О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 1737
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е във връзка с депозирани молби, както следва:
1) молба с вх. № 31765/01.11.2018 г., подадена от „Енерго
– Про Продажби“ АД, чрез адв.
Веселина Маринова, в която е обективирано искане за
изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение №
1778/30.10.2018 г., като се претендира да бъдат рецудирани
присъдените разноски до размер от 814,24 лв.
2) молба с вх. № 33044/13.11.2018 г., подадена от С.В.С.,
чрез адв. В.Д., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 1778/30.10.2018 г. по настоящото дело. В молбата се
излага становище, че с решението са присъдени разноски в размер на 907,93 лв.
съобразно направено възражение за прекомерност. По същество се претендира
присъждане на ДДС върху сумата от 814,24 лева, представляваща минимален размер
на адвокатско възнаграждение за осъществено представителство.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбите за изменение на решението в частта за разноските
са заявени в законоустановения срок и изхождат от надлежни страни, поради което
са процесуално допустими.
В производството
по настоящото дело Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД срещу Решение
№ 2804/14.06.2018 г., постановено по гр. дело №2922/2018 г. по описа на ВРС.
С Решение №
1778/30.10.2018 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил обжалвания
първоинстанционен акт и е
осъдил „Енерго – Про
Продажби“ АД да заплати на С.В.С. сумата от 907,93 лв., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат
присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В производството пред ВОС въззиваемата страна С.В.С., чрез
адв. В.Д., е ангажирала доказателства за извършени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200,00 лв с ДДС.
В проведеното открито съдебно заседание на 23.10.2018 г. въззивната страна „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв. Банков, е направила възражение за прекомерност, по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият състав приема за основателно направеното възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно фактическата и
правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и
продължителността на съдопроизводството. Обжалваемият
интерес пред въззивната инстанция възлиза на 9684,85
лв. При този
материален интерес, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото гражданско дело възлиза на 814,24
лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При преценка размера на дължимите разноски, съдът не е
съобразил, че въззиваемата страна е възложила
процесуалното си представителство по делото на адвокат, който е регистриран по
ЗДДС, поради което е било заплатено от страната адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР
на Наредба № 1/09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, поради което към присъдения
адвокатски хонорар следва да бъде начислен ДДС в размер на 20%, възлизащ на
162,84 лева.
Настоящият състав на ВОС приема, че на въззиваемата
страна С.В.С. следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство, които възлизат
в общ размер на 977,08 лева.
Молбите по чл. 248 от ГПК са основателни и решението
следва да се измени в частта за разноските.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 248 от
ГПК, Решение № 1778/30.10.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1737/2018 г.
по описа на ВОС, в частта му относно разноските:
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на С.В.С., ЕГН ********** ***, сума в размер на 977,08
лева (деветстотин седемдесет и седем лева и осем стотинки), представляваща сторени
в производството пред въззивната инстанция разноски, на
основание чл. 78 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал.
3, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.