МОТИВИ към Присъда № 183 от
12.10.2011 г. по наказателно общ характер дело № 1424 по описа на Районен съд
град Стара Загора за 2011 година:
Обвинението против подсъдимия С.И.М.,
роден на *** *** ***, ЕГН **********, е за това, че на 23.03.2010 година в
с.**, общ.****, се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст С.З.М., 12
годишна, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, като
макар
и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние
и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.151 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Обвинението срещу подсъдимата М.Г.М.,
родена на *** *** Загора, ЕГН **********, е за това, че в периода 17.03.2010
г.- 09.04.2010 г. в с.**, общ.***** в съучастие с И.В.М., Д.К.К., като
съизвършител улеснили непълнолетно лице от мъжки пол-С.И.М., на 16 години и
лице от женски пол, което не е навършило 14 годишна възраст – малолетната С.З.М.,
12 годишна, да заживеят съпружески, без да са сключили брак – престъпление по
чл.191 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.20 ал.2 от от НК.
Обвинението срещу подсъдимия И.В.М. - роден на *** ***, ЕГН **********, е
за това, че в периода 17.03.2010 г.- 09.04.2010 г. в с.**, общ.***** в
съучастие с М.Г.М., Д.К.К., като съизвършител, улеснили непълнолетно лице от
мъжки пол-С.И.М., на 16 години и лице от женски пол,което не е навършило 14
годишна възраст –малолетната С.З.М., 12 годишна, да заживеят съпружески, без да
са сключили брак – престъпление по чл.191 ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 от от НК.
Обвинението
срещу подсъдимия Д.К.К., роден на *** *** Загора, ЕГН **********, е за това, че
в периода 17.03.2010 г.- 09.04.2010 г. в с.**, общ.***** в съучастие с М.Г.М. и
И.В.М., като съизвършител улеснили непълнолетно лице от мъжки пол-С.И.М., на 16
години и лице от женски пол, което не е навършило 14 годишна възраст
–малолетната С.З.М., 12 годишна, да заживеят съпружески, без да са сключили
брак – престъпление по чл.191 ал.3 вр. ал.2 вр.чл.20 ал.2 от от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и правните квалификации. Предлага
наказания – на непълнолетния подсъдим – пробация, на подсъдимите М.и – пет
месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок, а на подсъдимия К. -
четири месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Сочи подробни
съображения.
Защитниците не оспорват фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт и правната квалификация. Считат, че в
случай на осъдителна присъда следва да се определят наказания в минимални
размери.
Подсъдимите се признават за виновни. Делото е
разгледано по реда на съкратено съдебно следствие като подсъдимите признават
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът след като съобрази доводите и
становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства, самапризнанията
на подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НПК, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият М. и
свидетелката С.М., родена на *** г., се запознали през месец февруари 2010 г. Малолетната свидетелка
М. ***, където живеела и сестрата на обвиняемия – свидетелката Г. М.. Двамата
младежи се срещнали и се влюбили. Подсъдимият, който е непълнолетен,
знаел, че свидетелката е на 12 години и
скоро щяла да навърши 13 г.
Този факт самата тя му била съобщила. Въпреки младата си възраст двамата решили
да се оженят. Съобщили това на
родителите си - подсъдимите М.М. и И.М. /родители на подсъдимия М./ и подсъдимият
Д.К. - родител на свидетелката М./, които ги подкрепили в това начинание.
На 17.03.2010 г., в дома на
родителите на свидетелката М., подсъдимите М.и и К. - родители на невръстните
младоженци се срещнали и разговаряли. Дали съгласието си за съвместното им
съжителство, уговорили се да направят
сватба, да предоставят стая за младите в къщата на подсъдимия С.М..
Още същият ден, малолетната
свидетелка напуснала бащината си къща, и заживяла заедно с подсъдимия М., в
къщата на родителите му в с. **, общ.****.
Свидетелката М., макар и 12 годишна
и преди имала връзки с други момчета, но не била правила секс с тях, тъй като „се
пазила” за момчето, за което щяла да се ожени. Затова, след като с
подсъдимия М. решили „да се женят”,
решили да осъществят и първия си сексуален контакт. По стара ромска
традиция, това трябвало да стане на чуждо място, за да се проверяло дали
момичето било „честно”. Затова след като били получили съгласието на родителите
си, св.М. и обв.М. отишли в къщата на
лелята на подсъдимия С.М.-свидетелката Атанаска Златева-/л.170 от ДП/ в село Бр.Кунчеви,
където на 23.03.2010 г. /рождения ден на подсъдимия С.М./ за пръв път
консумирали връзката си, като подсъдимия С.М. извършил съвкупителни действия с
малолетната Митева, макар и с нейно съгласие. На чаршафа имало кръв, което
според ромските обичаи било „нишан”, че девойката била честна, и се показвал първо на родителите, а
после и на целия род. ”Младоженците” с гордост показали на близки и познати
чаршафа с „нишана”. После, заедно с
родителите на подсъдимия С.М., отишли в дома на свидетелката М. ***, където
дали чаршафа на майката на малолетната М., да го съхранява според ромските
обичаи.
След това се прибрали в с.**, където
продължили да живеят на семейни начала, като започнали приготовления за сватба.
На 09.04.2010 г. свидетелите И.М. и Б.
И. от ДП”Социално подпомагане” гр.Стара Загора, посетили дома на родителите на подсъдимия
М. ***, където живеело и младото „семейство”. Повод за посещението било
изготвянето на социален доклад по
искане на МКБППМН гр.Стара Загора. При посещението свидетелите Митева и И.
заварили в дома на подсъдимия М., него самия, майка му- подсъдимата М.М., брат
му и „жена му”-свидетелката С.М.. Подсъдимата М.М. с гордост представила
„снаха” си на социалните работници, като се похвалила, че сина й бил вече женен
и живеели в отделна стая, която също им показала. Обяснила, че подготвяли и
сватба, тъй като двамата се харесвали, обичали и искали да бъдат семейство. Свидетелката
Митева задала няколко въпроса на св. М., от отговорите на които установила, че
същата била малолетна. На въпроса на социалния работник, дали двамата с подсъдимия
М. били правили секс, въпреки възрастта си, двамата отговорили утвърдително.
Предвид на това, социалните работници осъществили законовите си правомощия,
като отвели малолетното момиче с тях в 01 РУП Стара Загора и запознали със случай
ИДПС инспектор Кремена Маринова.
По искане на свидетеля Б.И. на св.М.
била предоставена полицейска закрила за срок от 48 часа, след което била
настанена в Кризисен център „Самарянска къща”.
От заключението на СМЕ на живо лице 98/2010 г. /л.
27-28 /се установява, че при прегледа на 09.04.2010 г. на С.М. ***, се установила девствена ципа с
пръстеновидна форма с наличие на стара дефлорационна щърбина, липса на
травматични увреждания по главата, тялото, крайниците, половия орган, както и в
областта на задния проход. Намерената стара дефлорационна щърбина е получена
при осъществено полово сношение преди повече от 14 дни.
От всички писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, съдът приема за установено по несъмнен начин, че:
- подсъдимият М. ***
е осъществил полово съвкупление с
малолетно лице от женски пол –С.М., на
12 години , след съгласието на
последната , поради което деянието му не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК. От назначената СМЕ е видно, наличието на стара дефлорационна
щърбина….получена при осъществено полово сношение преди повече от 14 дни”. Действайки
по гореизложения начин, М. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.151,ал.1 вр с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на 23.03.2010
година в с.**, общ.Стара Загора, се
съвкупил с ненавършилата 14 годишна
възраст С.З.М., 12 годишна, доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК, като макар и непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките
си.
Съгласно чл.151 ал.1 от НК, полов контакт с
лице под 14 годишна възраст е наказуемо
деяние. Съгласието на малолетната
свидетелка в случая е ирелевантно.
От заключението на вещите лица се установява,че „свидетелката
М. не страда от психично заболяване, налице е граничен интелект, в норма… т.е.
може да се приеме, че психичната и интелектуалната зрялост е в границите на
допустимите вариации на нормата за съответната възраст. Към настоящият момент и
към момента на деянието М. не е лишена от болестни причини от възможността
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите имащи значение за
делото, както и да дава достоверни обяснения за тях”.
От заключението на вещите лица се установява, че подсъдимият
М. не страда от психично заболяване. Към
настоящият момент и към момента на деянието, С.М. не е лишен по болестни
причини от възможността правилно да възприема фактите, свързани с
инкриминираното деяние, както и да дава достоверни обяснения по тях. М. не е
бил лишен по болестни причини от възможността да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към настоящият момент не
се регистрират данни свидетелстващи за наличието на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, което би изключило вменяемостта,
както и клинично значимо изоставане на умствената възраст спрямо календарната /
интелигентността е в ниските граници на нормата, т.е. подсъдимият е психически
годен да участва в досъдебното и съдебното производство, както и да изтърпява
наказание.
Подсъдимият Д.К. и родителите на подсъдимия М. - М.М.
и И.М., са улеснили свидетелката*** и подсъдимият М. да заживеят съпружески,
давайки съгласието си за това, предоставяйки им стая за живеене, насърчавайки
ги в извършването на съвкупителни действия и поощрявайки ги за тези действия,
като по този начин тримата подсъдими са реализирали състава на престъпление по
чл.191 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Действайки по гореописания
начин, подсъдимите Д.К., М.М. и И.М. осъществили от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.191 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като в
периода 17.03.2010 г.- 09.04.2010 г. в с.**, общ.Стара Загора в съучастие помежду си, като съизвършители, улеснили
непълнолетно лице от мъжки пол-С.И.М., на 16 години и лице от женски пол, което
не е навършило 14 годишна възраст–малолетната С.З.М., 12 годишна, да заживеят
съпружески без да са сключили брак. Престъплението е продължено, като деянието
е формално. Тримата са извършили деянието в съучастие помежду си, като
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, тъй като тримата са участвали в
самото изпълнение на престъплението.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК в
случаите на чл.372 ал.4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Признанията на подсъдимите по реда на чл.371
т.2 от НПК в случая се подкрепят от дадените на досъдебното производство
показания на свидетелите И.М., Б. И., З.К.а, С.М., Г. М., И.М., Н.М.,***, Т.С.,
И.И., обяснения на подсъдимите разпитани в качеството на обвиняеми лица, представляващи
по своето естество направени признания, СМЕ 98/2010- л. 27-28 от ДП, заключение
на комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза л.31-36 - за М., заключение
на комплексна съдебно психолого -психиатрична експертиза - за М.-л. 40-45, свидетелства за съдимост.
В хода на разследването подсъдимите както и
пострадалото малолетно момиче, застъпват позиция, свързана с ромския етнос, към
който принадлежат и неговите традиции. Съдът счита тези възражения за
неоснователни и ги приема за защитна позиция на подсъдимите. Да се приеме, че
традициите изключват съставомерния характер на деянието – по чл.151 от НК за подсъдимия
М. и по чл.191 ал.3 НК - за останалите трима подсъдими на практика означава при
тълкуване на закона да се създава нов закон различен от този, който е създаден
от компетентния орган. Встъпването в брак на малолетни е само по себе си
причина за огромно безпокойство. Не бива да се подценява и обществената
опасност на тези деяния, която се обективира в няколко направления:
преждевременното раждане, което смущава нормалното психо физическо съзряване на
девойката, нейното обучение, възпитание, квалификация. Ранните бракове
представляват една заплаха за реализацията на правото на образование,
гарантирано от множество международни актове, сред които са Европейската
конвенция за правата на човека, Международния пакт за икономическите,социални и
културни права, Конвенцията за правата на детето.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената
фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин,
че:
-
подсъдимият С.И.М.,***, се съвкупил с ненавършилата 14 годишна възраст С.З.М.,
12 годишна, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК,
като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.151 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК. От установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага
извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк
умисъл на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните последици. Деянието е
извършено от М. виновно при форма на вината – пряк умисъл, знаел е, че М. е на
12 години, съзнавал е и общественоопасния характер на деянието – че извършва
полов контакт, съвкупление, с малолетно лице, предвиждал е неговите обществено
опасните последици и е искал настъпването им, като макар и непълнолетен е
разбирал свойството на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
- подсъдимата М.Г.М., в периода
17.03.2010 г.- 09.04.2010 г. в с.**, общ.Стара Загора в съучастие с И.В.М., Д.К.К.,
като съизвършител улеснили непълнолетно лице от мъжки пол-С.И.М., на 16 години
и лице от женски пол, което не е навършило 14 годишна възраст – малолетната С.З.М.,
12 годишна, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което е осъществила
от обективна и субективна страна състава на чл.191 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.20 ал.2
от от НК.
- подсъдимият И.В.МИРЧЕВ в периода 17.03.2010
г.- 09.04.2010 г. в село **, общ.Стара Загора в съучастие с М.Г.М., Д.К.К.,
като съизвършител, улеснили непълнолетно лице от мъжки пол-С.И.М., на 16 години
и лице от женски пол, което не е навършило 14 годишна възраст –малолетната С.З.М.,
12 годишна, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.191 ал.3 вр.ал.2
вр.чл.20 ал.2 от НК.
-
подсъдимият Д.К.К., в периода
17.03.2010 г.- 09.04.2010 г. в село **, общ.Стара Загора в съучастие с М.Г.М. и
И.В.М., като съизвършител улеснили непълнолетно лице от мъжки пол-С.И.М., на 16
години и лице от женски пол, което не е навършило 14 годишна възраст
–малолетната С.З.М., 12 годишна, да заживеят съпружески, без да са сключили
брак, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.191
ал.3 вр. ал.2 вр.чл.20 ал.2 от от НК. От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимите К. и Мирчеви се налага извода, че от
субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на
вината. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието,
предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните последици и са
имали общност на умисъла.
Авторството на подсъдимите е
безспорно установено.
ВИД И РАЗМЕР на
наказание на подсъдимия С.М.:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първият принцип, в
специалния текст на НК след редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК за извърщеното
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. С оглед
спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
от НК. В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се
определя задължително при условията на чл.58а ал.1 от НК, действал по време на
извършване на деянието, ето защо за извършеното престъпление на подсъдимия
следва да се определи и наложи наказание пробация. Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства изразеното съжаление за случилото се; направените
признания; младата възраст на дееца. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни и обремененото съдебно
минало. Отчитайки горното, съобразено с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК вр.
чл.373 ал.2 от НПК и с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК,
наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия е пробация с пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност
два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА; включване в програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА
ГОДИНА. По този начин следва да се даде възможност на подсъдимия да осмисли и
корегира поведението си и за в бъдеще да се въздържа от извършване на престъпни
деяния.
ВИД И РАЗМЕР на наказание на подсъдимата М.М.:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК. Съгласно първият принцип в
специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до пет
години. С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. В случаите на чл.372 ал.4 от НПК,
какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при условията на
чл.58а ал.1 от НК действал по време на извършване на деянието. Съдът счита, че
за извършеното престъпление на подсъдимата следва да се определи и наложи
наказание лишаване от свобода, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства изразеното
съжаление за случилото се; направените признания; тежкото материално състояние
на подсъдимата. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Отчитайки
горното, съобразено с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК
и с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК подсъдимата следва да
изтърпи наказание на лишаване от свобода
за срок от пет месеца. Налице са
условията за прилагане на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подсъдимата.
Подсъдимата не е осъждана към датата на процесното деяние /реабилитирана е/.
Разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК регламентираща условното осъждане отдава
преимуществено значение на личната превенция. Това разбира се не обосновава
дерогиране на генералните възпитателни и предупредителни правни последици на
наказателната санкция. Съдът счита, че изолирането на подсъдимата в местата за
лишаване от свобода би било прекомерно използване на наказателната репресия.
Подсъдимата е млад човек, има семейство, за което полага грижи.
Съдът след като съобрази обществената
опасност на подсъдимата, счита, че
целите на наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер
на минималния законоустановен. Ето защо, съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимата наказание за изпитателен срок от три години. Съдът
счита, че така наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на
наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимата, така ще
подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ВИД И РАЗМЕР на наказание на подсъдимия И.МИРЧЕВ:
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното
престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите
на наказанието, залегнали в чл.36 от НК. Съгласно първият принцип в специалния
текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до пет години. С
оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК. В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият,
наказанието се определя задължително при условията на чл.58а ал.1 от НК, действал
по време на извършване на деянието. Съдът счита, че за извършеното престъпление
на подсъдимия следва да се определи и наложи наказание пет месеца лишаване от
свобода, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчете
като смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление за случилото се;
направените признания; тежкото материално състояние на подсъдимия; съдействието,
което е оказал за разкриване на обективната истина. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са налице. Отчитайки горното, съобразено с разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК и с оглед постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК подсъдимата следва да изтърпи наказание на лишаване
от свобода за срок от пет месеца. Подсъдимият не е осъждан към датата на процесното деяние
/реабилитиран по чл.88а от НК/. Разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК регламентираща
условното осъждане отдава преимуществено значение на личната превенция. Това
разбира се не обосновава дерогиране на генералните възпитателни и предупредителни
правни последици на наказателната санкция. Съдът счита, че изолирането на
подсъдимия в местата за лишаване от свобода би било прекомерно използване на
наказателната репресия. Подсъдимият е млад човек, има семейство, за което
полага грижи. Съдът след като съобрази обществената опасност на подсъдимия,
счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен
срок в размер на минималния законоустановен в разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
Ето защо, съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание за
изпитателен срок от три години. Съдът счита, че така наложеното наказание в
максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за
превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите
членове на обществото.
ВИД И РАЗМЕР на наказание на
подсъдимия Д.К.КИРИЛОВ:
При определяне вида и размера
на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК. Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до пет години. С оглед
спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
от НК. В случаите на чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се
определя задължително при условията на чл.58а ал.1 от НК, действал по време на
извършване на деянието. Съдът счита, че за извършеното престъпление на
подсъдимата следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода, при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства изразеното съжаление за случилото се; направените
признания; тежкото материално състояние на подсъдимия; съдействието което е
оказал за разкриване на обективната истина. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са налице. Отчитайки горното, съобразено с разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК и с оглед постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК подсъдимият следва да изтърпи наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца. Налице са условията за прилагане на чл.66
ал.1 от НК по отношение на подсъдимия. Подсъдимият никога не е бил осъждан. Разпоредбата
на чл.66 ал.1 от НК регламентираща условното осъждане отдава преимуществено
значение на личната превенция. Това разбира се не обосновава дерогиране на
генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната
санкция. Съдът счита, че изолирането на подсъдимия в местата за лишаване от
свобода би било прекомерно използване на наказателната репресия. Подсъдимият е
млад човек, има семейство, няма данни за престъпни навици, никога не е бил
осъждан. Съдът след като съобрази обществената опасност на подсъдимия, счита,
че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в
размер на минималния законоустановен предвиден в разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Ето защо, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен
срок от три години. Съдът счита, че така наложеното наказание в максимална
степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването
на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на
обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на подсъдимите се възложиха по
равно – сумата по 105.00 лева на всеки от подсъдимите, разноски за изпълнени на
досъдебното производство експертизи.
ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ способствали
за извършване на престъплението: ниско правно съзнание.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: