Решение по дело №457/2019 на Районен съд - Силистра

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 398

гр. Силистра, 31 юли 2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА

при секретаря Г. Н., като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 457 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Ищецът Р.Д.Д. с ЕГН- **********,***, претендира от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо него извършената от А.Й.К. с ЕГН-********** разпоредителна сделка -  ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ  на 1/ 2 идеална част от недвижим имот , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54, том II, рег.№ 1362, дело № 170 от 2018г. на нотариус  Р. Т.., вписан в Службата по вписвания под № ., акт № 65, том III дело № 390 / 2018 г. на СВ Силистра, с който  А.Й.К. с ЕГН-********** дарява своите 1 / 2 идеални части на Б.А.К. с ЕГН- **********, от следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ , находящ се в . с идентификатор № ., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 62.32 кв.м., избено помещение № 2, заедно с 1.75% ид.части от общите части на сградата с идентификатор № . и 1.75%ид.части от правото  на строеж върху мястото с идентификатор ., при съседи : .

Във връзка с обосноваване на основателността на претенцията ищецът изтъква, че като кредитор на първия ответник е легитимиран да иска относително унищожение на сключената от длъжника сделки, тъй като чрез нея се затруднява събирането на вземанията му и се увреждат интересите му. Съобразно твърденията му, задължението на първия ответник произтича от непозволено увреждане, извършено от ответника на 05. 09. 2015 г., като с решение № 390 / 08. 12. 2017 г., постановено по гр.д. № 576 / 2017 г. по описа на СРС, потвърдено с решение № 38 / 18. 04. 2018 г., постановено по в.гр.д. № 46 / 2018 г. по описа на СОС, ответникът е осъден да му заплати обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че в хода на процеса, след постановяване на първоинстанционното решение, ответникът е отчуждил имота като го е дарил на втората ответница. По отношение на обстоятелството, че втората ответница е знаела за увреждането, навежда доводи относно обстоятелството, че същата е му е дъщеря.

Ответникът А.Й.К. с ЕГН-**********,*** е подал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция. Счита, че към момента на извършване на сделката ищецът не е притежавал качеството на кредитор по отношение на ответника, тъй като решението на първата инстанция не е било влязло в сила. Отделно възразява и по отношение на твърдението за знание за увреждане от страна на втората ответница. Твърди, че сделката е сключена като благодарствен акт с оглед факта, че дъщерята е издържала баща си, който пък от своя страна се е запазил правото си да ползва имота докато е жив. Във връзка с доказване на твърденията си моли по делото да бъдат разпитани двама свидетели.

В дадения срок ответникът Б.А.К. с ЕГН- **********,***, чрез назначения й от съда особен представител адв. В.В. е подала писмен отговор, с който счита иска за недопустим, като излага доводи във връзка с липсата на правен интерес с оглед разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК. По същество счита иска за неоснователен, като твърди, че презумцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е оборена поради липсата на знание у приобретателката по договора за дарение, последният не е сключен с цел увреждане интересите на кредитора, а в изпълнение на нравствено етичен дълг. Освен това действителното правно положение съвпада с целената правна промяна – твърдяната за увреждаща сделка е непротивопоставима на друго основание – несеквестируемост.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Няма спор между страните в настоящото производство относно обстоятелството, че първият ответник е причинил на ищеца неимуществени вреди, произтичащи от непозволеното увреждане, осъществено на 05. 09. 2015 г. Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото решение № 390 / 08. 12. 2017 г., постановено по гр.д. № 576 / 2017 г. по описа на СРС, потвърдено с решение № 38 / 18. 04. 2018 г., постановено по в.гр.д. № 46 / 2018 г. по описа на СОС, с което на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 6 000.00 лева, като въз основа на така постановеното решение е издаден изпълнителен лист от 06. 07. 2018 г., приложени към настоящото производство. Безспорно е и обстоятелството, че между ответниците е сключена разпоредителна сделка на 07. 03. 2018 г. В тази връзка следва да бъде преценена допустимостта на претенцията на ищеца, като съдът счита, че същият е легитимиран да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като вземането му е възникнало преди сключването на атакуваната сделки, с извършването на която се затруднява събирането на вземането му и се увреждат интересите му.

За уважаването на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД е необходимо наличието на три условия - да има увреждане на кредитора, длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора и вземането на кредитора да е възникнало преди сключването на атакуваната сделка. В настоящия случай са налице и трите условия. Увреждане на кредитора е налице, тъй като и към настоящия момент съществува вземане спрямо длъжника, който не разполага с друго имущество. Не може да се приеме, че длъжникът е действал добросъвестно, тъй като сделката е извършена след като увреждането е настъпило и при постановен съдебен акт - по време на производството пред въззивната инстанция. От друга страна, безспорно е обстоятелството, че претърпените неимуществени вреди са в резултат именно на извършеното деяние, като задължението за обезщетяването им й е възникнало още с настъпването на вредоносния резултат, т.е. дори преди установяването със сила на присъдено нещо на това задължение по съдебен ред. Несъстоятелен е и изложеният довод относно липсата на знание за увреждане интересите на кредитора, предвид факта, че преди датата на сключване на сделката не е било налице задължение спрямо ищеца, тъй като задължението за обезщетяване на вредите е възникнало още към момента па причиняването им, за което ответникът е знаел.

С правното си действие, касаещо извършено действие на разпореждане с процесния недвижим имот длъжникът - А.Й.К. е намалил имуществото си, с което уврежда ищеца - кредитор, тъй като затруднява събирането на вземането му.

Приобритател на процесния имот е ответницата Б.А.К., по отношение на която няма спор, че е дъщеря на първия ответник, поради което попада пряко в хипотезата на приложимата презумпция за знание на увреждането от страна на третото лице, визирана в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като единствено показанията на свидетелката А./ сестра на първия ответник и леля на втората ответница/ не са достатъчни да оборят презумпцията за знание.  

Освен това с ТР № 2 / 09. 07. 2019 г., постановено по тълкувателно дело № 2 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието и отграничаване на случаите при възмездно и безвъзмездно придобиване на имуществото с мотиви, че правилото на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот, изхождайки от два критерия - възмездността или безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице. Интересите на кредитора, увреден от извършените прехвърляния, следва да бъдат предпочетени пред интереса на приобретателя, който е знаел за увреждането на кредитора, и пред интереса на приобретателя, който се е облагодетелствал безвъзмездно и е придобил от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Тези трети лица следва да търпят принудително изпълнение върху придобитото от тях имущество поради участието им в увреждането на кредитора, знаейки за това увреждане или поради безвъзмездното им облагодетелстване в резултат на увреждащото действие на длъжника. В този смисъл съдът счита, че следва да се коментира и направеното възражение от страна на втората ответница досежно наличието на непротивопоставимост на сделката по отношение на приобритателя на друго основание – несеквестируемост. Тук следва да се имат предвид и още два факта – на първо място несеквестируемостта е институт на изпълнителното производство и няма отношение към действителността на сделката , а на второ място – съгласно разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т. 1 от ЗЗД от забраната за насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируеми вещи не могат да се ползват длъжниците по задължения за вреди от непозволено увреждане. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 357/11.05.2010 по гр. д. № 100/2010 г., IV ГО ВКС.

Предвид всичко изложено до тук съдът счита, че предявеният отменителен иск по чл.135 ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът А.Й.К. следва да понесе тежестта на направените от ищеца разноски - адвокатски хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява правото на процесуалния представител на страната, получила безплатна правна помощ да получи адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението на процесуалния представител в размер на 250.22 лева.

С оглед изхода на делото, ответникът А.Й.К. на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК, следва да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса, възлизаща на 73.48 лева.

Ответницата Б.А.К. следва да заплати по сметка на СРС платеното възнаграждение за назначения й особен представител в размер на 487.20 лева.

Водим от гореизложеното, СРС

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо Р.Д.Д. с ЕГН- **********,***  извършената от А.Й.К. с ЕГН-********** разпоредителна сделка -  ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ  на 1/ 2 идеална част от недвижим имот , обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том II, рег.№ 1362, дело № 170 от 2018г. на нотариус  Р. Т.., вписан в Службата по вписвания под № *, акт № 65, том III дело № 390 / 2018 г. на СВ Силистра, с който  А.Й.К. с ЕГН-********** дарява своите 1 / 2 идеални части на Б.А.К. с ЕГН- **********, от следния свой недвижим имот: АПАРТАМЕНТ , находящ се в гр.. с идентификатор № ., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 62.32 кв.м., избено помещение № 2, заедно с 1.75% ид.части от общите части на сградата с идентификатор № . и 1.75%ид.части от правото  на строеж върху мястото с идентификатор ., при съседи : имот ..

 

 ОСЪЖДА А.Й.К. с ЕГН-**********,*** да заплати на  адвокат Е.П. ***, сумата от 250.22 /двеста и петдесет лв. и 22 ст. / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца Р.Д.Д. с ЕГН **********  безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 457 / 2019 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

 

ОСЪЖДА А.Й.К. с ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на СРС сумата от 73.48 / седемдесет и три лв. и 48 ст. / лева – държавна такса по производството.

 

ОСЪЖДА Б.А.К. с ЕГН- **********,*** да заплати по сметка на СРС сумата от 487.20 /четиристотин осемдесет и седем лв. и 20 ст. / лева – разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: