Решение по дело №1475/2023 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 442 |
| Дата: | 31 октомври 2023 г. (в сила от 16 ноември 2023 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20235220201475 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 20 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП Пазарджик с предложение обвиняемият С. Н. Д., роден на
****** г. в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, неосъждан,
неженен, с начално образование, безработен, с положителни характеристични
данни, живущ в с. В.“ №4, ЕГН:**********, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за
извършено престъпление по чл.191, алЛ от НК, а именно за това, че:
На 22.11.2019 г. в с. Варвара, обл. Пазарджик, като пълнолетно лице,
без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило към този момент 16-годишна възраст, а именно А.Я.М.
ЕГН:********** и до 28.09.2021 г. е съжителствал с нея на същото място.
За описаното горе деяние, свързано със съжителството със св. той е
предаден на съд в производство по гл. 28 от НПК за престъпление по чл. 191,
ал.1 от НК.
Представителят на Пазарджишка районна прокуратура поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция, че определяне
на най-ниският размер на глобата ще бъде съответен на деянието и ще
постигне целите на репресията.
Обвиняемият признава фактите в постановлението и настоява за
минимална глоба.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото гласни и
писмени доказателства, прие за установено следното:
Обв. Д. е роден на ****** г., а св. А. М., родена на ***** г.,
Двамата се запознали през есента на 2019 г. чрез социалната мрежа
„Фейсбук“, докато той бил в Англия, където работел. Между тях възникнало
приятелство, прераснало в любов. Те се харесвали и искали да живеят заедно.
След като той се завърнал в страната, на 22.11.2019 г. двамата заживели
съвместно в дома на същия в с. Варвара, обл. Пазарджик, въпреки че тя била
само на 14 години, което той знаел. Това станало със знанието и съгласието на
родителите им, които ги подкрепяли .
От тогава и до сега двамата не са се разделяли, като отношенията им за
съпружески. На 10.04.2021 г. се родил синът им Н.А.М., който двамата
отглеждат заедно .
При тези данни по делото обвиняемият е предаден на съд за
престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.
Обвиняемият признава виновността си. Депозира признания по
фактите в постановлението, с което е предаден на съд .
Релевантните обстоятелства са изводими както от тези негови
обяснения, така и от останалите гласни и писмени доказателства, които ги
1
установяват еднозначно - показанията на свидетелите – А.Я.М., Я. Д. М., Е. В.
Д.а, Н. С.ов Д., категорично подкрепени от писмени такива - социален доклад
от Дирекция „СП”, отдел „Закрила на детето”-гр.Пазарджик. Те са събрани
на ДСП и ценени на основание чл. 378 от НПК.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, които са напълно
еднопосочни и непротиворечиви, прие, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на чл.191, ал.1 от НК, като в
инкриминирания период и на инкриминираното място, като пълнолетно лице,
без да е сключил граждански брак е заживял съпружески с лице от женски
пол – непълнолетната свидетелка , ненавършила 16 годишна възраст.
При извършване на деянието обвиняемият е действал при пряк умисъл.
Съзнавал е всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал
настъпването на обществено опасните последици.
От гореизложената фактическа обстановка се налага правният извод, че
обвиняемият с действията си е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК.
Предвид горното Съдът призна обвиняемият за виновен по повдигнатото
му обвинение.
В конкретния случай, както правилно е преценил автора на
предложението, са налице материално-правните основания на чл.78а от НК
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно:
1. За извършеното от обвиняемия деяние, инкриминирано като
престъпление по чл.191, ал.1 от НК, се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до две години или пробация, и кумулативно с тях – обществено
порицание.
2.Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV от
НК.
3.В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили
съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на
засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството,
следователно касаещи нематериални отношения.
Предвид горното, Съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание глоба.
При отмерване на глобата прецени ниската обществена опасност на
деянието, преценката за което няма как да остане вън от контекста на
ромската общност, при която това е установен начин на живот. Като невисока
се прецени и обществената опасност на дееца, който е , както вече се
коментира горе, с необременено съдебно минало - л. 54 и позитивните
характеристични данни л.21 и непосредствените впечатления. Събрани са
данни и за имотното състояние на дееца ( декларация СМПИС ) в ДСП и
2
неговите обяснения за месечния доход, който се формира от полагания от
него труд, на който разчита семейството му.
Като взе предвид съответните обстоятелства, които следва да се отчитат
при отмерване на размера на глобата , Съдът прецени, че за да се обосноват
очаквания от постигане на целите от реализиране на административно-
наказателната отговорност по чл. 12 от ЗАНН, на обвиняемия е достатъчно да
се наложи минималното предвидено в закона наказание за извършеното от
него престъпление – глоба в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3