Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13824 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 132053/04.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 13004/2018 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, е С.Д.М.
е осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД, сумата от 463, 80 лв., представляваща
платено по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
02113003049909, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.05.2014
г., за което е образувана щета № 14962525000279, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 26.02.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.274 КЗ (отм.) отхвърлен е предявеният иск
с правно основание чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 141, 60 лв. –
мораторна лихва за периода 15.02.2015 г. – 15.02.2018 г.. ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 873, 36 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
С определение № 213593/10.09.2019
г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молбата на ответника за
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.274 КЗ (отм.),
е депозирана въззивна жалба от ответника С.Д.М.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Решаващият съд не е
обсъдил доводите му, че не са представени доказателства, че действително са
платени претендираните от ищеца суми. Същевременно регресното право е изискуемо
от момента на плащането. При липса на доказателства в тази насока, предявеният
иск счита, че е неоснователен. Счита, че по делото не са доказани и останалите
предпоставки за възникване на претендираното регресно право. Не доказано, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол, което да е установено по предвидения в
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Счита, че
показанията на разпитания по делото свидетел са противоречиви. Твърди, че не му
е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол. Представеният по делото протокол за
ПТП не е подписан от ответника. Същият е бил своевременно оспорен. Поддържа
възражението си, че отразените в него факти и обстоятелства не отговарят на
действителното положение. Решаващият съд не е обсъдил и възражението за
съпричиняване, тъй като водачът на лекия автомобил марка „Шевролет, модел
„Авео“ го е управлявал след употреба на алкохол. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца З. „Б.И.“ АД. С молба от
20.11.2019 г. моли съда да потвърди решението м обжалваната част, като му
присъди сторените по делото разноски съгласно списък на разноските.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл.274, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на 25.05.2014
г. в гр. Пловдив е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Пежо“,
модел 206, рег. № *******, собственост на А.П.Б., управляван от ответника и лек
автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № *******, собственост на Н.П.М.,
управляван от него. Във връзка с настъпилия инцидент е съставен протокол за
ПТП, в който е удостоверено, че е настъпило по вина на ответника. Управляваното
от него МПС е застраховано към момента на ПТП при ищеца по застраховка
„Гражданска отговорност“. След направена оценка на щетите е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 448, 80 лв. на собственика на увредения
автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № *******. Съгласно съставения
протокол за ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма. На основание чл.274 КЗ (отм.) ищецът има право
да получи платеното застрахователно обезщетение. Изпратил до ответника писмо, с
което го е уведомил за задължението му. Въпреки това ответникът не е погасил
задължението си към ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 463, 80 лв. – заплатено застрахователно
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано
от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, да заплати сумата
от 141, 60 лв. – мораторна лихва за периода 15.02.2015 г. – 15.02.2018 г.,
както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК
процесуален представител, оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му. По делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца. Не са
ангажирани и доказателства за поставянето му в забава, тъй като не му е
изпратена покана. Не е установено ответникът да е управлявал МПС след употреба
на алкохол над допустимите стойности по закон, както и това обстоятелство да е
установено по надлежния ред. Няма и данни за съставен акт за установяване на
административно нарушение на ответника. Оспорва представения протокол за ПТП. В
условията на евентуалност поддържа, че вторият участник в ПТП е управлявал МПС
след употреба на алкохол. С оглед на това счита, че съгласно т.7 от ТР от
23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК по т. д. № 1/2014 г. е налице 1/2 съпричиняване. Тъй
като по делото не са установени предпоставките на чл.274, ал.1 КЗ (отм.),
предявеният иск е неоснователен. Моли съда да го отхвърли.
Съгласно съставения протокол за ПТП
с пострадали лица на 25.05.2014 г. е настъпило ПТП в гр. Пловдив с участието на
лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № *******, собственост на А.П.Б.
и управляван то ответника и лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, рег. № *******,
собственост на Н.П.М. и управляван от него. За управлявания от ответника
автомобил е представена застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество, действаща към датата на ПТП. В протокола е
удостоверено, че на 25.05.2014 г., около 01.00 ч., лекият автомобил марка
„Пежо“, модел 206, се е движил по ул. „Никола Войводов“ и на клръстовището с
бул. „6-ти септември“, при наличие на пътен знак Б-2, водачът не пропуска и
реализира ПТП с движещия се по бул. „6-ти септември“ с предимство лек автомобил
марка „Шевролет“, модел „Авео“. Съставен е акт за установяване на
административно нарушения на водача на първия автомобил. Изготвена е схема на
ПТП.в протокола е удостоверено, че водачът на лекия автомобил марка „Пежо“,
модел 206, е неправоспособен, с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 63
промила. За другия водач е посочено, че е управлявал автомобила с концентрация
на алкохол от 0, 80 промила. Протоколът за ПТП е подписан от дежурния ПТП,
Сектор „Пътна Полиция“, който го е съставил.
Във връзка с пътния инцидент по
искане на Н.П.М. при ищеца е образувана щета № 14962525000279. Като причини за
настъпилото ПТП е посочено, че ответникът, като водач на лек автомобил марка
„Пежо“, модел 206, рег. № *******, на 25.05.2014 г. в гр. Пловдив е ударил
управлявания от него автомобил. Описани са повредите по МПС. Съгласно
съставения ликвидационен акт от 07.07.2014 г. стойността на вредите, получени
във връзка с инцидента, които подлежат на обезщетяване, възлиза на 448, 80 лв.
С платежно нареждане от 09.07.2014
г. ищецът е превел по банков път в полза на Н.П.М. сумата от 448, 80 лв. – застрахователно обезщетение във
връзка с образуваната при него щета.
От
заключението на вещото лице инж. Й.Й.по изслушаната пред СРС авто – техническа
експертиза се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 25.05.2014 г.,
около 01.00 ч., в гр. Пловдив лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, рег. № *******
се е движил по ул. „Никола Войводов“ и на кръстовището с бул. „6-ти септември“,
при наличие на пътен знак Б-2, не пропуска и реализира ПТП с движещия се по
бул. „6-ти септември“ с предимство лек автомобил марка „Шевролет“, модел
„Авео“, рег. _ *******. Вещото лице приема, че причина за настъпилото ПТП е поведението
на водача на лекия автомобил марка „Пежо“, модел 206, който при наличието на
знак Б-2 не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Авео“. Описаните в протокола за ПТП щети по лекия автомобил
марка „Шевролет“, модел „Авео“ са в лява странична част на автомобила и се
намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 25.05.2014 г. ПТП
в гр. Пловдив. Към датата на настъпване на застрахователното събитие увреденият
автомобил е на 7 години, 6 месеца и 9 дни от датата на първоначалната
регистрация, която е извършена на 16.11.2006 г. стойността, която е необходима
да възстановяване на лекия автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“, рег. № *******,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 868, 98 лв.
При
изслушването му вещото лице е пояснило, че е формирало изводите си на
представения по делото констативен протокол за ПТП. Стойността на детайлите е
определена по цени за детайли втора употреба.
От
показанията на разпитания пред СРС свидетел Н.П.М. се установява, че си спомня
за настъпилия през 2014 г. пътен инцидент, в гр. Пловдив, около 22.000 ч., участвал
в него. Управлявал такси по бул. „6-ти септември“ и на кръстовището с ул.
„Никола Войводов“ изведнъж изскочил с висока скорост лек автомобил марка “Опел“,
модел „Корса“. Свидетелят се е движил по път с предимство. В автомобила имало
трима души. След удара автомобилът се завъртял два пъти в кръстовището. След
удара имало повреди в лявата част на автомобила, както и задната част била
смачкана. На мястото се събрали и други шофьори, дошли и полицаи на място. В
последствие се оказало, че водачът на другия автомобил го е управлявал без
шофьорска книжка. Свидетелят нямал спомени за други подробности, тъй като се
почувствал зле, дошла линейка и бил откаран в болница. Към момента на ПТП
направили проби за алкохол и на двамата водачи. Неговата проба била
отрицателна. Във връзка с инцидента не му е издавано наказателно постановление.
След предявяване на представеното по делото наказателно постановление
свидетелят е заявил, че не му е известно. Съставен бил акт за установяване на
административно нарушение на другия водач.
Съдът
възприема показанията на разпитания свидетел, тъй като са логични и
последователни. Свидетелят е разпитан за обстоятелства, които лично е възприел.
Показанията му изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства с изключение на посочената от свидетеля марка на управлявания от
ответника лек автомобил. Съдът счита, че тази неточност се дължи на
отдалечеността във времето на процесния инцидент.
Представеното
по делото наказателно постановление от 2012 г. няма значение за спорното право,
поради което не следва да се обсъжда.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
За лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, рег. № *******, собственост на А.П.Б., е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – обстоятелство, за което
страните не спорят и което е надлежно удостоверено в съставения протокол за ПТП
с пострадали лица. Обект на застраховане по
посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка,
съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание. В случая автомобилът е управляван от ответника, без противопоставяне
от страна на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 25.05.2014
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС,
гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е несъобразяването на ответника
с поставения пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
– чл.45, ал.2 ППЗДвП. Като е отнел предимството на лекия автомобил марка “Шевролет“,
модел „Авео“, ответникът е станал причина за настъпилото ПТП. Деянието е
противоправно, тъй като е в нарушение изискването на чл.46, ал.2 ППЗДвП вр. с
чл.45, ал.2 ППЗДвП. Ответникът не е изпълнил задължението си да спре на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или
ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът и преди да потегли
отново - да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство Ето защо
и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не е
оборена, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника.
Съгласно изслушаната пред СРС авто – техническа
експертиза стойността на вредите към датата на ПТП, причинени на лекия
автомобил „Шевролет“, модел Авео“, възлиза на 1 868, 98 лв.
Жалбоподателят
поддържа, че по делото не е доказано плащането на застрахователно обезщетение.
В подкрепа на твърдението си ищецът е ангажирал по делото платежно нареждане от
09.07.2014 г., с което е превел по банков път на собственика на увредения
автомобил марка „Шевролет“, модел „Авео“ 0 Н.П.М., застрахователно обезщетение
по образуваната при него щета във връзка с процесния пътен инцидент в размер на
448, 80 лв. Ето защо формираният извод в тази насока от решаващия съд е
обоснован.
В предвидените
от закона случаи застрахователят се освобождава от задължението му към
застрахования, тъй като не отговаря за умишлено причиняване на риска от
застрахования или за такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в
която той не носи отговорност, какъвто е случаят на управление на МПС в пияно
състояние, респ. когато водач е отказал да се подложи или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол
Нормата на
чл.274, ал.1, т.1 КЗ регламентира, че застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпване на ПТП е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или е
отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Жалбоподателят
поддържа, че неправилно СРС е приел, че е управлявал автомобила след употреба
на алкохол, което не е установено по надлежния ред.
Наличието на
концентрация на алкохол в кръвта от 0, 63 промила е удостоверено в представения
по делото протокол за ПТП с пострадали лица.
Съгласно чл.1,
ал.2 от Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(отм.), действала към дата на ПТП, употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В случая употребата на алкохол
е установена чрез техническо средство. Не е налице необходимост от лабораторно
изследване, тъй като такова се извършва, когато водачът откаже или физическото
му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство,
съгласно чл.2, ал.2 то посочената наредба. В случая някоя от тези представки не
е налице. Ето защо не е налице сочената от жалбоподателя необоснованост на
изводите на решаващия съд относно наличието на концентрация на алкохол в кръвта
от 0, 63 промила.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че не му е съставен акт за установяване на
административно нарушение във връзка с процесния инцидент. Това обстоятелство е
надлежно удостоверено в съставени .я по делото протокол за ПТП с пострадали
лица.
В изпълнение на
задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ищецът е платил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 448, 80 лв. Размерът на изплатеното
застрахователно обезщетение е в рамките на установения от вещото лице общ
размер на вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Жалбоподателят
поддържа, че е налице съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил,
който също го е управлявал след употреба на алкохол с концентрация над
разрешената по закон. Позовава се на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС, т.7. С него е разяснено, че е налице съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен.
В случая не е
налице пострадало лице, пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над установения по закон минимум, поради което тези разяснения нямат
отношение към спорния предмет. Отделно от това поведението на водача на
увредения автомобил не е в причинно - следствена връзка с настъпилия пътен
инцидент, който е настъпил по вина на ответника. В случай, че водачът на
увредения автомобил е управлявал последния след употреба на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимия по закон минимум, това
съставлява административно нарушение, но няма пряко отношение към причинния
процес за настъпването на процесния пътен инцидент.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че са налице предпоставките на чл.274, ал.1,
т.1 КЗ, поради което следва да се ангажира отговорността на ответника до
размера на платеното от застрахователя обезщетение 448, 80 лв., ведно с
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ето защо предявеният иск
се явява изцяло основателен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата от 300 лв., представляваща заплатено възнаграждение за назначения на
жалбоподателя по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител за осъществяване
на процесуално представителство в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132053 от 04.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 13004/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която С.Д.М., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК ******, с адрес ***, сумата от 463,
80 (четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет) лв., представляваща
платено по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №
02113003049909, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 25.05.2014
г., за което е образувана щета № 14962525000279, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска – 26.02.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.274 КЗ (отм.).
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.С.
– К., да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, с адрес ***, сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.