ПУП, е
налице антидатиране. Всички тези твърдения са хипотетични и
недоказани и без правно значение, вкл. и като косвени индиции за антидатирането
на документа.
Независимо от всичко
изложено по-горе обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че Анексът от
25.01.2012 г. е непротивопоставим на
ответника. Т. Л., макар и бивш изпълнителен директор на „Р.Л.“ АД, към
настоящия момент се явява трето лице за него. Молителят не ангажира каквито и
да е доказателства, че длъжникът е бил уведомен за съществуването на Анекса.
Както е посочено по-горе, Анексът е частен
свидетелстващ документ, подписан от Т. Л., поради което се ползва с формална
доказателствена сила, че удостоверените с него изявления са направени от
лицето, което е негов издател. Този документ обаче няма материална
доказателствена сила, нито достоверна дата, която да е противопоставима на
ответника, който чрез настоящия си представляващ не е участвал в съставянето му.
Ответникът би бил и пряко засегнат при антидатиране. Този документ няма
нотариална заверка или друг от подробно уредените чл.181 ал.1 от ГПК характеристики,
които да доказват достоверно, че съдържанието му е станало известно на
ответника, респ. че същият е породил правно действие на сочената в него дата. Достоверна в този смисъл е датата на
постъпване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 29.01.2015
г., доколкото към този момент е била приложена към нея, но към този момент
представителството на ответника е било отдавна променено. Поради това,
независимо че Анексът изхожда от лицето Т. Л., не може да се приеме, че е било
постигнато взаимно писмено съгласие преди този момент между страните чрез
подписването му. Въпросът за достоверността на датата на сключване на Анекса в
случая е от изключително значение, тъй като е свързана с това бил ли сключен и
кога, разполагал ли е Т. Л. с правомощия към този момент, при което единствено
положение, би било налице изменение в клаузите на договора. Още повече, че в
случая се прави признание, преурежда се началния момент на изискуемостта на
вземането, поема се задължение за неустойка. Фактът относно достоверността на
датата на договора, е следвало да се докаже от ищеца съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, тъй като от това доказване той
твърди и извлича изгодни за себе си правни последици. Такива не са събрани по
делото, поради което съдът приема за достоверна като дата на съставяне датата
29.01.2015 г.
Във връзка с
твърдението на ответника, че в
Анекса се съдържа удостоверително изявление за факти и обстоятелства, които не
отговарят на действителното фактическо положение, съдът намира следното:
Съгласно чл.
2 от Договора изпълнителят се
задължава да изготви мотивирано предложение за допускане до устройствена
процедура, да изработи проектна документация по част „Градоустройство“ - ПУП -
ПЗ, да подготви необходимата документация и внесе в ДАГ - СО за одобряване и в
съответните държавни органи, технически служби и експлоатационни предприятия за
съгласуване /според указанията на ДАГ/. Възнагражденението на изпълнителя е
само и единствено за положения от него труд.
Съгласно
заключението на СТЕ, и представените писмени доказателства, както и обясненията
на вещото лице в ОСЗ при приемане на заключението, налице е изпълнение на
уговореното по договора, тъй като от техническа гледна точка е било уговорено да се изработи ПУП и да се
внесе за одобрение, което е направено. Поради това съдът приема, че е
налице изпълнение на задълженията на ответника, което е осъществено още през 2008 г. , като настъпилите след това събития –
като промяна в инвестиционните намерения на ответника, ангажиране на други
дружества за изготвяне на ПУП, липса на одобрен ПУП, и към настоящия момент, се
явяват извън обстоятелства, които не касаят точното изпълнение на задълженията
на ответника.
Не може да се
приеме поддържаната от ответника теза, че ищецът не е изпълнил задълженията си
по договора, тъй като в т.3.1 от него е уговорено, че 5 % от уговорената сума
се дължи след одобряване на ПУП. Обстоятелството, че част от плащането е
поставено в зависимост от сбъдването на определено условие, не променя обема на
уговорената престация и не се отразява на действителността й. Не може също така
от уговорката по т.3.1 да се да се черпят аргументи за антидатиране на
договора.
Предвид изложеното,
съдът намира, че спорните отношения между страните следва да бъдат разгледани
единствено на основание на сключения договор. Не се установи, че между страните
е постигнато взаимно писмено съгласие, материализарано в Анекса от 25.01.2012
г. Поради това, и тъй като същият е непротивопоставим на ответника, не може да
се приеме, че е налице признание на обстоятелства, които като неблагопритни за
страната, да бъдат взети предвид от съда. Не е договорен нов срок за изпълнение
на задълженията – до 08.06.2012 г., след което, при неплащане да се дължи
неустойка в размера определен в т.6 от Анекса. Предвид това не следва да се
излагат и доводи от страна на съда, свързани с нищожността на клаузата за
неустойка поради рекомерност и противоречие с добрите нрави.
Както се установява
от изложеното по-горе, налице е пълно изпълнение от страна на молителя. Същото
е осъществено в срок – на 19.05.2008 г., съобразно заключението на СТЕ, и е
внесено за разглеждане на същата дата,
като на 10.12.2009 г. е внесено и доработване на проекта. Поради това, съдът
намира, че молителят е изпълнил задълженията си по договора и му се дължи
заплащане на 95 % от стойността по договора, като изискуемостта е настъпила на
10.12.2009 г.
Основателно е обаче направеното възражение от страна на ответника за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. С оглед уговорените срокове
за плащане, изискуемостта на вземането
за аванс в размер на 15 % от общата сума и 65 % при готов проект на ПУП е
настъпила на 19.05.2008 г. По отношение на сумата от 15 % от уговорените
200 000 евро, за подаване на одобение, изискуемостта е настъпила на
10.12.2009 г. Не е било
уговорено между страните някакъв друг срок, нито настъпването на изискуемостта е
поставено в зависимост от издаване на
фактура или нейното връчване на възложителя. А и недопустимо е да се твърди, че
чрез забавянето на издаването на фактури, може заобиколи императивната
разпоредба на чл. 110 от ЗЗД, като практически по този начин се удължи
давностния срок в полза на ищеца. Както се констатира от исковата молба, същата
е постъпила в съда на 29.01.2015 г. Поради това всички вземания на молителя са
погасени по давност към този момент (без вземането му за за 5 % при евентуално
одобряване на ПУП съгласно чл. 3.1 от Договора).
Не се
констатира ответникът да е поемал задължение за неустойка по Договора, а
Анексът от 25.01.2012 г. е непротивопоставим на ответника. Поради това, тъй
като липсва подобна договорка, не е налице един от елементие на сложния
фактически състав на чл. 92 от ЗЗД и не е възникнало задължение във връзка с
търговска дейност за ответника.
С оглед изложеното съдът по
несъстоятелността приема, че молителят не се легитимира като кредитор по търговска
сделка с изискуемо парично задължение
на основанията, посочени в молбата му. В
тежест на молителя е да установи, че вземането му е действително
и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Кредиторът следва
да проведе по отношение на това обстоятелство пряко и главно
доказване за реализиране не само на търговската сделка, но и да установи, че
е кредитор, който има изискуемо парично задължение. По
отношение на погасеното по давност задължение е погасено правото на иск за защита, което като последица следва да бъде
съобразено в производството по несъстоятелност.
Поради
това и тъй като липсва един от елементите сложния фактически състав, следва да
бъде отхвърлено искането за откриване на производство по несъстоятелност на
основание твърдяната неплатежоспособност, и евентуално свръхзадълженост, без да е необходимо изследването на
останалите елементи, коието биха били от значение, ако искането е направено от
лице, което се легитимира като такова по чл.608 ал.1 от ТЗ. Съобразно общата норма на чл.625 ТЗ, определяща
кръга на лицата, активно легитимирани в производството по несъстоятелност, когато
молбата е подадена от кредитор той трябва да бъде носител на парично вземане,
произтичащо от търговска сделка, независимо дали релевираното основание за това е неплатежоспособност
или свръхзадълженост. Това следва от характера на
несъстоятелността, като универсален способ за принудително изпълнение, който
цели справедливо удовлетворяване на кредиторите, поради което е недопустимо
откриване на производство по несъстоятелност, както с оглед общото, така и на
специалното основание. Ето защо, паричното задължение следва да произтича от действителна търговска сделка, която
е породила желаните от страните по нея правни последици, да е валидно и
изискуемо. Поради това молителят не е активно легитимиран да иска откриване на
производство по несъстоятелност
Предвид изложеното не следва да бъдат излагани
съображения досежно останалите събрани по делото доказателства и във връзка с
останалите елементи на сложния фактически състав, които биха били от значение, ако искането е
направено от лице, което се легитимира по чл.608 ал.1 от ТЗ. Следва обаче да се отбележи, че съгласно
заключението на ССЕ, изчислените показатели за ликвидност са такива, че същите
не обосновават извода за състояние на неплатежоспособност.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ответникът
също претендира разноски, които са в общ
размер от 900 лв., съобразно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК, за назначените експертизи.
Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „И.Р.С-ИЕ“ СД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Г. А. Д., чрез адв. Н. Б.,
с правно
основание чл.625 и сл. от ТЗ – за откриване производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност или евентуално поради свръхзадълженост на „Р.Л.“
АД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от О.Е.Х., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
„И.Р.С-ИЕ“ СД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Г. А. Д., чрез адв. Н. Б.,
да
заплати на „Р. Л.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от О.Е.Х. сумата
900 лв. – разноски в производството, на осн.
чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от датата на от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: